Българският учителски съюз (БУС) е създаден на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. Още през 80-те години на 19. век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60. На страниците на издаваните от тях вестници и списания първоначално се дискутират предимно наболелите професионални проблеми: нередовното изплащане на заплатите, техният размер, искания за приравняване на заплащането в учебните заведения в селата с тези в градовете, за насоките на образованието и др. Наред с тях, с приемането на законите за народното образование назряват и редица политически въпроси: за произволите на настоятелствата, на местната и централната власт, за гражданските права на учителите – доколко те са държавни чиновници, или могат да участват в политическия живот. Така въпросът за създаването на обща организация за защита на професионалните и политическите права излиза напред в обществения дебат и намира място в печата и в парламента.
В стремежа да се постигне компромис с представителите на МНП, на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че Съюзът трябва да се развива като професионална организация. Присъстващите се занимават главно с организационни въпроси, без да вземат конкретни решения по най-актуалните теми. Приема се устав, чийто първи член определя целта на Съюза: “умствено развитие и нравствено повдигане на народа” и “поставяне учебното дело на подобающата му висота”. В устава се поставя въпросът за гарантиране правата и независимостта на учителите, възможността им да изказват своето мнение за закони, правилници и разпоредби, засягащи учебното дело. Конгресът и общото събрание са най-висшите органи, а оперативното ръководство се осъществява от УС и Контролната комисия. За печатен орган на организацията се приема този на Софийското учителско дружество в. “Учителски другар”, заместен през авг. 1898 г. от в. “Съзнание”.
В периода 1895–1905 г. в печата и по време на ежегодните конгреси дискусиите по неутралитета на Учителския съюз, по училищното законодателство, характера на училищата и тяхната издръжка, стачките като средство за изява и защита, реформите в областта на просветата, продължават. Противоречията в редовете на учителите се задълбочават, оформят се редица организации с кратък или по-дълъг период на живот. Въз основа на по-генералните насоки във вижданията на ръководните кадри, условно можем да групираме създадените организации така: Първата е официална и приема редица схващания на МНП. Въпреки че в нея също има вътрешни противоречия и групировки, ръководителите се обединяват около становището, че дейността на БУС трябва да бъде насочена към отстояване на професионалните интереси на нейните членове. Те споделят възгледите на широките социалисти и пледират за т.нар. свободен синдикализъм. През 1902 г. голяма група дейци създават Съюз на класните учители, който през 1905–1909 г. приема името Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища. Официално организацията продължава да се назова БУС, поддържа линията на сътрудничество с МНП и се ползва с влияние сред гимназиалните учители. На своя ХХІ редовен конгрес (1919) решава да издава сп. “Учителска мисъл”, в което се публикуват теоретични статии с педагогическа и синдикална проблематика. БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба закон на 19-майското правителство. На негово място се създава т.нар. казионен учителски просветен съюз. Независимо че правителството издава наредбата за разтурянето на профсъюзните организации и ги задължава да предадат наличните си средства и имущества на държавните профсъюзни органи, БУС отказва и внася 1 млн. лв. в касата на кооперация “Напред”. Примерът е последван от Русенското дружество на БУС. Нещо повече, Севлиевската организация призовава всички съмишленици в страната да не предават средствата и имотите на Съюза.
Второто течение се ръководи от учители социалисти, споделящи марксистките възгледите на Д. Благоев. Определя за своя основна задача “борбата” за отстояване на политическите си идеи. Под влияние на ЦК на БРСДП (т.с.) то взема решение за обособяване (1905) и изграждане на Учителска социалдемократическа организация (УСДО). В основата на тяхната идея е схващането, че истинското народно образование е възможно след събарянето на капитализма и победата на социализма. Ръководството на УСДО се свързва идейно и организационно с тесните социалисти, развива широка дейност за пропагандиране на техните възгледи, провежда системна организационна работа за разпространяването на партийната литература, за създаването на просветни кръжоци в селото и на структури в цялата страна. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. партията и учителската организация са забранени. През 1931 г. левите течения в профсъюзните организации, в това число и тези на учителите, голяма част от членовете на БУС преминават в Учителската профопозиция, а през 1936 г. те изграждат Единен учителски антифашистки фронт, който до 1944 г. следва своята политическа линия.
