Енциклопедия Дарителството

„ИВАН ВАЗОВ“

„ИВАН ВАЗОВ“

Народният поет Иван Вазов (9 юли 1850 – 22 септ. 1921) има щастливата участ още приживе да получи признание от своите съвременници. През 1895 г. се чества неговата 25-годишна книжовна дейност. Разпространено е възвание за отбелязване на юбилея с „тържественост, която ни налагат грамадните заслуги на поета“. Апелира се за откриване на всенародна подписка, която да покаже, „че знаем да ценим героите на мисълта“. През 1920 г., когато се навършват 70 години от рождението му, от които 50 години на литературното поприще, празненствата са още по-бляскави. Решено е „да се ознаменува с нещо по-трайно предстоящото тържество“ и се приканва българският народ „да засвидетелствува своята любов и признателност към най-близкия до сърцето си поет с една всенародна подписка в негова чест“.
Набраните средства от тези две ПОДПИСКИ слагат началото на два фонда на името на Иван Вазов.

ФОНД № 1 „ЛИТЕРАТУРЕН ФОНД „ИВАН ВАЗОВ“
(при Висшето училище, София)

Фондът е образуван при Висшето училище (СУ) с парите от ПОДПИСКАТА по повод юбилея от 1895 г. Дейността му е регламентирана с устав, утвърден от МНП на 24 февр. 1896 г. Изработени са правилници за неговото управление, а също и за премиите, одобрени от Министерството в началото на 1898 г. Предназначението на фонда е „да насърчава изящната народна литература“, като премира публикуваните през годината най-добри литературни трудове. Освен от средства, набрани от подписката, капиталът му се формира от други волни пожертвувания, приходи от сказки, вечеринки и представления, лихви и др. Управлението на фонда се поема от Съвета на Историко-филологическия факултет на Висшето училище. В началото на всяка учебна година той решава какви произведения да бъдат отличени – стихове, разкази, романи или драми, и оповестява конкурса в най-тиражираните вестници. Предложението за участие в конкурса се прави както от самите автори, така и от членовете на Факултетния съвет. Комисия от преподаватели преценява творбите и подготвя доклад, който се гласува от съвета.
На 7 март 1897 г. Комитетът по юбилея отчита, че е събрал от пожертвувания на учреждения и граждани 8249 лв. в полза на фонда. През 1911 г. капиталът му достига 15 710 лв., а през 1919 г. – 20 400 лв. В рамките на тези финансови възможности на фонда, премията, която той може да си позволи, е скромна – ок. 500 лв. При обезценяването на българския лев след Първата световна война тя става обидно малка. За да се усили фондът, през 1920 г. МНП организира подпис­ка сред учениците. Но тя остава в сянката на всенародната подписка от същата година. През 1925 г. капиталът на фонда възлиза на 39 128 лв., през 1933 г. е 63 407 лв.,
през 1939 г. – 86 307 лв., през 1943 г. – 100 850 лв., а през 1951 г. – 147 603 лв.
За пръв път награда от фонда е връчена през 1904 г. – на А. Страшимиров за повестта му „Кръстопът“ (500 лв.). Премии получават: през 1907 г. – Т. Траянов за стихосбирката „Regina mortua“ (500 лв.), през 1909 г. – П. Ю. Тодоров за неговите „Идилии“ (500 лв.), през 1911 г. – П. К. Яворов за стихосбирката „Проз­рения“ (500 лв.), през 1914 г. – Елин Пелин за сборника „Разкази“, т. II (500 лв.), и Илия Енчев за драмата „Тъмни зори“ (250 лв.), през 1918 г. – Й. Йовков за сборника „Разкази“, т. I (500 лв.), през 1919 г. – Н. В. Ракитин за стихосбирката „Размирни години“ (500 лв.), през 1924 г. – отново Н. В. Ракитин (1000 лв.). Освен за награди лихвите от фонда се изразходват и за заплащане труда на рецензентите. Данни за разходи след 1924 г. не са установени. Вероятно средствата са оставени за капитализиране. Фондът съществува до 1952 г., когато целият му капитал се влива в държавния бюджет.

