Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз на живите чувства на съпричастие, взаимопомощ и сплотеност сред членовете ѝ.
Историята на здравното заведение тясно се преплита с дейността и изявите на няколко от най-активните еврейски столични организации. В началото на 20-те години на 20. век сред ветераните, участвали в трите поредни войни (1912–1913, 1915–1918), възниква идеята да се увековечи паметта на загиналите по бойните полета другари. През 1924 г. с тази цел се учредява дружество на участвалите във войните евреи. Известно време се мисли какъв да бъде външният израз на признателността – дали да се построи читалище-паметник или болница. Постепенно везните накланят към откриването на здравно заведение и цялата еврейска общност започва да събира средства. В този момент на преден план излиза една от най-авторитетните еврейски организации – д-во “Купат Цедака и Бикур Холим”, което се заема с набирането на помощи и с организацията на строежа. От своя страна Дружеството за безплатни еврейски трапезарии предоставя свой парцел за болницата. Средствата са събрани от дарения и волни пожертвования на цялата еврейска общност чрез поставянето на кутии в синагогите и пр. Инициативата е подкрепена материално от всички еврейски дружества в столицата, а еврейската община отпуска крупна сума за строежа.
Сградата е завършена през 1933 г. (или 1934). Намира се на ул. “Бъкстон” (дн. “Дамян Груев”). В двора е поставен паметник на загиналите във войните евреи. Според документацията планът на сградата е дело на архитектите С. Белковски и Й. Данчов*. Болничното заведение разполага с 22 стаи и 60 легла, 3 лекарски кабинета, операционна и родилна зала, рентгенов апарат, амбулатории, чакални и кабинети за персонала. Застъпени са две отделения – хирургическо, със завеждащ д-р Исак Израел, и акушеро-гинекологично начело с д-р Ив. Иванов. Управител е д-р А. Епелбаум. Прегледите и лечението за бедни граждани на столицата са безплатни. Приемат се не само евреи, а и българи. Според отчетите на болничната управа ок. 40 % от пациентите са бедни.
В първите няколко години д-во “Купат Цедака и Бикур Холим” се грижи за болницата. Издръжката се осигурява от дарения от еврейската общност, набирани чрез специална акция, от семейни тържества, от кутии, поставяни в синагогата и в болницата, от средства от еврейските общини и дружества, от такси, събирани в медицинското заведение. За по-доброто ѝ администриране през 1937 г. се учредява специален комитет (кураториум). Според приетия правилник комитетът е автономен в административно и финансово отношение, назначава се от еврейската община и д-во “Купат Цедака и Бикур Холим”. Той поема задълженията на болницата. На 14 юни 1938 г. се трансформира в д-во “Болница-паметник на падналите за Родината български евреи”. На учредителното събрание присъстват 52 души. Според приетия устав организацията си поставя за цел “да доизгради, издържа, стопанисва и управлява болницата, да лекува нуждаещите се от това граждани от цялата страна срещу заплащане, да лекува безплатно бедните, да подпомага усилията на санитарните власти”. Членовете му са действителни и почетни. Начело стои УС от 15 души, в който влизат лекарят – управител на болницата, и представители на еврейската община и на дружествата.
Дружеството е разтурено съгласно Закона за защита на нацията (1941) и не възобновява дейността си. Болничното заведение продължава да съществува и да лекува болни. Подобно на останалите имоти на еврейските обществени организации остава собственост на еврейската община в столицата. Положението остава непроменено и след 9 септ. 1944 г. Според справка на МВР от 17 дек. 1949 г. болницата е собственост на Консисторията на евреите в България. В края на 50-те години е подарена на държавата. Десетилетия след това болничното заведение продължава да се ползва като клиника. Първоначално в него се помещава Правителствена болница, а след това – Клиниката по ендокринология на Медицинска академия. С постановление на МС през 1992 г. всички имоти на еврейските организации, включително и болницата, са върнати на Организацията на евреите в България “Шалом”.
Р. Стоянова
Назад