В изпълнение на своите профсъюзни задачи БУС и Съюзът на класните учители събират средства, закупуват недвижими имоти и учредяват различни фондове в полза на своите членове. И ако в първата година от своето съществуване (1896) организацията разполага с 6047 лв., то през отчетната 1923/1924 г. разполага с 1,2 млн. лв., 6 благотворителни фонда и няколко имота.
1. Фонд “Константин Фотинов”
Инициатор и дарител е Христо Димитров Максимов (1 февр. 1867, Самоков – 13 апр. 1902, София) – виден просветен деец, педагог, публицист, автор на статии и редактор на вестници, свързани с учителската гилдия, отстоява идеята за обединяване на нейните сили. Хр. Максимов заболява от туберкулоза и става поредната жертва на болестта от учителското съсловие.
През 1894 г. по случай 50-годишнината на българската журналистика и юбилея на нейния основател Константин Фотинов той изпраща покани за доброволни дарения на средства за издигане на паметник на първия журналист в родния му град Самоков. Максимов обаче успява да събере само 279 лв., внесени в БНБ, клон Пловдив, и през март 1897 г. ги предлага на УС на БУС при условие с тях да се учреди фонд “Константин Фотинов”. Парите трябва да бъдат оставени в БНБ на капитализиране в продължение на 48 години, когато сумата би нараснала на 6689 лв. Две-три години преди отпразнуването на 100-годишнината на българската журналистика и 100-годишния юбилей на Фотинов, УС на БУС трябва да обяви конкурс за написване на “История на българския периодичен печат през последните 100 години”. Най-доброто съчинение трябва да получи премия от 5 хил. лв. Остатъкът от фонда трябва да се употреби за отпечатване на труда, а с печалбата от изданието да се основе фонд за подпомагане на учителски вдовици и сираци. Ако БУС не е в състояние да ръководи фонд “К. Фотинов”, желателно е да го предаде на друга организация или учреждение.
Според видния деец на БУС Досьо Негенцов към 1924–1925 г. фондът разполага 53 973 лв. Няма сведения дали волята на дарителя е изпълнена.
2. Фонд “Христо Д. Максимов”
Няколко дена след смъртта на Хр. Максимов Новоселското учителско дружество изпраща на управлението на БУС прихода от гергьовската вечеринка в размер 18–25 лв. за учредяване на фонд “Хр. Д. Максимов”. Според членовете му, като почит от страна на признателното учителство към видния учителски деец, със средствата от фонда да му се издигне скромен паметник, да се издават и разпространяват съчиненията му, за да се насърчава прогресивната педагогическа литература.
VІІІ редовен конгрес на БУС (1902) приема дарението и решава да се учреди фонд “Христо Д. Максимов” за издигане на паметник на гроба на покойния. Но едва ХХІV организационен форум се занимава отново в проблема, като решава да се намери и почисти гроба на Максимов, да се засили паричният фонд, за да се издигне паметник на видно място в София. Към 1924–1925 г. фондът разполага с 2689 лв., които са твърде незначителни за изпълнение на целите си.
3. Фонд “Санаториум”
Предвид голямата заболеваемост на учителите от туберкулоза, на ХІ редовен конгрес (1905) се взема решение за основаване на фонд “Санаториум” за учители. Като начален капитал се заделя сумата 2 хил. лв. Задачата на фонда е да построи специално заведение за лекуване на гръдоболни учители.
Капиталът бързо нараства, защото идеята намира сподвижници в цялото българско общество. За целта се разиграват две парични лотарии, които дават чист приход от 128 хил. лв. Първата година МНП отпуска 5 хил. лв. Към събраните средства се прибавят тези на частни дарители: д-р Христо Кожухаров – учител и директор на Сливенската гимназия, завещава 10 хил. лв. (в ценни книжа). В памет на покойния книжар и издател Хр. г. Данов наследниците му дават 20 хил. лв. В следващите години много общини отделят средства за фонда от бюджета си. По повод скръбни или радостни случаи семейства на учители и частни лица също правят парични дарения. Общинският съвет на Пещера подарява на БУС място от 3 хил. дка в местността “Кулата”, разположено в Родопите, на 5 км от града, за ползване на вечни времена. Там трябва да се построи здание за лекуване на гръдоболни учители.
