“Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България” – с тези думи на 20 септ. 1882 г. Димитър Хадживасилев съобщава, че дарява сумата от 240 хил. зл. лв., с която да се създаде реална или класическа гимназия в Свищов – родния град на баща му. В училището трябва да се преподава и политическа икономика и да носи името на дарителя Димитър Хадживасилев (Д. х. Василев) (ок. 1814, Букурещ – 7 ян. 1884, Букурещ) – занаятчия кожухар, търговец на луксозни кожи, рентиер. Роден в семейство на българи, които след опожаряването на Свищов (1810) се преселват в Букурещ. Д. х. Василев взема активно участие в живота на българската емиграция като член на Българската добродетелна дружина и неин ковчежник. Той ратува за културно-просветния напредък на българския народ и финансово подпомага българските училища в Румъния, участва в издаването и разпространяването на книги (вж. “Димитър х. Василев” – фондация).
Съгласно волята на благодетеля за управляването на предоставените средства трябва се учреди ефория, съставена от видни свищовски граждани. Когато приходите на фонда нараснат достатъчно, може да се построи и издържа едно учебно заведение, като общината предварително трябва да осигури подходящо място за сградата.
Идеята за създаване на търговска гимназия в Свищов, с която да се съживи търговията и така да се възстановят връзките със Западна Европа и да се повдигне стандартът на живота на града, горещо се подкрепя от българската общественост. По предложение на министъра на просвещението и свищовските народни представители ІІІ ОНС решава да се отпуснат средства (6360 лв.) за заплати за необходимия училищен персонал. След няколко неуспешни опита за създаването на замисленото учебно заведение, през 1884 г. МНП изработва втори устав (утвърден с княжески указ от 5 май 1885 г.) за устройството на училището и през учебната 1884/1885 г. се открива Търговската гимназия, носеща името на своя дарител. С нея се слага началото на търговското образование в страната. Тя има тригодишен курс на обучение, като се предвижда да се изучават: български и френски език, търговска кореспонденция, математика, търговска география, търговско и морско право и др. Като учители са привлечени хора, завършили престижни европейски учебни заведения. За директор е назначен Константин Красилников, заместен от Цани Калянджиев – педагог и учен, изиграл важна роля за развитието на гимназията.
От 1 ян. 1895 г. училището преминава под ведомството на МТЗ, а курсът на обучение става от 3 на 4 години. Спечелила авторитет, Търговската гимназия приема с конкурс ученици от цялата страна и от Македония, Тракия и Добруджа. И ако през 1895 г. техният брой възлиза на 180 души, през учебната 1911/1912 г. те прогресивно нарастват на 439, а през 1913/1914 г. – на 641 души.
Важна задача на ефорията е построяване на училищна сграда, защото занятията се водят в неподходящи помещения, а това затруднява учебния процес. За целта, със съдействието на общината, тя осигурява строителен парцел, изтегля лихвите на основния капитал, търси допълнителни средства от държавата и сключва заем от БНБ. През 1891 г. е обявен конкурс за сграда на училището, спечелен от виенския архитект Паул (Павел) Бранк. На 1 септ. 1892 г. е положен основният камък, а сградата е завършена през дек. 1895 г., като са изразходвани 586 хил. лв. И до днес тя е една от най-красивите учебни сгради и е обявена за паметник на културата. Зданието е солидно, на 2 етажа, с високи куполи, мраморни стълбища, красиви мозайки и стенописи. Разполага с 12 учебни стаи, аула, директорски кабинет и учителски стаи, парно отопление, училищен двор и градина. В израз на благодарност на видно място в актовата зала е поставен портретът на дарителя. В следващите години се устройва търговски музей, библиотека, гимнастически салон, химическа лаборатория.
Тъй като капиталът на ефорията нараства достатъчно, съгласно новия устав от ян. 1934 г. започват да се отпускат субсидии на учители за специализация в България и в чужбина. Отпускат се и стипендии на ученици, завършили с отличие търговското училище, за следване във висши търговски училища в България и в чужбина, но със задължение да станат учители в гимназията за определен срок.
