Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик и просветител. Роден в Йерусалим. Баща му хаджи Янко Иванов Пашов, заможен търговец от Сливен, умира през 1844 г. и майка му Трендафила Пашова поема търговската работа. Мина Пашов завършва първоначалното си образование в Сливен, където учи при Добри Чинтулов. Любознателен и ученолюбив, научава руски и гръцки език. През 1855–1856 г. е секретар на сливенските търговци във Фокшан, Румъния, след което става секретар на абаджийската кантора на съгражданина си Александър (Александрия) Белчев в Яш, Румъния. Там научава румънски и френски, след което отива в Цариград (1857). Работи като пълномощник в известната търговска къща на Никола Бракалов и в кантората на Никола Тъпчилещов. Включва се в борбата за независима българска църква. Сближава се с Драган Цанков, присъединява се към униатското движение и влиза в кръга на поддръжниците на Г. Раковски “Верни приятели”, които набират и изпращат младежи за Първата българска легия. В турската столица се занимава с книжовна дейност. Заедно с Тодор Бурмов и Никола Михайловски започва издаването на вестника на българската община в Цариград “Съветник”. Сътрудник и дописник е на: “Цариградски вестник” (1858), в. “България” (1861), в. “Турция” (1866) и “Отечество” (1870).
През 1866 г. става инициатор за откриване на българското читалище в Цариград и е негов пръв председател. През 1870 г., поради намесата му в революционните дела, е принуден да замине за Одеса. Там управлява търговската кантора на Николай Тошкович, става негов съдружник, забогатява и купува недвижими имоти в града. През 1869 г. е делегат на одеските българи в Браила за основаването на БКД.
По време на Руско-турската война (1877–1878) се включва активно в дейността за подпомагане на българското доброволческо движение и опълченците. Помага на българските комитети, дружества и студенти, снабдява с храни руската армия. Награден е с множество руски ордени. Умира в Петербург.
Мина Пашов е един от най-щедрите дарители на родния си град.
Фонд № 1 “Хаджи Мина Пашов”
Първото си завещание прави по време на Руско-турската война, но забогатява и прави ново. След неговата смърт писано завещание не се намира. Дарителят хаджи Мина Пашов оставя имот на стойност ок. 650 хил. рубли. От тях 10 хил. рубли се разпределят между наследниците: неговата сестра Мария и братята му Михаил и Коста.
Със задачата да издири и уреди наследството е натоварен ген. Константин Кесяков. На 2 дек. 1882 г. той внася в Руската държавна банка 100 хил. книжни рубли в полза на Сливенската община за образование. Годишната лихва се превежда редовно на общината, която през 1883 г. получава 5 хил. рубли. През май 1898 г. наследниците и представители на училищното настоятелство обмислят прехвърлянето на дарената сума в българска банка.
Тъй като липсва изрично записаното желание на дарителя, К. Пашов предлага с дарените пари да се построи училище, което да носи името на брат му. На 15 ян. 1884 г. Сливенският общински съвет приема да се изгради основно училище, като се използват лихвите на дарението. На 10 юни 1884 г. Сливенският митрополит Серафим полага основния камък на Девическото училище. Завършено е през 1885 г. като четиристайно с една канцелария и е наречено на името на дарителя “Хаджи Мина Пашов”.
Със средства от наследството на М. Пашов ген. К. Кесяков закупува 2 сгради в центъра на София. Поканен от наследниците, той отказва да даде отчет за парите от наследството, получени от Русия. Започват съдебни дела. На 2 апр. 1899 г. Сливенската община и училищното настоятелство сключват споразумение с ген. Кесяков, който, принуден от съда и общественото мнение, отстъпва на общината едната сграда на ул. “Цар Освободител” № 1 (срещу двореца в София). Състои се от двустайно жилище с четиристайна пристройка към него и двор от 690 кв. м. Другата сграда (мазе, 4 партерни магазина и 2 етажа, 530 кв. м застроена площ, обща площ 611 кв. м) К. Кесяков оставя за себе си. Освободен от управлението на дарението, той се задължава да внесе в БНБ на името на Сливенската община 100 хил. зл. лв. на срочен влог. В споразумението, утвърдено на 7 апр. 1899 г., е посочено, че лихвите от капитала и наемите от зданието в София ще се използват за подпомагане на училищното дело в Сливен, за поддържане образованието на младежи в чужбина (по-специално в Русия). На 29 февр. 1900 г. ген. Кесяков издава на Сливенската община дарствен крепостен акт за зданието, което носи 10 200 зл. лв. годишни приходи от наеми и 6 хил. лв. лихва.
