Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на българския народ в епохата на Възраждането, израз на потребността от признаване на национална идентичност. Учредена е с ферман на султан Абдул Азис от 27 февр. 1870 г. По силата на фермана и Екзархийския устав за управление, тя е официален представител на българската нация в Османската империя. През 1872 г. за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим.
До 1878 г. Екзархията включва в диоцеза си Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска, Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска и Нишавска епархия. Тя поема грижата не само за църковния живот на българите, а ръководи и просветното дело. Заради позицията си по отношение на Априлското въстание (1876), по настояване на Високата порта, екзарх Антим І е свален от екзархийския престол. На 24 апр. 1877 г. за български екзарх е провъзгласен Ловчанският митрополит Йосиф.
След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в три политически области: свободното Княжество България, автономната област Източна Румелия (до 1885) и останалите под прякото управление на султана Македония и Одринска Тракия. За да запази целостта на Българската православна църква, УНС в Търново (1879) приема и записва в Конституцията, че в църковно отношение Княжеството съставлява “неразделна част от българската църковна област и се подчинява на върховната духовна власт, където и да се намира тя”. За тази цел седалището на Екзархията остава в Цариград. Ежегодно от държавния бюджет се отпускат средства за поддръжка на екзарха и екзархийското управление там, за издръжката на учителите и училищата, свещениците и храмовете в Македония и Одринска Тракия, намиращи се под екзархийско ведомство.
Българската екзархия развива широка и ползотворна църковна и просветно-културна дейност сред българите, живеещи в империята, грижи се за откриването на нови училища и църкви и така поддържа будно българското национално съзнание. В навечерието на Първата балканска война (1912–1913) Македония и Одринска Тракия са обхванати в 7 епархии, възглавявани от български митрополити, и 9 епархии, които се ръководят от екзархийски наместници. Под ведомството на Екзархията се намират над 1310 свещеници, ок. 1600 църкви и параклиси, 73 манастира. Открити са 1373 български училища с 2266 учители и 78 854 ученици. Екзархийски печатен орган е в. “Новини”. В Цариград се намира българската църква “Св. Стефан”, а семинарията в квартал “Шишли” става образцово елитно богословско училище.
Православната църква в свободната българска държава се управлява Свети синод (вж. “Свети синод на Българската православна църква”).
Изходът от Балканските войни променя положението на Екзархията като църковнонационална институция. След сключването на Букурещкия мир през юли 1913 г. епархиите в пределите на тогавашната Европейска Турция са загубени за Екзархията. Епархиите в Македония минават под юрисдикцията на Сръбската православна църква и на Атинската архиепископия, а българските митрополити в тях са изгонени. Под екзархийската църковна власт остава само Маронийската епархия в Западна Тракия. През 1913 г. седалището на Екзархията се премества в София, а след смъртта на екзарх Йосиф І през 1915 г. не се избира нов екзарх. В продължение на 30 години българската църква се управлява от Синод начело с наместник-председател. Едва през 1945 г. е избран нов екзарх под името екзарх Стефан І. На ІІІ църковно-народен събор през 1953 г. Българската екзархия преминава в ранг на Патриаршия.
Като църковна и общонационална институция, която се грижи за опазване на българщината в европейските вилаети на Османската империя през 1870–1913 г., Българската екзархия получава морална и материална подкрепа от много родолюбиви българи. В по-голямата си част даренията са предназначени за просветното развитие и издигане на българския етнос. Управлява следните дарителски фондове:
1. Фонд “Д-р Петър Берон”
Дарител е известният български възрожденски деец Петър Берон (Берович, Хаджиберович) (окт. 1800, Котел – 21 март 1871, Крайова) (вж. “Д-р Петър Берон” – фонд). С мисъл за своите сънародници той завещава цялото си имущество за подпомагането на просветното развитие. След смъртта му дейците от БДД в Букурещ и главно Христо и Евлогий Георгиеви се заемат да осигурят наследството му в полза на България. През 1889 г. комитетът, който се занимава с имотите, оставени от П. Берон, взема решение да ги предаде на Българската екзархия.
