“КОЗМА ТРИЧКОВ”

Дарител е КОЗМА (КУЗМА) ТРИЧКОВ ВЪЛКОВ (1808 – 14 май 1867) – търговец, общественик. Роден във Враца. Учи в килийно училище в родния си град. Поради конфликти с местните власти ок. 1825 г. напуска Враца и се озовава в Букурещ. Към средата на 19. век е едър търговец, натрупал голям капитал. През целия период на емигрантството си поддържа връзка със своите съграждани. Активен участник в живота на българската емиграция в Румъния. По време на Кримската война (1853–1856) е член на Българския комитет за набиране на доброволци за войната. Щедър дарител на средства за поддържане на българските чети през 60-те години на 19. век. От 1862 г. е член на настоятелството на Българската добродетелна дружина (БДД). Приживе отделя значителни средства за просветното и църковното развитие на българите. Умира в Букурещ.
Чрез завещанието си от 18 февр. 1867 г., като се изключат незначителните средства, предназначени за роднини и близки, той оставя всичко спечелено и спестено от него за общественополезни цели. За издръжка на училищата във Враца дарява своята къща в Букурещ, както и 600 хил. лв. За църквата “Св. Никола” са предназначени 300 хил. лв., а за други две църкви в града – по 50 хил. лв. За строящата се българска църква в Букурещ са определени 1000 лв., за строеж на болница и училище в Търново – 500 хил. лв. На БДД са отделени 300 хил. лв. На Руското генерално консулство в Букурещ оставя 75 хил. лв., които да бъдат оползотворени за подпомагане на учещи в Русия български младежи.
Изпълнители на завещанието са: Христо Георгиев, д-р Георги Атанасович и д-р Никола Василиади. До 1885 г. завещаните от К. Тричков имоти са под управлението на БДД.
С дарените от К. Тричков средства се обособяват два фонда.

ФОНД № 1 “КОЗМА ТРИЧКОВ”
(при МНП)

Фонд “Козма Тричков” е основан на 14 ян. 1886 г. под управлението на МНП. Първоначалният му капитал възлиза на 42 341 лв. В завещанието изрично е подчертано, че тази парична сума, както и недвижимият имот на К. ТРИЧКОВ в Букурещ са предназначени за поддържане на училищата във Враца. През 1886 г. дарените парични средства са вложени в БНБ, а лихвите се превеждат ежегодно на училищното настоятелство във Враца. Заприходяването на фонда се извършва главно чрез получените лихви от ценни книжа, купени от банката за негова сметка (облигации от БДЗ – 1888 и 1892 г., от Пловдивски градски заем – 1906 г.). За периода 1886–1949 г. ежегодните лихви варират между 1500 и 10 хил. лв. Например през 1886 г. лихвата е 1500 лв., през 1910 г. – 2272 лв., през 1939 г. – 7 хил. лв., през 1947 г. – 10 хил. лв.
С течение на времето основният капитал нараства чувствително. През 1931 г. той е 79 500 лв., към 1 дек. 1939 г. – 125 800 лв., 1944 г, – 147 809 лв., а през 1948 г. достига до 160 993 лв.
Друг източник на средства за врачанските училища е завещаната от К. Тричков къща в Букурещ. Особени заслуги за нейното стопанисване има кантората на Евлогий Георгиев в Букурещ. Тя приема и превежда сумите от наема на училищното настоятелство във Враца по сметка в БНБ. До 1905 г. къщата е собственост на училищното настоятелство. Част от наема се заделя за ремонти на сградата. Тъй като по регулационен план къщата подлежи на разрушаване, на свое заседание от 17 ноем. 1904 г. общинските съветници и градските първенци решават тя да бъде продадена. През 1906–1907 г. продажбата е извършена и получената сума от 20 хил. лв. е вложена по сметка в БНБ. От 1907 г. в училищния бюджет на Враца започват да се вписват ежегодно по 2500 лв. от лихвите на този капитал.
Паричните средства и недвижимото имущество, които оставя К. Тричков, също се използват за подпомагане развитието на учебното дело в родния му град. През 1894–1895 г. със средства от фонда е построена нова сграда на Девическата прогимназия, носеща името на дарителя. В продължение на повече от 60 години врачанските училища се поддържат от приходите на този фонд. За учители там са привлечени едни от най-добрите педагози, между които са: Хр. Н. Даскалов, Ив. П. Славейков, M. К. Витанов, П. Попбрайков и др. Училищното настоятелство разполага с достатъчно средства за изграждане на учебното дело в града на здрави основи.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ФОНД № 2 “КОЗМА ТРИЧКОВ”
(при БДД/МНП)

Според точка 14 от завещанието на К. ТРИЧКОВ, след като се изпълнят всички поръки, остатъкът от имуществото му трябвало да се предаде на БДД. От него да се образува фонд или да се купи сграда, с приходите от която да се поддържат за “вечни времена” двама българи, учещи в чужбина. Условията, които поставя К. Тричков, са: единият от тези българи да бъде от родния му град и след завършване курса на обучение те да се завърнат на работа в България.
След разпределението на имуществото на К. Тричков според завещанието, остава капитал, възлизащ на 25 хил. лв. До 1901 г. капиталът съществува самостоятелно под управлението на БДД и от лихвите завършват своето образование в чужбина 6–7 българи, между които са: Тодор Мицов (педагогика в Чехия), Петър Димов (филология в Николаев, Русия), Ангел Диков (медицина в Русия), Андрю Кръстев (педагогика и философия в Йена, Германия) и др.
През 1888 г. Дружината търси съдействието на МНП за определянето на най-способни и най-подходящи кандидати за стипендианти. Министерството се ангажира да оказва съдействие, като проучва и препоръчва подходящи младежи. Във връзка с този въпрос Министерството и БДД поддържат постоянна връзка. МНП иска сведения от БДД за имената на стипендиантите, къде и какво следват, какъв успех са показали, какви суми изразходва БДД годишно за издържането им. То дава препоръка възпитаниците на БДД от този фонд да бъдат обвързани със съществуващия в Княжеството “Закон за стипендиите и временните помощи”.
През 1901 г. този фонд “Козма Тричков” се влива в капитала на фонд “Българска добродетелна дружина от Букурещ” и минава под управлението на МНП (вж. “Българска добродетелна дружина от Букурещ” – фонд). Ликвидиран е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

БИА–НБКМ, ф. 185, II В 9282, II В 9297, л. 61–62 и др.; ф. 272, а.е. 4505, л. 1–5; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 214 и 406; 166 к, оп. 1, а.е. 131; Кузма Тричков и неговий завет. Букурещ, 1867. 1–2; Кузма Тричков и неговото завещание. – Уч. пр., 3, № 5, май 1897, 532–537; Велев, С. Златна книга…, 141–149; Харизанов, В. М. Дарителството във Враца. Враца, 1989, 35–44. (Е. Харбова)