“Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които младата държава, залисана с по-високи, по-отговорни и по-нетърпящи отлагане задачи, не беше в състояние да обърне достатъчно внимание” – спомня си известният общественик Стилиян Чилингиров и така обяснява причините, провокирали образуването на една от първите благотворителни организации в страната след Освобождението. Дружеството възниква през 1879 г. в София. Пръв негов председател става известната от времето на Възраждането общественичка Ефросина Бонева, а за секретар е избран Тома Васильов. Първоначално организацията се нарича Софийско благотворително дружество. Задачите, които си поставя, са свързани с подпомагането на деца на бедни, пострадали от войната родители, като им дава храна и облекло. Дружеството издържа и няколко деца (14–15) от Южна България да учат в столичните училища. Още в самото начало дружествените дейци обмислят откриването на сиропиталище. Според по-късни, неособено достоверни данни, първите деца са прибрани още през 1881 г.
В този ранен период от историята на организацията все още липсва ясна ориентация относно насоките на дейност и което е още по-съществено средствата са оскъдни. При това положение усилията се насочват към общо подпомагане на нуждаещите се. По Коледните и Великденски празници дружеството раздава продукти на бедните, през 1880 г. изпраща средства за пострадалите от земетресението в Загреб, издържа неколцина стипендианти в училищата.
Организацията неизменно привлича интереса на елита на обществото. Водеща роля в нея имат жените, но в дейността се включват и много изявени общественици и политици. Този извод се натрапва както при анализа на съставите на дружествените ръководства, така и при прегледа на списъците с членовете му. След Е. Бонева председателският пост се заема от Софийския митрополит Мелетий (1881), а през 1882 г. начело застава Мария (Мариолка) Бурмова – съпруга на първия премиер на свободна България, племенница на известния търговец Георги Золотович. Жена с високо за времето си образование, имала възможност да пътува и да се докосне до други култури, с обострено чувство за обществен дълг, тя дава тласък и идеи за дейността на организацията. Следващите председателки са Е. Грозева, Александра Хр. Стоянова, Констанца Грекова, Султана Рачо Петрова, Хрисанта Попович (сестра на Григор Начович), Екатерина Каравелова, Екатерина д-р Странска, Мария Гешова, Теодора Паприкова, Юлия Малинова. Сред основателките и активните членове на настоятелството в първите години е и Йорданка Филаретова. Тези жени не само са свързани с политическия елит на страната, а и самите те са активни общественички, личности с широка култура, носят редица новаторски за времето си идеи. За по-кратък или по-дълъг период от време в настоятелството влизат и общественици и политици от ранга на Илия Цанов, Димитър Хранов, Стоян Данев, Антон Франгя, Стилиян Чилингиров и др. Списъкът на дружествените членове от 1902 г. очертава следната картина: 5 бивши и настоящи министри, 14 съпруги на министри, повече от 16 офицери и техните съпруги, 10 лекари и съпругите им, интелектуалци като Иван Вазов, проф. Васил Златарски, проф. Анастас Иширков, стопански и политически дейци. Почетни членове са княгиня Клементина, Иван Евстр. Гешов, д-р Ст. Русев.
Към 1912–1913 г. дружеството брои 195 души и съставът му се стабилизира около тази цифра. И в междувоенния период продължава да привлича вниманието на софийския елит, но в него вече влизат и много граждани от средна ръка – жени домакини, бивши учителки, инженери, лекари, чиновници в държавни и частни учреждения и фирми, техните съпруги. Председателка в продължение на 20 години (1922–1942) е Теодора Паприкова – съпруга на известния военен деец и бивш министър генерал Стефан Паприков.
Материалното стабилизиране на дружеството дава възможност постепенно да се премине от обща благотворителност към създаване на институция в помощ на нуждаещите се. Настоятелството обсъжда въпроса дали заведението да бъде занаятчийско училище, или за милосърдни сестри, или сиропиталище. Избухналата Сръбско-българска война (1885) осуетява намеренията на ръководството и то се насочва към подпомагане на воюващите: отпуска пари за закупуване на униформи, обучава 10 милосърдни сестри и ги предоставя на разположение на военно-санитарната част, приготвя превързочни материали, шие и раздава дрехи, подкрепя новосъздаденото дружество Червен кръст.
Постепенно усилията се канализират към откриване и издръжка на сиропиталище. През 1888 г. организацията приема предложението на Софийската община да замени дружествения парцел на ул. “Перловска” с общински на площад “Славейков” и започва строежа на доходно здание. Само след година, през 1889 г., зданието е готово и се дава под наем на МНП, за да го ползва за държавна забавачница. Продължава се и с общото подпомагане на бедни семейства и на ученици. От наемите, чрез организиране на благотворителни балове и концерти, от дарения дружественото настоятелство започва да набира средства за строеж на сграда за приюта. Правят се постъпки пред общината да отпусне подходящ парцел за дома. През 1897 г. столичните власти предоставят място за строежа в близост до гарата. Междувременно на следващата година дружеството наема помещение, което обзавежда, и на 1 ян. 1899 г. открива сиропиталището. Първоначално в него са приютени само 10 деца. Приети са устав и правилник на дома.
