Дружеството е основано като комитет през 1921 г. в Шумен. Учредители са: Е. Топузанов, Борис Бенев, Асен Бисеров, Христо Василев. Организацията постепенно се разраства и популяризира своята благотворителна дейност сред шуменци.
Целта на дружеството е да издържа летни ученически колонии, в които ежегодно да летуват бедни, слаботелесни и недохранени деца от основните училища и прогимназиите в Шумен. За място на летовището е избрана местността Висока поляна, заради здравословния климат и близостта до града (отстои на 3,5 км от Шумен). След като през 1922 г. шуменският гражданин Атанас (Наки) Чанев подарява 200 хил. лв. за издръжката на ученическата колония, настоятелството на организацията взема решение тя да носи неговото име.
Приет е устав, утвърден на 14 юни 1923 г. от МНП. По-късно към него се правят допълнения и той се утвърждава през 1933 г. от МВРНЗ. Управлението на дружеството се осъществява от Управителен и Контролен съвет в състав: Анастас Митев (адвокат); учителите Илия Янчев, Стефан Минев, Иван Веселинов; д-р Батан Батанов и д-р Александър Медникаров; Ж. Стоянов (тухлар); както и представители на родителските и учителските комитети в шуменските училища. Членовете се делят на членове по право, действителни и почетни. През 1930 г. председател е Илия Силвестриев (отстранен по-късно като привърженик на “Звено”), а през 1933–1934 г. – председателстващ е Кокилев.
Във фонда постъпват суми от бюджета на Градската община, постъпления от Шуменската окръжна постоянна комисия, Българското учителско настоятелство, доброволни пожертвования, утра, вечеринки, членски внос, приходите от даваните под наем (извън активния сезон) хижи и др. През 1925 г. фонд “9 юний, защитници на гр. Шумен”, навярно поради закриване, подарява на ученическите колонии “А. Чанев” сумата 120 хил. лв.
Първоначално летуващите деца на Висока поляна ползват 2 големи палатки, подарени от началника на гарнизона в Шумен, но през 1923–1924 г. дружеството се сдобива със собствена сграда, с добре мебелирани стаи и няколко бунгала. През 1921 г. в колониите летуват 110 деца, през 1920 г. – 120, а през 1924 г. те се увеличават на 332. След 1934 г. летовището получава финансова подкрепа от СЗДБ.
След 1938 г. не са открити данни за дейността на дружеството.
Ц. Величкова
Назад
