Енциклопедия Дарителството

През 1913 г. петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер – Старши регистрира в САЩ една от най-мощните филантропични организации в света – Фондация “Рокфелер”.
Фондацията има за цел да увеличи благосъстоянието на човечеството в САЩ и целия свят, а девизът ѝ е “Добруване на човечеството в целия свят”. Полето на благотворителна дейност на фондацията обхваща различни области – естествени (експериментална биология) и хуманитарни науки, медицина, социология и пр. Тя развива дейност на практика по целия свят в сътрудничество с местните правителства и създаденото след Първата световна война Общество на народите и неговите хуманитарни структури.
България е включена в програмите на Рокфелеровата фондация за финансова помощ за страните от Югоизточна Европа, предложени от структурите ѝ в Европа – Международен съвет по здравеопазване (Здравен съвет) и Международен съвет по образование. По нареждане на УС на фондацията посочените съвети извършват през 1920 г. предварително проучване на състоянието на промишлеността, селското стопанство и здравеопазването в региона, с цел да се набележат най-неотложните проблеми и областите, в които фондацията може да окаже помощ.

Междувременно от българска страна също е проявен интерес към програмите на фондацията. През 1922 г. Дирекцията на народното здраве (ДНЗ) към МВРНЗ изпраща молба до Здравния съвет, с която търси помощта на Рокфелеровата фондация за специализация на млади лекари, бактериолози, фармацевти и химици, както и за предоставяне възможност на чиновници от МНЗ да се запознаят с опита на европейските държави в хигиенизирането на селищата. Другите искания в молбата са фондацията да отпусне средства за строеж и обзавеждане на институт по епидемиология в София и за създаване на образцов здравен център за масова профилактика и консултации, както и да назначи технически съветник на фондацията в София, който да оглави бъдещите съвместни мероприятия с ДНЗ. За помощ към Рокфелеровата фондация се обръща и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси средства за студентската библиотека и лабораториите към факултета.

Във връзка с исканията на Дирекцията на народното здраве и Медицинския факултет през февр. 1923 г. в България идва Селскар Гън, директор на Отдела за медицинско образование. След неговия доклад Рокфелеровата фондация отпуска първите си помощи за страната. В периода 1923 – дек. 1924 г. Здравният съвет при фондацията отпуска 820 долара (114 800 лв.) на Медицинския факултет за закупуване на специализирана научна литература. Гласувана е и финансова помощ до 5 хил. долара за закупуване на оборудване и химикали за лабораториите на факултета. През 1927 г. Здравният съвет предоставя 620 долара (86 800 лв.) на катедрата по хистология и ембриология за лабораториите и библиотеката, както и сумата 1500 долара (210 хил. лв.) на катедрата по патоанатомия, която не е усвоена заради административни неуредици.
Стартира и програмата за специализации по линията на Здравния съвет и на Съвета за образование, която през следващите няколко години е най-съществената част от дейността на Рокфелеровата фондация в България. Медицинските профили, по които фондацията отпуска стипендии, са социални болести (венерически заболявания, туберкулоза, алкохолизъм и малария), санитарна статистика, хигиена на труда, здравна пропаганда, училищна хигиена, контрол върху хранителните продукти и др. През юли 1923 г. Дирекцията на народното здраве публикува Наредба за стипендиантите на Рокфелеровата фондация, а в края на годината тя прави първите предложения за специализация на двама лекари по малария и народни болести. През 1925 г. по време на посещение в София на С. Гън и Клод Хътчисън, директор на Отдела за селскостопанско обучение към Международния съвет за образование, в програмата за стипендианти е включен и Агрономическият факултет. Одобрен е и Правилникът за специализации по линията на Съвета за образование (1926), който важи за всички факултети, изследователски институти и химико-фармацевтични лаборатории в страната. Според него кандидатите трябва да не са по-възрастни от 35 г., да работят в областта на химията, биологията, физиката, математиката и агрономството. Специализациите се извършват за срок не по-малко от 6 месеца. Размерът на стипендията се определя според материалното положение на кандидата и покрива пътните разноски, таксите за обучение, наемането на лабораторните прибори и най-необходимите учебници.

През 30-те години представителствата на Рокфелеровата фондация в Европа преориентират програмата си за научен обмен към дисциплини с приложен социално-икономически характер като: планиране на промишлеността, управ­ление на фондовете за обществено подпомагане, развитие на политехническо средно образование и пр. Във връзка с тази промяна Рокфелеровата фондация отпуска първите стипендии на завършили сестринското училище и на гимназиални учители по обществени и търговски науки.

