На 18 дек. 1888 г. във Варна членове на Българското училищно настоятелство, както и изявени стопански и политически дейци, стават инициатори за създаване на благотворително дружество. Между тях се открояват имената на Кръстю Мирски (общественик, публицист, учител, кмет на града), Панталей Янев (търговец, дарител), Иван Мънзов (търговец), Иван Обрешков (главен учител) и др. Те, заедно с 22 общественички, учредяват Варненското женско благотворително дружество. Целта е да се подпомагат бедни и способни ученички, вдовици и сираци; да се грижат за умственото и нравственото развитие на членовете; да приучат жените към обществен живот и да се открие едно “техническо” училище, което да подготвя девойките за техния самостоятелен живот.
На 22 ян. 1889 г. се избира настоятелство и се изработва устав на организацията. В първото ръководство влизат Стефания Мирска (председател), Елена Савова (подпредседател), Деша Ряскова и др. В следващите години на председателския пост се изреждат М. Мамарчева, Елена И. Драсова, Анастасия д-р Желязкова, Кера Попова, Люба д-р Свракова, Ламбрина Бакърджиева и др. Подобно на сходни организации в страната, и в ръководството на Варненското дружество влизат учителки, домакини, съпруги на видни стопански и политически дейци. Но най-трайна следа в историята на тази обществена структура оставя Кера Попова – учителка и общественичка, която в продължение на 25 години отдава цялата си енергия и прилага идеите си за развитието на дружеството.
По предложение на председателката Ан. д-р Желязкова на 10 март 1893 г. дружеството приема името “Майка”, тъй като то най-близко хармонира с неговите цели – да учреди стопанско училище. В него девойките трябва да получат необходимите знания по домакинство и стопанство, а бедните да усвоят специалност, с която да осигурят препитание на себе си и на близките си.
След сериозна финансова подготовка и натрупване на организационен опит, на 12 окт. 1897 г. настоятелството открива Стопанско училище, което приема (6 март 1898) името “Трудолюбие”. Това задължава организацията да ограничи общата благотворителност, за да се концентрира върху издръжката на училището и да подпомага своите бедни възпитанички. Като втора голяма задача дружеството възприема задължението да приучва ученичките към нравственост, прилични обноски, стремеж към самоусъвършенстване и обществен живот. Макар че обучението става срещу заплащане на училищни такси, ръководството проявява силно социално чувство – децата на по-заможните родители плащат такси, а бедните се освобождават. Последните имат възможност да получават стипендии и помощи. Настоятелството разширява границите на покровителството на бедните девойки, като при дипломирането им дружеството се задължава да им осигури шевни машини и други пособия, за да се издържат с “честен труд”. Така на практика ръководството се стреми да им даде добър старт в живота.
Свидетелство за благотворителните нагласи и техните резултати е отчетът на настоятелството, публикуван по повод 25-годишнината от основаването на организацията. Според него от 1897 до 1914 г. през училището са преминали 2256 девойки, от тях 1517 са били освободени от такса по бедност, а едва 734 са платили пълния ѝ размер. През посочения период 47 082 лв. са изразходвани за изграждане и модернизация на дружественото здание, а 7412 лв. – за стипендии. Цифрите подсказват, че усилията на ръководството са възнаградени с увеличения брой ученички и разширяване насоките на образованието. През 1897 г. в училището се откриват два отдела – за шиене на горни и долни дрехи, а през 1912 г. се организира трети – по шапкарство и цветарство. Учителките се увеличават – от две при отварянето на учебното заведение до четири през 1912 г. Броят на ученичките също нараства: през учебната 1897/1898 г. те са 63, през 1914/1915 г. – 171. През учебната 1933/1934 г. наред с Практическото девическо занаятчийско училище функционира и 3-годишен занаятчийски курс, където се обучават 139 ученички с 5 учителки и 6 лектори. Организират се и кратки курсове.
Дълго време училището се помещава в частни неподходящи здания под наем и затова дружеството се заема със задачата да си осигури собствена сграда. След настойчивите молби на настоятелството, Варненският общински съвет предоставя строителен терен от 1700 кв. м, на който през 1907 г. се построява сграда, оценена на 20 хил. лв. Тъй като учебният процес продължава да се разширява, нуждата от нови помещения задължава настоятелството да издигне втори етаж. На 17 апр. 1912 г. сключва ипотечен заем от БНБ за 17 хил. лв., платим за 30 години със 7 % лихва, но войните отлагат намеренията. Те се осъществяват в началото на 30-те години на 20. век.
