Четвърти артилерийски полк е сформиран през 1886 г. в София на мястото на 1-ви артилерийски полк, разформиран през с.г. поради участието му в детронирането на княз Александър І. По време на Балканската война 1912–1913 г. действа в Източна Тракия. Води ожесточени и кръвопролитни боеве при Селиолу, Гечкенли, Люлебургас и Чаталджа, включва се в обсадата и превземането на Одринската крепост. По време на Междусъюзническата война 1913 г. защитава западната ни граница по линията Пирот–Босилеград, сражава се с войските на противника при с. Лахна и в Кресненското дефиле.
В годините на Първата световна война (1915–1918) е в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия. До края на окт. 1915 г. полкът овладява последователно Пирот, Власотинци и Гложене, а впоследствие участва в боевете за Лесковацкото поле и в преследването на отстъпващите към Косово поле сръбски войски. През 1916 г. частта е изпратена в Добруджа. Взема дейно участие в превземането на Тутраканската крепост, а през пролетта на 1917 г. е прехвърлена на Южния фронт, където остава до края на войната. През 1920 г. полкът е реорганизиран в отделение, което е отново развърнато в полк през 1928 г.
По време на Първата световна война към 4-ти артилерийски полк са учредени 3 фонда – за построяването на паметник на загиналите офицери, подофицери и войници от частта, за подпомагането на бедни войнишки семейства на загинали войници, както и с цел подобряване бита на войниците. В съответствие с утвърдения правилник средствата им се набират от случайни помощи и дарения, от печалбите на полковата лавка, а също и от постъпленията, получени от продадените празни гилзи от използвани от частта по време на войната артилерийски снаряди.
Т. Пeтров
Назад
