Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за подпомагане на арменското и сирийското население. Малко по-късно се превръща в постоянна организация, наречена “Помощ за Близкия изток”, и обхваща в програмите си целия район на Източното Средиземноморие и Балканите. В края на 1929 г. получава статут на филантропична корпорация с наименованието Близкоизточна фондация (Near East Foundation). Основен принцип, към който се придържа в своята дейност, е възгледът, че най-добрият начин да помогнеш някому е да го научиш как да си помага сам.
При осъществяването на отделните начинания тя поема част от разходите, а останалите разноски се осигуряват от местните власти, стреми се към пълно взаимодействие с държавните органи, със заинтересованите частни лица и обществени организации и най-вече с населението. Фондацията има Задгранично представителство със седалище в Атина, което се ръководи от директор за чужбина. Връзката с УС в Ню Йорк се осъществява посредством куриери, които периодично пътуват до Гърция и другите страни в региона и след завръщането си в САЩ докладват за успехите и проблемите. Представителството поддържа непрекъснати контакти с американските колежи и университети в отделните държави. Инициативите на фондацията са разнообразни, осъществяват се последователно и са съобразени с местните условия и нужди.
Сътрудничеството с официалните български институции и с неправителствените организации датира от към средата на 20-те години на 20. век. През есента на 1927 г. в София се формира комитет “Помощ на Близкия изток” с председател Софийския митрополит Стефан. През с.г. е утвърден и първият му устав. В УС влизат още Знеполският митрополит Паисий, представителката на Международния съюз за закрила на децата Фредерика Фройнд, представителят на фондацията и председател на Дружеството на Руския червен кръст в България Леонтий Фелдман, проф. Стефан Ватев (БЧК), Юлия Малинова (БЖС). общественици. От началото на 30-те години постоянни представители на Близкоизточната фондация в България са Ралф Колинс (представляващ и Рокфелеровата фондация), Л. Фелдман и Селскар Гън.
Първите инициативи са свързани с подпомагане на български и руски бежанци с облекла и обувки. Пратки с подобни дарения пристигат от САЩ още в началото на 20-те години. Те се събират по инициатива на бивши мисионерски преподаватели в България и са адресирани до протестантските общини в различни градове. Предназначени са да бъдат раздавани на нуждаещи се бежанци. Новото в дейността на фондацията е организирането на дребни предприятия (цехове), които се заемат с преработката на употребяваните вещи. Първите подобни работилници се уреждат още през 1927 г. при пристанищните складове във Варна и Бургас. Впоследствие те се съсредоточават главно в столицата. В тях се извършва разопаковане и сортиране на пристигналите пакети, след което облеклата се преправят и преработват. Остатъците се използват за направа на дюшеци, черги, одеяла, детски играчки и други изделия. След като се определят цените на преработените артикули (не по-високи от 20 % от тези на свободния пазар), те се продават на бежански семейства. За да се пресече евентуална спекула или презапасяване, в картата на всеки регистриран като нуждаещ се е отбелязана годишната квота от дрехи и обувки, която той не може да надхвърли. Води се строга отчетност при разпределяне на стоките. Средно в отделните цехове намират работа и препитание по 50 работници, предимно бежанци.
Работилниците се ползват с популярност, което кара УС на фондацията в Ню Йорк да ги включи в списъка на приоритетните обекти. Утвърден е специален правилник за работното време и за продажбата на готовата продукция. За главен експерт по техническите въпроси е определен Л. Фелдман.
До края на 1935 г. шивашко-ремонтните цехове се развиват добре. Според данни на фондацията до септ. с.г. от САЩ са пристигнали общо 220 290 дрехи и завивки и 11 991 чифта обувки, които са разпределени сред 45 500 бежанци. Само за последната година от продажбата на вътрешния пазар е реализирана печалба в размер на 1,6 млн. лв. Част от нея цеховете заделят за финансиране на различни културни и благотворителни инициативи като обзавеждане на сиропиталища и летни кухни за бежански семейства, строеж на детски игрища.
