Дарител е ИВАН НИКОЛАЕВИЧ ДЕНКОГЛУ (1781 – 13 май 1861) – търговец, покровител на просветното дело в България. Роден в с. Балша, Софийско, син на бедни родители. До 18-годишна възраст живее в родното си село. След Руско-турската война (1812) заминава за Русия, става търговец на кожи в гр. Нежин и спечелва значително състояние. Премества се в Москва, където умира.
Ив. Н. Денкоглу е един от най-щедрите благодетели в предосвобожденска България и най-вече на град София. Със свои средства (30 хил. гроша) през 1849 г. построява училище в София в двора на църквата “Св. Крал” (дн. “Св. Неделя”), за което през следващите години нееднократно изпраща учебни помагала – географски карти, глобуси и руски книги. При идването си в България през 1857 г. осигурява допълнителни суми за неговото ремонтиране и разширяване.
Приживе прави големи пожертвувания за изграждане на църквата “Св. Крал”, дарява църквите в София с църковни книги и одежди. Със завещанието си оставя по 100 рубли на всяка една от седемте софийски църкви; по 100 рубли на 10 бедни девици от София; на църквата “Св. Пречистая Божия матер” – 1000 рубли за поправка и украсяването ѝ в памет на погребаните тук негови родители; 1000 рубли за икони и иконостас на църквата “Св. Неделя”; 2 хил. рубли за откупуване на затворници от София, които излежават присъди за дългове; 2 хил. рубли на С. Филаретов.
С негова помощ “Московское общество историi и древностей Россiиских” издава “Сборник княза Святослава и век болгарскаго царя Симеона” от Н. Палаузов и част от историческите изследвания на Ю. Ив. Венелин за българите. В завещанието си той определя 20 екземпляра от тях за софийските училища, а половината от сумата от продажбата на изданията дарява на построеното от него софийско училище. Цялата си библиотеката от ок. 600 тома Ив. Денкоглу оставя също на софийските училища. След Освобождението (1878) тя служи за основа за Народната библиотека, а след 1883 г. е върната отново на училищата.
Ив. Денкоглу подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. Общата стойност на даренията му, независимо от тези за училището и църквата “Св. Неделя” в София, се изчислява на над 40 хил. рубли, което е повече от 3/4 от неговото състояние.
ФОНД № 1 “ИВАН Н. ДЕНКОГЛУ”
(при Московския университет)
През 1834 г.* Ив. Н. ДЕНКОГЛУ внася на името на императорския Московски университет 15 хил. рубли за образуване на стипендиантски фонд, от лихвите на който да получава висше образование в същия университет един български младеж, предимно от Софийско. Със завещанието си от 16 ноем. 1860 г. (т. 5) увеличава капитала на фонда с още 1500 ср. рубли. Със средства от този фонд в Московския университет следват Никола Михайловски (от Елена), Сава Филаретов (от Жеравна), Хр. Т. Стоянов (от София) и много други българи преди и след Освобождението на България (1878).
ФОНД № 2 “ИВАН Н. ДЕНКОГЛУ”
(при Ришельовската гимназия в Одеса)
Ок. 1856 г. Ив. Н. ДЕНКОГЛУ влага 6250 рубли за образуване на фонд към Ришельовската гимназия в Одеса, от лихвите на който да се издържат млади българи, главно от София. След смъртта му, в изпълнение на неговото завещание и по доклад на управляващия руското просветно министерство, на 20 ян. 1862 г. се учредява фонд, одобрен от руския император. От лихвите на дарения капитал при гимназията на Ришельовския лицей се осигурява стипендия под наименованието “Денкоглу”. Съгласно волята на дарителя стипендиантите се избират от попечителите на Московския и Одеския учебен окръг, като кандидатите се посочват от Одеското българско настоятелство и българската община в София. Завършилите курса на гимназията постъпват като стипендианти на фонд “Иван Н. Денкоглу” в Московския университет.
След като няколко години средствата се капитализират, сумата нараства от лихвите и става достатъчна за издръжката на двама ученици. По настояване на Т. Минков едната от стипендиите се дава за Южнославянския пансион в Николаев. С подкрепата на този фонд завършват образованието си преди и след Освобождението (1878) Хр. Т. Стоянов, Хр. А. Филипов, Хр. Г. Стоянов, Хр. Бимбалов, Н. Попов, H. К. Стефанов, М. Панайотов, Вес. Ив. Стефчов, Кр. Димитров и др.
След революцията от 1917 г. в Русия средствата на фонда са конфискувани (1918) и завещанието е обезсилено.
ФОНД № 3 “ИВАН Н. ДЕНКОГЛУ”
(при Софийска община)
Със завещанието си (т. 6) Ив. Н. ДЕНКОГЛУ оставя за устройството и поддържането на построеното от него училище в София 10 хил. рубли, вложени за вечни времена в руската Държавна депозитна банка. До Освобождението (1878) Софийската община редовно получава лихвите от капитала и ги използва съгласно волята на дарителя. След 1878 г. сумата 26 500 лв. е преведена в банка “Креди Лионе” – клон Петербург, на името на Софийска община. От получаваните лихви е основан първият общински фонд на името “Иван Н. Денкоглу”, от който се отпускат помощи на бедни ученици. След революцията от 1917 г. в Русия капиталът е конфискуван (1918). И след тази дата в бюджета на общината продължава да фигурира фонд “Иван Н. Денкоглу”, но лихви не постъпват и на практика той не функционира.
Със средства от дарението на Ив. Денкоглу** Софийска община закупува Мурадбеговия конак на ул. “Витошка” и “Алабинска” (където днес е Съдебната палата) и настанява в него у-ще “Иван Денкоглу”, чиято стара сграда изгаря по време на Руско-турската война (1877–1878). По-късно отстъпва мястото на държавата срещу част от сключения през 1895 г. заем в размер 3 млн. зл. лв., с който построява зданието на кметството.
НазадДА–София, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 313, л. 1; а.е. 408, л. 1–2; а.е. 409. л. 1–3; а.е. 1466, л. 171; а.е. 1451, л. 38–40; ЦДА, ф. 111 к, оп. 1, а.е. 46, л. 1–6; а.е. 49, л. 1–10; а.е. 125, л. 1–4; а.е. 166, л. 1–161; Юб. сб. по случай десетгодишнината от основаването на Софийското българско благотворително образователно д-во “Денкоглу”. С., 1907; Юб. сб. на д-во “Иван Н. Денкоглу”, 1898–1938. С., 1940; Уч. пр., 4, 1899, № 5, 549–554; 19, 1914, № 3–4, 104–109; 23, 1924, № 5–6, 487–491; Родолюбецът Иван Николаевич Денкоглу (1781–1861). Живот и дейност. Заслуги във възраждането на България и по-специално на града София. Съст. Ив. Люлински. С., 1928, с. 80; Велев, С. Златна книга…, 233–254; Йорданов, В. Дарители…, 33–38; ЕБ. T. 2, с. 277; КБЕ. Т. 2, 140–141; Димитров, Тр. Иван Николаевич Денкоглу. – СпБАН, № 8, 1914, 127–158. (M. Тодоракова)
