Енциклопедия Дарителството

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”

Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. група варненски граждани решават да учредят дружество за създаване на дом, в който да се дава подслон, храна и облекло на стари и недъгави от двата пола. Инициаторите са видни личности, принадлежащи на широк социален и професионален спектър – учителки, общественици, духовници, домакини, представители на политическия и стопанския елит на града. Те са убедени, че подобни институции са “жизнена необходимост във всяка уредена държава”. Между тях видно място заемат Симеон, митрополит Варненски и Преславски, свещеник д-р Стефан Цанков, Жеко Жеков, Харалан Николов, Александър Дякович, Анастасия д-р Желязкова, Ирина Бръчкова, Ламбрина Бакърджиева, Елена Драсова и др.

След преодоляване на трудности от финансов и организационен характер, на 3 авг. 1915 г. те провеждат събрание, на което приемат устав. Организацията получава името “Милосърдие”, а настоятелството се заема с откриването на старческия дом. Ръководството се придържа към статута на създадените до този момент благотворителни дружества. През 1908, 1912, 1928, 1937, 1941 г. се прие­мат устави (утвърдени от МВРНЗ) или се внасят незначителни корекции, според които членовете са: действителни (които плащат членски внос), спомагателни (които правят дарения, но нямат право да избират и да бъдат избирани в ръководството) и почетни (заради заслуги или пък са внесли на дружеството най-малко 10 хил. лв., направили са завещание/дарение на такава сума). Организацията се изгражда на демократични принципи и се управлява от Общо събрание, УС (настоятелство) и Проверителен съвет. УС се състои от 12 души, между които се избира председател, 2 подпредседатели, касиер, 2 домакини и 4 съветници. Макар че ръководно място в дружеството и в старопитала заемат жените, то представителите на общината, на църквата и обществеността активно подпомагат техните инициативи.

Правилникът на вътрешния ред на дома поставя редица условия за постъпването: просителят трябва да подаде писмено заявление. Той трябва да бъде жител на града или околията, да е навършил 60 години, да е беден, негоден за работа, да не притежава имот и да няма близки роднини. За дружествен празник е избран Денят на Св. Пантелеймон (27 юли), а по-късно “Спасовден”.
На учредителното събрание митрополит Симеон е обявен за почетен председател на организацията. Той високо оценява приетата от дружеството задача, защото така “се насажда у хората чувството на човечност, на милост, единение и братолюбие”. За председател е избрана Анастасия д-р Желязкова (1845, Одрин – окт. 1931, Варна) – общественичка с особени заслуги към благотворителното дело във Варна. Времето показва, че направеният избор е сполучлив. В продължение на 10 години Ан. д-р Желязкова ръководи организацията, отстоява задачите ѝ и се изявява като най-щедрия ѝ спомоществовател. През 1917 г. тя подава оставката си и е обявена за почетен председател. На 15 окт. 1919 г. завещава на дружеството своята къща, както и 320 хил. лв. на БЧК за поддържане на две легла в болницата, носеща името на нейния съпруг и нейното “Младен и Анастасия д-р Желязкови”. От 1918 г. на председателския пост се сменят дългогодишните членове на ръководството: д-р Анастасия Головина, Донка Патаманска, Ружа Василева, Злата Балтаджиева и др.

Още в първите години от съществуването си организацията се занимава с въпроса за осигуряване на собствен дом. За целта по молба на настоятелството през 1909 г. и май 1910 г. Варненският общински съвет, под председателството на Иван Церов, отпуска даром парцел в размер от 4500 кв. м на ъгъла на ул. “Ген. Колев” и “Цар Освободител” близо до държавната болница за построяване на сграда на старопитал. От своя страна ръководството развива активна дейност за събиране на средства чрез градински увеселения и театрални представления, урежда концерт на голямата певица Христина Морфова и на пианистката Прокопова, търси частни дарения, в това число и от царица Елеонора. През 1915 г. дружеството вече разполага с 40 855 лв. – солидна за времето сума, и строителен терен. Всичко това дава смелост да се открие приют. През април с.г. настоятелството взема под наем сграда и през май се приемат първите 10 питомци. Назначена е срещу заплащане една надзирателка, а останалият персонал извършва своите задачи на доброволни начала. Със съдействието на митрополит Симеон през май 1916 г. приютът се пренася в зданието на Варненското черковно настоятелство при изгодни условия. При регулацията на града, през 1930 г. домът е преместен в държавна сграда, безплатно отпусната от Народното събрание. Но проблемът за необходимостта от собствена сграда продължава да стои пред ръководството, защото в дома се грижат за 22 души, а непрекъснато постъпват молби за настаняване.
Приходно-разходният бюджет на старопиталището за отчетната апр. 1915 – апр. 1916 г. възлиза на 49 363 лв., като най-големите приходи са: остатък от предишния бюджет (42 527 лв.), от членски внос, частни помощи, забавления и др. Разходите са: за храна на питомците, заплати, наем, забавления и др.

