Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила на детето и с БЧК. През 1919 г. с подкрепата на международното червенокръстко движение английската учителка Енглантин Джеб основава фонд “Спасете детето”. На следващата година фондът съвместно с Международния комитет на “Червения кръст” и Швейцарския комитет за помощ на децата слагат началото на асоциация, наречена Международен съюз за закрила на детето (МСЗД). През 1922 г. Е. Джеб формулира т.нар. Женевска декларация, в която намират място редица важни социални и икономически задължения на обществото към децата. Две години по-късно V сесия на Генералната асамблея на ОН, състояла се в Женева, приема декларацията като официален документ и така за пръв път правата на децата придобиват международен статут.
България е сред държавите, които веднага привличат вниманието на новата международна организация. Като победена страна, при това водила 3 поредни войни, проблемите се усложняват от невъзможността на държавната власт да осъществява по-активна социална политика в помощ на пострадалите и на хилядите бежанци. През 1924 г. БЧК е поканен да участва в ІV Международен конгрес за закрила на децата, който се провежда във Виена и Будапеща. Делегати са известните лекари и общественици д-р Стефан Ватев и д-р Димитър Киров. Впечатлен от чуждия опит в законодателството и в откриването на институции за деца, завръщайки се в страната, д-р Ст. Ватев поема инициативата за формиране на Съюз за закрила на децата и в България. Идеята и усилията му са подкрепени от БЧК, БЖС и големите столични благотворителни организации. В страната пристига представителката на МСЗД Фредерика Фройнд, която подпомага инициативата. През юни 1925 г. в София се слага началото на Съюза за закрила на децата в България, а през авг. с.г. е утвърден и неговият устав.
Според организационния си статут СЗДБ се стреми “да се грижи за всестранното физическо и духовно развитие на детето” като обединява усилията на организациите и лицата, поставили си подобни задачи, ратува за усъвършенстване на нормативната база, свързана с майчинството и подпомагането на подрастващите, проучва проблемите им. Допуска се колективно и индивидуално членство. Индивидуалните членове са представители на държавната власт, на Българската православна църква и на другите вероизповедания, на Софийската община, СУ, Университетската детска клиника. Колективни членове са всички дружества и организации, които споделят целите на Съюза. Управлява се от общо събрание, настоятелство, технически директор и проверителен съвет.
Първоначално като учредители и членове в СЗДБ влизат 22 дружества, представители на държавни и културни институции, на Софийската община. Сред обществените организации са БЖС, БУС, дружествата за борба с детската престъпност, д-во “Евдокия”, за безплатни ученически трапезарии и др. За председател е избран д-р Стефан Ватев (6 февр. 1866, Ловеч – 9 март 1946, София). В следващите години активна роля в ръководството и дейността на организацията започва да играе Констанца Ляпчева.
В цялостното развитие на СЗДБ се очертават 3 етапа. Първият обхваща годините 1925–1934. До към 1927 г. Съюзът е предимно столична организация, с еклектичен състав, а в изявите надделява червенокръстката традиция и много се разчита на международната подкрепа. През 1925–1926 г., с участието на представителката на МСЗД Фр. Фройнд, новата организация провежда мащабна акция в помощ на бежанските деца. За тях се отварят кухни, а Международният фонд “Спасете детето” строи бежанско село край Бургас. Започва създаването на организационна мрежа. До края на 1926 г. клонове се формират в 9 града. Постепенно СЗДБ навлиза и в селото и така става първата организация в страната, която целенасочено се опитва да се впише в света на българския селянин и поставя в центъра на модернизационните си усилия именно селото, селската майка, селското дете. Както пише К. Ляпчева, ръководството на организацията усвоява и прилага виждането, че само “чрез местни грижи от местни деятели и в по-голямата част с местни средства може да се получи едно задоволително разрешение на този толкова важен за България въпрос: отглеждането и възпитанието на селското дете”. През 1930 г. организационната мрежа на Съюза вече обхваща 28 градски клона, 95 селски комитета, 220 дружества като колективни членове и 1827 граждани. Разрастването продължава и през 1934 г. градските клонове вече са 59, а селските – 294.