В достъпните източници е трудно да бъдат намерени точни данни за броя на българите, стипендианти на Рокфелеровата фондация, и на средствата, изразходвани за тяхното обучение. С всички уговорки за непълнота на сведенията, могат да бъдат посочени следните данни за броя им в периода между двете световни войни: по линия на Здравния съвет – 37 души; по линия на различните отдели на Съвета за образование, както следва – 7 души (отдела за медицинско образование); 15 души (отдела за обществени науки); 5 души (отдела за природни науки). Стипендиантите на Агрономическия факултет са 13 души и има една повторно предоставена стипендия по естествени науки. Освен това Рокфелеровата фондация финансира научни пътувания на 7 лекари (2 в Северна Америка и 5 души в Европа). Български стипендианти се ползват и от средствата по различни програми, с които фондацията финансира ОН. По програмата за размяна на лекари за запознаване с организацията на санитарното дело стипендии получават 14 български лекари и един инженер. Още 10 лекари участват в курсове по епидемиология и малария, организирани от Хигиенната секция при ОН с финансовата помощ на Рокфелеровата фондация. В документите е посочено още, че до 1934 г. за издръжка на 26 души стипендианти от България Рокфелеровата фондация е изразходвала 60 хил. долара (над 5 млн. лв.)*.
След 1934 г. двата отдела на фондацията в Европа ограничават отпускането на стипендии, а през 1939 г. Съветът за образование преустановява своята дейност на континента.

Програмата за дейност на Рокфелеровата фондация в Източна Европа през 20-те години включва и финансиране на приложни изследвания в селското стопанство. В тази област интерес за фондацията в България представляват Агрономическият факултет при СУ и Институтът по растителна патология, създаден от проф. Димитър Атанасов, завършил агрономство в САЩ. През 1925 г. България е включена в тригодишна програма на фондация “Рокфелер” за финансиране на селскостопанските институти в Австрия, Унгария и Полша. В рамките на тази програма на двете институции в България общо е отпусната сумата 7500 долара (1,050 млн. лв.) за лабораторията на института и библиотеката на факултета. УС на фондацията удовлетворява и молбата на ръководството на Агрономическия факултет да предостави 115 хил. долара (16 млн. лв.) за изграждане на сграда на факултета (1926). Строежът започва през 1927 г. по проект на немския архитект Херман Бухер, който възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През 1930 г. фондацията отпуска допълнително 2 хил. долара, с което финансовата ѝ помощ по строителството достига 1/3 от цялата стойност на сградата. Останалите средства са осигурени от българската държава. През 1932 г. сградата на Агрономичес­кия факултет е завършена и тържествено открита, а на главния ѝ вход е сложен портрет на Джон Рокфелер-старши.

Рокфелеровата фондация има изключително голям принос за модернизиране на здравеопазването в България. С нейната финансова помощ и методическото ѝ ръководство са създадени такива важни научноекспериментални здравни центрове като Института за народно здраве в София (дн. Национален център по заразни и паразитни болести) и Противомаларичната опитна станция в Петрич.

Институт за Народно здраве – София

Проектът за изграждане на държавен институт за подготовка на лекари хигиенисти и за провеждане на епидемиологични изследвания стои на дневен ред в плановете на Дирекцията на народното здраве още в началото на 20-те години. Липсата на финансови средства за неговото изграждане и споровете между Дирекцията и Медицинския факултет за статута и структурата на института спъват реализацията му.
През 1926 г. дирекцията отправя искане до Рокфелеровата фондация, чрез директора на Здравния отдел за Европа С. Гън, фондацията да подпомогне изграждането на института. Поради продължаващите разногласия в България през следващите години какво да бъде предназначението на бъдещия институт и най-вече кой да го ръководи, фондацията не се ангажира с обещание за финансова подкрепа, но разговорите с българските институции продължават. Условията, които фондацията поставя, са държавата да поеме 50% от стойността на строежа, институтът да бъде автономен център за научни изследвания и подготовка на кадри за практическа санитарна дейност.
Приемането на специален Закон за постройка и обзавеждане на Институт за народно здраве (София) (1931) урежда спорните моменти и помага за преодоляване на пречките по изграждането му. Законът предвижда общите разходи по строителството и обзавеждането му да възлизат на 40 млн. лв. и те да бъдат поделени между държавата и Рокфелеровата фондация. Институтът е автономен орган, а неговата цел е да даде специална подготовка на лекари и помощен санитарен персонал, както и да произвежда всички серуми и други лечебни предпазни и диагностични средства против заразните болести.

