Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции – читалището и библиотеката към Априловската гимназия. През 1840 г. при взаимното училище се създава първата училищна библиотека. Учредители са двамата заслужили благодетели на града Васил Априлов и Николай С. Палаузов, които подчертават, че тя трябва да е “обща” и достъпна за всеки “любородец”. Така още със създаването си библиотеката е не просто училищна, а поема функциите на обществена. Фондът ѝ се попълва основно от дарения, най-значимо от които е това на Васил Априлов.
След 2 десетилетия, през 1861 г., в килията на църквата “Св. Троица” се основава Габровското читалище, а пръв председател става Иван Хр. Манафов. В него е пренесена и подредена личната библиотека на В. Априлов и така се поставя началото на читалищната библиотека. За кратко време новата институция се превръща в духовен център на града, който обединява интелигенцията и занаятчийството. По ред причини читалищната дейност бележи няколко прекъсвания. След Освобождението през 1884 г. (според други данни през 1887 г.) се формира Дружество “Габровски клон на приятелската дружина”, което се заема с подновяването на читалищната и библиотечната дейност. Данните за неговата активност са оскъдни. Близо десетилетие по-късно, ок. 1892–1893 г., като приемник на дружината се образува Дружество “Габровска народна библиотека “Априлов–Палаузов”.
Първият устав от 1898 г. се допълва и променя неколкократно през 1900–1902 г. и 20–30-те години на 20. век. Според него целта на дружеството е “да работи за умственото и художествено развитие и нравственото повдигане на обществото”, като поддържа читалня и библиотека, урежда театрални постановки, литературни вечеринки, сказки и беседи. Дейността на библиотеката и читалнята се регламентира със специални правилници, изработвани от настоятелството и одобрени от общото събрание на дружествените членове. Последните са действителни, спомагателни и почетни. Изборно настоятелство направлява непосредствено дейността, а проверителен съвет контролира сметките. От дек. 1941 г. нататък институцията носи името “Народно читалище “Априлов–Палаузов”.
Дейността ѝ среща съпричастие сред жителите на града. При възобновяването на дружеството в него членуват 56 души, а само след година (1894) членовете му са 92. В началото на 20. век те вече достигат 195, а през 20–30-те години надминават 300 души. Принадлежат към различни социални и професионални прослойки, но преобладават представителите на стопанските съсловия и на интелигенцията в града. Така например към 1 дек. 1933 г. дружеството обединява 212 действителни и 33 спомагателни членове, разпределени по следния начин по професии и занимания: 70 търговци, 32 занаятчии, 22 чиновници, 18 индустриалци, 13 учители, 16 пенсионери, 12 адвокати, 8 лекари и аптекари, 26 ученици, 4 работници и 23 с други професии. В ръководството неизменно влизат добре познати лица, представители на стопанския и интелектуалния елит на града. През годините председатели са Юрдан Аврамов, Никола Бижев, Иван Хаджиберов, Никола Сокеров, Добри Ив. Калпазанов, Петко Хр. Груев, Колю Станчев. В настоятелството се включват много други известни габровци.
Началото е трудно и затрудненията са свързани най-вече с липсата на специална сграда за читалището и библиотеката. Първоначално се помещава в малко здание, наето от общината. Библиотеката бързо обогатява фонда си и към 1906–1907 г. разполага с 4734 тома, с богата сбирка от периодични издания. Читалнята е с две отделения – за ученици и за други граждани, а посетителите за 1907 г. са 18 809 души. Театралните постановки и сказките се изнасят в салона на Умниковото училище.