Изявите са в няколко основни посоки. Още със своето създаване СЗДБ започва да развива широка пропагандна и просветна дейност. През 1927 г. поема организирането на Деня на детето. Започва да издава списанията “Ден на детето” (1927) и “Нашето дете” (1928). Чрез тях популяризира сред българското общество най-актуалните идеи в областта на грижите за подрастващите, прави достояние за максимално широк кръг от хора водещите международни и български стандарти и практики в тази област. От 1926 г. Съюзът организира пътуваща здравна изложба, която представя чрез предмети, макети, надписи и снимки как трябва да се отглеждат и възпитават децата, какви грижи са необходими за бременната жена. От създаването си до 1935 г. тя е показана в 85 града и 122 села.
Трайното навлизане в българското село бележи истински скок със създаването на институцията на т.нар. учителки-съветнички. В началото на 1927 г., по инициатива на К. Ляпчева, ръководството на СЗДБ се обръща към министъра на просветата с предложение да се уреди курс за социална подготовка на учителки, работещи на село. Обучението включва усвояването на знания по хигиена и отглеждане на детето, по профилактика на най-разпространените детски заболявания, относно наболелите социални проблеми (алкохолизъм, детска смъртност), по законодателната защита на майката и детето. Курсистките получават и практическа подготовка как да работят с майките на село, как да устройват и поддържат детски заведения и т.н. В програмата влизат посещения на детската клиника в София, на детски домове, игрища и трапезарии. Като лектори са привлечени изтъкнати лекари, юристи, педагози и общественици.
През учебната 1927–1928 г. първите 45 учителки-съветнички започват работа. Примерът им е последван през следващите години от нови следовници на съюзните идеи. По указания на ръководството на организацията учителките се заемат с проучване положението на своите възпитаници (хранене, хигиена, битови условия, при които живеят, и др.), въвеждат карти за проследяване развитието на децата, изнасят здравни беседи пред майките, оборудват училищни аптечки и библиотеки, организират честването на Деня на детето, учредяват местни клонове на Съюза. Те са тези, които създават и първите социални заведения в селата – главно постоянни или сезонно действащи ученически трапезарии, по-рядко – дневни детски домове. Трудностите, с които се сблъскват, са обезкуражаващи – скептицизъм и недоверие сред населението и най-вече вечният недоимък в българското село, който превръща намирането на средства за поддръжката на трапезариите в истински подвиг на изобретателността и упоритостта.
Съюзът открива и заведения за подпомагане на деца. Някои от тях са първи по рода си в страната, други вече са познати в градовете. През 1926 г. в с. Връбница, Софийско, е отворена първата селска ученическа трапезария. Година по-късно, през 1927 г., в с. Чаира, Горнооряховско, се слага началото на първия селски дневен детски дом. Сред непознатите форми на грижи за децата са т.нар. летни игрища. През март 1930 г. представители на Съюза се обръщат към централата на Американската близкоизточна фондация в Атина с молба за средства за оборудване на първите специализирани игрища в София. През лятото договорът е подписан, а общината предоставя мястото за новото спортно съоръжение. През следващите години игрищата придобиват популярност в градовете, заслугата за което в значителна степен принадлежи на СЗДБ и неговата активна пропагандаторска дейност. Сухият език на цифрите очертава следната картина на активността на организацията: През 1930 г. клоновете на Съюза поддържат 29 трапезарии, от които 24 са в селата, 5 дневни детски домове, детски ясли в Пловдив и лятна колония в Хасково. Само след няколко години, през 1934 г., СЗДБ се грижи за 92 трапезарии (77 в селата), 5 дневни детски дома (1 селски), 9 летни игрища (2 от тях в села) и 2 летни колонии. Включва се и организира и няколко големи акции за подкрепа на бежанските деца (1925–1926), в помощ на пострадалите от Чирпанското земетресение деца (1928), за подпомагане децата на безработните в началото на Голямата депресия (1930–1931) и др.
Тласък в организационното развитие и в изявите на СЗДБ дава Наредбата закон за обществено подпомагане (1934). Законът регламентира привилегирования статут на Съюза по отношение ръководството и координацията на обществените грижи, а също при финансирането на инициативите от държавния фонд. Негов представител по право влиза във Висшия съвет за обществено подпомагане, всички дружества за подпомагане на деца задължително стават негови колективни членове, получава държавно финансиране в размер на 5 % от приходите на фонда за обществено подпомагане.