В следващите години тази форма на подпомагане на населението постепенно изчерпва своите възможности. Причините са комплексни. От една страна, напрежението в международните отношения в навечерието на войната води до намаляване и спиране на доставките от САЩ, а отрасълът изцяло разчита на тях. Самата фондация от своя страна пренарежда приоритетите си и се насочва към финансиране на програми в областта на здравеопазването, физическото възпитание на младежта, образованието. Редица ремонтни цехове са затворени. На 26 май 1938 г. УС в Ню Йорк взема решение дейността на работилниците да се постави в пълна зависимост от местните суровини, което води до окончателното закриване на отрасъла.
Другата насока на изява на американската филантропична организация е в областта на лансирането в България на летните детски игрища като нова и перспективна форма на извънучилищно възпитание на младото поколение. Инициативата идва от СЗДБ, чието ръководство през март 1930 г. отправя молба до представителството в Атина за отпускане на средства за откриването и оборудването на първите специализирани игрища в столицата. През лятото на с.г. подробностите по отварянето на игрището са уточнени между фондацията и официалните български власти. Софийската община ѝ предоставя правото да започне реконструкцията на полуготовото съоръжение, намиращо се в един от най-бедните столични квартали – Коньовица (Разсадника). Изработен е временен правилник за дейността на игрището.
Постепенно тази нова за българските условия форма на възпитание и грижи за физическото укрепване на ученическата младеж печели все повече симпатизанти. Тласък дава и държавата. През 1931 г. влиза в сила Закон за физическото възпитание на българската младеж, който насърчава общините да отпускат средства за строителство на спортни обекти. На следващата година Софийските власти възлагат на фондацията ремонта на две други игрища с оглед тяхното използване през летния сезон. За главен ръководител на инициативите в тази област за целия ІІІ столичен район е определен Л. Фелдман.
Игрището в Коньовица не само е първото в страната, но се превръща и в еталон по отношение на своята организация и материална база. Нещо повече, наблюденията върху децата, които го посещават, на живота и условията в квартала, дават тласък за ангажирането на фондацията с нови полезни социални дейности. Спортното съоръжение фигурира в документацията като “Образцово игрище на Близкоизточната фондация”. Посещението му е безплатно. Приемат се деца на възраст до 14 години, разпределени в три групи (на възраст до 6 г., от 7 до 10-годишни и ученици от 11 до 14 г.) Управата му се състои от директор (главен ръководител), 3 ръководители и 3 ръководителки, домакин и пазач. Заниманията се провеждат от 8.00 до 19.00 часа с прекъсване на обяд, когато децата отиват в къщи. Редуват се т.нар. подвижни игри и тихи занимания. Специално внимание се отделя на ръчния труд, като момчетата се обучават да плетат кошници, момичетата се учат на ръкоделие, а по-малките деца – да моделират с глина. Според данни на фондацията през 1932 г. игрището е посетено от 2367 деца, като в тази бройка не влизат тези, които идват само от време на време или на посещение. Преценката на ръководството, споделена от просветните и общински власти, е, че без него младежите от най-бедния столичен квартал “биха били изоставени и изложени на лошите влияния на улицата”. През 1932 г. се създава и малка библиотека, от която учениците вземат книги за прочит у дома, а ръководителите – за редовните часове по четене на приказки. Онези деца, които не успяват да издържат пролетните изпити в училище, се подготвят в читалнята за поправителната сесия. Двете помещения постепенно прерастват в Културен клуб за насърчаване и развитие на художествената самодейност в квартала.
Добрите резултати карат отговорните държавни фактори и българските неправителствени организации да ангажират фондацията в процеса на определяне на стандартите за този тип дейност и в обучението на персонал за извършването ѝ. През 1933 г. СЗДБ свиква конференция, посветена на летните игрища. От страна на Близкоизточната фондация в нея участват Л. Фелдман и главният лекар на здравно-съвещателната станция д-р Р. Радков. Те са натоварени и изработват правилник за игрищата. През юни с.г. стартират и курсове за подготовка на ръководители. Програмата им е съгласувана с фондацията, а Л. Фелдман и Р. Радков участват и като лектори. Занятията и практическите упражнения се провеждат на игрището в Коньовица.
През следващите години дейността на Американката близкоизточна фондация в тази област бележи по-нататъшно развитие. Образцовото игрище е отворено целогодишно, като през есенно-зимния период заниманията се провеждат в т.нар Детски клуб, състоящ се от библиотека, читалня и салон за публични изяви. То е с най-висока посещаемост – 3518 деца през 1935 г. В края на 30-те години започват да се организират екскурзии извън града, устройват се вътрешни и междуградски спортни състезания, през зимата басейнът се приспособява за пързаляне.
