Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10 души, видни представители на еврейската общност в столицата, се събират и учредяват израилско милосърдно дружество “Купат Цедака”. На 17 авг. 1906 г. към организацията се присъединява институтът “Бикур Холим” (в превод лечебница) за безплатна медицинска помощ. Приема се устав, утвърден от МВРНЗ през 1909 г. Според него целта на дружеството е да помага на бедни израилтяни в столицата с материални средства, да им оказва безплатна медицинска помощ, да ги снабдява с лекарства. Членовете са действителни, спомагателни и почетни. Управлява се от настоятелство, състоящо се от 9 избрани и 3 назначени от Синагогиалното настоятелство членове. Дейността на организацията се намира под надзора на настоятелството на Синагогата. Финансира се от членски внос, доброволни помощи и дарения, помощи от Синагогата и др. Дългогодишен председател е Софийският равин Давид Пипано.
Първоначално дружеството се занимава с подпомагане на бедни евреи с храни, дрехи и др. Постепенно набира средства и разширява дейността си. Неизвестно кога се сдобива с доходно здание на ул. “Екзарх Йосиф” в столицата. Наемите от магазините и другите помещения осигуряват на организацията ок. 250 хил. лв. годишен доход (1937). Имотите, инвентарът и капиталите, с които разполага “Купат Цедака и Бикур Холим”, възлизат на ок. 1 млн. лв. (края на 30-те години).
Подобно на други еврейски дружества организацията се радва на отзивчивостта на съгражданите си. Това е едно от най-многобройните дружества и през 1939 г. обединява 1473 души, от които 647 са жени. След 1935 г. към него се формира специален Дамски комитет. Дългогодишен председател на настоятелството е Исак Бенаройо. В ръководството влизат Аврам Сабетов, Самуел Панижел, Насим Бехмоарас и др.
През 1910 г. дружеството открива собствена амбулатория на ул. “Осогово”. Тук се преглеждат и лекуват бедни болни хора, “без разлика на вяра, народност и възраст”. В лечебницата работят лекари по вътрешни болести, гинеколози, хирурзи и специалисти по кожно-венерически заболявания. В лечебницата няма легла за болнично лечение, тежко болните се посещават по домовете им. След откриването на Еврейската болница паметник, в чието построяване и устройство дружеството също участва, нуждаещите се от болнично лечение се пращат там. По данни от отчета на дружеството през 1928 г. в амбулаторията са прегледани 18 465 души, а през 1939 г. – 10 хил. души.
През 1937 г. Дамският комитет при дружеството подема и друга полезна инициатива. Първоначално дамите правят анкета на 500 семейства, живеещи в Ючбунар. Потресаващите резултати, които получават, ги карат да разширят обхвата на проучването, а резултатите се систематизират в картотека по подобие на тази, която прави Отделението за обществени грижи при общината. Данните са на разположение на всички еврейски дружества, което им помага да постигнат по-добра координация на дейността си. Дамският комитет устройва в амбулаторията лекции, водени от сестри от БЧК, а измежду слушателките после набира посетителки в бедните семейства. Постепенно се създават постоянни връзки между дружествените членки и нуждаещите се от подпомагане евреи. На базата на тази информация специален граждански комитет с участието на равините и на представители на всички столични еврейски организации разпределя въглища и храна за бедните. Само през 1937 г. за тази цел са изразходени 280 хил. лв.
През пролетта на с.г. дружеството отваря и народна кухня за бедни в центъра на Ючбунар. Първоначално в нея се хранят по 50 души дневно, но скоро инициативата добива популярност и кухнята се посещава от по 150–200 души на ден. През 1939 г. организацията отваря и лятно детско игрище.
Един поглед върху дружествените бюджети констатира големия дял на собствените приходи в тях – при получени 876 785 лв. над 750 хил. лв. са от дарения, членски внос, наеми на доходното здание и др.
Членува в Съюза “Обществена подкрепа”.
Не са намерени данни кога и как прекратява дейността си.
Р. Стоянова
Назад