Разполагайки със своя организационна мрежа, наложил своя авторитет и влияние сред обществеността, създал трайно партньорство с държавните институции и местните власти, СЗДБ успява да се справи със задачите, поставени от законодателя. С подкрепата на властите организацията разширява присъствието си по места и в края на 1935 г. обединява 83 градски, 753 селски клона и 293 селски комитета. Освен тях, охотно или не толкова, в него влизат и дружествата, занимаващи се с подпомагане на деца. Подобрява се и координацията с държавните и местните власти. Един от най-широко използваните способи в тази посока става включването на отговорни представители на институциите в ръководствата на съюзните структури. Съобразно нивото в съюзната йерархия това са министри, кметове, чиновници от държавните и общинските социални служби. Така например председател на
Софийския клон е помощник-кметът и председател на столичното училищно настоятелство Иван Лекарски, а сред членовете на настоятелството е началникът на отделението за обществени грижи. В Русенския клон влизат кметът Кирил Старцев, началникът на общинската санитарна служба, началникът на гарнизона, околийският училищен инспектор. Подобна практика е успешна, тъй като улеснява взаимодействието между институциите. Променя се и системата на финансиране, като значително се повишават държавните средства, получавани от централното ръководство и местните съюзни структури. И те все повече разчитат на тях.
Насоките на дейност по същество остават непроменени, но размахът е различен. Според отчета на СЗДБ към 31 дек. 1935 г. дружествата, членуващи в него, и местните клонове издържат 6 ясли, 27 сиропиталища, 9 общежития, 46 дневни детски домове, 1 училище за слепи, 3 училища за глухонеми, 2 дома за малолетни правонарушители, 1 разпределителен дом, 2033 трапезарии, 322 летни детски игрища, 129 летовища и лагери и 147 здравно-съвещателни станции. От грижите им се ползват 4438 деца, настанени в социални домове, и 180 201 деца в останалите заведения за обществено подпомагане. Разбира се, голяма част от този актив принадлежи на благотворителните дружества, които са задължени да се присъединят към съюзните структури.
Размахът на дейността, наличието на структури по места, натрупаният опит карат държавните органи да поверят грижите за децата на преселниците по Крайовския договор между България и Румъния (7 септ. 1940) именно на СЗДБ. Ръководството на Съюза начело с К. Ляпчева разработва разгърната програма за действие. Тя предвижда откриването на детски центрове в селищата, в които пристигат преселниците, и в селата, където ще бъдат настанявани да живеят. Центровете трябва да разполагат с топли помещения за приспиване на децата и техните майки и с възможности да осигурят прехраната им.
Ръководството на тези структури и конкретните грижи за децата се поверяват на ръководителки – по две за всеки център. За тази цел Съюзът подбира и изпраща в Южна Добруджа млади жени с опит в социалната работа с деца. Веднага след опразването на областта от румънските власти, в началото на окт. 1940 г. започва и формирането на местни съюзни клонове, които се заемат с организирането на социалните дейности. Откриват се първите в региона безплатни ученически трапезарии, поставя се началото на здравно-съвещателни станции, прави се необходимото за координиране на усилията на различните фактори, заети в посрещането и настаняването на хората. Така в резултат на усилията на съюзните дейци, на изпратените ръководителки, на местната общественост и властите в края на ноем. 1940 г. 19 детски центъра посрещат пристигащите преселници. В дните около Коледа СЗДБ инициира и провежда нова акция за събиране на пари, дрехи и играчки за децата, организира Коледни тържества. В инициативата се включват благотворителни дружества, частни лица и стопански организации от цялата страна. Изпълнили предназначението си, след устройването на семействата на преселниците на новите им местожителства, детските центрове преустановяват дейността си.
В следващите месеци те са преустроени в дневни детски домове, а местните съюзни дейци започват да подготвят откриването в региона на характерните за страната детски заведения.
След намесата на България във Втората световна война (1941) СЗДБ е организацията, която планомерно навлиза в т.нар. нови територии. Първоначално за Македония заминават началникът на социалната служба при МВРНЗ Александър Янулов и председателката на Съюза К. Ляпчева. След тях през септ. 1941 г. там отива и известният общественик и подпредседател на организацията д-р Власаки Шуманов. Задачата му се състои в това да подпомогне учредяването на местни съюзни клонове и отварянето на заведения за обществено подпомагане на деца. За кратко време са открити трапезарии, летни детски игрища, дневни детски домове и летовища в повечето градове в Македония, започва подготовката за навлизане и в селата. Само ученическите трапезарии през 1941 г. са 76 – в Добруджа, 65 – в Битолска област, 323 – в Скопско, и 33 – в Западните покрайнини.