От 1936 г. Софийското училищно настоятелство поема изхранването на бедните деца, идващи на игрището, безплатно в трапезарията на училище “Марин Дринов”. Децата са под непрекъснат хигиенен и медицински контрол. Поставя се началото на детски групи за контрол на поведението и изпълнението на санитарните наредби по домовете и на обществени места. Продължава участието с методическа помощ и като показна база в курсовете за обучение на ръководители на игрища. Културният клуб с неговата богата библиотека печели все по-голяма популярност в квартала. Тук посетителите му не само подготвят уроците си, но се обучават и в различни умения. Ръководителите на игрището и главният лекар изнасят в квартала лекции и беседи на научнопопулярни и здравни теми, уреждат родителски срещи.
Издръжката на игрището е грижа най-вече на фондацията – при бюджет за 1935 г. от 135 586 лв., 20 хил. са отпуснати от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, 5 хил. са от СЗДБ и 3 хил. идват от частни дарения. Останалата сума се осигурява от фондацията. Нейното ръководство оказва техническа и материална подкрепа и на други подобни инициативи, а през втората половина на 30-те години отваря игрища в с. Дивля, Радомирско, и с. Байлово (дн. гр. Елин Пелин).
Друго полезно начинание на Близкоизточната фондация в България е откриването през 1931 г. на здравно-съвещателна станция в квартал Коньовица. Първоначално тя възниква като здравен център за наблюдение на децата, посещаващи игрището. В нея са ангажирани само 1 лекар и 1 медицинска сестра. Още на следващата година центърът прераства в класическа здравно-съвещателна станция, а при игрището остава само кабинет за наблюдение режима на учениците.
През 1933 г. здравният център се премества в нова самостоятелна сграда с 3 помещения и акушеро-гинекологичен кабинет. В нея работят 2 лекарки, 2 сестри посетителки и общи санитарни работници. Главни лекари последователно са д-р Р. Радков и д-р Невена Кантарджиева-Кожухарова.
Този медицински център става генератор на нови полезни инициативи за хората от квартала. От към 1932–1933 г. персоналът на станцията започва да прави редовни проучвания на социално-икономическото положение и хигиенно-битовите навици на жителите на квартала. Данните се обработват и на тази база се определят бъдещите насоки на дейност. Организират се курсове по майчинство, домакинство и хигиена, през 1935 г. българските власти предлагат на здравния център да води стажантската практика на млади лекари, акушери и сестри посетителки. В последните довоенни години тук се провеждат курсове за следдипломна квалификация на млади лекари от провинцията, за бременни и за отглеждане на деца.
През 1932 г. станцията става инициатор на първата по рода си кампания за хигиенизиране на квартала. В нейните рамки се препокриват и дезинфекцират тоалетните на открито, поставят се умивалници в кухненските помещения, кофи за смет, градинският тор се огражда със защитни навеси. Кампанията става ежегодна, а главният лекар и персоналът на станцията следят за изпълнението ѝ и провеждат широка разяснителна работа сред хората. По предложение на фондацията и с одобрението на МВРНЗ при някои столични училища се въвежда т.нар. седмица на чистотата. Фелдман е избран за инспектор по поддържането на образцов санитарен ред на обществени места и в учебните заведения. В кампанията се включват и децата от игрището, които помагат при почистването на дворовете. Отново от персонала на станцията тръгва идеята за изработването на проект за интензивно развитие на личните стопанства в квартала, така че да се повиши тяхната доходност. В края на 30-те години се въвежда съревнование с награди за образцово подредено стопанство. През 1938–1941 г. към станцията се създава служба за професионална ориентация на хора, завършили прогимназиално образование. В квартала действат Клуб на бившите възпитаници на игрището, дружество “Модерна домакиня”, открита е консервна фабрика.
