На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, Пантелей Баджов, Марин Георгов и Петър Тишков в салона на ч-ще “Славянска беседа” в София се свиква събрание против безработицата и конкуренцията на чуждестранните стоки. На него се взема решение да се създаде Българско икономическо дружество. Учредителното събрание се провежда на 11 юни 1895 г. Целта на дружеството е да обединява най-видните представители на икономическата мисъл в България и да обсъжда мерките, които правителството и обществото трябва да вземат за насърчаване на промишлеността. В него членуват стопански дейци, търговци, юристи, държавни служители, представители на академичните и деловите среди, както и много общественици и политици. Поради това дейността на Дружеството оказва влияние върху стопанския живот в България повече от половин век.
Членската маса се групира в 2 категории: основателни и действителни членове. Сред учредителите на дружеството са Тодор Балабанов, Отто Биелигк (директор на застрахователно д-во “Балкан”), габровските фабриканти Иван Хаджиберов и Андреа Момерин, Стоян Данев (адвокат), С. Стафридис (търговец на вина и спиртни напитки), Сава Дацов (комисионер за земеделски машини), Михаил Тенев (управител на БНБ), Димитър Ценов (търговец), Димитър Яблански (юрист), Димитър Хранов, проф. Георги Златарски, Иван Тодоров (фабрикант в Княжево) и др. Между първите действителни членове на БИД са: Георги Алтънов (юрист в БНБ), Тодор Арнаудов, Иван Бракалов, Петър Беловеждов (столар), Иван Въжаров (въжар в Пловдив), Тодор Иванчов (директор на Статистическото бюро), Ст. Калъпов (банкер), Иван Стоянович (директор на пощите и телеграфите), Иван Вазов (писател), Антон Каблешков (член на БАН) и др. Между тях са и политиците Иван Евстр. Гешов, Александър Малинов, Михаил Сарафов и др.
БИД се управлява от Настоятелство, работата му се подпомага от Научен и Практически комитет и Контролна комисия. Настоятелството се оглавява от председател, подпредседател, касиер и членове. Пръв председател на Дружеството е д-р Стоян Данев (1895–1898). След него поста заемат Тодор Иванчов (1898–1900), Димитър Яблански (1900–1901), Бончо Боев (1901–1905), Георги Колушки (1905–1911), Кирил Г. Попов (1912–1921), Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Иван Стефанов и др. През 1927 г. БИД има клонове в Русе, Варна Плевен и Пловдив.
Още в самото начало на своята дейност БИД си поставя за цел да събира, проучва и публикува данни за състоянието на стопанството в страната, както и да търси средства за подобряването му. Това се постига чрез дружествените срещи, публичните събрания за разискване и рефериране върху икономическите проблеми.
Още през апр. 1896 г. БИД започва да издава “Списание на Българското икономическо дружество” (СпБИД), което в продължение на десетилетия е трибуна за научно търсене и дискутиране на всички въпроси, отнасящи се до стопанската история на България. То публикува статии, свързани с насоките и развитието на българското земеделие, търговията, индустрията, на държавните финанси и данъчните системи, на банковото и кредитното дело и др. Редактори на списанието са: Т. Иванчов, Васил Атанасов, Георги Колушки, К. Попов, Ал. Цанков и др. С малки прекъсвания (1913, 1916, 1917, 1918 и почти цялата 1919 и 1944 г.) излиза до 1949 г. Скрито или явно, държавата субсидира БИД и неговия печатен орган поради факта, че много от дружествените членове заемат важни постове в министерства, БНБ и други държавни предприятия. Периодично организацията получава помощи от известни финансови учреждения, защото високо оценяват дейността ѝ. Така например през 1930 г. дружеството добавя към бюджета си от БНБ – 40 хил. лв., от Търговско-индустриалните камари в София – 20 хил. лв., и по 5 хил. лв. от Пловдивската и Варненската, от МТПТ – 20 хил. лв., от МНП – 12 хил. лв., от БЗБ – 10 хил. лв.
В своето многогодишно съществуване БИД провежда дейността си и с помощта на няколко фонда, средствата за които се набират от дарения на видни български държавници и учредители на Дружеството, както и от стопански организации. Някои от по-известните парични дарителски фондове са:
1. Фонд “Петко Каравелов”
Фондът е създаден по инициатива на известния държавник Петко Стойчев Каравелов (24 март 1843, Копривщица – 24 ян. 1903, София) – политически деец, дописен и редовен член на БКД (1884). Завършва Юридическия факултет на Московския университет (1870–1872). Вицегубернатор на Търново (1879), депутат и подпредседател на Учредителното и І ВНС (1879). Министър-председател и министър на финансите (1880–1881; 1884–1886, 1901). Регент (1886). Оглавява течението на крайните либерали, а след 1895 г. формира самостоятелна партия под името Демократическа.
Фондът е основан от Настоятелството на Дружеството с протоколно решение от 25 ян. 1903 г. с първоначална сума от 1000 лв. Целта на фонда е “да дава стипендии по финансовите науки”.