Дело на СЗДБ са и няколко детски заведения, създадени със замисъла да бъдат образец на грижите за деца. Издържат се и се наблюдават не от местните клонове, а от централното ръководство на организацията. Тяхната база и опит служат и при подготовката на учителките-съветнички. В хронологически ред на своето възникване тези заведения са:
Дoм “Спасете детето”
По инициатива на Международния съюз за закрила на децата и със съдействието на Столичното полицейско комендантство на 13 юли 1927 г. в София отваря врати домът “Спасете детето”. По своя замисъл това не е приют от типа на сиропиталищата, а нов за страната вид социално заведение. В него се прибират безпризорни скитащи деца, деца, останали без родителска грижа и принудени да просят, на възраст между 3 и 14 години. Те престояват в дома, докато бъдат настанени в сиропиталища, дадени за осиновяване или върнати при близките. Управлява се от комитет в състав: столичният полицейски комендант, представител на Международния съюз и делегат на СЗДБ. Средствата за издръжката му се набират от честванията на Деня на детето, от вноски на общината и на Международната организация, от помощи и частни дарения. Държавата също го подпомага финансово и му отстъпва специална сграда. До края на 1927 г. през него преминават 2476 безнадзорни деца. По време на бомбардировките на столицата през ян. 1944 г. децата са евакуирани в Банкя в летовището “Мария Величкова”.
За дълго време домът е единствен в страната. В началото на 30-те години на 20. век СЗДБ започва да събира средства за изграждането на голям разпределителен детски дом, носещ името на патрона на организацията царица Йоанна. Въпреки че общината подарява парцел за него и плановете за сградата са готови, по ред причини социалното заведение остава само проект.
Ученическо летовище
Летовищното дело вече има своята история в страната, когато СЗДБ създава първото си лятно летовище. След голямото земетресение в Южна България през 1928 г. Съюзът организира временна колония за пострадали деца в землището на с. Дорково, Пещерско. С активното застъпничество на К. Ляпчева общината отстъпва мястото, а Дирекцията за подпомагане на пострадалите от природното бедствие предоставя 500 хил. лв. за обзавеждането и издръжката му. Летовището става постоянно действащо и е превърнато в образец за другите колонии в страната. Организирано е на павилионна система. Новото при него е, че се приемат деца от цяла България, нуждаещи се от климатично лечение. Смесването на подрастващи, принадлежащи към различни социални групи, от различни краища на страната, според деятелите на Съюза се оказва много полезна практика. “Резултатите от това смесване – пише К. Ляпчева – са едно общуване на децата от разни среди, което създава приятелство между тях и по-нататъшни срещи и посещения. Много бедни деца са поканени след това в дома на своите по-богати другарчета или да летуват заедно с тях и техните родители. Много селянчета прекарват Коледните и Великденските празници по домовете на своите другарчета от града и споделят с тях радостите на коледното дърво и великденските подаръци”.
Децата се подбират и изпращат от съюзните клонове. През 1935 г. в с. Дорково летуват 149 ученици от различни краища на страната.
Дом “Наше Огнище”
Създаването му е свързано с личността на К. Ляпчева. На 11 ноем. 1929 г. по нейна покана и с участието на заинтересованите държавни институции и на местната власт се свиква събрание, на което се обсъжда въпросът за образуването на дом за малолетни работници. Формира се специален благотворителен комитет, който се заема със задачата. След около месец намерението става действителност и в столицата се открива общежитието “Наше огнище”.
Домът е регистриран като отделна юридическа личност. Сградата е предоставена от държавата, а за нейното обзавеждане големи дарения правят германският тютюнев концерн (300 хил. лв.) и собственикът на фабрика “Текстил” във Варна Георги Николов (100 хил. лв.). Директор е Димитрина Сапунджиева. В дома живеят ок. 80 души – малолетни работници на възраст между 14 и 18 г., напуснали дружествените сиропиталища и държавните пансиони за военни сираци, както и юноши, дошли от провинцията да печелят прехраната си в София. Срещу седмична такса от 150 лв. те получават квартира, храна, ползват библиотеката. При безработица управата на дома подкрепя младежите и ги настанява на работа. През 1934 г. комитетът основава и лятно летовище за своите питомци в с. Клисура, Берковско.
