Откриването и издръжката на дома за сираци в Търново е плод на общите усилия на гражданите, общината и държавата. Началото е поставено от известния търновски търговец, собственик на мелници Пеньо Велков (1847 или 1850, Дряново – 7 авг. 1916, Търново) (вж. “Епархийско сиропиталище “Пеньо и Мария Велкови” – фонд). Той е един от щедрите благодетели на града, предоставил средства за ч-ще “Надежда”, за Туристическото дружество “Трапезица”, за гимназиите, църквите.
На 29 юли 1916 г. прави завещание, с което оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се построи и открие в Търново девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Част от средствата, възлизащи на 42 хил. лв., дава още приживе. С тях на 28 юли 1916 г. е закупена сграда за приюта, намираща се в махалата “Св. Троица”. Нотариалният акт за собственост е на името на Търновския митрополит Йосиф.
Размерът на дарената сума, а и военновременните години не дават възможност да се пристъпи към отваряне на социалното заведение. На 3 юни 1923 г. епархийският духовен съвет решава да се учреди фонд “Епархийско сиропиталище “Пеньо и Мария Велкови”. Капиталът му възлиза на 60 хил. лв. През следващите години фондът нараства от лихвите на капитала и от ежегодните вноски, които Търновската митрополия прави за него. Сградата, закупена за приюта, се използва от фонда за сираците от войната при MB (вероятно от 1918 до 1933). През 1926 г. с 85 хил. лв. от средствата са откупени съседните постройки и парцели.
Приемането на новия закон за обществено подпомагане (1934) и натрупванията в благотворителния фонд дават възможност в средата на 30-те години на 20. век да се пристъпи към непосредствена подготовка за откриването на приюта. През 1936 г. капиталът достига ок. 300 хил. лв. Митрополията осигурява още ок. 350 хил. лв. за откриването на сиропиталището. Тъй като закупената през 1916 г. сграда се намира в близост до казарма, съветът взема решение в приюта да се приемат само момчета. Големи заслуги за откриването на дома има Търновският митрополит Софроний. Държавата също подкрепя материално подетата инициатива. През 1935 и 1936 г. от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ са отпуснати 300 хил. лв. С помощи в пари и натура се отзовават и Гражданите на Търново.
Сиропиталището е открито на 13 септ. 1936 г. в тържествена обстановка. То носи името на дарителя и на неговата съпруга. Първоначално приютява 26 деца, а впоследствие възпитаниците нарастват на 32–33. Приютът разполага с две обширни спални, библиотека и голяма градина. Изработен е устав за неговото управление и функциониране, утвърден от МВРНЗ на 11 юли 1936 г. Според чл. 2 сиропиталището има статут на юридическа личност и се намира под ръководството на Търновската митрополия. Персоналът му се състои от директор, възпитателка, домакин, лекар и лектор, назначавани от митрополията. Приемат се момчета на възраст от 7 до 14 години, родом от епархията. Средствата за издръжката на приюта се осигуряват от доходите на благотворителния фонд, от ежегодните вноски на Търновската митрополия, на общинския съвет, на държавата, от дарения, завещания и др. През 1939 г. за поддръжката му са изразходвани 320 хил. лв., като от тях 180 хил. лв. са осигурени от фонда.
Сиропиталището е добре уредено и организирано. Децата посещават близките училища, а в свободното време се занимават по специална програма под надзора на възпитателка. В резултат средният успех на възпитаниците през учебната 1938/1939 г. е много добър 4,54. Ръководството на приюта и митрополията полагат грижи за продължаване на образованието или за настаняване на работа на децата, завършили III клас. Урежда се и лятна колония в Плачковския манастир “Св. Илия”.
Постигнатото и нуждите на епархията подтикват Търновската митрополия да предприеме действия за разширяване на сиропиталището. През 1941 г. със част от средствата от дарението епархийският съвет купува нов парцел. На 12 окт. с.г. е положен основният камък на сградата. Архитектурният проект е дело на Виктория Ангелова-Винарова, а зданието е завършено в общи линии през 1944 г. Сиропиталището приютява нови деца, които през 1944 г. са евакуирани в Килифаревския манастир.
Плод на щедростта на един търновец и на грижите на митрополията, домът привлича много дарения. Ежегодно в пари и в натура търновци подпомагат социалното заведение. Разполага и с приходите на един благотворителен фонд.
Фонд “Стефанка Трифонова Иванова”
Дарители са съпрузите Стойка и Иван Маринови Йонкови (неизв.) – търновски жители. През май 1942 г. те правят дарение за сиропиталището в памет на починалата им внучка Стефанка Трифонова Иванова. Фондът носи името ѝ и е с капитал от 10 хил. лв. По волята на дарителите от него се дава награда на най-добрия по успех възпитаник на дома.
Промените след 9 септ. 1944 г. дават отражение върху развитието на приюта. През 1945 г. Околийският стопански комитет в Търново се опитва да вземе зданието за дневен детски дом. Благодарение на съпротивата на Търновската митрополия и на нейния духовен водач митрополит Софроний този опит е осуетен. След няколко години фондът и сиропиталището са закрити с новия Закон за изповеданията (1949). Недвижимите имоти са иззети в полза на държавата.
Р. Стоянова
Назад