Постигнатите резултати карат българските власти през 1935 г. да сключат споразумение с фондацията за разгръщане на експериментална стопанска и здравна дейност в с. Дивля, Радомирско. В рамките на тези договорености в следващите години в селото са открити лятно игрище, дневен детски дом, здравно-съвещателна станция. Първоначално те са филиали към съответните институции на фондацията в София, а впоследствие стават самостоятелни заведения за обществено подпомагане. Формират се младежки групи за поддържане на чистотата в близките села, опазване на горите от болести и вредители, приготвяне и складиране на фураж за добитъка, залесяване на пустеещи местности и др. В самата Дивля започва строеж на резервоар за питейна вода и обществена баня, от коритото на реката се извеждат канали за напояване на съседните ниви и градини, блатистите земи се засипват с пръст. През 1937 г. общината е обявена за образцова.
Със станцията е свързано и включването на фондацията в кампанията за “семейно настаняване” на деца. В края на 1936 г. Дирекцията на народното здраве взема решение за експериментално настаняване на изоставени деца в семейства. Начинанието се провежда съвместно с общината, като средствата се осигуряват от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ. В началото на 1937 г. 23 деца на възраст от 23 дни до 6 г. са дадени за отглеждане в семейства. Здравно-съвещателната станция е натоварена с наблюдение на тяхното състояние. В специален доклад Л.Фелдман излага резултатите от експеримента, обхващайки всички проблеми, свързани с физическото и психологическото развитие на децата, с материалното му обезпечаване, прави редица препоръки. Той специално изтъква нуждата от предварително проучване както на приемните семейства, така и на състоянието на децата и на техните биологични родители. Макар и не особено масово, настаняването в семейства продължава и през следващите години.
Част от дейността на фондацията представлява методическата и финансовата помощ, която тя оказва в началото на 30-те години на земеделското училище в с. Пордим, Плевенско. Включва се и в осъществяването на програмата “Образцово село” (1937–1944). Програмата е официална държавна инициатива, в която участват активно общинските власти, земеделски кооперации, хигиенни комитети по места. За модел се използва опитът на американските обществено-домакински служби. Американската близкоизточна фондация обръща специално внимание на санитарните служби, обхванати в програмата.
Международната обстановка в навечерието на Втората световна война дава отражение върху дейността на филантропичната организация. Към есента на 1939 г. рязко се намаляват средствата, отпускани за дейността ѝ в страната, но фондацията продължава да поддържа вече започнатите дейности. Нещата се усложняват още повече след влизането на България във войната през март 1941 г. като съюзник на Германия. Фелдман получава нареждане от централата в Атина да пристъпи към замразяване на българските проекти. По негово желание и по настояване на местните власти той остава в страната дори след прекратяването на дипломатическите отношение със САЩ през декември 1941 г. Междувременно, през лятото на с.г. служителите на фондацията в Атина напускат гръцката столица.
Българските власти не пристъпват веднага към ликвидиране на българския клон на фондацията. През 1941 и 1942 г. финансовото обезпечаване на нейните дейности става от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, от който са отпуснати ок. 1,5 млн. лв. След проучвания се взема решение да се формира нова организация, наречена Комитет за всестранни обществени грижи, която да поеме управлението на имуществото и координирането на дейностите на “ликвидираната Близкоизточна фондация”. Комитетът е регистриран като отделна юридическа личност и разполага с устав, утвърден от МВРНЗ на 28 окт. 1943 г. Целта му е да “урежда образцови мероприятия с демонстративна задача в кръга на всички социални грижи”. Средствата се набират от дарения, приходи от имоти, фонда при МВРНЗ, помощи от други ведомства. В него влизат лица, посочени от министъра на вътрешните работи и народното здраве. Председателства се от началника на отдела за обществени грижи при министерството Александър Янулов. Членове на комитета са хора, свързани до момента с дейността на фондацията, със СЗДБ като д-р Р. Радков и д-р Власаки Шуманов, длъжностни лица.
През 1944 г. комитетът е регистриран като Фондация за обществени грижи. Продължава да се придържа към вече подетите инициативи и след 9 септ. 1944 г. Нейният председател А. Янулов остава да работи известно време в Службата за обществени грижи, а член-делегатът Димитър Николов е директор на Института за обществено осигуряване.
През авг. 1945 г. се появява информация, че представител на Близкоизточната фондация ще посети страната с цел да се приведе в известност имуществото ѝ и да се проучат възможностите за подновяване на дейността. Развоят на събитията в България не дава възможност сътрудничеството да бъде подновено.
Р. Стоянова
Назад