Летовище “Мария Ст. Величкова”
Откриването му става възможно благодарение на дарението на Мария Ст. Величкова (неизв., Велес – 13 ноем. 1934, София) – жителка на София. Тя завещава на СЗДБ парцел от 7 дка в с. Банкя, Софийско, и парична сума. Нейните близки, съпругът Стоян Величков и децата Величко и Надежда, изпълняват волята ѝ и през 1934 г. предоставят на Съюза 123 хил. лв. и недвижимия имот, оценен на 700 хил. лв.
Формира се специален комитет, който се заема със строителството и обзавеждането на първото в страната летовище за деца, нуждаещи се от лечение с минерална вода. Колонията е завършена и отваря врати на 28 авг. 1936 г. Намира се сред борова гора и е модерно обзаведена. Комбинацията на благоприятните климатични условия с лековитите свойства на водата в Банкя карат ръководството на Съюза да се ориентира към приемане само на деца със здравословни проблеми – главно с ревматични заболявания, нервни и леки сърдечни разстройства. Напливът е огромен. Почива се на три смени от по 25 дни, организира се лагер към летовището. Ежегодно в Банкя прекарват ваканциите и се лекуват между 150 и 250 деца. Подборът се извършва от ръководството на СЗДБ по лекарско предписание, като се дава предимство на децата от бедни семейства. Те се издържат от различни училищни и други фондове и дарения, от общините и от други институции.
След откриването на летовището съпругът на дарителката – известният изобретател и индустриалец Стоян Величков Тотев (19 дек. 1871 – неизв.), продължава ежегодно да дава средства за издръжката на 1 дете в него. През 1944 г. в колонията са евакуирани сираците от приюта “Княз Борис Търновски” и децата от дома “Спасете децата”.
Благотворителен комитет “Майка и дете”
Образуването му е съвместна инициатива на СЗДБ и Дирекция на труда при МТПТ. Особени заслуги за учредяването му има тогавашният ръководител на дирекцията Стойчо Мошанов. На учредителното събрание на 26 дек. 1934 г. присъстват 26 души длъжностни лица, представители на СЗДБ, общественици. Като ръководен орган на комитета се формира Постоянно присъствие в състав: Анна Стоянова, Ирина (Мира) Брадел, Евгения Найденова, Д. Гъбенска и по 1 представител на Дирекция на труда, на Софийската областна инспекция по труда, на Софийския диспансер при фонд “Обществено осигуряване” и К. Ляпчева като мандатьор на СЗДБ. Общата цел на комитета е да се грижи за майките, жените и децата на редовно осигурените във фонд “Обществено осигуряване”.
Уставът конкретизира задачите на организацията в следните направления: да подпомага столичния диспансер на фонда, да изучава нуждите на жените и децата на осигурените лица и да докладва за това пред Дирекцията на труда, да им дава материална подкрепа, да се грижи за здравната им култура и да организира посещения по домовете. Членовете на комитета са основателни (26 души), членове по право (представители на Дирекция на труда и на фонда, на Столична община, на диспансера, на СЗДБ и на сестрите-посетителки при диспансера) и спомагателни членове. Предвижда се финансирането да става със средства на Дирекция на труда, с помощи от частни и държавни стопански заведения, с дарения от граждани и стопански организации.
За по-голяма оперативност в организацията на дейността през 1936 г. се приема специален правилник. Според него съставът на комитета се разпределя на групи, включващи членовете основатели и по една сестра посетителка. Всяка група работи по план и указания, давани от ПП и отговаря за района на съответната сестра-посетителка. Към групите по желание се включват и спомагателните членове. Помощите, които се предоставят, са само в натура и продукти.
Наред с тази си дейност през окт. 1935 г. комитетът открива дневни детски ясли за деца на майки работнички в столичния квартал “Левски”. Приемат се деца на възраст от 1 месец до 4 г. Изискването е родителите (или бащата) да бъдат редовно осигурени във фонд “Обществено осигуряване”. Не се приемат деца, чиито майки не работят. По-късно е открит още един подобен дом в района на Захарна фабрика.
