Образувано на 20 окт. 1897 г. под името “Добрина”, дружеството е една от най-успешните благотворителни организации в Русе. Първият му устав е утвърден от МВР на 20 юни 1906 г. В него е записано, че целта на дружествените членове е да подкрепят “материално и морално крайно бедните лица и семейства, поведението на които не е опорочено и сиромашията доказана”. В този начален етап на дружествената дейност преобладава общото подпомагане на бедни семейства по празниците, на ученици от русенските училища. Материалните възможности са ограничени.
В началото на 20. век се оформя намерението да се открие безплатна ученическа трапезария за бедни ученици. Започва събирането на средства. На 22 апр. 1902 г. организацията се преименува на “Добрина – Йосиф І”. Решението се взема на общо събрание на членовете на дружеството и е знак на почит и по случай 25 години от встъпването в длъжност на екзарх Йосиф І. Той е обявен и за почетен председател.
Организацията бързо печели симпатиите на обществеността. В нея влизат видни русенски общественици, политици, стопански дейци, духовни лица. В началото на 1909 г. тя обединява 104 действителни, 3 спомагателни и 12 почетни членове. Сред последните са Георги Губиделников, Александър Каназирски, Константин Панайодов, Иван Симеонов, Доростоло-Червенскипт митрополит Василий, Охридско-Преспанският митрополит Методий, Сава Кьосев и др. Всички те са предоставили значителни суми в помощ на дружествената дейност. Начело на организацията стои настоятелство с председател Фил. Пинтев. Набирайки средства от волни пожертвования, изнасяне на литературно-музикални програми, от дарения, през 1909 г. дружеството открива първата в Русе трапезария за бедни ученици. Съществена помощ в това начинание получава от видния стопански деец, общественик и бивш кмет Панайот Попов. В трапезарията се хранят 40 деца от основните училища в града.
В периода на войните дружеството не прекъсва дейността си. В стремежа си да постигне по-голяма ефективност неговото ръководство инициира обединяването на няколко организации със сходни цели и насоки на изява. На 15 юни 1914 г. на съвместно заседание се обявява присъединяването на дружествата “Надежда”, “Добрият самарянин”, Православното християнско братство към “Добрина – Йосиф І”. Новата организация се нарича Благотворително православно братство “Добрина – Йосиф І”. Тази стъпка вероятно става с намесата и на местната власт и е част от обединителните процеси, протичащи в страната. В новия устав на братството механично залягат целите на отделните дружества – недоглеждане, което е коригирано с промените в организационния статут, внесени през 1933 г. Според тях братството си поставя амбициозната задача самостоятелно или съвместно с други благотворителни структури да открие и поддържа детски приюти, трапезарии, старопиталища. Управлява се от 9-членен комитет, чийто председател по право е епархийският архиерей или негов заместник. През 1934 г. този пост заема митрополит Михаил.
За кратко братството разширява своята дейност, като се включва в откриването и издръжката на следните благотворителни заведения:
Приют за възрастни хора
Инициативата е на ЖБД “Добродетел” и лично на неговата председателка Мария д-р Бисерова (вж. “Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, Русе). За целта настоятелството на църквата “Св. Троица” отстъпва една своя къща с 8 стаи, където през 1924 г. (или 1923) се открива старопиталището. Първоначално в него са настанени 10 души, а през 1934 г. – 20. Старческият дом се издържа от двете организации, подпомагани от общината и областната служба за обществено подпомагане (след 1934). Дружество “Добродетел” се грижи за храната, персонала и отоплението, а братството – за поддръжката на помещенията и за инвентара. Специален комитет, в който влизат представители и на двете структури, контролира вътрешния ред в приюта, назначава и уволнява персонала, осигурява продуктите и облеклото и т.н.
