Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. група варненски граждани решават да учредят дружество за създаване на дом, в който да се дава подслон, храна и облекло на стари и недъгави от двата пола. Инициаторите са видни личности, принадлежащи на широк социален и професионален спектър – учителки, общественици, духовници, домакини, представители на политическия и стопанския елит на града. Те са убедени, че подобни институции са “жизнена необходимост във всяка уредена държава”. Между тях видно място заемат Симеон, митрополит Варненски и Преславски, свещеник д-р Стефан Цанков, Жеко Жеков, Харалан Николов, Александър Дякович, Анастасия д-р Желязкова, Ирина Бръчкова, Ламбрина Бакърджиева, Елена Драсова и др.
След преодоляване на трудности от финансов и организационен характер, на 3 авг. 1915 г. те провеждат събрание, на което приемат устав. Организацията получава името “Милосърдие”, а настоятелството се заема с откриването на старческия дом. Ръководството се придържа към статута на създадените до този момент благотворителни дружества. През 1908, 1912, 1928, 1937, 1941 г. се приемат устави (утвърдени от МВРНЗ) или се внасят незначителни корекции, според които членовете са: действителни (които плащат членски внос), спомагателни (които правят дарения, но нямат право да избират и да бъдат избирани в ръководството) и почетни (заради заслуги или пък са внесли на дружеството най-малко 10 хил. лв., направили са завещание/дарение на такава сума). Организацията се изгражда на демократични принципи и се управлява от Общо събрание, УС (настоятелство) и Проверителен съвет. УС се състои от 12 души, между които се избира председател, 2 подпредседатели, касиер, 2 домакини и 4 съветници. Макар че ръководно място в дружеството и в старопитала заемат жените, то представителите на общината, на църквата и обществеността активно подпомагат техните инициативи.
Правилникът на вътрешния ред на дома поставя редица условия за постъпването: просителят трябва да подаде писмено заявление. Той трябва да бъде жител на града или околията, да е навършил 60 години, да е беден, негоден за работа, да не притежава имот и да няма близки роднини. За дружествен празник е избран Денят на Св. Пантелеймон (27 юли), а по-късно “Спасовден”.
На учредителното събрание митрополит Симеон е обявен за почетен председател на организацията. Той високо оценява приетата от дружеството задача, защото така “се насажда у хората чувството на човечност, на милост, единение и братолюбие”. За председател е избрана Анастасия д-р Желязкова (1845, Одрин – окт. 1931, Варна) – общественичка с особени заслуги към благотворителното дело във Варна. Времето показва, че направеният избор е сполучлив. В продължение на 10 години Ан. д-р Желязкова ръководи организацията, отстоява задачите ѝ и се изявява като най-щедрия ѝ спомоществовател. През 1917 г. тя подава оставката си и е обявена за почетен председател. На 15 окт. 1919 г. завещава на дружеството своята къща, както и 320 хил. лв. на БЧК за поддържане на две легла в болницата, носеща името на нейния съпруг и нейното “Младен и Анастасия д-р Желязкови”. От 1918 г. на председателския пост се сменят дългогодишните членове на ръководството: д-р Анастасия Головина, Донка Патаманска, Ружа Василева, Злата Балтаджиева и др.
Още в първите години от съществуването си организацията се занимава с въпроса за осигуряване на собствен дом. За целта по молба на настоятелството през 1909 г. и май 1910 г. Варненският общински съвет, под председателството на Иван Церов, отпуска даром парцел в размер от 4500 кв. м на ъгъла на ул. “Ген. Колев” и “Цар Освободител” близо до държавната болница за построяване на сграда на старопитал. От своя страна ръководството развива активна дейност за събиране на средства чрез градински увеселения и театрални представления, урежда концерт на голямата певица Христина Морфова и на пианистката Прокопова, търси частни дарения, в това число и от царица Елеонора. През 1915 г. дружеството вече разполага с 40 855 лв. – солидна за времето сума, и строителен терен. Всичко това дава смелост да се открие приют. През април с.г. настоятелството взема под наем сграда и през май се приемат първите 10 питомци. Назначена е срещу заплащане една надзирателка, а останалият персонал извършва своите задачи на доброволни начала. Със съдействието на митрополит Симеон през май 1916 г. приютът се пренася в зданието на Варненското черковно настоятелство при изгодни условия. При регулацията на града, през 1930 г. домът е преместен в държавна сграда, безплатно отпусната от Народното събрание. Но проблемът за необходимостта от собствена сграда продължава да стои пред ръководството, защото в дома се грижат за 22 души, а непрекъснато постъпват молби за настаняване.
Приходно-разходният бюджет на старопиталището за отчетната апр. 1915 – апр. 1916 г. възлиза на 49 363 лв., като най-големите приходи са: остатък от предишния бюджет (42 527 лв.), от членски внос, частни помощи, забавления и др. Разходите са: за храна на питомците, заплати, наем, забавления и др.
През Първата световна война приютът не се разраства, тъй като средствата за издръжката му се оказват недостатъчни. Заради инфлацията разходите нарастват три-четири пъти, а дружественият капитал се стопява. Броят на членовете на организацията относително се колебае. Например през 1925 г. те нарастват на 326 души, а през 1936 г. намаляват на 243. Въпреки трудностите ръководството на дружеството запазва своите благотворителни нагласи, като се отзовава на много инициативи в града. То участва при подпомагането на бедните, на семействата на войниците на фронта, на прокудените от Добруджа българи.
