“ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”

Дарител е ИВАН ПОПОВИЧ (ПОПВЕЛЧЕВ) ГРУДОВ (13 авг. 1827 – 11 март 1895) – търговец, революционер, книжовник. Роден в Габрово. Деятел на първото българско читалище в Букурещ (1861), член на Привременното българско началство в Белград и активен участник в Първата белградска легия (1862). През 1866 г. се установява трайно в Букурещ и взема дейно участие в създаването на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Редактор е на печатния орган на комитета в. “Народност” (1867-1880), настоятел на “Цариградски вестник”, в. “България” и “Дунавски лебед”. Спомоществовател и разпространител на съчиненията на Г. С. Раковски. Участва в благотворителната и революционната дейност на Българското човеколюбиво настоятелство (1875) и Българското централно благотворително общество (1876). С обществената и революционната си дейност подпомага организирането на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Ботевата чета (1876). След Освобождението (1878) е търговец в Букурещ, където умира.
Завещанието си от 5 май 1891 г., допълнено на 11 юли с.г., Ив. Грудов оставя на съхранение в Българското агентство в Букурещ. На 24 март 1895 г. българският дипломатически агент в Букурещ Димитър Станчов разпечатва и обявява завещанието. За свой универсален наследник Ив. Грудов оставя българското правителство, като го натоварва да събере сумите от продадените две къщи в Букурещ, наличните капитали, вложени в частни банки и в кантората на Евлогий Георгиев, както и парите, дадени на частни лица. Личната си библиотека желае да се даде на библиотека в България. От ръкописите му да се изберат и отпечатат тези, които заслужават да бъдат отпечатани като негови трудове. На българската църква “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ завещава 2 хил. лв.
Волята на дарителя е българското правителство да даде на Габровската община 50 хил. лв., които да послужат за построяването на болница, носеща името на дарителя. Неговият портрет да се постави на видно място. Желае да бъде погребан в Габрово, като му се построи малък паметник.
Останалите средства да се вложат в БНБ и да се образува фонд на негово име. От годишния приход на фонда да се отпускат на Книжовното дружество в София (БАН) средства за издаването и закупуването на книги за развитието на промишлеността. Книгите да се раздават в училищата като награда на добри ученици. На тях да пише: “От дохода на фонд “Иван Попович Грудов”.

ФОНД № 1 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при МНП)

На 12 юли 1900 г. българското агентство в Букурещ влага в БНБ 20 хил. лв. от наследството на ИВ. ГРУДОВ. Образува се фонд, който се управлява от МНП.
През 1914 г. Габровската община определя място, на което да се построи болница, и кани архитект Атанас Донков да направи проект за сградата. Първата световна война прекъсва дейността по подготовката на строежа. След войната (1924) общината подновява работата си за отчуждаване на имот за построяване на болница. През 1939 г. XXIV ОНС разрешава да се изплатят от фонда 50 хил. лв., вероятно за отчуждаване на имота. Втората световна война (1939–1945) отново спира опитите да се построи болница.
През 1930 г. капиталът на фонда е 20 500 лв. Към 1 септ. 1933 г. фондът възлиза на 41 050 лв., към 1 ян. 1937 г. – 46 029 лв., към 1 ян. 1939 г. – 47 587 лв., към
1 ян. 1944 г. – 67 089 лв., и към 1 ян. 1946 г. – 87 050 лв.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ФОНД № 2 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при БАН)

На 8 ноем. 1912 г. Министерството на финансите съобщава на Академията за дарението на ИВ. ГРУДОВ. През 1917 г. от МНП постъпва сумата 8202 лв. и УС на БАН основава фонда.
През 1937 г. УС на БАН уведомява МНП, че предпочита вместо да купува книги за развитието на промишлеността в България, да използва лихвите от фонда за издаване на трудове със същата тематика. През 1943 г. БАН се отказва от лихвите на фонда, тъй като наредбата му не съвпада с целите на Академията. Фонд “Иван Попович Грудов” вероятно е закрит, защото не фигурира в списъка на академичните фондове от 1951 г.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1119, л. 1–42; ЦДА, ф. 3 к, оп. 1, а.е. 382, л. 21; ф. 176 к, оп. 21, а.е. 173; ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–7; а.е. 52, л. 7; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, кн. 2. Приложение, с. 7; ЛБАН, 1914. С., 1916, с.118; Книга за дарителите БАН…, 41–44; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 148, 150,153; БВИ, с. 166. (Ц. Величкова)