Фондът е образуван с капитал от 400 хил. лв. и се управлява от Екзархията, която трябва да се отчита пред МНП. Това е един от най-продължително действалите благотворителни фондове. Лихвите от него се употребяват за поддръжка на Българската мъжка гимназия в Одрин. Средства от фонда се отпускат и за строежа на новата училищна сграда през 1908–1913 г. От средата на 20-те години на 20. век от него се подпомага гимназията в родния град на дарителя Котел, извършват се ремонтни работи в бившата Одринска мъжка гимназия, превърната в основно училище и смесена прогимназия, издържат се стипендианти в духовните семинарии, отпускат се средства за строежа на гимназията в Свиленград.
2. Фонд “Христо Касъров”
Дарители са Христо и Янако Касърови.
Христо Стоянов Касъров (ок. 1812, Копривщица – 1892, Букурещ) – търговец, общественик. Още когато е дете, майка му се изселва да живее в Одрин. Тук той усвоява кожухарския занаят, става джелепин и натрупва добро състояние. Заема видно обществено положение в града, дейно участва в живота на българската колония. Той е представител на българите пред турските власти с почетното звание “вилает чорбаджия”. Има голямо семейство с 5-има синове и 1 дъщеря. След Кримската война (1853–1856) материалното му положение рязко се влошава и Касърови се изселват в Букурещ, Румъния. Тук подкрепя инициативите и дейността на БДД.
Янако Христов Касъров (ок. 1835, Одрин – 1882, Виена) – търговец, втори син на Хр. Касъров. Образованието си получава в Копривщица при Найден Геров и в гръцко училище в родния си град. Около 1856 г., когато материалното положение на семейството се влошава, той се установява с част от стоката в Букурещ. Тук успява да спечели добро състояние от търговия с изсичане и експлоатация на гори.
Янако Касъров никога не е живял в своето отечество, но въпреки това се чувства българин. Изпитал не веднъж през живота си ударите на съдбата, загубил за кратко време съпругата и единствената си дъщеря, той оставя цялото си състояние на баща си и братята си. Условието е те да подарят голямата част от имуществото за построяване на българско училище в родния Одрин. През 1884 г. Хр. Касъров изпълнява желанието на своя син и подарява къщата си в града за училище. През с.г. чрез кантората на Евл. Георгиев той внася в БНБ 48 хил. зл. франка. С този капитал е основан благотворителният фонд. Волята на дарителя е годишните лихви на капитала да се превеждат чрез Българската екзархия на Одринската българска община и с тях да се поддържа учебното заведение.
Специален принос за опазване на завещания имот и капитал има Евлогий Георгиев. Първоначално в къщата, подарена от Касърови, се помещава Българското централно основно училище в Одрин. По-късно тя се заема от Девическото педагогическо училище. Над вратата на сградата по инициатива на българската община в града е поставена плоча с надпис “Българско училище Касъров”.
Волята на дарителя започва да се изпълнява веднага след образуването на фонда и до Балканските войни (1912–1913) лихвите на капитала редовно се превеждат. Тъй като сумата е недостатъчна за издръжката на училището, Екзархията отпуща допълнителни средства. След 1912 г. за дълъг период от време лихвите се натрупват върху капитала. Към 31 дек. 1926 г. фондът разполага с 89 078 лв.
Поради невъзможност приходите да се ползват за училището в Одрин, през 30-те години на 20. век Св. синод започва да ги отпуска за стипендии. Така се запазва общият дух на дарението – средствата да послужат за просветното издигане на българите. Със стипендии от фонда учат по 1–2 стипендианти в Софийската духовна семинария. В края на 1945 г. капиталът достига 293 179 лв. и носи годишен приход от 13 190 лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1945 г.
3. Фонд “За поддържане училището
в с. Лески, Неврокопско”
Фондът е образуван през 1888 г. с цел събиране на средства за построяване на българско училище в малкото планинско с. Лески, Неврокопско. “Като виждахме как околните села се добиваха с училище, то и ние… подарихме средства да си построим училищно здание” – пишат селяните в молба до Българската екзархия. За целта през 1887 г. изпращат двама свои съселяни да съберат волни пожертвувания от сънародниците в Княжеството. След година те се връщат с 4 хил. лв. С тези средства се образува фондът за училището. Управлява се от Българската екзархия. Ежегодно от 1889 г. нататък учебното заведение получава лихвите от капитала. Ползват се за поддръжката му. Липсват данни със средствата от фонда да се строи училищна сграда. Към 1 ян. 1915 г. разполага с 4060 лв., а към 1920 г. – с 5 хил. лв.