На 1 ян. 1921 г. капиталът му е 6806 лв., вложени в БНБ. С.г. фондът все още не е използван. Към 31 дек. 1930 г. той възлиза на 10 940 лв. По решение на Настоятелството награда от 3 хил. лв. е определена за д-р Петър Цончев за труда му “Из стопанското минало на Габрово”, той се отказва от сумата с цел увеличаване на капитала. На 31 март 1948 г. фондът възлиза на 81 540 лв.
2. Фонд “Иван Евстр. Гешов”
Дарител е Иван Евстратиев Гешов (8 февр. 1849, Пловдив – 11 март 1924, София) – виден стопански и политически деец, публицист и държавник, филантроп, дългогодишен председател на БКД и БАН (вж. “Дом Иван и Мария Евстр. Гешови” – фондация). В продължение на 15 години (до смъртта си) дарява по 500 лв. годишно за премиране на “най-доброто съчинение по въпроси, засягащи стопанския живот на България, излязло през годината на български език”.
Фондът (известен като премията на Ив. Евстр. Гешов) е основан на 20 март 1910 г. и се управлява според специална наредба. През 1910 г. с 1/2 премия (250 лв.) е награден трудът на Димитър Иванов “Нашето риболовство по Дунава и блатата му”, както и изследването на д-р Георги Тошев (250 лв.) “Риболовството в района на Бургаската Търговско-индустриална камара и мерки за неговото повдигане”. През 1911 г. премията (250 лв.) получават Никола Константинов за “Земледелието на България преди Освобождението” и Антон Даскалов за “Земледелския кредит в България”. През 1912 г. цялата премия (500 лв.) е дадена на официалното издание на Главната дирекция на статистиката “Анкета за насърчаване от държавата на индустрията през 1909 г.”. Илия Янулов получава цялата премия през 1913 г. за книгата си “С какво се хранят и обличат българските ученици”. За 1914 г. премията е дадена на Петър Стоянов за труда му “Облагането на тютюна”.
3. Фонд за икономическо изучаване на България
Основан от настоятелството на Общото годишно събрание на БИД на 27 февр. 1911 г. по предложение на Илия Янулов, Никола Якимов и К. Попов. Целта на фонда е “да съдейства и улеснява непосредственото изучаване на конкретни въпроси из стопанския живот на страната”. За постигане на целта се отпускат суми на лица или група лица за извършване на анкети, събиране на статистически данни и написване на монографии по определени стопански въпроси.
Фондът започва да действа през 1915 г., когато са отпуснати 300 лв. на д-р Никола Михов за изучаване старата търговия в Русе.
На 1 ян. 1921 г. фондът има 2206 лв., вложени в спестовна книжка. На 31 дек. 1930 г. сумата е 10 876 лв.
4. Фонд “Димитър Бончев”
Фондът е образуван през 1917 г. от Димитър Бончев (неизв.) от Габрово. Той и наследниците му даряват на БИД 50 хил. лв. за издаване на отделни студии и съчинения, авторски или преводни на български език, по стопански въпроси. С приходите от фонда трябва да се издават съчинения, които образуват библиотека “Димитър Бончев”. Настоятелството на БИД определя темите на съчиненията и ги одобрява след тяхното рецензиране от двама или трима рецензенти.
Първата книга от библиотека “Димитър Бончев” – “Тютюневото производство, индустрия и търговия”, излязла с пари от фонда, е превод от английски език.
На 1 ян. 1921 г. капиталът е 50 хил. лв., вложени в БНБ и с годишна лихва от 5130 лв.
На 31 дек. 1930 г. сумата е 95 090 лв. След използване на фонда по предназначение на 31 март 1948 г. капиталът му намалява на 80 171 лв.
5. Фонд “Варненска търговско-индустриална камара”
Създаден през 1921 г. по случай 25-годишния юбилей на БИД. На 31 дек. 1930 г. капиталът на фонда възлиза на 36 100 лв., а на 31 март 1948 г. той нараства на 50 174 лв. Наградите са предназначени за изследвания върху икономиката и търговията на България. Данни за раздаването на награди не са открити.
6. Фонд “Ефта и Панталей Баджови”
Дарител е Панталей Н. Баджов (1859, Прилеп – 22 авг. 1931, София) – адвокат, журналист, общественик. Един от основателите на БИД, член на първото настоятелство и на първия научен комитет на Дружеството (вж. “Ефта и Пантелей Баджови” – фонд). Той става дарител на БИД с 4 хил. лв. годишно и докато съществува Дружеството, сумата се олихвява с 8 %.
На 17 юни 1927 г. П. Баджов завещава на МНП 300 хил. лева за образуването на фонд на името на съпругата му Ефта и на негово име. По желание на дарителя фондът при БИД се формира от 1/6 част от приходите на фонд “Ефта и Пантелей Баджови” при МНП. На 17 юни 1938 г. Настоятелството на БИД одобрява правилник за неговото използване.
