Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон за старци в страната – т.нар. “Шпиталето”. Възниква през 1850 г. и грижи за него полага настоятелството на църквата “Св. Николай”. Помещава се в сграда в двора на храма. В него се прибират и подслоняват немощни, бедни старци и възрастни хора, християни, провинили се и наказани от съд, съставен от граждани и турския валия. Условията са повече от скромни, а средствата идват главно от подаянията на богомолците в храма. Според секретаря на Съюза “Обществена подкрепа” Д. Бобошевски подобни убежища, представляващи нещо средно между старопиталище и нощен подслон, се създават при църквите и в други градове. Особеното на Самоковското “Шпиталето” е, че продължава да функционира много продължително. Неизвестно кога (вероятно след влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане през 1934 г.) издръжката на приюта се поема от общината.
Условията продължават да бъдат тежки, тъй като още в средата на 20. век сградата, където живеят старците, е пред срутване. Това кара православното християнско братство “Св. Йоан Милостивий” да подеме инициативата за събиране на средства за строеж на ново помещение. Началото на фонд за построяване на приют за възрастни хора е поставено през 1930 г., но набирането на дарения за него върви бавно и трудно.
В този момент идва благотворителният жест на съпрузите Георги и Екатерина Калинкови. Георги Иванов Калинков (1861, с. Твардица, Бесарабия – 1925, София) – политик, дипломат, общественик. Потомък на български преселници в Бесарабия. Завършва гимназия в Кишинев и право в Новорусийския университет. Защитава докторат в Брюксел, Белгия. В края на 19. век се установява в София и започва адвокатска практика. Сред основателите на Демократическата партия, председател на Столичната ѝ организация. Депутат в ХІV ОНС. Пълномощен министър на България в Румъния (23 дек. 1910 – 1913). Неколкократно е избиран за общински съветник на столицата. Поема кметския пост на 12 авг. 1918 г. Ръководи столичните общински служби в един от най-тежките периоди в историята на града в края на Първата световна война до 5 септ. 1920 г.
В изпълнение волята на починалия си съпруг Екатерина Калинкова (1865, Самоков – 16 ноем. 1940, София) предоставя за полагане основите и за строежа на приюта в родния си град 200 хил. лв. Това дава възможност да се започне строителството на дарения от общината парцел. Начинанието е подпомогнато и от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ. Сградата е завършена и обзаведена през 1935–1936 г. Домът носи имената на дарителите и е с капацитет да приеме 80 души. Оценката на сградата е 834 хил. лв. Управлението му се поема от местния клон на Съюза “Обществена подкрепа”, председателстван от д-р Ат. Перниклиев.
В новия приют са преместени и старците (6 души) от “Шпиталето”, така че през първата година в него живеят 30 възрастни хора. Търсят се средства за дообзавеждането му. Уредено е стопанство.
Междувременно след смъртта на Е. Калинкова през 1940 г. социалното заведение получава ново дарение. В своето завещание тя оставя на дома къщата си, намираща се в центъра на столицата, а на училищното настоятелство в Самоков – вилата в Чамкория (дн. Боровец). Данните за оползотворяването на това дарение са оскъдни. Неясно кога, но къщата в София става собственост на столичната община, срещу което тя вероятно предоставя на самоковските власти пари. Старопиталището е ремонтирано през 1943 г.
В него живеят не повече от 30 възрастни хора. Издръжката им се поема от общината, околийския клон на Съюза “Обществена подкрепа”, Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ. Няколко старци внасят определена месечна сума за храна. Ръководството на приюта нееднократно недоволства от факта, че в него се настаняват хора, нуждаещи се от болнично лечение, а персоналът няма нужната подготовка да се грижи за тежко болни. Това обяснява и големия брой починали възрастни хора в дома.
Приютът е одържавен вероятно с Указа за обществено подпомагане през 1951 г.
Р. Стоянова
Назад
