Учредителното събрание на организацията се провежда на 10 юни 1909 г. Основатели са главният равин на еврейската общност в България д-р Мюрдехай Еренпрайс и още 7 души, изявени членове на общността: Давид Пипано, софийски равин, Израел Леви, Захария Алкалай, Самуел Пенхас, Леон Алкалай, Леон Арие, Мони Демайо. Първият устав е от 1909 г. и в него е записана целта на дружеството – да открие и издържа трапезария за бедни ученици от столичните еврейски училища. Средствата за благотворителната дейност се набират от членски внос, от годишна помощ от фонд “Клара Хирш” на Alliance Israelite Universalle в Париж и от помощи от софийската еврейска общност. Структурата на организацията е ориентирана към привличане на повече симпатизанти и съответно на по-големи парични и натурални дарения. Членовете на дружеството са почетни, редовни (с 50 ст. месечен членски внос), доживотни (внасят поне по 10 лв. месечен членски внос), спомагателни (всяко дете или юноша до 16–17 г., което плаща поне 20 ст. месечна вноска). Последните участват само във финансирането на трапезарията. Част от своите приходи дружеството заделя в специален фонд за безплатни трапезарии.
Постепенно организацията печели голяма популярност. През 30-те години на 20. век в нея членуват ок. 200 души. Председател е Самуел Пенхас (търговец), подпредседател – Самуел Пизанти (търговец), и Регина Джерам (домакиня). В настоятелството влизат още Бенцио Камхи (търговец), Моис Маджар (рентиер), Рашел Финци (домакиня), Шели Алкалай (домакиня), Н. Сарфати (търговец), Арон Фархи (лекар) и др. Дружеството притежава собствено помещение на бул. “Братя Бъкстон”, където e и самата трапезария. Ежедневно в нея се хранят ок. 350 деца от еврейските училища (1936). Един поглед към бюджета на организацията показва, че се разчита най-вече на собствените приходи за издръжката на трапезарията. За 1936 г. постъпилите от дарения, членски внос и други собствени доходи средства са 174 хил. лв., помощта от общината възлиза на 10 хил. лв., а от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ – също на 10 хил. лв.
Съгласно изискванията на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) дружеството членува в Софийския клон СЗДБ и се включва в неговите акции.
Антиеврейското законодателство в годините на Втората световна война променя статута на всички еврейски организации с идеална цел. Със закон се възлага на МС да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос (28 авг. 1942 г.). Издадена е и Наредба на МС, по силата на която дружествата и организациите с нестопанска цел, в това число и благотворителните, минават към еврейските общини. Последните стават собственици на имуществата им. Така Софийската еврейска община поема в свои ръце функциите и стопанисва имотите на всички еврейски благотворителни сдружения в града. Вероятно трапезарията продължава да действа. Положението остава непроменено и след политическите промени на 9 септ. 1944 г. След влизането в сила на Наредбата закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони от 2 март 1945 г., дружеството не възобновява своето съществуване. Въпреки това с решение на състав на Околийския съд в София от 29 юни 1951 г. то е обявено за закрито. Имуществото му остава собственост на еврейската община в столицата, която в края на 50-те години го подарява на държавата. С постановление на МС през 1992 г. всички имоти на еврейските общини са върнати на правоприемника им – Организацията на евреите в България “Шалом”. Днес сградата на трапезарията не съществува в стария си вид.
Назад
