Създаването на Дружеството на столичните журналисти (ДСЖ) е израз на общата тенденция на организационно консолидиране на различните професионални общности на българската интелигенция. Неговата предистория се свързва със свикания през юли 1894 г. събор на българските писатели и журналисти по случай 50-годишнината от издаването на първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов. Разменените тогава мисли само регистрират все по-осезаемата необходимост от обединяване, без да получат организационна форма. Трябва да изминат още 10 години, преди да бъдат направени първите реални стъпки по пътя на журналистическото сдружаване. След многобройни другарски срещи и разговори на халба бира, в края на 1905 г. е основано дружество. То обаче не среща широка подкрепа сред колегията и не дава видими признаци на живот.
Инициативата е подновена през 1907 г. и този път има шанс да успее. Проведени са няколко събрания, на които се присъединяват нови членове. Избрано е настоятелство с председател известният и авторитетен журналист Йосиф Хербст. На 26 ноем. с.г. е приет и устав, съгласно който целите на дружеството са: “да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответстващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа, да посредничи в споровете между издателите и хоноруваните журналисти, да се намесва по покана в спорове за чест, възникнали между членове на дружеството, като вестникари, както и с други лица и въобще да стои като буден страж над професионалните интереси на журналистите по призвание”.
ДСЖ е вече факт, но в значим фактор се превръща между двете световни войни. Рехавата публика на първите общи събрания отдавна е минало. През 1922 г. то вече има 102 действителни и 29 спомагателни членове, през 1934 г. те са 193, от които 122 действителни, а останалите спомагателни и почетни. Упражняването на журналистическата професия не осигурява автоматично членство. Уставно е изискването за поне 5-годишен стаж в професията. ДСЖ съсредоточава хора на перото предимно от големите и солидни столични вестници и от някои независими информационни издания. Начело застават такива утвърдени имена като проф. Никола Милев, Васил Пасков, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов, Стефан Танев, Йордан Мечкаров, Георги Белчев.
В центъра на своята дейност ДСЖ поставя взаимопомощта и професионалната защита на своите членове. Макар и неполитическа по своя характер, организацията не е аполитична и с времето влиянието ѝ все повече нараства не само в българската журналистика, но и в обществения живот. Независимо че в обществените представи минава за казионна и обслужваща официалната държавна политика, непоколебимо отстоява от политическите посегателства професионалните интереси на своите членове и особено ревниво брани свободата на печата и своята автономност.
С благосклонното отношение на редица правителства и чрез множество дружествени инициативи ДСЖ укрепва финансово. Сред сродните сдружения на писатели, артисти, художници то е най-състоятелно. Към него се създават редица социални и професионални фондове – “Журналистически дом”, “Подпомагане” (за безработни и изпаднали в материално затруднение дружествени членове), “Престарели журналисти”, “Пенсионен фонд”, “Летовище”, “Професионално усъвършенстване” (за специализации в чужбина, организиране на курсове по чужди езици, стенография и др.). Средствата за тях се набират от членски внос, продажбите на печатния орган “Вестник на вестниците” и други издания на дружеството, лотарии, вечеринки и др. След 19-майския преврат 1934 г., благодарение на добрите си връзки с управляващите, то успява да получи нови сигурни и стабилни източници за тяхното попълване. Създадено е Командитно д-во “Стрела” за разпространение на печата, което предоставя 70 % от чистата печалба на ДСЖ. Сдобива се и с правото да получава 30 % от сумите, платени за реклами и обяви в столичните вестници. Всичко това съвсем осезаемо пълни дружествените фондове и позволява да бъде разгърната широка социална и професионална дейност в подкрепа на членския състав.
Финансовото благополучие на ДСЖ се дължи и на благодетелни български граждани. Част от благотворителните им жестове са за социални нужди. През отчетната 1929/1930 г. настоятелството получава 20 хил. лв., завещани от плевенския гражданин и едър търговец и индустриалец Коста Стоянов Биволаров (1848, с. Емборе, Македония – 4 септ. 1929) (вж. “Коста Стоянов Емборец” – фондация). Сумата е внесена за усилване на фонд “Подпомагане”. В полза на същия фонд през есента на 1935 г. анонимен дарител връчва 5 хил. лв. Две години по-късно отново анонимен дарител внася 5 хил. лв. Столичният индустриалец Жак Елиас на няколко пъти през 1940 и 1941 г. по различни поводи – връщането на Добруджа в пределите на българската държава, новогодишни и Коледни празници или без конкретен повод предоставя по 5 хил. лв. за болни и безработни журналисти и други нуждаещи се дружествени членове. През 1936 г. видният габровски търговец, индустриалец и меценат Пенчо Иванов Семов (1 май 1875, с. Цвятковци, Габровско – 10 юли 1945, Габрово) (вж. “Пенчо Иванов Семов” – фондация) проявява голяма щедрост към хората на перото. Той дарява на ДСЖ вила в околностите на Варна. Желанието му е тя да се преустрои в дом на интелектуалци – писатели и журналисти. Стефан Георгиев Чапрашиков (27 апр. 1876, Горна Джумая – 14 окт. 1944, Кърджали) – износител на тютюни, дипломат, председател на БОК и член на МОК, преди да се самоубие, завещава на “Съюза на българските писатели и журналисти” място ок. 4 дка край Варна, “за да си построят там почивен дом”. Случва се дарителите да са сред самите дружествени членове. Например през лятото на 1934 г. Данаил Крапчев се отказва от полагаемите му се две месечни пенсии в размер общо 3240 лв., за да бъдат раздадени на безработни членове на ДСЖ.
