Енциклопедия Дарителството

Дарител е архимандрит МАКСИМ (МИНЧО) РАЙКОВИЧ (РАЙКОВ) (1801 – февр. 1874) – духовник, учител и книжовник през епохата на Българското възраждане, участник в просветното движение и в църковнонационалната борба. Роден в Дряново. Учи в килийното училище в родния си град, в Дряновския манастир “Св. Архангел” и в Преображенския манастир (1821–1832). Свещеник и учител в Лясковец (около 1832–1837). През 1837–1844 г. е игумен на Лясковския манастир “Св. св. Петър и Павел”. Участник във Велчовата завера (1835). Поради преследвания от страна на гръцките църковни власти избягва в Сърбия (1844), а по-късно – в Румъния. Живее първоначално в Браила, а през 1849 г. се установява в Галац. Той е първият организатор на българската колония там и основател на българското училище. С дарени от него средства е построена църквата “Св.в.м. Панталеймон”.
На 13 ян. 1873 г. архимандрит Максим Райкович завещава в полза на развитието на българското просветно дело 1900 австрийски жълтици. Неговата воля е приходите от този капитал да се оползотворят за подпомагането на: Народното училище в Габрово, Българското народно училище в Галац, Мъжкото и Девическото училище в Дряново, Девическото училище в Търново и за “първата българска гимназия или семинария, или друго висше училище, което би се наредило”.
За изпълнители на своето завещание той посочва: Евл. Георгиев, В. Добрович, А. Михайлов и П. Хаджиаврамов.
Поради преследвания от страна на гръцките църковни власти архимандрит М. Райкович приема руско поданство и депозира паричното си имущество и оригинала на завещанието си (1873) в Руското императорско консулство в Галац. На 16 юни 1892 г. руският консул в Галац А. Романенко предава цялата дарена сума, заедно със събраните дотогава приходи от нея, както и образуваната документация, на Евл. Георгиев в качеството му на главен изпълнител на завещанието.
На 17 март 1901 г. МС издава постановление, въз основа на което дарените от архимандрит М. Райкович капитали трябва да бъдат пренесени от кантората на Евл. Георгиев в БНБ, Русенски клон, и да преминат под управлението на българското правителство, респективно МНП. Още през май 1901 г. всичко това е сторено.
Въз основа на разпределението на паричните средства, направено от самия дарител, при МНП се обособяват 5 фонда, носещи неговото име. Последователността в подредбата на фондовете вероятно е установена от МНП през 1901 г., когато те се формират.

ФОНД № 1 “АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ”
(за поддържане на народни училища в Търново)

Дарената сума за училищата в Търново е 200 австр. жълтици, или 2350 франка. От 13 ян. 1873 г. до 1 окт. 1893 г. фондът нараства на 6058 франка. Според финансовоотчетната документация на Руското императорско консулство в Галац до 1886 г. от лихвите на капитала са изтеглени 2447 франка за поддържане на училищата в Търново, а с останалата сума от 3611 франка са закупени облигации от БДЗ (1888 и 1892). Паричната наличност на фонда в банката по това време е 1136 франка.
Капиталът на фонда в БНБ към 1 ян. 1903 г. възлиза на 3 хил. лв. По-значително нарастване е отбелязано през 1906 г., когато той става 6122 лв. Увеличаването на основния капитал продължава и през следващите години. Така през 1907 г. той е 7676 лв., през 1936 г. – 16 340 лв., през 1938 г. достига до 20 600 лв., а през 1942 г. – 24 600 лв.
През първите години след създаването на фонда получените ежегодни приходи варират между 176 и 204 лв., а с чувствителното нарастване на основния капитал през по-късния период (след 1936) те са между 1000 лв. и 2200 лв. Тези приходи (с малки изключения) се превеждат на училищното настоятелство в Търново, което разпределя средствата според нуждите – за снабдяване с облекло и обувки на бедни ученици, за подпомагане на безплатните ученически трапезарии и пр.
Финансирането на търновските училища от лихвите на фонда е прекратено през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в републиканския бюджет.

ФОНД № 2 “АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ”
(за издържане на българското училище в Галац)

Съгласно завещанието на архимандрит М. Райкович за българското училище в Галац са предназначени 500 австр. жълтици, или 5288 франка. До 1 окт. 1893 г. първоначалният капитал се покачва с 8344 франка и възлиза общо на 13 631 франка.
През 1900 г. настоятелството на българската църква “Св. в.м. Панталеймон” отправя искане да ѝ се отпусне сумата 1200 лв. Молбата е насочена не толкова към отпускането на еднократна помощ, колкото към трансформиране на средства, предназначени за българското училище в Галац, в субсидия в полза на църквата “Св. в.м. Панталеймон”. Аргументите на настоятелството са: че по това време не съществува българско училище в Галац и че с този акт не се нарушава волята на дарителя, а и чрез църквата, в която богослужението ще се извършва на български език, ще се поддържа българският дух сред емиграцията.
Сезирано за тежкото материално състояние, в което се намира българската църква в Галац, МНП решава въпроса в нейна полза. Една от разпоредбите на МС от 12 март 1901 г. гласи лихвите от фонда, предназначен за училището в Галац, поради несъществуването му в момента, да се оползотворят за поддържането на българската църква там. Те да се предават от БНБ на Българското дипломатическо агентство в Букурещ, което, от своя страна, да ги препраща чрез кантората на Евл. Георгиев на църковното настоятелство. Агентството има и задължение да следи за правилното им използване, да събира и изпраща в министерството документацията за изразходването на получените суми. МНП осъществява контрол върху цялата процедура.
Капиталът на фонда в ценни книжа (облигации от БДЗ – 1888 и 1892) и в брой е, както следва: към 1 ян. 1900 г. – 25 хил. лв., 1903 г. – 27 хил. лв. През 1927 г. той достига до 36 621 лв. Най-голямото нарастване на капитала е отбелязано след 1933 г., когато няколко години той варира между 95 и 120 хил. лв. Към 1 ян. 1938 г. възлиза на 151 хил. лв., а през 1948 г. достига 250 хил. лв.
От 1901 г. започва редовното изплащане на приходите от фонда на църковното настоятелство в Галац. Годишният приход за първото десетилетие възлиза на 1500 лв. Приходите за периода 1932–1944 г. са между 5 хил. лв. и 12 хил. лв. годишно. През 1948 г. те нарастват на 25 хил. лв. Получаваните средства от фонд “Архимандрит Максим Райкович” се използват за: заплати на църковни служители, ремонти по сградата на църквата, отопление и други битови нужди, различни църковни празненства и пр.
През 1948 г. фондът се влива в държавния бюджет.