През Първата световна война приютът не се разраства, тъй като средствата за издръжката му се оказват недостатъчни. Заради инфлацията разходите нараст­ват три-четири пъти, а дружественият капитал се стопява. Броят на членовете на организацията относително се колебае. Например през 1925 г. те нарастват на 326 души, а през 1936 г. намаляват на 243. Въпреки трудностите ръководството на дружеството запазва своите благотворителни нагласи, като се отзовава на много инициативи в града. То участва при подпомагането на бедните, на семейст­вата на войниците на фронта, на прокудените от Добруджа българи.
След войната настоятелството все по-настойчиво търси средства за издръжката на дома и за построяване на собствена сграда, като разчита на материалната и “духовно-нравствената” подкрепа на варненските граждани спрямо хората в преклонна възраст. За целта то издава (февр. 1924) позив, в който обявява намеренията си: да построи сграда с две отделения – мъжко и женско, с параклис, салон за ръчна работа и сказки, библиотека, баня, градина.

През юни 1924 г. е положен основният камък на бъдещето здание. Проектът принадлежи на един от най-престижните български архитекти Георги Франгя и предвижда да се построи сграда на два етажа с обща площ 800 кв. м. Той ще струва между 2,5 и 3 млн. лв., като се изпълнява на части. Тъй като средствата, с които дружеството разполага, се оказват недостатъчни, настоятелството се обръща с молба за помощ към всички институции и частни дарители – Общината, МВРНЗ, Окръжната постоянна комисия и т.н. Въпреки изявените симпатии, заради тежкото финансово положение на страната поканените се отзовават с малки суми. Такава е позицията и на министъра на вътрешните работи, който като “върховен шеф на благотворителността в страната” успява да отпусне само 5 хил. лв. Отново най-отговорно реагира варненското общинско управление в лицето на кмета Петър Стоянов, който в бюджета за финансовата 1924 г. предвижда 50 хил. лв. и лично обещава тухли за сградата. Общогражданският благотворителен комитет отпуска 30 хил. лв. От бюджета на Варненския окръжен съвет са заделени 5 хил.лв., като председателят заставя селските общини в окръга да заложат в своите бюджети по 2 хил. лв. Ценна помощ оказват и питомците на дома, които даряват солидни суми (Хr. Стойков – 25 хил. лв., х. Султана Тодорова – 15 хил. лв.). Редица предприятия и банки от града и страната (фабрика “Галата” – 5 хил., фабрика “Братя Прошекови” (София) – 2 хил. лв., д-во “Утеха” – 2500 лв., БТБ – 1000 лв., неизвестен дарител – 2 хил. лв., и много други дарители) се опитват да проявят разбиране към проблемите на д-во “Милосърдие”. Не трябва да се пренебрегват благотворителните нагласи на обикновените хора, които по повод религиозните празници дават своя дял в това полезно начинание. Събраните средства и сключеният заем от Приморската популярна банка позволяват на дружеството да покрие разходите си и да отдели необходимата сума. През апр. 1937 г. УС възлага окончателната идейна скица на сградата на архитект Ст. Леонкиев. През 1938 г. започва строежът, а е завършен през окт. 1939 г. Сградата разполага с 35 стаи и осигурява хигиенични условия за живот на 65 питомци. Към ян. 1940 г. строителството, заедно с допълнителните дейности по обзавеждането на дома и външното оформяне на парка, възлиза на 1 074 370 лв. (а оценката от март 1943 г. е 3,9 млн. лв.)

Откриването на новата сграда дава възможност настоятелството да поеме нови ангажименти. То възнамерява да открие отделение за хронично болни, да увеличи броя на питомците и обслужващия персонал, да уреди стопанство, да ремонтира стария приют, за да се даде под наем и т.н. За да се покрият тези разходи, се взема нов заем в размер 250 хил. лв. от Приморската популярна банка.
Приходният бюджет на дружеството в края на 30-те години на 20. век е свидетелство за неговото добро финансово положение – към ян. 1940 г. активите му възлизат на повече от 2 млн. лв. Издръжката на самия дом се осъществява от собствените приходи на организацията: наем от три къщи във Варна, от подарените земеделски земи, от новата дружествена сграда, от собствено стопанство, състоящо се от зеленчукова и овощна градина, модерен свинарник и др. Старчес­кият дом продължава да получава помощи от Общината, а след 1934 г. и от Съюза “Обществена подкрепа”, хранителни продукти от двореца Евксиноград и от различни фирми и личности. Например през 1938 г. в списъка на дарителите са записани 115 имена на личности и фирми, а лекуването на питомците продължава да се извършва безплатно от общинските лекари.

Финансовото укрепване на организацията позволява да се увеличи броят на възрастните хора в дома – ако в края на 20-те г. те са около 18 души, в края на 30-те години социалното заведение дава подслон на 40–46 старци. Домът обслужва не само града, но и окръга. По време на своето съществуване той е дал подслон на повече от 200 нуждаещи се възрастни хора. Увеличава се и престижът на дружеството, макар че броят на редовните членове на д-во “Милосърдие” се колебае между 200 и 180 души.
Липсват конкретни данни за закриването на старческия дом, но то може да се отнесе към периода между 1947 и 1950 г. Косвено свидетелство за това е корес­понденцията между МЗДИ и местната власт във Варна. Кметът на града остро реагира на писмото на Министерството, като обвинява (писмо от 14 май 1947) ведомството в немотивиран опит за “присвояване” на имотите на приюта и за закриването му. Той обяснява, че в случая не става въпрос за имоти на частни професионални училища, а за безпомощни възрастни хора, които се нуждаят от дом и грижи.

В. Николова

Назад