ФОНД № 2 „ИВАН ВАЗОВ“
(при МНП)

Фондът е образуван със средствата от всенародната ПОДПИСКА, организирана във връзка с честването на 70-годишнината на поета през 1920 г. Резултатите от нея надхвърлят очакванията. Откликват множество държавни и общински учреждения, заможни и с по-скромни възможности граждани, учители, ученици и др. До 16 март 1921 г. са събрани 777 836 лв. и сумата продължава да расте. „Народът, колкото и беден и сломен от мирния договор, въпреки хилядите бежанци, даде охотно своята лепта“ – пише по този повод Ив. Шишманов. А на
3 ян. 1921 г. Ив. Вазов съобщава: „Вчера г. Омарчевски, придружен от журналисти, ми предаде у дома 200 хил. лева от сумите, пожертвани за фонда на моето име. Остатъкът решил да се употреби за подпомагане популярното издание на моите съчинения, за издаване сборник, съдържащ документите по юбилейния празник, и за награди премии на литературни произведения на младите писатели. Аз със задоволство приех това нареждане…“
С постановления на МС от 5 юли 1922 и 18 юли 1923 г. се определя предназначението на фонда – да служи за „евтини и достъпни издания на български художествени произведения“, като приходът от продажбата им да отива за неговото увеличение. Предвижда се да се подготви специален правилник за издателската работа на фонда.
Поради сходните цели с фонд „Цанко Церковски“ (вж. „Цанко Церковски“ – фонд), през 1937 г. е изработен общ правилник на двата фонда. Специално се подчертава, че те се използват изключително за издателските задачи на МНП и посрещат с лихвите и част от капитала си всички разходи по изданията на Министерството. Двата фонда имат в БЗКБ обща лихвена текуща сметка, в която сумата от 500 хил. лв. е неприкосновена и не може да се изразходва. Капиталът на фондовете нараства от печалбите от изданията, помощи от държавата и общините, дарения и завещания. Съгласно правилника, със средства от фондовете „Иван Вазов“ и „Цанко Церковски“ МНП възнамерява да публикува в периодични издания (библиотеки и др.) или в отделни книги „народополезни оригинални художествени произведения на български и чужди езици“. Целта е да се предоставят на широката общественост, училищата и читалищата „в спретнат вид и на достъпни цени избрани художествени произведения от български автори, както и полезни за българската кауза в чужбина произведения“. Подборът на творбите, определянето на хонорарите, на тиража и продажната цена, както и решаването на всички въпроси по отпечатването се възлагат на специална комисия при МНП. Тя управлява и бюджета на двата фонда. Неин председател е началникът на Отделението за народна култура и изкуства, а членове са председателят на Учебния комитет и началникът на Бюджетно-контролното отделение при Министерството. При необходимост комисията взема мнение от вещи лица. Решенията ѝ влизат в сила след утвърждаването им от министъра на просвещението. Правилникът урежда и разпространението на изданията сред учители, ученици и граждани. Разчита се на учителските институти, ръководствата на гимназиите, средните реални училища, средищните прогимназии, областните училищни инспектори и книжарите. Те получават книгите на консигнация, ползват 25 % отстъпка от продажната цена и на всеки 6 месеца се отчитат пред Министерството.
Със средствата от фонд „Иван Вазов“ МНП разгръща широкомащабна издателска дейност. До края на 30-те години на 20. век са публикувани над 100 тома. Отпечатани са близо 30 сборника и антологии от български автори. Сред тях са: Стилиян Чилингиров с „Прослава на Ивана Вазов“ и „Помен за Ивана Вазов“, Михаил Арнаудов с „Избрани страници от Иван Вазов“, възпоменателни сборници, посветени на Христо Ботев, д-р Петър Берон, Луи Леже. В избрани съчинения е представено творчеството на Христо Ботев, Петко Р. Славейков, Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Боян Пенев. Най-доброто от българската белетристика и поезия по онова време е подбрано в подготвени от Кирил Христов, Антон Страшимиров, Велико Йорданов, Христо Цанков антологии, фондът издава сборник с разкази на Елин Пелин, Петко Ю. Тодоров – „Съчинения“, Боян Пенев – „История на българската литература“, и др. За популяризиране на българската литература и наука зад граница са публикувани на чужди езици две антологии на българската поезия, драмата „Майстори“ на Рачо Стоянов, трудове на наши историци и др. Поддържат се и поредиците: библиотека „Българска книжнина“, „Бележити българи“, „Класическа библиотека“, „Д-р Иван Селимински“. От библиотека „Българска книжнина“ са отпечатани: „История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски, „Мати Болгария“ на Неофит Бозвели, „Горски пътник“ на Георги С. Раковски; избраните съчинения на Софроний Врачански, Васил Априлов, Неофит Рилски, Добри Войников, Стоян Михайловски; „Българи от старо време“, „Мамино детенце“, „Записки за България и българите“ и др. на Любен Каравелов, „Стихотворения“ и „В тъмницата“ на Константин Величков; Григор Пърличев – „Съчинения“; събраните от Михаил Арнаудов „Български пословици“ и „Българска народна поезия“ и мн. др. От поредицата „Бележити българи“ се появяват проучванията на: Юрдан Трифонов за цар Борис-Михаил, Иван Снегаров за свети Климент Охридски, Никола Станев за цар Симеон, д-р Павел Орешков за Григор Пърличев, Илия С. Бобчев за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, д-р Васил Киселков за Кирил и Методий, Никола Начов за Христо Ботев. От „Класическа библиотека“ предпочетени автори са Платон, Плутарх, Сенека, Вергилий, Лукиян, Цицерон, Плавт и др. Библиотека „Д-р Иван Селимински“ представя книжнина, посветена главно на религиозни и нравствени въпроси.
С най-подходящите и представителни издания на фонда се награждават ученици, завършили гимназиалното си образование с най-висок успех, подаряват се на бедни училища и читалища обикновено в пограничните райони, изпращат се на заинтересовани университети, институти и библиотеки, на учени в чужбина.
Един опит за равносметка на фонд „Иван Вазов“ към 28 февр. 1933 г. показва, че той разполага с книги на склад на стойност 3 554 692 лв., книги на консигнация за 1 357 319 лв., притежава по сметка в БЗБ 968 246 лв. и по сметка в БНБ – 7954 лв., или има всичко 5 888 211 лв. По-късно, при ревизия на общата сметка на фондовете „Иван Вазов“ и „Цанко Церковски“ към 8 февр. 1939 г., отделно от материалните активи е установена парична наличност за двата фонда на стойност 651 640 лв., от които 501 353 лв. по сметка в БЗКБ и 150 285 лв. в БНБ.
Други данни за фонд „Иван Вазов“ при МНП не са открити.