Дом-общежтие за селски момичета сираци”К. Ляпчева”
През 1936 г. СЗДБ открива в с. Сливница, Софийско, сиропиталище за момичета от село. По-късно домът е преместен в Долна баня, Софийско. Различното в сравнение с други подобни заведения е, че приютът се намира в село, с идеята момичетата да не бъдат откъсвани от своята естествена среда. Притежава и стопанство, приходите от което се внасят в спестовни книжки, които децата получават при напускането на дома. В знак на признателност за заслугите на К. Ляпчева към делото на организацията след смъртта ѝ приютът приема нейното име.
Към СЗДБ не са учредени благотворителни фондове, но щедри дарители не липсват. През 1934 г. големият руски оперен бас Феодор Шаляпин предоставя на организацията 62 хил. лв. Съгласно желанието му за Коледа с тях са закупени дрехи и обувки за бедни деца в столицата. В продължение на няколко години (1934–1936) Нели Близнакова (неизв.) – българка, живееща в Триест, Италия, предоставя сумата, необходима за отглеждането на едно дете в дом “Спасете детето”. През годините акциите и дейността на Съюза са подкрепени материално от Слави Константинов, Димитър Кудоглу, от много фирми и банки. Ценен имот във Варна, в който се урежда здравно-съвещателна станция, предоставя известната общественичка д-р Анастасия Головина. Съюзът притежава и място (1400 кв. м) във Велинград, на което възнамерява да открие второ летовище за болни от ревматизъм деца.
Голямо дарение в полза на СЗДБ прави и Констанца Ляпчева (1887, Пловдив – 1942, София) – общественичка. Учи в Швейцария. През 1911 г. завършва самарянски курсове в София и участва като самарянка в Балканската война (1912–1913). Съпруга на известния държавник и политик Андрей Ляпчев. Включва се в СЗДБ през 1926 г., когато заедно с Фр. Фройнд организират акция в подкрепа на бежанските деца. Отдава много сили, енергия и идеи на делото на Съюза. През 1927 г. влиза в настоятелството на организацията, а през следващите години става негов подпредседател и председател. Хората, работили с нея, я характеризират като “гений на практичното”, качество, което ѝ помага успешно да организира съюзните изяви.
В своята последна воля К. Ляпчева отново мисли за СЗДБ. Тя завещава на организацията (1942) парцел в размер на 24 дка, намиращ се в столичния квартал Княжево, и ценни книжа. На мястото има фабрични постройки, които се дават под наем на д-во “Фарма”. Волята на дарителката е доходите от парцела, сградите и ценните книжа да се използват за издръжката на канцеларията на Съюза. До смъртта на майка ѝ, тя получава наемите и лихвите. С тях да се подпомага и образованието на храненика ѝ Андрей Хавезов.
СЗДБ влиза във владение на имота след смъртта на Теодора д-р Петрович, майка на К. Ляпчева, на 8 март 1943 г. Имотът продължава да се дава под наем и средствата се ползват съгласно волята на дарителката. Изпълнителите на завещанието Марко Рясков и Б. Ченгелиев предоставят ценните книжа, които са с номинална стойност 435 500 лв. (1943). Липсват данни как се оползотворяват приходите, с изключение на факта, че ежегодно през следващите години Съюзът подпомага образованието на А. Хавезов.
В документацията на Съюза има информация и за едно вероятно неоползотворено дарение. Дарител е Иван Фарашев (1871, Елена – 6 февр. 1916, Радомир) – лекар, жител на Варна, починал в болницата като военен лекар по време на Първата световна война. Със завещание от 6 февр. 1916 г. оставя лозе от 10 дка в околността на Варна. Желанието му е да се построи приют за “слабосилни деца”, който да носи неговото и на съпругата му Радка Фарашева име.
Наследниците веднага депозират завещанието. Но едва през 1940 г. се полагат усилия за оползотворяване на дарението от СЗДБ и неговия Варненски клон. Те правят постъпки и на 5 юни 1940 г. се регистрира специална фондация. Не е известна по-нататъшната съдба на това дарение.
Политическите промени след 9 септ. 1944 г. поставят СЗДБ в съвършено различна обстановка. Организацията не е разпусната, но среща много трудности, а изявите ѝ са значително редуцирани. На първо време настоятелството и ръководствата на по-големите клонове са сменени. Д-р Александър Огнянов, поел председателския пост след смъртта на К. Ляпчева, е заменен от проф. Христо Негенцов. Подпредседател продължава да бъде енергичният д-р Вл. Шуманов. Започват репресии срещу някои местни дейци. Така например през авг. 1945 г. се прави обиск в жилището на директорката на дома “Наше огнище” Д. Сапунджиева. По доноси се анкетира дейността на председателката на Пловдивския клон и на д-во “Майчина грижа”, известната общественичка Невена Манолова.