За да се започне строеж на сграда, още в средата на 90-те години на 19. век при дружеството се създава специален фонд, в който се събират средства за тази цел. Първи по 200 лв. даряват индустриалците Иван Пецов, Христо Манафов и Цанко П. Хаджистойчев. През 1907 г. се формира 25-членен строителен комитет, начело с председателя на настоятелството Иван Хаджиберов. На 30 септ. с.г. се свиква публично градско събрание, на което се отправя апел към гражданите да подпомогнат строителството на читалищна сграда. Усилията се увенчават с успех – за кратко време в строителния фонд са събрани крупни суми от волни пожертвования. Публикуваният през март 1908 г. списък на дарителите съдържа 160 имена. Сред тях фигурират най-изявените стопански деятели и фабриканти на Габрово, членовете на техните фамилии. Сред най-щедрите са Тотю Антипов (6500 лв.), съпругата му Васила Антипова (ок. 5 хил. лв.), Цанко П. Хаджистойчев (ок. 5 хил. лв.), Иван Калпазанов, Иван Хаджиберов, Христо Бобчев, Ангел Стоянов, Христо Гъдев, Лазар Паяков, Цанко Добрев, Стефан Кедев и много други. Недвижими имоти, главно парцели, подаряват Иван Пецов, Еким Манолов, Иван и Христо Конкилеви, Максим, Христо и Иванка Григореви и др. По различно време общината предоставя за строежа ок. 15 хил. лв. Така с усилията и щедростта на много хора през 1908 г. фондът разполага със 76 458 лв., което дава основание да се започне строителството.
На 30 март 1908 г. е положен основният камък на сградата. Грубата зидария е завършена сравнително бързо, но военновременната стопанска конюнктура забавя окончателното довършване на сградата. През 1914 г. настоятелството търси ипотечен заем, прави опит да образува акционерно дружество, което да доизкара зданието, пуска подписки за доброволни дарения. Най-крупен дарител става Миньо Попов от с. Боженци, дал 40 хил. зл. лв. В началото на 20-те години сградата е почти готова, заедно с театралния салон и отчасти сцената. През 1921 г. библиотеката се пренася на новото място, а на 31 дек. 1922 г. става тържественото откриване на читалищния дом. Със заем от БНБ, с помощта на държавните институции и волните пожертвования на габровци през следващите години строежът и вътрешното обзавеждане са окончателно завършени.
Сградата на читалището се намира в центъра на града и е на 2 етажа. Тук се помещава театралният салон (ок. 200 кв. м), с 6 ложи и 2 балкона, със стаи за актьорите, залите за библиотеката и читалнята, два бюфета. Дворното място е ок. 3244 кв. м. Оценява се на 8 100 950 лв. (1925).
Следващите години бележат разцвет в дейността на читалището и библиотеката. През 1933 г. библиотечният фонд включва 16 650 тома, богата сбирка от периодика. Формира се изключително от дарения на частни лица и институции. Сред най-големите са тези на дългогодишния председател на дружеството, учителя Никола Бижев (148 тома), майката на убития по време на Първата световна война Христо Калцунов (100 тома), Петър Цончев (1500 тома), Недялко Бенев, Георги Екимов и др. Библиотеката се ползва активно, особено от учители и ученици. Според отчета на настоятелството, през 1933 г. читалнята е посетена от 13 367 души. Урежда се детска читалня, организират се народни четения, беседи, изложби, вечеринки и представления. Читалището разполага и с кинематограф, което става източник на значителни приходи. От 1924 г. издава свой вестник, наречен “Известия”.
Читалищното ръководство полага усилия и за издирване и съхраняване на документални свидетелства за историята на Габрово и на самата библиотека. По негова инициатива през 1925 г. се издава “Сборник на Габровската библиотека “Априлов–Палаузов”, където без каквато и да било редакторска намеса са публикувани спомени на дейци, свързани със създаването на институцията. Прави се опит за формиране на архивен отдел към библиотеката, а в. “Известия” поддържа специална рубрика “Архив на Габрово”, в която се публикуват части или пълните текстове на стари документи, дават се данни за унищожени или намиращи се в частни колекции документални свидетелства.
Дружеството членува в околийския, окръжния и върховния читалищен съюз.