Планът и разпределението на службите в института се извършват под ръководството на директорите на Институтите за народно здраве в Будапеща и Прага д-р Бела Йохани и д-р Файерабенд, изпратени от Рокфелеровата фондация в България.
Началото на строителството на сградата обаче се забавя почти две години след приемането на закона, а самото строителство е спъвано от финансови и административни неуредици. За да внесе успокоение сред представителите на фондацията, Дирекцията на народното здраве създава Строителен комитет със задача да води всички работи по постройката на сградата и да отчита редовно в Париж изразходваните средства. Приет е и Правилник за управление на “Фонд за подпомагане, обзавеждане и издръжка на Институт за народно здраве (София)”, утвърден от МВРНЗ на 8 септ. 1934 г. През 1934 г. по предложение на МВРНЗ за директор на института за срок от 3 години е назначен д-р Ралф Колинс, постоянен представител на Рокфелеровата фондация за Балканите, като неговата заплата се поема от фондацията.
Когато сградата на института е почти завършена, между дирекцията и Рокфелеровата фондация възникват сериозни недоразумения. Д-р Колинс е отзован от София в отговор на опитите на българските институции да слеят част от отделите в института (1936). Допълнително напрежение в отношенията с фондацията предизвиква отказът на МВРНЗ да назначи за директор на института предложения от Колинс кандидат д-р Ив. Балкански, бивш стипендиант на Здравния съвет на фондацията, и решението един етаж от сградата да се ползва за административни нужди на министерството. Опитите на представителите на фондацията да предотвратят “окупацията” на сградата от МВРНЗ се провалят и това става една от причините през 1938 г. тя да прекрати сътрудничеството си с българските институции. Фондацията обаче изпълнява финансовите си ангажименти към изграждането на ИНЗ в София, отпускайки предварително договорената сума от 19 млн. лв.

Противомаларична опитна станция – Петрич

Борбата с маларията е един от приоритетите на Рокфелеровата фондация. След Първата световна война България е една от най-засегнатите от болестта страни в Европа, а българските институции и в частност Инспекторатът за борба с маларията към Дирекцията на народното здраве не са в състояние сами да се справят с проблема, породен както от природно-климатичните, така и от социално-икономическите условия в страната. Шанс за ангажирането на международните институции (в лицето на ОН и неговите секции – Съвет по хигиена и Финансов комитет) с проблема дава бежанският въпрос. Във връзка с настаняването на хилядите бежанци от Тракия и Македония и за да се осигури тяхното препитание, Финансовият комитет на ОН решава да се отделят средства от Бежанския заем (1926) за пресушаването на блатата в района на Черноморието и по течението на големите реки. Поставя се и въпросът да се подпомогне Дирекцията на народното здраве в борбата с маларията, като за целта Хигиенната секция към международната организация започва преговори с Рокфелеровата фондация за създаването на противомаларична станция в България. По препоръка на Инспектората за борба с маларията към дирекцията за изграждане на станцията е определен районът на Петричко, където процентът на заболеваемост е един от най-високите не само в страната, но и в Европа.

В края на 1927 г. експертна комисия, в която са включени представители на Хигиенната секция към ОН, на Рокфелеровата фондация, на Инспектората към Дирекцията на народното здраве и специалисти по заболяването, посещава Петричко, за да се запознае на място с обстановката. След това посещение представителят на Рокфелеровата фондация д-р Р. Колинс уведомява директора на Инспектората за борба с маларията за готовността на фондацията да финансира създаването на противомаларична опитна станция в Петрич. Посочени са и предварителните условия за финансиране на проекта – станцията да извършва научни изследвания, които ще имат за цел да проучат местните условия за развитието и разпространението на маларията; да бъде неразделна част от Инспектората за борба с маларията към Дирекцията на народното здраве, но да бъде автономна, доколкото нейната програма налага това; начело да стои специалист по заболяването, определен от фондацията, който да ръководи изпълнението на научната програма. От своя страна Дирекцията на народното здраве да назначи един от своите експерти, който да отговаря за оперативното ръководство. Целият персонал на станцията да бъде български; държавата да построи здание на опитната станция, а фондацията – да осигури изцяло нейния бюджет за период от около три години.

Противомаларичната опитна станция започва своята работа през май 1928 г. Рокфелеровата фондация назначава за ръководител на станцията д-р Ралф Колинс, а от страна на Здравната дирекция за началник е назначен д-р Кирил Дренски. Персоналът се състои от 1 инженер (по-късно фондацията командирова още един санитарен инженер американец), трима санитарни инспектори, 1–2 “микроскописти”, шофьор, лаборант, 6–8 дезинфектори, 2 надзиратели по каналите и работници според конкретната нужда. За обзавеждане на станцията фондацията отпуска на първо време 8 хил. долара (1,104 млн. лв.). В края на 1928 г. е завършена сградата на противомаларичната станция, построена със средства от Бежанския заем от Главна дирекция за настаняване на бежанците.

