През 1914 г. група граждани евреи, главният равин д-р Мюрдехай Еренпрайз и Централната еврейска консистория поемат инициативата за образуването на благотворително дружество, което да се заеме с откриването и издръжката на сиропиталище за децата на загинали в Балканските войни евреи. Учредителното събрание се провежда на 11 юли 1915 г., а дружеството приема за свой патрон съпругата на цар Фердинанд І – царица Елеонора. Учредителите са видни членове на столичната еврейска общност: Аврам Леви, Захария Алкалай, Сабат Арие, Соломон Романо, Йосиф Йерохам, Менахем Хаимов. Повечето от тях активно се занимават с благотворителна и обществена дейност.
Първият утвърден устав е от 1915 г. Според неговия чл. 1 целта на сдружението е “да отглежда сираците израелтени от двата пола на падналите 1912–1913 г. бедни [бащи], да ги снабдява с първоначално, а по възможност и с прогимназиално образование, чрез учене на занаят да им помогне сами да изкарват прехраната си”. Членовете на дружеството са почетни, действителни и спомагателни. Ръководи се от общо събрание и изборно настоятелство. Сиропиталището се намира под върховния надзор на Централната консистория и на настоятелството на Синагогата в София. За управлението и издръжката на дома се грижи ЦК в столицата, а местни комитети в градовете, където живеят евреи, му оказват съдействие. С цел материалното подсигуряване на благотворителното заведение се формира неприкосновен паричен фонд от 70 хил. лв. Към него ежегодно се прибавят по 5 % от приходите на дружеството. Промените в устава, направени през 30-те години на 20. век, само доуточняват някои положения, без да внасят съществени новости в структурата и организацията на сдружението.
Сиропиталището е открито най-вероятно през 1916 г. и се помещава в сграда под наем, намираща се на бул. “Патриарх Евтимий”. Патрон на социалното заведение е царица Елеонора. В него са приютени 49 деца (1918). Приютът се издържа от членски внос и благотворителни забавления, от дарения и субсидии от общината.
Една от първите задачи, които дружественото настоятелство си поставя, е построяването на собствена сграда за дома. Търси се помощ от различни страни – от държавата и общината, от еврейската общност и нейните организации, от частни лица и фирми. През 1916 г. Софийската община подарява на дружеството парцел от 2,5 дка. На него със събраните средства и с помощта на държавата и местната власт се построява зданието на сиропиталището.
Новата сграда е открита на 27 ноем. 1927 г. и се намира на ул. “Стефан Стамболов”, в близост до Руски паметник. В дома се отглеждат повече деца – по 60–65. Питомците са главно от София и по-рядко от провинцията. Приютяват се евреи, но има и няколко българчета. Децата посещават еврейските училища в столицата, а възпитателите им помагат с подготовката на уроците. Специален учебен комитет към дружеството се занимава с организирането на образованието на децата. Дамите, членуващи в организацията, осигуряват почти изцяло бельото за възпитаниците на приюта, помагат с набавянето на продуктите и така пестят средства. Трима лекари и 1 зъболекар се грижат за здравето на сираците. В летните месеци децата летуват в колонията на Съюза на столичните сиропиталища в Берковица и във Варна. Своите спомени от престоя в приюта картинно описва в книгата си “Големият каменен дом” писателят Драгомир Асенов (Жак Нисим Меламед).
В дружеството членуват мнозина видни представители на еврейската общност в столицата. Основател и дългогодишен председател е Аврам Леви – бивш председател на Синагогата, администратор на АД “Изида”. В настоятелството влизат Бланш Левиева, Соломон Романо (рентиер), Йосиф Яшаров (адвокат), Аврам Даниел (търговец), Жак Натан (чиновник в търговска фирма), Фани Маджар и др. Всички те са добре познати сред съгражданите си и участват активно в набирането на средства за приюта и в неговото ръководство.
След влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) държавата и общината подпомагат дома по-щедро. Според баланса за 1939 г. Министерство на войната и местната власт предоставят за издръжката му 170 816 лв. Все пак волните пожертвования и даренията преобладават – паричните дарения през с.г. са 262 396 лв., а тези в натура – 72 185 лв.
Дружеството е сред основателите на Съюза на столичните сиропиталища и членува в Софийския клон на СЗДБ.
Антиеврейското законодателство по време на Втората световна война създава затруднения за дейността му. Забранява се провеждането на общи събрания. Липсват данни за края на дейността на дружеството. Подобно на останалите имоти на еврейските обществени организации, сиропиталището вероятно става държавна собственост в края на 50-те години на 20. век. Върнато е през 1992 г. на Организацията на евреите в България “Шалом”, но не съществува в предишния си вид.
Р. Стоянова
Назад