След войната настоятелството все по-настойчиво търси средства за издръжката на дома и за построяване на собствена сграда, като разчита на материалната и “духовно-нравствената” подкрепа на варненските граждани спрямо хората в преклонна възраст. За целта то издава (февр. 1924) позив, в който обявява намеренията си: да построи сграда с две отделения – мъжко и женско, с параклис, салон за ръчна работа и сказки, библиотека, баня, градина.
През юни 1924 г. е положен основният камък на бъдещето здание. Проектът принадлежи на един от най-престижните български архитекти Георги Франгя и предвижда да се построи сграда на два етажа с обща площ 800 кв. м. Той ще струва между 2,5 и 3 млн. лв., като се изпълнява на части. Тъй като средствата, с които дружеството разполага, се оказват недостатъчни, настоятелството се обръща с молба за помощ към всички институции и частни дарители – Общината, МВРНЗ, Окръжната постоянна комисия и т.н. Въпреки изявените симпатии, заради тежкото финансово положение на страната поканените се отзовават с малки суми. Такава е позицията и на министъра на вътрешните работи, който като “върховен шеф на благотворителността в страната” успява да отпусне само 5 хил. лв. Отново най-отговорно реагира варненското общинско управление в лицето на кмета Петър Стоянов, който в бюджета за финансовата 1924 г. предвижда 50 хил. лв. и лично обещава тухли за сградата. Общогражданският благотворителен комитет отпуска 30 хил. лв. От бюджета на Варненския окръжен съвет са заделени 5 хил.лв., като председателят заставя селските общини в окръга да заложат в своите бюджети по 2 хил. лв. Ценна помощ оказват и питомците на дома, които даряват солидни суми (Хr. Стойков – 25 хил. лв., х. Султана Тодорова – 15 хил. лв.). Редица предприятия и банки от града и страната (фабрика “Галата” – 5 хил., фабрика “Братя Прошекови” (София) – 2 хил. лв., д-во “Утеха” – 2500 лв., БТБ – 1000 лв., неизвестен дарител – 2 хил. лв., и много други дарители) се опитват да проявят разбиране към проблемите на д-во “Милосърдие”. Не трябва да се пренебрегват благотворителните нагласи на обикновените хора, които по повод религиозните празници дават своя дял в това полезно начинание. Събраните средства и сключеният заем от Приморската популярна банка позволяват на дружеството да покрие разходите си и да отдели необходимата сума. През апр. 1937 г. УС възлага окончателната идейна скица на сградата на архитект Ст. Леонкиев. През 1938 г. започва строежът, а е завършен през окт. 1939 г. Сградата разполага с 35 стаи и осигурява хигиенични условия за живот на 65 питомци. Към ян. 1940 г. строителството, заедно с допълнителните дейности по обзавеждането на дома и външното оформяне на парка, възлиза на 1 074 370 лв. (а оценката от март 1943 г. е 3,9 млн. лв.)
Откриването на новата сграда дава възможност настоятелството да поеме нови ангажименти. То възнамерява да открие отделение за хронично болни, да увеличи броя на питомците и обслужващия персонал, да уреди стопанство, да ремонтира стария приют, за да се даде под наем и т.н. За да се покрият тези разходи, се взема нов заем в размер 250 хил. лв. от Приморската популярна банка.
Приходният бюджет на дружеството в края на 30-те години на 20. век е свидетелство за неговото добро финансово положение – към ян. 1940 г. активите му възлизат на повече от 2 млн. лв. Издръжката на самия дом се осъществява от собствените приходи на организацията: наем от три къщи във Варна, от подарените земеделски земи, от новата дружествена сграда, от собствено стопанство, състоящо се от зеленчукова и овощна градина, модерен свинарник и др. Старческият дом продължава да получава помощи от Общината, а след 1934 г. и от Съюза “Обществена подкрепа”, хранителни продукти от двореца Евксиноград и от различни фирми и личности. Например през 1938 г. в списъка на дарителите са записани 115 имена на личности и фирми, а лекуването на питомците продължава да се извършва безплатно от общинските лекари.
Финансовото укрепване на организацията позволява да се увеличи броят на възрастните хора в дома – ако в края на 20-те г. те са около 18 души, в края на 30-те години социалното заведение дава подслон на 40–46 старци. Домът обслужва не само града, но и окръга. По време на своето съществуване той е дал подслон на повече от 200 нуждаещи се възрастни хора. Увеличава се и престижът на дружеството, макар че броят на редовните членове на д-во “Милосърдие” се колебае между 200 и 180 души.
Липсват конкретни данни за закриването на старческия дом, но то може да се отнесе към периода между 1947 и 1950 г. Косвено свидетелство за това е кореспонденцията между МЗДИ и местната власт във Варна. Кметът на града остро реагира на писмото на Министерството, като обвинява (писмо от 14 май 1947) ведомството в немотивиран опит за “присвояване” на имотите на приюта и за закриването му. Той обяснява, че в случая не става въпрос за имоти на частни професионални училища, а за безпомощни възрастни хора, които се нуждаят от дом и грижи.
В. Николова
Назад