4. Фонд “Антим, митрополит Видински”
Дарител е Антим І (светско име Атанас Михайлов Чалъков) (1816, Лозенград – 1 дек. 1888, Видин) – висш духовник, обществен и политически деец, първият български екзарх (вж. “Антим, митрополит Видински” – фонд). В последната си воля проявява загриженост за просветното дело в родния си град.
След смъртта му енголпието*, завещано на Екзархията, за да бъде продадено, е откупено от българската държава. С тези средства през 1889 г. е образуван благотворителен фонд, носещ името на дарителя. Капиталът му възлиза на 3 хил. лв. През 1905–1913 г. и през 1934–1935 г. годишните лихви се изпращат на началното училище в Лозенград.
5. Фонд “Учебни пособия на бедни ученици
от гр. Струмица”
Дарител е Мелетий, митрополит Софийски (светско име Спасов) (1832, Струмица – 1891, Кайро) – висш духовник, общественик, книжовник, щедър благодетел за просветата и книжовността (вж. “Митрополит Мелетий” – фонд). Не е известно дали дарението е направено приживе, или по завещанието на митрополита. Към ян. 1915 г. фондът разполага със 774 лв.
6. Фонд “Св. Стефан” за българската църква “Св. Стефан” в Цариград”
Липсват данни за времето на образуването на фонда и за начина на събиране на средствата. В последните финансови документи на Екзархията от дек. 1914 г. капиталът му е 4417 лв.
7. Фонд “Българските църкви на майка църква “Св. Стефан” в Цариград”
Инициативата за учредяването на фонда принадлежи на Българската екзархия. След освещаването през 1898 г. на новопостроения храм “Св. Стефан” в Цариград Екзархията предлага на Св. синод да пусне дискос във всички храмове в България и в европейските вилаети на Турция в полза на историческия храм, играл важна роля в църковно-националното движение. Със събраните средства се образува благотворителен фонд, предназначен за поддръжката на църквата. Към дек. 1914 г. капиталът възлиза на 48 046 лв.
Вероятно след като двата фонда, предназначени за храма “Св. Стефан”, преминават през 1915 г. под управлението на Св. синод, те са слети. В средата на 20-те години на 20. век капиталът на новия фонд е 60 574 лв., пласирани в облигации от български държавни заеми. Неизвестно кога и как в него са внесени допълнителни суми и през 1939 г. капиталът му е 520 хил. лв. От края на 20-те години до 1945 г. вкл. от него ежегодно се отпускат по 24–32 хил. лв. за поддръжка на българския храм “Св. Стефан” в Цариград.
8. Фонд “Йеромонах Методий Димитров”
Дарител е Методий Димитров (1848, с. Зарово, Солунско – след 1921) – духовник (вж. “Архимандрит Методий Димитров” – фонд). През 1898 г. на път за Йерусалим той предоставя на Българската екзархия 1000 лв. за учредяване на фонд. Желанието на дарителя е годишните приходи да се изразходват за издръжката на училището в родното му с. Зарово. До 1912 г. (вкл.) Екзархията редовно подпомага учебното заведение със средства от фонда. През 1917 г. Св. синод, който поема управлението на фонда, обединява двете дарения, направени от М. Димитров.
9. Фонд “Стефан Увалиев”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821, Калофер – 23 септ. 1904, с. Казанещи, Бесарабия) – търговец, земевладелец, участник в църковната борба и в дейността на Одеското българско настоятелство. Приживе отпуска много средства в подкрепа на българската книжнина, на дейци и организации (вж. “Стефан Увалиев” – фонд).
Фондът е образуван съгласно завещанието на дарителя през 1907 г. с капитал от 20 хил. рубли. Предназначен е за подкрепа на стипендианти (1200 зл. лв.) и за подпомагане на бедни ученици от родния град на Увалиев Калофер. Стипендианти на фонда са Иван Гошев, завършил Висше богословско училище в Черновац, Австро-Унгария, А. Камиларов и др. Редовно се отпускат и помощи за бедни ученици в Калофер. В чест на благодетеля безплатната ученическа трапезария в града носи името му.
