Началото на Благотворителното дружество “Добрият Самарянин” се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче е положено през ноем. 1902 г., когато активни негови дейци успяват да преодолеят пречки от различен характер и започват пълноценен организационен живот. Според първия устав, приет в началото на 1903 г., целта на дружеството е да подпомага бедни ученици с училищни пособия, дрехи, обувки и лекарства. Втората голяма задача е задължението “да издържа безплатни трапезарии” за бедни деца от българските основни и класни училища в Бургас. В устава от 1908 г. организацията разширява кръга на подпомаганите с храна, като включва и учениците от гимназията. Членовете се разделят в три групи: действителни, спомагателни и почетни. В списъка на хората, които имат особени заслуги за създаването и укрепването на дружеството, фигурират имената на видните жители на града: Иван х. Петров – индустриалец, иконом Константин Христов, Анна Бозвелиева – директор на Професионалното училище, Лазар Гавалюгов, Грозю Баев, Лазар Обрешков, д-р Големанов, Вълчан Маринов, и учителите: Н. С. Додов, Д. Н. Николов, Васил Стоянов, Т. Мумджиев.
През 1908 г. бедните ученици са зарадвани с топла храна благодарение на умелото ръководство на настоятелството на дружеството и финансовата помощ на МНП, МВРНЗ, Бургаския общински съвет, окръжната постоянна комисия и особено на щедрия дарител Ив. х. Петров (ок. 1834, Котел – 1909, Бургас) – търговец, индустриалец, собственик на Големите бургаски мелници, общественик. Той е сред инициаторите за основаването на Варненската и Бургаската търговско-индустриална камара, чийто председател е до края на живота си. След смъртта му неговите синове поемат предприятието, което е обновено и модернизирано след пожара в него през 1916 г.
Първоначално в трапезарията се дават обеди на 50 деца, чийто брой постепенно нараства на 135. Средствата за поддържането ѝ се набират по традиционния път – от членски внос, помощи от местната и централната власт, от църковното настоятелство, дарения от фирми и частни лица. Дружеството създава “Коледарски хор”, който също събира средства в навечерието на празниците. Професионалното у-ще “Княгиня Евдокия”, начело с А. Бозвелиева помага на дружеството, като безплатно ушива дрехи на бедни ученици.
Поради липсата на подходящи салони трапезарията непрекъснато се мести, като ползва помещения на Девическата гимназия, на Мъжката прогимназия, Бракаловото здание и др. Усилията на настоятелството да намери средства за построяване на собствена сграда остават без резултат. Изход от това затруднение намира Ганка Ив. х. Петрова (14 март 1847, Жеравна – 27 окт. 1928, Бургас) – общественичка.
Една от основателките на ЖБД “Милосърдие” и негова председателка. По нейна инициатива се отваря сиропиталището на дружеството, на което дарява парцел (300 кв. м) в центъра на Бургас. В знак на признателност след нейната смърт на нейно име “Баба Ганка” е именуван един от централните площади в града. Изпълнявайки своето и на съпруга си Ив. х. Петров завещание, тя предлага на Бургаското общинско управление да ѝ отпусне празно място до църквата “Св. св. Кирил и Методий” в размер от 938 кв. м, на което да построи доходно здание. В него трябва да се настани трапезарията, а останалите свободни помещения трябва да се дават под наем и така да се осигурят доходи за издръжката на социалния дом. Общинският съвет приема дарението с благодарност и отбелязва, че това е “първата по рода си високо хуманна инициатива… и е свидетелство за културния напредък на бургаските граждани”. От своя страна Ганка Ив. х. Петрова назначава ефория, комплектувана от членовете на настоятелството на д-во “Добрият Самарянин” Л. Гавалюгов, Л. Обрешков, д-р Големанов, Грозю Баев и А. Бозвелиева. Те обявяват конкурс и приемат предложените от софийския архитект Георги Фингов планове и сметки и строежът започва. През ян. 1920 г. е завършен Благодетелният дом “Ганка и Иван х. Петрови”. По-късно сградата е обявена за паметник на културата. Домът се управлява от настоятелството на дружеството и служи за безплатна ученическа трапезария “на вечни времена”. С нотариални актове от 21 ян. 1920 г. и от 24 юни 1927 г. дарителката прехвърля на Благотворителното д-во “Добрият Самарянин” сградата и мястото от 938 кв. м. От този имот годишно организацията получава доход от 100 хил. лв.
През 1936 г. приходно-разходният бюджет на дружеството за издръжка на трапезария възлиза на 1 051 595 лв. В него най-голям дял заемат помощите от държавата (982 595 лв.), следвани от собствените приходи от наеми. Тъй като организацията наброява едва 120 души, то постъпленията от членския внос (3 хил. лв.) са много малки. Основните разходите са за храна, гориво, отопление. През 1932 г. настоятелството се заема с довършване на театралния салон, като отделя 130 хил. лв., надявайки се доходите да нараснат и броят на питомците в трапезарията да се увеличи.
Дружеството води редовен организационен живот, членува в клона на СЗДБ и други национални структури. Първият устав от 1903 г. е допълван няколко пъти (през апр. 1920, февр. 1923, ян. 1937, юни 1942), като се внасят корекции, съобразени с приетите закони за обществените организации, инфлацията или направените промени в УС. От 1936 до 1941 г. председател на настоятелството е най-малкият син на Ив. х. Петров – Матей Ив. х. Петров, търговец, индустриалец; подпредседател е Илия Н. Зурков (аптекар). В ръководството влизат индустриалци, лекари, учители, чиновници, търговци и др.
По-сериозни промени в живота на организацията се внасят с устава от март 1947 г. Освен действителни и почетни се предвижда участието на колективни членове – дружества, кооперации и др. В управителния съвет влизат хора, свързани с новата власт, а МВР следи стриктно за политическата принадлежност на ръководните кадри. Например през септ. 1947 г. за председател е избрана Мария Георгиева Рашеева, директор на прогимназията “Кирил и Методий”, член на ОФ и роднина на убит през септ. 1923 г. Настъпват промени в социалния и професионалния профил на ръководството. В управителния съвет влизат преди всичко учители.
Дружеството се закрива с наредба на МНЗСГ от 15 ноем. 1951 г. за ликвидирането на благотворителните организации.
В. Николова
Назад
