Дарител е ГЕОРГИ ЮРДАНОВ ТИШЕВ (2 дек. 1847 – 9 апр. 1926) – обществен и държавен деец, дописен (1881) и действителен член на БКД (1902). Роден в Свищов. Завършва Духовна академия в Киев (1863–1872). През 1872 г. става секретар на екзарх Антим I (1872). Заточен заедно с него в Ангора (дн. Анкара) през 1877 г. След Освобождението (1878) е избран за окръжен началник на Ловеч (1878), губернатор на Търново и подпредседател на ОНС (1879). Министър на вътрешните работи в кабинета на Драган Цанков (1880). Член на Държавния съвет (1881–1883). Окръжен управител на Варна, Русе, Пловдив и София. Председател на Върховната сметна палата, народен представител в XIV ОНС (1908–1911). Умира в София.
Г. Тишев прави саморъчно завещание на 31 юли 1925 г., в което изразява своето желание да се образуват 3 фонда: към Св. синод, БАН и Свищовската община.
ФОНД № 1 “ГЕОРГИ ТИШЕВ”
(при Св. синод)
Дарява на Св. синод на Българската православна църква 50 хил. лв., с които да се създаде фонд. Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се абонират църквите “Св. Седмочисленици” – София, и “Св. св. Кирил и Методий” – Свищов, за “Църковен вестник”. Остатъкът да се употреби за издаването на същия вестник.
Фондът се създава на 22 юли 1927 г. с протокол на Св. синод. Управлява се от Св. синод.
Средствата са на срочен влог и текуща сметка. Към 1 ян. 1929 г. капиталът възлиза на 55 008 лв. и дава 4200 лв. лихви, към 1 ян. 1931 г. – 63 965 лв. и лихви 5100 лв., към 1 ян. 1933 г. – 74 908 лв. и лихви 6980 лв. Внасят се в бюджета на фонд “Църковен вестник”. Към 1 ян. 1935 г. лихвите са 7210 лв. Към 1 ян. 1939 г. нараства на 105 401 лв. и 5680 лв. лихви. Оставен е да се капитализира. През 1945 г. капиталът е 145 253 лв. Разходи не се правят.
На църквата “Св. Седмочисленици” в София оставя 25 хил. лв. за фонд, с който да се подпомогне направата на салон за религиозни сказки и събрания в църковното здание. Дава на свещениците от църквата по 500 лв.
ФОНД № 2 “ГЕОРГИ ТИШЕВ”
(при БАН)
Завещава на БАН 50 хил. лв. за фонд, чиито лихви да се употребят по усмотрение на Академията. За изпълнители на завещанието си посочва съпругата си Домна Тишева, зетьовете си Р. Помаков и Ал. Давидков и племенника си Г. Хранов. На 17 юни 1927 г. те внасят на сметката на Академията дарената сума. Към 1 ян. 1931 г. капиталът възлиза на 62 хил. лв. и лихви 12 хил. лв., към 1 ян. 1935 г. – 72 500 лв. През 1937 г. средствата достигат 77 083 лв., като 27 083 лв. от тях са вложени в строежа на сградата на Академията. През 1947 г. се влива във фонд “Академия”. Последните данни за фонда са от 1951 г., когато капиталът му възлиза на 55 275 лв.
ФОНД № 3 “ГЕОРГИ ТИШЕВ”
(при Свищовската община)
Г. Тишев прави дарение и на Свищовската община. Желанието му е къщата на ул. “Ген. Паренсов” в София да бъде продадена след неговата смърт и със сумата да се образува фонд за поддържането на училищата в Свищов.
На 12 окт. 1926 г. училищното настоятелство приема дарението, но имотът се стопанисва от общината. Още приживе на Г. Тишев държавата прави опит да отчужди част от дворното място за нуждите на Първа девическа гимназия. През 1932 г. Свищовската община подновява делото по отчуждаване на имота и го спечелва. Тя става собственик и на капитал в размер 1,270 млн. лв., при условие че съпругата на дарителя ползва доходите от него. На 12 юли 1936 г. наследниците на дарителя искат разрешение от общината да построят нова къща на мястото на старата. Домна Тишева е готова да осигури средства за пететажен дом с общо 10 апартамента, при условие че получи 1 апартамент за себе си и за дъщеря си. Общината се отказва от споразумение със съпругата на дарителя.
Други данни за дарението не са открити.
НазадНА–БАН, ф. 182 к, оп. 1, а.е. 1–35; ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1200, л. 1–2; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 43, л. 514; а.е. 46, л. 437–445; а.е. 53, л. 133, 806; а.е. 55, л. 189; а.е. 102, л. 56; а.е. 229, л. 34–35.; ДА–В. Търново, ф. 661 к, оп. 1, а.е. 291, л. 1–93; Книга за дарителите на БАН…, 188–196; Ганчев, Ст. Свищов. Свищов, 1996, с. 281; 100 години БАН…, с. 707, 850; Васильов, Т. Спомени за лица и събития през XIX–XX в. С., 1934, 70–73; БВИ, с. 649; ЕБ. Т. 6, с. 662. (Ц. Величкова)