И след построяването на сградата щедростта на габровци съпътства неизменно историята на институцията. Без да са оформени като фондове, крупни дарения правят Иван Хаджиберов (50 хил. лв.), Ст. Дойнов (15 хил. лв.), наследниците на Христо Марокинджиев (50 хил. лв.), Радка Илева (20 хил. лв.) и много други. През 1924 г. съпругата на Иван Пецов Велика Пецова завещава на библиотеката всичките си движими и недвижими имоти. Според документацията на дружеството към 31 дек. 1934 г. недвижимите му имоти се оценяват на 9 927 593 лв.
Като благотворителни фондове са обособени 3 дарения:
1. Фонд “Пенчо Ив. Семов”
Дарител е известният габровски индустриалец и щедър благодетел на града Пенчо Иванов Семов (1 май 1875, с. Цвятковци, Габровско – 10 юли 1945, Габрово) (вж. “Пенчо Иванов Семов” – фондация). В памет на трагично загиналите Иванка, Иван, Стефан и Михаил Пенчо х. Станчеви той предоставя на дружеството ценни книжа на стойност 22 500 лв. С приходите от фонда трябва да се набавят книги за деца и юноши.
Дарението е прието и фондът е образуван през 1934 г. Управлява се от дружественото настоятелство и се ползва според волята на дарителя.
2. Фонд “Анонимен Дарител”
Дарител е известният габровски лекар, общественик, историк и благодетел на града д-р Петър Цончев (20 ноем. 1867, Габрово – 22 септ. 1947, София) (вж. “Петър Цончев” – фонд). През 1934 г. той подарява на дружеството 100 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд, като държи името му да не се споменава.
Дарението е прието и фондът е учреден на 5 февр. 1934 г. Управлява се от дружественото настоятелство. Към първоначалния капитал се прибавят приходите от дружествена лотария, проведена през 1934 г., дарените от братя Гъбенски 2 хил. лв. и от Подофицерското дружество 1000 лв. В края на 1939 г. капиталът на фонда е 156 400 лв. Съгласно волята на дарителя с лихвите му ежегодно се закупува художествена и научна литература за библиотеката.
3. Фонд “Стефан Сватов”
Дарител е Стефан Сватов (1876, Габрово – 29 юли 1938, Габрово) – индустриалец. Роден в семейството на известния занаятчия кожухар Пенчо Сватов. Завършва Априловската гимназия. Амбициран да усвои производството на скъпи луксозни кожи, той заминава за чужбина и работи известно време в Лайпциг и други градове. Изучава пазарите за сурова кожа. През 1896 г. за пръв път в България внася сурови кожи от Италия. В съдружие с русенските индустриалци Георги Мушанов и Пенчо Сиджаков през 1911 г. построяват кожарската фабрика “Изгрев”. Специализират се в обработката и производството на луксозни кожи и скоро продукцията им конкурира вносните стоки. Стефан Сватов е едновременно технически и търговски ръководител на предприятието, главен технолог в лабораторията.
Съпругата и дъщерите му изпълняват неговия завет и предоставят на библиотеката 100 хил. лв. Фондът е образуван на 1 авг. 1938 г. Управлява се от дружественото настоятелство. Съгласно волята на дарителя лихвите се използват за набавяне на “индустриална, бояджийска, занаятчийска, кожухарска литература”.
Политическите промени след 9 септ. 1944 г. дават отражение върху дейността на читалището. С постановление на МС през 1958 г. благотворителните фондове към читалищата се прехвърлят към извънбюджетните средства на местните народни съвети. Взема се решение в Габрово да се открие Драматичен театър, който да ползва 2/3 от читалищните помещения. През 50-те години библиотеката става градска и окръжна. От 2000 г. е общинска, като продължава да изпълнява регионални функции. Към днешна дата в нея се съхраняват 6 ръкописа, 1500 тома, издадени до 1878 г., 20 хил. тома, излезли през 1878–1944 г., богата сбирка от периодични издания. Читалището продължава да действа и днес.
Р. Стоянова
Назад