Освен тези дарения, има и такива, с които са учредени фондове. Те обикновено носят имената на изтъкнати журналисти и възникват във връзка с юбилейни чествания или по тъжен повод и най-често са предназначени за насърчаване на журналистическия труд.
1. Фонд “Никола Милев”
На 13 февр. 1925 г. в София е убит председателят на ДСЖ Никола Илиев Милев (род. 8 май 1881, с. Мокряне, Костурско) – историк и публицист, член на ВМОРО, близък сподвижник на Тодор Александров, един от основателите на Народния сговор и директор на в. “Слово” (вж. “Никола Милев” – фонд). Покрусено от неговата смърт и за да увековечи паметта му, дружеството образува фонд “Никола Милев”, който да служи за “издаване на научните трудове и исторически документи на покойния”. Настоятелството внася начален капитал от 5 хил. лв. До края на годината той нараства до 67 864 лв. и се пристъпва към подготовка на поредица от избрани съчинения на Никола Милев. От нея през 1927 г. излиза книгата “Под стените на Одрин. Дневник”, а през 1928 г. “Articles politiques et scientifiques” с научни и публицистични статии на автора на френски език.
През 1932 г. предназначението на фонда е видоизменено. Решено е той да се използва за публикуване съчиненията на дружествените членове и на други автори по въпроси, свързани с журналистическата професия. Така се появяват книгите на Борис Андреев “Българският печат през Възраждането” (1932), Димо Казасов “Вестник на идеята и вестник на новината” (1933), Йордан Мечкаров “Печат, общество, държава” (1936), книга първа от “Избрани съчинения” на Димитър Подвързачов (1938). Най-вероятно със средства от фонда през 1940 г. е поставен паметник на гроба на Н. Милев.
2. Фонд “Стефан Танев”
През 1933 г. ДСЖ чества 25-годишната журналистическа дейност на своя председател Стефан Д. Танев (1888, Турну Мъгуреле, Румъния – 1950, Сливен) и несменяем главен редактор на най-многотиражния вестник у нас “Утро”. По този повод Жак Елиас дарява на настоятелството 5 хил. лв. за образуване на фонд на името на юбиляря. Със средства и на патрона до края на 1934 г. той достига
16 320 лв. Започнал своята журналистическа кариера като репортер, Стефан Танев определя лихвите да се използват за премии главно на млади журналисти за най-добре написани репортажи, описания и пътни бележки.
3. Фонд “Данаил Крапчев”
През 1936 г. ДСЖ тържествено отбелязва 30-годишната журналистическа дейност на своя член Данаил Василев Крапчев (15 дек. 1880, Прилеп – 8 септ.1944, Горна Джумая) – вестникарски магнат, главен акционер на второто по големина вестникарско предприятие у нас АД “Български печат” и неизменен директор на в. “Зора”. По повод на честването анонимен дарител предоставя 5 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име. Данаил Крапчев добавя още толкова и капиталът се закръгля на 10 хил. лв. Фанатично свързан с Македония, той определя с лихвите да се награждава дружествен член, написал през годината най-доброто произведение (репортаж, спомен, статия и др.), посветено на българите, останали извън пределите на родината.
4. Фонд “Български Печат”
Вече добре познатият с добрите си чувства към българските журналисти и към българския печат меценат Жак Елиас през юни 1939 г. дарява на дружеството 12 облигации от БДЗ (1907) на обща стойност 34 320 лв. Волята му с тях да се учреди фонд “Български печат”. Лихвите са предназначени за годишна награда на дружествен член, публикувал статия, “изразяваща най-добре българските идеали”.
Даренията за ДСЖ не винаги имат паричен израз. През 1936 г. синът на покойния политик, общественик и журналист Антон Франгя безвъзмездно предоставя ценна колекция от български вестници от преди и след Освобождението. Своите библиотеки даряват и редица дружествени членове, техни близки и граждани, в резултат на което библиотечният фонд на дружеството значително се увеличава.
След 9 септ. 1944 г. ДСЖ престава да съществува. На 24 дек. с.г. то се обединява със Съюза на провинциалните професионални журналисти в Съюз на журналистите в България. Той наследява неговите авоари, а създадените дотогава дарителски фондове постепенно се вливат в общия съюзен бюджет.
К. Анчова
Назад
