Енциклопедия Дарителството

Дарител е СТЕФАН ПАНАРЕТОВ (ПАРАШКЕВОВ) ХАДЖИИЛИЕВ (4 окт. 1853 – 19 окт. 1931) – просветен деец през Възраждането, дипломат и общественик след Освобождението. Дописен и редовен член на БКД. Действителен член на БАН. Роден в Сливен. Учи в българското училище във Фенер (1860–1867) и в Робърт колеж (1867–1871 ). Помощник учител (1871) и главен учител (професор) по български език в същия колеж (1872–1914). Допринася за запоз­наването на световното обществено мнение с турските жестокости по време на Априлското въстание (1876). Активно се включва в движението против решенията на Берлинския конгрес (1878). Пръв български пълномощен министър във Вашингтон (1914–1925). През 1919 г. влиза в състава на българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор, а през 1921 г. е делегат в Обществото на народите. От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат (във в. “Македония”, “Напредък”, “Мир”, “Deily News” и др.), както и на различни изследвания. Съставя българска граматика (1881). През 1922 г. излиза от печат книгата му “Near East Affairs and Conditions”. Подготвя англо-български речник, върху който е работил повече от 40 години. Умира във Вашингтон.
Д-р С. Панаретов оставя цялото си състояние, възлизащо на ок. 5 млн. лв., за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Съгласно завещанието му от 24 септ. 1924 г. той дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. С. Панаретов предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ; за стипендии за ученици от софийски гимназии; изпращане на бедни ученици на летни ученичес­ки колонии; за подпомагане на бедни учители; за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др. За изпълнител на завещанието е назначен Франк Л. Пекхам от Вашингтон.
От завещаните суми са формирани и два фонда: единият към БАН, а другият към Народната библиотека.

ФОНД № 1 “Д-Р СТЕФАН ПАНАРЕТОВ”
(при БАН)

На 13 ноем. 1931 г. МВнРИ изпраща на БАН извлечение от завещанието на Ст. Панаретов. На 14 март 1932 г. БАН иска съдействие от пълномощния министър във Вашингтон Симеон Радев за тълкуване и изпълнение на завещанието. На 28 юли 1933 г. БЗКБ превежда на БАН сумата 2 180 847 лв., равностойни на 21 700 долара, изпратени с чек чрез американския консул в София за образуването на фонд “Д-р Ст. Панаретов”. Преводът представлява 70 % от завещаната на БАН сума. През 1934 г. БАН влага парите в БЗКБ. След продължителна преписка между С. Радев и изпълнителя на завещанието, през 1935 г. БАН получава и сумата 826 долара, вложени в ценни книжа, които продава за 80 хил. лв.
През 1935 г., съгласно волята на дарителя, УС на БАН дава първата стипендия “Д-р Ст. Панаретов” на беден студент от СУ, втори курс българска филология. През ян. 1936 г. връчването на стипендията на Куйо М. Куев (5200 лв.) става по предложение на ръководството на СУ и в съгласие с УС на БАН. Стипендията “Д-р Ст. Панаретов” получават още: Кирил Младенов (1937); Цветана Македонска (1938–1939); Иван П. Гълъбов (1940); Иван Д. Дуриданов (1941); Радка Ст. Нягулова (1942–1943); Ефтима М. Хаджихристова (1944); Стефана М. Георгиева и Елена Й. Димитрова (1945–1946); Мирослав Н. Янакиев (1946–1947).
През 1935 г. УС на БАН учредява ученическа стипендия на името на сина на дарителя “Кирил Панаретов” (5200 лв.), която се дава на ученик от Втора софийска мъжка гимназия “Цар Борис III”. По предложение на учителския съвет на гимназията стипендии получават: Борис Ст. Чолпанов (1935); Емил Д. Вацов (1937–1938); Димитър П. Константинов (1939); Димитър Ст. Георгиев и Костадин К. Хаджикостов (1940); Митко К. Бозовски (1940–1944); Спас Лазаров (1944–1945); Михаил А. Руев (1946–1947).
През 1935 г. БАН отпуска стипендия на името на съпругата на дарителя “Лидия Джил Панаретова” (5200 лв.), която да се дава на ученичка от Трета софийска девическа гимназия. Учителският съвет на гимназията присъжда стипендията на: Константина Б. Константинова (1936); Тодорка Белчева (1937); Пенка Т. Духнева (1939); Цветанка Й. Христова (1940); Надежда Т. Вълчева (1940); София Т. Юрукова (1940); Маргита Варяш Бела (1942); Еленка Ст. Лазарова (1943); Стефанка Ив. Любенова (1944); Мария Ц. Драганска (1945); Марийка Т. Танева (1946); Светла К. Бръшлянова (1947).
Съгласно завещанието на Ст. Панаретов и срещу сумата от 41 долара, преведена на Царската легация във Вашингтон, БАН получава масления му портрет, рисуван от Никола Михайлов, и непълния ръкопис на английско-българския речник на Ст. Панаретов (1934). Личната му библиотека е изпратена на Американския колеж в София.
Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му възлиза на 195 хил. лв.