Оттук нататък главната цел става построяването на специално здание за децата. На 2 март 1902 г. дружеството приема наименованието “Милосърдие”, а сиропиталището се нарича на името на престолонаследника “Княз Борис Търновски”. За да се осигурят необходимите средства, се обмисля дори продажбата на доходното здание. В крайна сметка настоятелството се отказва от това си намерение и продължава да дава сградата под наем, прави постъпки пред МНП за увеличаване на помощите за бъдещия строеж.
Новоизбраното през 1907–1908 г. настоятелство действа още по-решително за набиране на необходимите средства. Изтеглен е кредит в размер на 6 хил. лв., нает е един от архитектите, работещи по построяването на храм-паметника “Св. Александър Невски”, Александър Яковлев, който да проектира сградата. Строежът се отдава на търг. На 24 юли 1908 г. е положен основният камък на приюта на подареното от общината място на ул. “Козлодуй” и бул. “Хр. Ботев”. В следващите години дружеството едновременно строи новата сграда и продължава да поддържа социалното заведение с 10–12 деца. Зданието е окончателно завършено и осветено на 16 окт. 1911 г.
Решаването на най-тежкия проблем – осигуряване на собствена сграда за приюта и доходи за издръжката му – дава възможност на организацията да приема и отглежда повече деца. Докато през 1912 г. в сиропиталището живеят само 12 деца, през 1913 г. те са вече 76, а през 1915–1916 г. – 81. Така домът става не само първият, но и най-големият в столицата. Поемането на председателския пост от Юлия Малинова внася редица новости в уредбата на социалното заведение. Новата председателка е известна с разбиранията си, че благотворителността не трябва да напомня милостиня. Основана на трудови начала, осигуряваща известни умения и образование, тя предоставя на подпомаганите перспективи за трайна реализация в живота. Тези идеи Малинова развива нееднократно по страниците на печатния орган на БЖС, в реферати и изказвания. В резултат децата, отглеждани в дома на д-во “Милосърдие, са между 7–14-годишни, приемат се и момчета, и момичета. Възпитаниците на дома не посещават училищата, а учат в самото социално заведение и се подлагат на изпит от специална комисия. През 1912 г. по предложение на Ю. Малинова са уредени обущарски и дърводелски курсове за момчетата и курс по ръкоделие – за момичетата; обзаведени са работилници. Тази тенденция се запазва трайно в междувоенния период, когато са открити нови професионални курсове.
В дома през 20–30-те години на 20. век живеят 100–120 деца. Част от тях се издържат от дружеството, за други средства дава общината. Приемат се и военни сираци, чиято издръжка се поема от фонда за подпомагане на пострадалите от войните при МВ. След навършване на съответната възраст децата се настаняват в Дома за юноши “Наше огнище” на СЗДБ, в Пансиона за работнички на Младежкото християнско дружество или в Института “Развитие”.
Дружеството е сред основателите на Съюза на столичните сиропиталища, членува в СЗДБ.
Организацията не разполага с обособени дарителски фондове. Въпреки това се радва на постоянната отзивчивост от страна на гражданството. Сиропиталището се подпомага ежегодно под разнообразни форми, в пари и в натура, от хора, принадлежащи към различни социални и професионални прослойки на обществото. Сред най-щедрите дарители са царскот семейство, дружествената членка Ана Михайлова (неизв.), която през 1922 г. подарява къщата си в София, Иван Евстр. Гешов и наследниците му и др. Най-съществените доходи идват от доходното здание. През 1929 г. Столичната община се опитва да отнеме дружествената сграда на площад “Славейков” с мотива, че мястото е било предоставено, за да се открие забавачница. Съдебният спор е спечелен от дружеството и през 1934 г. то започва да строи на кооперативни начала сграда на същото място. В следващите години строежът приключва. В новото здание организацията притежава 6 магазина, 7 кантори и 4 апартамента, които отдава под наем и така осигурява солидни доходи. Към 1 дек. 1935 г. дружествените недвижими имоти се оценяват на 7,670 млн. лв., а капиталът в пари и ценни книжа възлиза на 3 513 861 лв.
Политическите промени след 9 септ. 1944 г. се отразяват на дружествената дейност. Председателският пост се заема от Зоя Бобчева, а в настоятелството влизат непознати лица, свързани с новата власт. Подпредседател е д-р Бранимир Папазов, член на БРП (к.), а касиер – занаятчията със завършен ІV клас Петър Иванов, също член на БРП (к.) Сред другите членове на настоятелството още 3 души са част от тази политическа формация. В следващите години ръководният състав на организацията се променя няколко пъти. Сиропиталището продължава да съществува, като също изцяло подменя персонала си. Преименувано е на “Наше огнище” и се помещава в старата си сграда. Отглеждат се 115–130 момчета над 7 години, чиято издръжка се поема от общината и от МТСГ.
Дружеството е закрито с решение на Софийския околийски съд от 13 окт. 1950 г. Мотивът е, че не развива дейност. Имуществото му и самото сиропиталище са предадени на МТСГ.
Р. Стоянова
Назад