На 17 юли 1900 г. училищното настоятелство упълномощава сливенския кмет М. Начев да стопанисва и да се разпорежда с имотите на хаджи Мина в София. През 1944 г. сградата в София е засегната от бомбардировките. През 1948 г. тя е възстановена и надстроена. На 8 ян. 1953 г. Министерството на комуналното стопанство и благоустройството предава имота на “Софжилфонд” и неоснователно елиминира собственика. През 1993 г. столичната община “Средец” признава, че имотът е собственост на Сливенската община. Спорът продължава, защото сградата е надстроена. Сключва се споразумение между столичния кмет Александър Янчулев и сливенския кмет Христин Петков за съвместно управление на имота. През 1997 г. МС решава да продаде сградата на “Дрезднер банк” за строеж на банков център. С част от средствата, които Сливенската община получава, е построен общинският пазар в града. Взема се решение 50 % от приходите от наеми от пазара да се предоставят за подпомагане на културата, образованието и най-вече – за подкрепа и насърчаване на талантливи деца. С решение на общинския съвет от 20 юни 2006 г. (допълнено в края на 2010 г.) се учредява годишна стипендия на името на хаджи Мина Пашов. Тя се присъжда на младежи от 16 до 25-годишна възраст, класирали се в първите 6 места на европейски и световни форуми и състезания. Стипендията е в размер на 10 минимални работни заплати.
2. № 2 “Хаджи Мина Пашов”
Първоначално Девическото училище, построено със средствата от завещанието на х. М. Пашов, е четиристайно. Популярно е като “Пашовото” училище. През 1900 г. в двора му се построява начално училище с 2 класни стаи от дарението на друг сливенец Димитър Ахмаков. През учебната 1900/1901 г. учебното заведение от начално става петкласно. През 1907 г. се нарича Първа девическа прогимназия, а от 1919 г. – Първа Сливенска градска прогимназия. В нея се учат 458 ученици в 9 паралелки. Прогимназията притежавала богата библиотека, обзаведени кабинети и гимнастически салон.
Построено със средства от наследството на хаджи Мина и по неписана воля на дарителя, на 7 апр. 1899 г. Сливенският градски общински съвет образува фонд за поддръжката на един стипендиант от Пашовия род, учил в Девическото училище. Средствата за поддръжката му идват от дарението (10 800 зл. лв.) и от Общината (7–10 хил. лв).
Годишно за стипендия от фонда се отпускат 3 хил. лв., като лицето се избира измежду наследниците. За целта е изработен и правилник за даване на стипендия: кандидатът да е до 22 г., със средно образование и добър успех, български гражданин, жител на Сливен, като размерът на стипендията да не превишава този на държавната. До 1929 г. стипендията се отпуска от Сливенския общински съвет, след тази година училищното настоятелство решава, че стипендията не е предназначена само за Пашовия род, но и за бедни и достойни сливенски младежи. Правилникът позволява в годината, когато няма кандидат, сумата да се отделя за пренасянето на костите на хаджи Мина Пашов и построяването на паметник в двора на училището.
Стипендия от 3 хил. лв. получават: Христо Мирчев Попов (внук на сестра му), който завършва медицина в Бордо (Франция), д-р Минков (сестрин син) – завършва право, и Мария Пашова (братова дъщеря) – завършва музика.
На 31 окт. 1949 г. фондът “Хаджи Мина Пашов” заедно с основните фондове в Сливен минават в приход на държавата.
Ц. Величкова
Назад