ФОНД № 2 “Д-Р СТЕФАН ПАНАРЕТОВ”
(за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека
в София)

На 5 окт. 1933 г. със заповед на министъра на просветата е основан фонд “Д-р Стефан Панаретов”. За основен капитал служат 1500 долара (103 950 лв.), дадени от д-р Ст. Панаретов съгласно завещанието. Изискването на дарителя е лихвите на фонда да се използват ежегодно за попълването на книжовния фонд на Народната библиотека в София. Фондът се управлява от МНП.
Реализирането на завещанието, що се отнася до тази част, е съпроводено с редица формалности по прехвърлянето на парични средства от Вашингтон в София, осребряването им в български банкови институции, закупуването на ценни книжа и пр. Във връзка с това от 1933 г. започва преписка между Народната библиотека, МНП, МВнРИ, Американското консулство в София и Франк Пекхам във Вашингтон.
През 1933 г. Ф. Пекхам изпраща на Народната библиотека чрез Американското консулство в София чек на стойност 1050 долара, сума, съставляваща 70 % от завещания капитал. До апр. 1934 г. на два пъти е изплатена останалата сума, като е преведена в БНБ по сметката на фонда.
Съблюдавайки волята на дарителя, по поръчка на Народната библиотека и на МНП, срещу постъпилите и осребрени в банката суми от фонда се закупуват ценни книжа (БДЗ – 1904 и 1923).
Към 1 ян. 1938 г. капиталът на фонда е 287 700 лв., към 1 ян. 1942 г. – 290 300 лв., към 1 ян. 1948 г. средствата запазват размера си – 290 хил. лв. От 1935 г. Народната библиотека започва да получава помощи от приходите на фонда. За 1935 г. те са 12 500 лв., от 1938 до 1941 г. – 14 хил. лв., 1942 г. – 16 хил. лв. От 1943 до 1945 г. не са превеждани пари за закупуване на книги. През 1946 г. от фонда са отпуснати 14 хил. лв. С приходите от фонда ежегодно се обогатява книжовният фонд на библиотеката с нови издания.
През 1948 г. фондът е ликвидиран и финансирането на библиотеката от него е прекратено.
Д-р Ст. Панаретов прави завещание и в полза на д-во “Майчина длъжност” (1000 долара) и ч-ще “Зора” (1000 долара) в Сливен. Последното дарение е предназначено за годишна стипендия на ученик от Сливенската мъжка гимназия. За усвояването на даренията в Сливен липсват сведения.

БИА–НБКМ, ф. 35, а.е. 595, л. 1–193; ф. 204, а.е. 1–5; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1178, л. 1–34; а.е. 1178, л. 1–128, ф. 7 к, а.е. 1–51; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 315; а.е. 450, л. 181–188; Табаков, С. Опит за история на гр. Сливен. T. 2. C., 1924, с. 537; Книга за дарителите на БАН…, 272–275; 100 години БАН, с. 591; Уошбърн, Дж. Петдесет години в Цариград. Спомени от Робърт колеж. С.,1980, с. 32, 162. (Е. Харбова, Ц. Величкова)