Дарител е КИРИЛ БОЙЧОВ БЕРЛИНОВ (28 март 1867 – след 1932) – търговец. Роден в с. Жеравна. Завършва Шуменското педагогическо училище (1884). Работи като директор на основното училище в Нови пазар, паспортен писар в Бургаската префектура, секретар на околийския началник в Айтоското общинско управление (1890–1891), началник на Бургаската стокова борса (1892–1894), контрольор и инспектор в БДЖ (1895). Уволнен от служба по политически причини. Участва в Сръбско-българската война (1885), Балканските войни (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918). През 1892 г. се оженва за учителката Иванка Минева Водева от Карнобат. Има двама синове и две дъщери.
През 1895 г. започва търговска дейност заедно с Ал. Илиев и чрез търговската къща “А. Илиев &”, занимаваща се с внос на газ и сол. Привлича специалисти от Евпатория (Украйна) за създаването на солниците в с. Атанаскьой (дн. Атанасово, Бургаско). През 1914 г. фирмата се преименува в “К. Берлинов &”, която през 1930 г. става АД с участието на синовете му. Науката и любовта му към руската литература го карат да насърчава културно-просветните прояви и институции. Умира в Бургас.
ФОНД № 1 “КИРИЛ БЕРЛИНОВ”
(при БАН)
На 23 май 1925 г. К. БЕРЛИНОВ дарява на БАН 200 хил. лв., които внася в БНБ – клон Бургас, за образуването на фонд на негово име. В края на 1933 г. чрез БТБ внася във фонда 20 хил. лв., през 1935 г. – още 15 хил. лв.
Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се дава ежегодно по една премия на отличилите се българи в науката, изкуството и литературата, а за справедливото раздаване на наградите да се грижи комисия от български учени. Наградата от фонд “Кирил Берлинов” при БАН е наречена още Кирило-Методиева, защото завещанието на дарителя е да се раздава на празника на славянската писменост и култура. На 5 юни 1925 г. УС на БАН съобщава на дарителя за образуването на фонда и приема правилник за неговото управление. Премията от лихвите на фонда е в размер от 20 хил. лв., а от 1939 до 1948 г. – 15 хил. лв. Първата награда е връчена през 1927 г. на проф. Петър Мутафчиев, отличил се в историческата наука. Награди получават още: скулпторът Иван Лазаров за изкуство (1928); писателят Йордан Йовков за литература (1929); проф. Никола Обрешков за постижения в математическата наука (1930); художникът Борис Денев (1931); писателят Николай Лилиев за литература (1932); проф. Борис Стефанов за научни изследвания по ботаника (1933); художникът Кирил Щъркелов като най-добър пейзажист и акварелист (1935); писателят Добри Немиров за литературно творчество (1936); композиторът проф. Петко Стайнов за музика (1938); писателят Елин Пелин за отличие в областта на литературата (1939); проф. Иван Странски за особени заслуги във физикохимията (1940); проф. Васил Захариев за успехи в графичното изкуство (1941); писателят Кирил Христов за литература (1942); проф. Никола Мавродинов за монографиите му, посветени на старото и новото изкуство (1943); Елисавета Багряна за поезия и Панчо Владигеров за музикална и композиторска дейност (1945); проф. Михаил Димитров за литературно-историческите му изследвания за личността, делото и идеите на Христо Ботев (1946). Последната награда от фонда получава проф. Илия Бешков за живопис (1948).
Към 1 ян. 1927 г. капиталът на фонда възлиза на 240 500 лв., към 1 ян. 1932 г. – на 279 165 лв., към 1 ян. 1934 г. – на 288 424 лв., към 1 ян. 1935 г. – на 335 773 лв., към 1 ян. 1938 г. – на 360 176 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 339 524 лв. Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му е 347 241 лв.
ФОНД № 2 “КИРИЛ БЕРЛИНОВ”
(при МНП)
През 1925 г. K. БЕРЛИНОВ дарява 60 хил. лв. на МНП за образуването на фонд на негово име. Той желае ежегодните лихви да се дават на училищното настоятелство в с. Жеравна, за да се купуват учебни помагала на бедни ученици и книги за училището. Волята на дарителя е лихвите да се разпределят от комитет в състав: председателят на училищното настоятелство, директорът на прогимназията, главният учител и председателят на читалището.
Фондът е образуван на 27 дек. 1925 г. и се управлява от МНП. Към 1 юли 1930 г. той разполага с капитал 100 хил. лв. (в ценни книжа) и 9952 лв. в текуща сметка. Към 1 ян. 1939 г. основният му капитал възлиза на 124 300 лв., към 1 ян. 1942 г. – на 126 900 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 149 хил. лв. През този период годишните приходи на фонда са около 7 хил. лв. и се използват по предназначение. През 1948 г. се закрива с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
К. Берлинов прави и други дарения: през 1924 г. за нуждите на Свободния университет в София (2 хил. лв.), през 1930 г. на Бургаската училищна инспекция за построяването на образцово училище и учителски дом (2 хил. лв.) и 270 подвързани тома книги на Бургаската градска библиотека.
НазадНА–БАН, ф.1 к, оп. 2, а.е. 1108, л. 1–146; а.е. 1108а, л. 1–146; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 52, л. 7; а.е. 462, л. 1–11; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942. кн. 2. Приложение, с. 7; Книга за дарителите БАН…, 180–187; Константинов, Д. Жеравна в миналото. С., 1948, 362–364. (Ц. Величкова)