Целта на фонда е да служи за отпечатването и награждаването на трудове, посветени на стопанското развитие на България, статистиката и кооперациите. През 1939 г. от фонда са наградени с по 2 хил. лв. д-р Борис Янчулев, проф. Иван Стефанов и Христина Мочева; през 1940 г. 3 хил. лв. получава д-р Спасичев за труда си “Опит за установяване финансовото кръвообращение в България”.
На 31 март 1948 г. фондът възлиза на 21 411 лв.
7. Фонд “Кирил Г. Попов”
Фондът се основава по инициатива на комитета, организиран по повод смъртта и за увековечаване паметта на Кирил Георгиев Попов (25 дек. 1870, Варна – 6 май 1927, Женева) – икономист статистик, дописен член на БАН (1919). Завършва Физико-математическия факултет на Висшето училище в София (1895). Преподавател в Търговското училище във Варна (1905–1908). Член на Международния статистически институт (1925), основател на Върховния статистически съвет в България и главен директор на Дирекция на статистиката (1908–1916, 1919–1927). В продължение на 14 години е председател на БИД и 3 години е редактор на неговото списание.
На заседанието си на 12 май 1927 г. гореспоменатият комитет взема решение да се основе чрез подписка при БИД фонд “Кирил Г. Попов”, от лихвите на който да се награждават най-добрите съчинения из областите, в които ученият е работил: статистика, народно стопанство, кооперативно дело и социална политика.
Първата най-голяма сума от 100 хил. лв. внася във фонда чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество. От други организации и приятели във фонда постъпват още 100 хил. лв. Така се събира капитал от 200 хил. лв.
След смъртта на К. Попов, на 16 юли 1927 г. неговият брат, запасният генерал Стефан Г. Попов, депозира в БИД писмо, в което излага желанието на брат си да се основе фонд на негово име. За тази цел К. Попов завещава следните имоти: дворно място (991,11 кв. м) в София в местността Горни Лозенец; 2 лозя в местността Св. Никола във Варна, около 4,5 дка. В заседанието си на 6 юли 1927 г. БИД приема дарението. Волята на дарителя е от рентата на фонда да се изпраща на двугодишна специализация в чужбина по статистика и икономически науки един младеж с висше образование, родом от София, Варна или Търново. Освен това, след продажбата на дарените имоти, приходите да се използват за премиране на съчинение със стопанска тематика. На 13 дек. 1927 г. двата фонда се обединяват в един, наречен отново “Кирил Г. Попов”. Основният капитал на фонда се оформя от: сумата от подписката за фонда – около 200 хил. лв.; продажбата на парцелите във Варна, които донасят сумата 150 хил. лв., и на мястото в София, оценено на 150 хил. лв.
На 31 дек. 1930 г. капиталът на фонд “Кирил Г. Попов” възлиза на 406 091 лв., на 31 март 1948 г. той нараства на 513 740 лв.
Дарител на БИД е и Андрей Тасев Ляпчев (30 ноем. 1866, Ресен, Македония – 8 ноем. 1933, София) – политик, икономист, дългогодишен председател на Дружеството (1925–1933). Учи в родния си град Битоля, Солун и Пловдив. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България работи в МФ. Занимава се с журналистическа дейност: редактор на в. “Млада България” (1895–1896) и в. “Реформи” (1899–1905) – орган на Върховния македонски комитет. Участва в македонското националноосвободително движение. Един от лидерите на Демократическата партия. Министър на земеделието и търговията (1908–1910) и на финансите (1910–1911; 1918). А. Ляпчев е първият цивилен военен министър (1918–1919) в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров. През 1922 г. е подведен под отговорност като един от виновниците за Втората национална катастрофа. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. участва в създаването на Демократическия сговор. Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Демократическия сговор от 4 ян. 1926 до 29 юни 1931 г. Деец на кооперативното движение, един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и Съюза на популярните банки.
В завещанието си от 5 ноем. 1933 г. А. Ляпчев пише: “След смъртта на съпругата ми, или в случай че тя престане да носи името ми, имотът остава обща собственост на БАН и БИД. Предоставям тям да решат по кой начин най-добре да го използват. Желанието ми е да подкрепят ония начинания, които целят въздигането на България…”
Той завещава на БАН и БИД всичките си имоти: сграда в София на ул. “Кракра” № 21, два магазина и апартамент на бул. “Цар Освободител” № 21. Днес на ул. “Кракра” № 21 се помещава Институтът за изследване на изкуствата при БАН.
През лятото на 1949 г. председателят на УС икономистът Ив. Стефанов внася предложение за саморазпускане на дружеството и трансформирането му в Икономически институт при БАН и специализирана секция в Съюза на научните работници. Наследник на БИД е Дружеството на икономистите в България (1964), което след неколкократна промяна в наименованието си, на 3 май 1990 г. се регистрира като “Съюз на икономистите в България”.
Назад