◊ ◊ ◊

След смъртта на Ив. Вазов с волни пожертвувания на 6 окт. 1921 г. при МНП е учреден фонд „Паметник Иван Вазов“. Отделно като собствена инициатива сопотските му съграждани създават Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет в неговия роден град, който си поставя за цел отново със събрани от дарения средства да възобнови бащината къща „в оня вид, както е описана в неговите творения, и да я приспособи в къща музей“, а също да издигне „подобающ“ паметник пред нея.

ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 111, ч. I, л. 1–127 и ч. II, л. 1–250; ДВ, № 58, 13 март 1896; № 230, 18 окт. 1937; ЦДА, ф. 177 к, оп. 3, а.е. 441, л. 1 –23; а.е. 1689, л. 50–56; оп. 4, а.е. 194, л. 23, 25–26, 37, 57–61; оп. 7, а.е. 138, л. 59–64; оп. 8, а.е. 127, л. 1–6; ф. 284 к, оп. 1, а.е. 4678, л. 2; а.е. 4830, л. 4; ГСУ, Офиц. отдел, 1910/1911. С., 1912, с. 40; Пак там, 1918/1919–1923/1924. С., 1926, с. 32; Пак там, 1938/1939. С., 1940, с. 106; Пак там, 1942/1943. С., 1944, 162–163; Чилингиров, Cm. Прослава на Ивана Вазов. Сборник за тържествата и честванията на народния ни поет по случай 50 години от неговата книжовна дейност. С., 1921, с. XI–XVI; Арнаудов, М. История на СУ…, с. 183; Грозданов, А. Хроника на…, 10–15, 30, 36, 40, 45, 51. 56; Шишманов, Ив. Иван Вазов – спомени и документи. С., 1976, с. 340, 414.

(К. Анчова)

Тагове

Назад