Районът на станцията обхваща първоначално 7, впоследствие 12 селища (включително Петрич). Те са разделени на две групи – т.нар. протектни и контролни селища, в които се прилагат различни санитарни методи. Целта е да се проучат различните фази на проблема и съгласно резултатите от тия проучвания да се начертае програма за борба с маларията. Опитната станция провежда научни наблюдения и изследвания върху епидемиологията на маларията, върху влиянието на оризищата за нейното разпространение и пр. Тя контролира в административно и в научноекспериментално отношение и службите на т.нар. Пет­рички маларичен подрайон, включващ 68 селища, създаден от Главна дирекция за настаняване на бежанците.
Основният метод в борбата с маларията, който Опитната станция прилага в протектните села, е не лечебният, т.е. раздаването на хинин, а противоларвеният. Наблюденията показват, че той не само е по-ефективен, но е и изключително евтин, така че да може в бъдеще да се прилага и със средствата на общинските бюджети. За да бъде успешна противоларвената програма, се извършва мащабна работа по отводняването на обширни блата и мочури. Резултатът е прокопаването на около 52 км канали и отводняването на около 16,450 дка площи.
Редовните статистически отчети за резултатите от взетите кръвни проби на населението, броят на заболелите и излекуваните, количеството употребен хинин, гъстотата на комарите на единица площ и други показатели говорят за едно значително подобряване на епидемиологичната обстановка в района на Опитната станция. Намалява смъртността на населението, подобряват се хигиенно-битовите условия на живот, увеличава се обработваемата площ, укрепва се поминъкът на хората.

Положителните резултати в периода 1931–1935 г. са предпоставка Рокфелеровата фондация постепенно да подготви своето оттегляне и предаването на Опитната станция на държавните институции. От 1934 г. финансовата помощ за станцията е намалена с 30%, а от 1935 г. д-р Колинс е освободен от директорския пост. Въпреки това финансовата подкрепата на Рокфелеровата фондация за Петричката противомаларична станция не прекъсва до 1938 г., когато Дирекцията на народното здраве поема изцяло нейното финансиране.

За десетилетието 1928–1938 г. за Противомаларичната опитна станция в Петрич фондацията изразходва над 15 млн. лв.
Извън това за борба с маларията фондацията отпуска и 1,500 млн. лв. за научни изследвания в Пловдивското оризово стопанство.
Дирекцията на народното здраве търси помощта на Рокфелеровата фондация за още няколко свои проекта. През 1929 г. в София се открива здравен център, който обслужва населението от централната част на града. В центъра има диспансери и съвещателни станции за предбрачно освидетелстване, бременни, кърмачета, деца от предучилищна възраст, умствена хигиена, професионална ориентация, туберкулоза и др. Интересът на Рокфелеровата фондация към центъра е предизвикан от идеята на представителката на американския Червен кръст в България Хейзъл Гоф, назначена от дирекцията за главна инструкторка в Самарянското училище в София, да се открие сестринско училище към центъра. Здравният съвет при фондацията решава да се отпуснат 950 долара (121 723 лв.) за покриване на част от разноските за курсовете. Скоро обаче тези средства са отклонени за откриване на самостоятелен здравно-съвещателен център в квартал Надежда. УС на фондацията отпуска за неговото обзавеждане и за закупуване на медицинска литература 1000 долара (128 133 лв.). След намесата на д-р Колинс и Гоф е отпусната и допълнителна сума от 740 долара (около 100 хил. лв.). Центърът обаче трудно се самоиздържа и въпреки че е включен в списък на здравни заведения в Европа, за които се предвиждат нови инвестиции, след 1933 г. фондацията прекратява неговото финансиране.
По вина на Дирекцията на народното здраве напълно се проваля идеята за организиране на образцова здравна служба, която трябвало да се превърне в национален център за професионално усъвършенстване на завършилите висше медицинско образование. Одобрената от УС на Рокфелеровата фондация сума от 15 хил. долара не е преведена, тъй като проектът не се реализира. Опитът на Р. Колинс да прехвърли средствата за подобряване на санитарната обстановка в провинцията и към организиране на курсове за “селски хигиенисти” също няма успех.

През 1928 г. Рокфелеровата фондация отпуска на Здравната дирекция 3 хил. долара (420 хил. лв.) за увеличаване заплатите на служителите ѝ и още 1000 долара за закупуване на две нови сметачни машини за Статистическото ѝ бюро.
Общо за благотворителната си дейност в България между двете световни войни Рокфелеровата фондация изразходва повече от 100 млн. лв. Макар не винаги взаимоотношенията между фондацията и българските институции да се развиват безпроблемно, българското общество оценява високо заслугите на организацията и работата на нейните служители. Израз на признателността е награждаването на част от служителите на фондацията, сред които С. Гън, д-р Колинс и др., работили за България, с високи държавни отличия.

Д. Гоцева