Дарител е ДОБРИ ПЕТРОВ БОЯДЖИЕВ (1860–1933) – военен прокурор. Роден в Сливен. Завършва Военното училище в София (1879) и Военната юридическа академия в С. Петербург. Служител на Военното министерство до 1894 г. Общински съветник и кмет на Сливен (1894, 1896, 1911), народен представител в IX ОНС. Участва в Балканските войни (1912–1913). Умира в Сливен.
Д. Бояджиев прави своето тайно завещание на 5 окт. 1912 г. като командир на дружина в Балканската война. За изпълнители на завещанието определя брат си инж. Стефан Бояджиев или Юрдан X. Данчев и сливенския митрополит. За сътрудници на изпълнителя на завещанието с право на глас посочва “Изпълнителен комитет” в състав: сливенският кмет, околийският началник, един съдия, член на Сливенския окръжен съд, или председателят на същия съд, и енорийският махленски свещеник. По-късно Д. Бояджиев допълва завещанието си, но най-големите си дарения прави, докато е жив.
ФОНД № 1 “ДОБРИ П. БОЯДЖИЕВ”
(при БАН)
На 10 май 1929 г. Д. БОЯДЖИЕВ дарява на БАН 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово име.
Волята на дарителя е с натрупаните за 3 години лихви от фонда да се награждава най-доброто съчинение с военноправна тематика или такава за войните, водени от България през 1885, 1912–1913, 1915–1918 г. В случай че не се награди труд, натрупаните лихви да се прибавят към неприкосновения капитал за увеличаване на фонда. Наградите да се дават от комисия, съставена от трима души: член на БАН, представител на Щаба на армията и на Дружеството на запасните офицери в София. Награденият автор и трудът му да станат обществено достояние чрез някой от столичните вестници.
Фондът е основан на 27 май 1929 г. и се управлява от УС на БАН.
По преценка на комисията в състав полк. Б. Харизанов, полк. Ал. Ганчев, полк. Б. Сирманов и ген. Хр. Хесапчиев са наградени Никола Подгоров за труда му “Под разветия щандарт” (1935) и подполковник Александър Ганчев за “България и Световната война” (1938). През 1941 г. комисия в състав полк. Асен Каров, ген. о.з. Иван Филипов, ген. о.з. Атанас Христов и полк. Петър Дървингов награждава полк. Петър Дошкинов (5826 лв.) за “Чеганската операция” и Илия Сливков (5826 лв.) за “Военно съдебно право”.
Към 31 дек. 1933 г. капиталът на фонда възлиза на 127 700 лв. За периода 1 ян. 1938 – 1 ян. 1942 г. фондът нараства с 12 252 лв., от които 600 лв. са изразходвани за хонорар на комисията по определянето на наградите, а останалите 11 652 лв. – за награди. Към 31 дек. 1938 г. капиталът е 140 700 лв., към 1 ян. 1946 г. – 174 633 лв. През 1947 г. фондът става част от фонд “Академия”. Последните сведения за капитала му са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му възлиза на 193 067 лв.
ФОНД № 2 “ДОБРИ БОЯДЖИЕВ”
(при ч-ще “Зора” в Сливен)
През 1929 г. Д. БОЯДЖИЕВ дарява 100 хил. лв. на ч-ще “Зора” в Сливен. Дарението е направено в чест на 50-годишния юбилей на завършилите първия випуск на Софийското военно училище. Волята му е да се образува фонд на негово име, от чиито лихви да се издържат способни, бедни и трудолюбиви ученици. Сумата да бъде вложена в солидна банка, като първите 5 години лихвите да се добавят към капитала. Дарителят възлага на читалищното настоятелство да прецени дали лихвите са достатъчни и да ги даде на ученик, завършил с най-добър успех Мъжката гимназия. В случай че стипендиантът реши да продължи образованието си във висше техническо, търговско или земеделско училище, да му се продължи стипендията.
Към 31 дек. 1931 г. фондът има капитал 122 252 лв., към 31 дек. 1933 г. – 164 005 лв., към 31 дек. 1937 г. – 184 275 лв., и към 31 дек. 1938 г. – 193 448 лв. След тази година фондът не фигурира в отчетите на читалището.
ФОНД № 3 “ДОБРИ БОЯДЖИЕВ”
(при Сливенската община)
В завещанието си от 5 окт. 1912 г. Д. БОЯДЖИЕВ оставя на общината в Сливен 50 хил. лв., които да се вложат в БЗБ и от лихвите им да се изплаща стипендия “Д. Бояджиев” на младежи от рода Бояджиеви-Боеви. В случай че няма кандидат от посочените родове, стипендията да се дава с конкурсен изпит на най-способния и беден младеж от Сливен. На общината дава още 2 хил. лв. за образуването на фонд за “изпълнение духовните обязаности на покойния Д. Бояджиев”. Останалата сума от капиталите си дарителят желае да се внесе в БЗБ или други държавни лихвоносни книжа по сметката на Сливенската градска община като фонд “Добри и Екатерина Бояджиеви”.
Волята на завещателя е сумата да остане неприкосновена до сто години, считано от 24 март 1933 г. След като сумата нарасне, общината се задължава да купи място в Сливен и на него да построи висше техническо училище. На 17 март 1949 г. Комитетът по изпълнение на завещанието предоставя влогова книжка, издадена от БИБ – клон Сливен, със сумата 1 481 751 лв. на името на Градския съвет.
Д. Бояджиев завещава всичките си недвижими имоти, които след неговата смърт да се продадат на търг и добитите капитали, както и останалите капитали в ценни книжа, да се употребят за благотворителни цели. Къщата си в махала Кафтанджийска оставя на съпругата си Екатерина Бояджиева. След нейната смърт да се предаде на Сливенската община за музей и общинска библиотека. Оставя дворно място от 3 хил. кв. м в с. Артакпари (дн. Крушаре, Бургаско) на общината в селото, както и 3 хил. лв. Дарителят желае сумата да се внесе в БЗБ и след като се увеличи достатъчно, да се използва за построяване на училище по земеделие, млекарство и сиренарство, което да се именува “Добри Бояджиев”.
Повече данни за усвояването на даренията на Д. Бояджиев в полза на Сливенската община не са открити.
НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1110, л. 1–97; ДА–Сливен, ф. 97 к, оп. 1, а.е. 40, л. 6; а.е. 41, л. 1–6; Книга за дарителите на БАН…, 231–235; Сливенска поща, 26 апр. 1933; Сливен днес, № 98, 17 дек. 1996; Сливенско дело, № 91, 20 ноем. 1992.
(Ц. Величкова)