10. Фонд “Методий, митрополит Охридски
и Преспански”
Дарител е Методий, митрополит Охридски И Преспански (светско име Методий Щерев) (1866, с. Зарово, Солунско – 10 дек. 1909, Охрид) – висш духовник, щедър благодетел за просветата и църковното дело в епархията, която управлява (вж. “Методий, митрополит Охридски и Преспански” – фондове). В завещанието си от 1 ян. 1909 г. оставя 200 наполеона и полагаемата му се част от недвижимите семейни имоти (къщи и ниви) в с. Зарово на общината за изграждане на училище или ако няма нужда от такова, средствата да се внесат в банка и от лихвите да се издържа един ученик от селото в някоя гимназия.
Като изпълнител на последната воля на дарителя Екзархията учредява фонд с основен капитал 5191 лв., който да служи за строеж на българско училище. Тъй като сумата е недостатъчна, със съгласието на първенците на селото на 6 юли 1910 г. е решено парите да се внесат в БНБ, докато фондът нарасне до необходимия размер. През 1913 г., в края на Балканските войни, гръцки военни части опожаряват селото, избиват старите хора, а по-младите успяват да емигрират в България, където трайно се заселват. В следващите години, встрани от старото, се създава ново село под същото име – Зарово, но изцяло с гръцко население. Така фондът губи смисъла на своето предназначение.
11. Фонд “Методий, митрополит Охридски и Преспански”
Фондът се учредява съгласно завещанието на митрополит Методий с основен капитал 12 888 лв. Волята на дарителя е лихвите на капитала да служат за издръжка в някоя семинария на двама ученици (един от Охридската и Преспанската епархия и един от с. Зарово). Стипендиантите да встъпят в духовно звание.
През 1926 г. средствата на фонда се оставят на капитализиране. Това позволява основният капитал да нарасне и през 1933 г. достига 106 612 лв. През 1934 г. Св. синод, който поема управлението на екзархийските фондове след 1915 г., взема решение фондовете, учредени по завещанието на митрополит Методий, и фондът на йеромонах Методий Димитров (вж. “Йеромонах Методий Димитров” – фонд) да се слеят и да приемат ново име: “Методий, митрополит Охридско-Преспански и йеромонах Методий Димитров”. През 1939 г. капиталът му е 130 361 лв. От 1933 г. Св. синод започва да отпуска стипендии и помощи от него.
12. Фонд “Свещеник Иван Поппанайотов”
Дарител е Иван Поппанайотов (неизв., с. Баня, Разложко – неизв., Самоков) – свещеник. Завещава на Екзархията 2 хил. лв., с които да се образува фонд, носещ името му. Лихвите от капитала да се използват за поддръжка на училището в родното му село.
Не е известна точната дата на учредяване на фонда, но тя е между 1906 и 1910 г. До 1912 г. приходите редовно се изпращат на училището в с. Баня. Тъй като сумата не е голяма, след тази дата лихвите се натрупват върху капитала. През 20-те години на 20. век става възможно от него да се отпускат неголеми стипендии за младежи, учещи в духовните училища в страната. От 1926 г. нататък издръжката на стипендианти е прекратена. В края на 1939 г. фондът разполага с 9190 лв.
13. Фонд “Постройка на българско училище в Ресен, Македония”
Не е известно откъде идват средствата за учредяването на фонда. На 4 март 1910 г. в Българската екзархия се получава писмо от МВнРИ, с което се съобщава, че в БНБ са внесени 20 хил. лв., предназначени за построяване на училище в Ресен, Македония. Фондът е образуван, но тъй като няма султански ферман, разрешаващ строежа, приходите от капитала се натрупват. Към края на 1926 г. фондът разполага с 36 516 лв. Няма данни за благотворителна дейност.
14. Фонд “Постройка на българско училище в Костур”
Не е известна датата на учредяване на фонда. Капиталът му възлиза на 9153 лв., събрани от волните пожертвования на българи от селата в Костурско. Предназначени са за построяване на училище в Костур. В края на 1926 г. фондът разполага с 12 088 лв. Разходи не се правят.
15. Фонд “Подпомагане пострадалите от кочанските събития 1912”
Към 1 ян. 1915 г. разполага с 2490 лв. Липсват други данни за фонда.
◊ ◊ ◊
През 1915 г. всички благотворителни фондове, управлявани от Българската екзархия, преминават към Св. синод. Последните 4 от тях не фигурират във финансовата документация на Синода. Вероятно средствата са прехвърлени към други фондове. Подобно на останалите фондове към Св. синод, екзархийските също не са закрити след 1944 г. Продължават да се водят в документацията, но след 1945 г. спират благотворителната си дейност.
Р. Стоянова
Назад