ФОНД № 3 “АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ”
(за поддържане на училищата в Лясковец)

Завещаният капитал за поддържането на училищата в Лясковец е 200 а­встр. жълтици. От 1873 г. до 1893 г. той нараства на 6058 франка. Основният капитал към 1 ян. 1903 г. възлиза на 3 хил. лв. Този размер той запазва приблизително до 1907 г. Към края на 1907 г. от лихви и от разлики в конвертираните облигации фондът нараства на 3504 лв. По-чувствително се увеличава капиталът през 1942 г., когато достига 17 300 лв.
Лихвите от фонда до 1907 г. възлизат на 180 лв. за година. С нарастването на капитала, през следващите години те се увеличават. През 1934 са по 750 лв., а през периода 1937–1942 г. – по 1500 лв. годишно.
Преведените на училищното настоятелство в Лясковец суми се изразходват за: набавяне на книги за училищната библиотека, поддържане сградата на първоначалното училище “Братя Бурови” и др.
През 1948 г. фондът се влива в държавния бюджет.

ФОНД № 4 “АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ”
(за създаване и поддържане на висше народно училище в България)

За основаването и поддържането на “първа българска гимназия или семинария или друго висше училище”, както е отбелязано в завещанието на архимандрит М. Райкович (от 13 ян. 1873), са определени 250 австр. жълтици. До 1 окт. 1893 г. този капитал се увеличава на 7572 франка.
Една от разпоредбите на постановлението на МС от 17 март 1901 г. гласи: лихвите от този фонд да се капитализират дотогава, докато вложената сума достигне размер, при който от тях ще бъде възможно да се поддържа проектираното учебно заведение.
Частта от завещанието, която се отнася до основаването на висше училище, остава неприложена. Основна причина за това е липсата на учебно заведение, по сметката на което да бъде преведен дареният капитал. През 1899 г. основният капитал е превърнат в български левове и съответно олихвен. По това време той възлиза на 12 500 лв. През 1900 г. срещу част от наличния капитал са закупени облигации от БДЗ 1888 и 1892 г. През 1927 г. капиталът на фонда е 48 297 лв., 1930 г. – 102 882 лв., през 1938 достига до 267 600 лв., с приход 17 800 лв., 1939 г. – 317 хил. лв. Към 1 ян. 1942 г. е 342 300 лв., с приход 34 хил. лв. Капиталът не е използван по предназначение.
През 1948 г. фондът се влива в държавния бюджет.

ФОНД № 5 “АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ”
(за поддържане на училищата в Дряново)

Завещаният капитал за поддържането на Мъжкото и на Девическото училище в Дряново е 500 австр. жълтици. Тази сума според завещанието трябва да се подели между двете училища поравно. От запазената документация на Руското императорско консулство в Галац е очевидно, че през 1893 г. капиталът в български лева възлиза на 15 146 лв. До май 1893 г. училищното настоятелство в Дряново е изтеглило от него 8462 лв. Срещу част от остатъка, възлизаща на 6674 лв., БНБ закупува облигации от БДЗ (1888) с падеж 1 февр. 1894 г. През 1900 г. капиталът нараства на 25 хил. лв., а през 1927 г., вероятно поради изразходване на средства за закупуване на ценни книжа, той намалява на 15 771 лв. Най-голямото нарастване на капитала е отбелязано през 1938 г., когато достига 37 хил. лв.
Лихвите, които се предоставят на училищното настоятелство в Дряново за поддържането на училищата в града, през периода 1903–1906 г. са по 450 лв. годишно. През 1933–1940 г. те са между 1900 и 3500 лв., а през 1942 г. – 6 хил. лв. През 1938–1940 г. не са отпуснати помощи за училищата.
С усвоените от училищното настоятелство в Дряново суми се подпомагат материално ученици, извършва се ремонт на училищни сгради и пр.
Ликвидиран е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в републиканския бюджет.

БИА – НБКМ, ф.7, а.е. 756, л. 4–5; ф. 272, а.е. 4503, л. 1–4; ф. 307, а.е. 16, л.12; ЦДА, ф. 327 к, оп. 1, а.е. 45, 83; ф. 177 к, оп. 1, а.е. 227, л. 381–385, 472, 475; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, с. 6; Велев, С. Златна книга…, 371–378; Йорданов, В. Дарители…, 39–43; Златоустова, Е. Архимандрит Максим Райкович (Опит за биография). – Уч. пр., № 37, 1938; БВИ, с. 567. (Е. Харбова)