Съюзното ръководство се опитва да защити съществуването на организацията. В края на дек. 1944 г. д-р Вл. Шуманов и Георги Драгоев изработват доклад за огромната дейност, извършена от СЗДБ. В следващите години д-р Шуманов прави още няколко подобни изложения, в които мотивира нуждата от подобна структура. През 1947 г. ръководството на БЧК и на СЗДБ излизат с инициатива за сливането на двете организации. Настоява се всички имоти на Съюза и тези на колективните му членове (благотворителните дружества и организации) да бъдат прехвърлени на БЧК, като към него се формира специална секция за закрила на детето. Държавните органи обаче не възприемат предложението и все повече се ориентират към разтуряне на СЗДБ и прехвърляне на имуществото към МТСГ.
Междувременно се прави всичко възможно за изземване на социалните заведения. Разпределителният дом “Спасете детето” така и не се открива повече. Сградата на юношеското общежитие “Наше огнище” се оказва собственост на БРП (к) (отнета през юни 1934 г. след разтуряне на политическите партии в страната). Всички опити на СЗДБ да получи нова сграда, където да настани момчетата, остават напразни. Инвентарът на дома е разграбен, а летовището в с. Клисура, Берковско, се ползва от държавата. Със заповед на министъра на социалната политика от 8 дек. 1945 г. комитетът, отговарящ за дома, е разформирован. Летовището в с. Дорково се ползва от Софийската община и постепенно се съсипва. Общежитието в с. Долна баня действа поне до 1946 г. (вкл.). Специално внимание се отделя на летовището “Мария Ст. Величкова” в с. Банкя. През 1945 г. там са настанени 85 югославски деца, след които инвентарът и обзавеждането остават доста похабени. Държавата не отпуска средства за възстановяването им. През 1946 г. летовището действа, като съюзното ръководство се опитва да се нагоди към новите условия. Възпитателната работа се води по програмата на пионерската организация, а ръководителите се подбират и изпращат от ОФ организациите. Ръководството на летовището през 1948 г. недоволства от качествата и квалификацията на хората, които се спускат – “вместо лекари се пращат началници”, ръководителите и възпитателите са “почти деца и самите се нуждаят от възпитание”, нямат завършено дори средно образование. През 1946 г. в колонията е открито и климатично училище за ревматично болни деца. След натиск от институциите, през февр. 1949 г. СЗДБ отстъпва на Министерство на народното здраве летовищната база в Банкя и мястото във Велинград, за да се ползват в “борбата с детския паралич и детския ревматизъм”. Съдбата на летовището в Банкя е показателна за състоянието на българското общество в близкото минало и днес. До началото на 70-те години на 20. век дареният имот, макар и одържавен, се използва по предназначение – в него се помещава Домът за деца и юноши “Асен Златаров”, известен още като Климатичното училище. Тъй като се намира на съседен хълм, социалното заведение е затворено, а сградата съборена от съображения за “сигурност” при строежа на държавната резиденция “Бояна” в началото на 70-те години. Вече след промените след 1989 г. по различни начини започва разграбването и присвояването на дарения парцел от частни лица. От 1993 г. до днес наследниците на дарителите Серафим и Александър Величкови (съответно внук и правнук) се борят да възстановят собствеността на държавата над апетитния парцел. До момента държавните институции не проявяват интерес към решаването на проблема.
Последният удар за СЗДБ идва на 8 окт. 1949 г., когато със заповед на министъра на труда и социалните грижи Здравко Митовски се обявява разтурянето му. Юридическо основание се търси в чл. 8 и чл. 10 от Наредбата закон за общественото подпомагане (1934). Според държавните чиновници Съюзът е преустановил дейността си, а държавата е тази, която е поела грижите за децата. Движимите и недвижимите имоти и паричните средства се предават на Министерството, а тези на съюзните клонове – на околийските народни съвети. По оценка на дружественото ръководство имотите и инвентарът на СЗДБ към 1945 г. се оценяват на 102 932 371 лв.
Р. Стоянова
Назад