Сиропиталище “Св. Иван Рилски”
Открито е и се издържа от Православното християнско братство “Св. Иван Рилски”. Отваря врати на 2 ноем. 1933 г. и първоначално в него са подслонени само 5 деца. Разширяването му става възможно благодарение на дарението на известната русенска общественичка, членка на “Добрина – Йосиф І” Райна Гатева. Тя дарява на дома къща с голям двор, намираща се в една от най-хубавите части на града – т.нар. Летен квартал. Имотът се оценява на ок. 400 хил. лв.
Дарението дава възможност да се подобрят битовите условия и да се приемат повече деца. При подбора се гледа питомците да са във възрастовата група от 3 до 15 години, да са сираци от бедни семейства. През 1937–1938 г. в приюта живеят 25–50 деца. Директор е Р. Гатева. Членките на братствата помагат при приготвянето на дрехите, надзирават храненето и заниманията, събират средства. С общите усилия на двете организации и с помощта на фонд “Обществено подпомагане” при МВРНЗ в края на 30-те години сградата на социалното заведение е надстроена и разширена.
Дневни детски домове
Под председателството на Доростоло-Червенския митрополит Михаил, председател на братство “Добрина – Йосиф І”, на 13 апр. 1930 г. се провежда общо събрание, на което се взема решение да се работи за откриването на дневни детски домове в работническите квартали на града. В тях да се приемат деца до 7 години, чиито родители работят във фабрики, работилници и т.н. Целта е подрастващите да се съхранят физически и морално. В дневните детски домове с тях ще се занимават възпитателки и те ще получават храна и грижи. Малко по-късно братството гласува 50 хил. лв. за откриването на такива домове.
Първото такова социално заведение е отворено съвместно с Православното християнско братство “Св. Климент Охридски” през есента на 1930 г. Помещава се в сграда под наем. Същевременно започва и строеж на здание. “Добрина – Йосиф І” неколкократно отпуска средства за строителството, като общата сума възлиза на ок. 220 хил. лв. Щедрост проявяват и стопански дейци и фирми като Алберт Искович (45 хил. лв.), братя Емануил и Неделчо Габровски (40 хил. лв.), Фабрика “Постоянство” (30 хил. лв.), други предприятия, общината (ок. 40 хил. лв.), православното братство “Св. Климент Охридски” (80 хил. лв.), министерства и др. Сградата е завършена в края на 1932 г. и в нея се настанява дневният детски дом. Посещава се от ок. 50 деца дневно. Издръжката му е дело на съвместните усилия на двете братства.
Вторият дневен детски дом, в чието откриване и поддръжка взема участие “Добрина – Йосиф І”, е на Православното братство “Св. Георги”. Отваря врати през 1931 г. в неудобно помещение под наем. По инициатива на Доростоло-Червенския митрополит Михаил и с материалната подкрепа на ръководената от него организация (100 хил. лв.), на Емануил Габровски (50 хил. лв.), А. Искович (50 хил. лв.), общината (40 хил. лв.) и самото братство “Св. Георги” (25 хил. лв.) през 1933 г. е построена сграда за дома. Само след 2 години тя е разширена и ремонтирана. Отглеждат се по 40–50 деца дневно.
Домът разполага с дарителски фонд, учреден от Емануил Габровски и Алберт Искович. През 1931 г. двамата известни бизнесмени правят дарение за издръжката на дома. Фондът се управлява от Доростоло-Червенската митрополия и капиталът му възлиза на 400 хил. лв.
Сиропиталище “Св. Георги”
Открито е по почин на Доростоло-Червенския митрополит Михаил през 1934 г. Издържа се от Православното християнско братство “Св. Георги” и от “Добрина – Йосиф І”. Помещава се в новопостроената за дневния детски дом сграда на братството “Св. Георги” и приютява 20–25 деца на възраст от 5 до 15 години.
През 30-те години “Добрина – Йосиф І” не издържа самостоятелна безплатна ученическа трапезария, а подпомага със значителни суми други подобни заведения.
Членува в Русенските клонове на СЗДБ и на Съюза “Обществена подкрепа”.
Не е установено кога и как е закрито братството.
Р. Стоянова
Назад