До 1910 г. училището се управлява съгласно приетите през 1899 и 1903 г. от ЖБД “Майка” правилници за вътрешния ред и от разпоредбите на МТПТ, под чието ръководство се намират всички стопански учебни заведения.
С дейността си организацията спечелва доверието на съгражданите си. През 1909 г. дружеството преминава под патронажа на царица Елеонора, а това увеличава неговия престиж. През март 1911 г. става равноправен член на БЖС и като такъв изпраща молба до председателството на V ВНС с искане за даване на граждански и политически права на жените. Настоятелството на организацията не само се грижи за училище “Трудолюбие” и създадената безплатна трапезария, но провежда благотворителност от общ характер, реагира на всички значими национални събития, като подпомага финансово пострадалите или с личното си участие. Например през 1902 г. настоятелството участва в събирането на средства за Македонския комитет, през 1905 г. отпуска пари за българското сиропиталище в Битоля (Македония). По време на Балканските войни, заедно с останалите благотворителни организации, членовете на д-во “Майка” събират дрехи и продукти за семействата на войниците от 8-и и 44-ти приморски полк и за бежанците от Добруджа.
Свидетелство за авторитета на дружеството е нарастването на броя на членовете, които от 22 души при учредяването му (1888), през 1932/1933 г. се увеличават на 200. До войните приходният бюджет на организацията се формира от училищни такси, членски внос, частни дарения в пари и в продукти, лихви на капитали, от продажбата на предмети, изработени от ученичките, помощи от общината, от МТПТ, от Варненската търговско-индустриална камара и др. 2/3 от тези средства са насочени към издръжката на училището. През 30-те години на 20. век финансовото му положение видимо се подобрява, защото разполага със собствена сграда, оценена на 550 хил. лв., и с годишен приходен бюджет от 256 хил. лв.
Постиженията на ученичките също са високо оценявани. Например на учредения от Варненската камара ІV мострен панаир (1936) изложените от у-ще “Трудолюбие” произведения са наградени със златен медал, а на VІІ международна изложба те получават златен медал ІІ степен.
Израз на положителното отношение на обществеността към дейността на дружеството и училището са учредените 4 благотворителни фонда, носещи имената на своите дарители – учителки и дейци на организацията. Управляват се от настоятелството на дружеството, а с приходите се подпомагат бедни ученички, открива се безплатна трапезария.
1. Фонд “Кера Попова”
Дарител е Кера Попова (неизв., Тулча, дн. в Румъния – 15 ян. 1940, София) – учителка, деец на българското женско движение, общественичка с голям размах, носител на редица почетни награди. През 1935/1936 г. дарява 20 хил. лв. за учредяване на фонд при Девическото практическо у-ще “Трудолюбие”. Условието е с лихвите на фонда да се подпомагат бедни ученички с дрехи и учебни пособия.
2. Фонд “Кера и Васил Попови”
В началото на 1943 г., по повод 3 години от смъртта на К. Попова, съпругът ѝ Васил Попов (неизв.) дарява 60 хил. лв. на д-во “Майка”. През ян. 1944 г. двата фонда се сливат и капиталът нараства на 100 хил. лв. Лихвите са предназначени за стипендии на две бедни ученички от училище “Трудолюбие”.
3. Фонд “Теодора Шотова”
Дарител е Илия Атанасов Шотов (1856 – дек. 1939, Варна) – търговец, индустриалец (вж. “Теодора Шотова” – фонд).
През март 1938 г. той дарява на дружеството 100 хил. лв. за учредяване на фонд на името на своята съпруга. Лихвите трябва да служат за издръжка на бедни ученички.
4. Фонд “Анастасия Ганева”
Неизвестен дарител. Фондът е учреден с капитал от 20 хил. лв. От лихвите на фонда трябва да се отпуска стипендия на една бедна ученичка.
5. Фонд “Елена Манова”
Дарител е Елена Манова (неизв.) – учителка в училището, почетен член на д-во “Майка”. Тя дарява 10 хил. лв., с които на 12 ян. 1944 г. настоятелството на дружеството учредява фонд с цел подпомагане бедни ученички.
Девическото практическо професионално училище “Трудолюбие” при д-во “Майка” съществува до септ. 1946 г., когато заедно с у-ще “Напредък” се преобразуват в І и ІІ девическа професионална гимназия. През 1951 г. с постановление на МС двете училища слагат началото на Техникума по обществено хранене.
В. Николова
Назад