В началото на 20. век ученици и учители поставят въпроса за осигуряване на общежитие. За целта се създава фонд “Постройка на кооперативен дом за ученици” при ученическата кооперация “Солидарност”, но събраните средства се оказват недостатъчни. Затова през ян. 1934 г. директорът на училището предлага на ефорията да усвои тези средства със задължението да построи “гостилница” за ученици. Ефорията приема предложението и пристъпва към изграждане на едно доходно здание, в което да има стол за 300 ученици, магазини и апартаменти, които да се дават под наем. Със събираните средства (изчислени на 1,2 млн. лв.) се откупуват частни места около площад “Св. Троица” (в размер 322 кв. м) и през пролетта на 1939 г. започва строежът. В края на септ. с.г. трапезарията е готова, но магазините са завършени по-късно. Към ян. 1944 г. са налице вече три доходни здания, бюфет на гимназията и фурна, които носят добри приходи – ок. 0,5 млн. лв.
Към 1 ноем. 1934 г. към Търговското училище “Димитър Хадживасилев” има девет частни благотворителни фонда, управлявани от ефорията и учителския съвет, и един при МНП. Данните за тях са много кратки.
1. Фонд “Христо Т. Данаилов”
Дарител е проф. Георги Т. Данаилов (3 май 1877, Свищов – 22 окт. 1939, София) – икономист, юрист, общественик, действителен член на БАН. През авг. 1909 г., по случай 25-годишния юбилей на гимназията, той дарява 1000 лв. (в облигации), които да послужат за образуване на фонд на името на брат му Христо Т. Данаилов – възпитаник на гимназията. Приходите на фонда трябва да се капитализират и на всеки 3 години да се дават премии на ученици, написали съчинения върху търговията на Свищов.
2. Фонд “Ангел и Тодора Иванови”
Дарител е Димитър Ангелов Иванов (2 март 1845, Свищов – 15 юни 1902, Швейцария) – общественик и благодетел, управител на кантората на братя Евлогий и Христо Георгиеви (вж. “Ангел и Тодора Иванови” – фонд).
Фондът е учреден с княжески указ на 8 септ. 1902 г. и се управлява от МНП. Съгласно правилника ежегодно се отпускат 2–3 стипендии на бедни ученици от Свищов, постъпващи в Търговското училище, или 1–2 стипендии за следване във висши училища.
3. Фонд “Димитър Кодов”
Дарители са наследниците на починалия търговец Д. Кодов (неизв.). Фондът се учредява с капитал от 43 хил. лв., като условието е от лихвите да се отпускат стипендии на бедни ученици, родени в Свищов.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 43 204 лв.
4. Фонд “Филофия и Петър Якимови”
Дарител е Филофия Якимова (неизв.), съпруга на търговеца П. Якимов. Нейното желание е ежегодно да се отпускат стипендии на двама ученици от Свищов.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага със 162 хил. лв.
5. Фонд “Димитър и Аника Радославови”
Дарител е Аника Радославова (неизв.), майка на Димитър Радославов – възпитаник на гимназията. Съгласно желанието на дарителката от лихвите на фонда се дават облекло и учебници на бедни ученици.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 11 152 лв.
6. Фонд “Христо Гергицов”
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 5 хил. лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
7. Фонд “Владимир Халачев”
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 3200 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
8.Фонд “Хаджи Илия Монев”
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 2443 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
9. Фонд “Сестри Моневи”
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 3300 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
10. Фонд “Тома Панталеев”
Към 1 ноем. 1939 г. фондът разполага с 2130 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
През 1948 г. съгласно разпорежданията на Закона за бюджета на НРБ фондацията “Димитър Хадживасилев” заедно с фондовете при училището се закриват, а недвижимите имоти преминават към Свищовската община.
До 1951 г. училището продължава да носи името Държавна търговска гимназия “Димитър Хадживасилев”, а след тази дата последователно се променят името и научният му профил. От 1992 г. възпитаници на учебното заведение възстановяват фондацията “Димитър х. Василев” и нейните имоти, а Търговската гимназия достойно носи името на своя благодетел.
В. Николова
Назад