Последвалите войни, стопанската и финансовата криза прекъсват предприетите стъпки. Изход от тази ситуация намира управителят на държавния санаториум в с. Искрец (Софийско) д-р Гергинов, който през 1922 г. предлага на управителния съвет на БУС да ползва горния етаж на източното крило на болничното заведение. С постановление от 13 юли 1922 г. МС одобрява споразумението. Санаториумът в Искрец отстъпва 2–3 стаи с ок. 20 легла, които трябва да бъдат предназначени на вечни времена за нуждите на заболели учители. Стаите трябва да бъдат ремонтирани и мебелирани за сметка на фонда при БУС. За целта са изразходвани 500 хил. лв., с което почти са изчерпани средствата на фонда. В края на с.г. в санаториума са настанени гръдоболни учители.
Към 1924–1925 г. фондът разполага с 24 550 лв., но ръководството на БУС смята, че за издръжката на отделението средствата трябва да се увеличат. В тази насока са решенията на ХХІІ конгрес (1922), според които средствата на фонд “Учителски вили” с капитал 735 и фонд “Борба с алкохолизма” с капитал 1041 лв. се присъединяват към фонд “Санаториум”.
4. Фонд “Учителски сираци”
Фондът се създава по време на Балканската война (1912–1913), когато по инициатива на управлението на БУС се събират средства за подпомагане на сираците на загиналите учители. Всъщност Съюзът дублира създадения от МНП фонд и така спъва по-нататъшните инициативи. До юли 1914 г. се събират само 985 лв., с които се полага основата на фонда. ХІХ редовен конгрес натоварва управителния съвет на Съюза да изработи правилник на фонда, но поради намесата на България в Първата световна война такъв документ се изработва едва през 1920 г.
Източници за събиране на средства за фонда са членският внос, вечеринки, забави, лихви на капитала. Към 1924–1925 г. фондът разполага със 146 977 лв. Няма сведения за отпуснати помощи.
5. Фонд “Лекуване гръдоболни учители”
Фондът е учреден през 1922 г. с цел да се подпомагат заболели съюзни членове, които не могат да бъдат приети в санаториума или се нуждаят от помощ, след като излязат от него. За засилване на фонда още същата година е разиграна лотария с чист приход от 775 039 лв., които се използват по предназначение.
6. Фонд “Самопомощ в случай на смърт”
Фондът се създава по решение на ХХVІ конгрес с цел подпомагане на учителските семейства при смърт.
БУС притежава и няколко имота, които не са оформени като фондове. Привидно те имат различни адресанти, но на практика имат обща цел – да се подпомагат учителите и техните семейства.
Пансиони за учителски деца
Целта е да се подпомогнат учителските деца, дошли от село или от по-малък град, за да получат по-високо образование. През 1910 г. БУС открива два пансиона: един мъжки в Самоков и един женски в Кюстендил; през 1911 г. – още един за момчета в Разград. През Първата световна война (1915–1918) пансионите са закрити, защото зданията са заети от военни и болнични власти, а след войната жилищната и стопанската криза препятстват тяхното откриване. През 1922 г. фонд “Пансиони за учителски деца” с капитал от 1215 лв. се присъединява към фонд “Учителски сираци”.
Учителски дом
През дек. 1910 г. УС на БУС купува две масивни сгради на бул. “Хр. Ботев” № 186 с общ двор от 1127 кв. м, купени на публичен търг за 95 хил. лв. В началото на 20-те години оценката им вече е 2,5 млн. лв. На горния етаж се настаняват управлението на Съюза и редакциите на съюзните издания. Стаите на партера и на мансардния етаж на сградата са мебелирани с 10–15 легла за пренощуване на съюзните членове, а втората сградата в двора се дава под наем и осигурява приходи на Съюза.
Летни колонии
През 1922 г. Учителското дружество във Варна открива първата съюзна учителска колония, която осигурява добри здравословни резултати за почиващите. През 1924 г. в Бургас местното учителско дружество открива такава колония. Особено активно в тази насока е Софийското учителско дружество, което създава почивни домове в Чепино и Варна, а Плевенското и Троянското дружество създават свои колонии в Троянския балкан.
Независимо че учители комунисти настояват, че свършеното от БУС е задължение на държавата, инициативите и изградените социални структури са израз на искрените и полезни грижи за членовете на организацията. За съжаление липсват сведения за по-нататъшната съдба на тези фондове и имоти, кой ги управлява след 1944 г. или се закриват.
В. Николова
Назад
