В периода от Освобождението през 1878 г. до края на 40-те години на 20. век към Ловешка община са учредени и функционират 5 частни благотворителни фонда. Първият е основан в края на 1913 г. в изпълнение завещанието на Рачо Димчев. Повечето от благодетелите на общината са родени или прекарали част от живота си в Ловеч. Водени са от хуманни подбуди и християнски дълг и основават фондовете за подпомагане на бедните и нуждаещите се жители на града. Управлението им възлагат на общината, която по закон има функции в областта на общественото подпомагане и е задължена да полага грижи за нуждаещото се население. За тази цел ежегодно в общинския бюджет се предвиждат разходи за отпускане на помощи на бедни, болни и инвалиди, на бременни майки, за отхранване на намерени деца и др. Периодично се изготвят списъци на бедните жители, на някои от които общината според възможностите си предоставя парични или материални помощи.
Общинското управление и обществеността в Ловеч отдават дължимата благодарност и почит към живите или покойни благодетели на града. За благотворителната си дейност Рачо Димчев е обявен още приживе за почетен гражданин. При основаване на фонда по неговото завещание Градският общински съвет обсъжда предложението на общинския съветник Никола Найденов да се направи всичко възможно за популяризиране както на неговия щедър жест, така и на пожертвуванията на всички ловешки благодетели, предоставили имоти или средства за обществени, просветни и благотворителни цели. Решено е да се съберат сведения за техния живот и снимки, които да се издадат в специална Златна книга на Ловешката община. Материали за по-големите ловешки дарители редовно се публикуват в пресата и в поредицата сборници “Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание”, издавани от Ловешкото културно-благотворително дружество в София.
1. Фонд “Рачо Димчев”
Дарител е Рачо Димчев (1838, Ловеч – 20 ноем. 1912, София) – търговец и банкер, потомък на търговската фамилия Папазоглу (вж. “Рачо Димчев” – фонд).
Приживе Р. Димчев е щедър дарител на различни дружества и организации в Ловеч. През 1899 г. предоставя на ч-ще “Наука” 100 сребърни лв., а през 1905 г. – 200 лв. за фонд “Постройка читалищна сграда”. Нееднократно изпраща помощи и на общината за раздаване на бедни и нуждаещи се жители по случай Коледните и Великденските празници. През март 1911 г. предоставя 500 лв., които общинското управление да разпредели по следния начин: 50 лв. на комисията за поборнико-опълченската дружина, 30 лв. на настоятелството за бедни ученици, 10 лв. на Тодорка даскал Янкова, 3 лв. на администрацията на в. “Стремление”. Остатъкът от 406 лв. трябва да се раздаде на най-бедните жители и ученици в Ловеч, с предимство на болни и малки деца сирачета и на престарели, негодни за работа. Р. Димчев прави дарения и за ловешкото ч-ще “Наука”. През 1904 г. предоставя сграда за безплатно ползване като учебни помещения на петокласното училище в Ловеч. Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч на 19 ян. 1904 г. за дарителска и благотворителна дейност, “за ползата, която сам той, така и неговите братя и въобще фамилията Димчеви са принасяли на своите съграждани и въобще на град Ловеч както преди Освобождението, така и след него”.
След неговата смърт и в изпълнение на устния му завет синът му Атанас Р. Димчев внася на 12 дек. 1912 г. в БНБ облигации от БДЗ (1909) с номинална стойност 100 хил. зл. лв. Дарението е предназначено за образуване на фонд за подпомагане на бедни жители на Софийска и Ловешка община, като се дава предпочитание на старите, болните и неработоспособните. Волята на дарителя е капиталът на фонда в ценни държавни книжа да се съхранява в БНБ, която да управлява капитала и ежегодно да разпределя лихвите поравно между Софийска и Ловешка община. Банката трябва да държи капитала в облигации, като заменя излезлите в тираж и погасените с други от същия вид, а след окончателно погасяване на съответния заем да закупува по нейна преценка български облигации от друг държавен заем. Двете общини решават как да разпределят получаваните приходи между бедните граждани, като отдават предпочитание на бедните и неработоспособните жители.
Фонд “Рачо Димчев” е учреден на 10 март 1914 г. Основният капитал 100 хил. лв. в ценни книжа е оставен на съхранение в БНБ, която ежегодно превежда лихвите на двете общини. С бюджета на фондовете на държавата за 1927/1928 г. фондът е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”, управляван от МНП. БНБ започва да отчита лихвите от ценните книжа по сметката на Министерството, което преразпределя приходите между Софийска и Ловешка община. Към 1 юли 1933 г. капиталът възлиза на 229 659 лв., към 1 ян. 1941 г. – 533 726 лв., към 1 ян. 1947 г. – 671 500 лв.
Дарението на Р. Димчев е прието на тържествено заседание на Ловешкия градски общински съвет, проведено на 15 дек. 1913 г. В знак на благодарност и за увековечаване на неговата памет е решено общината да изработи негов бюст от бронз, който да се постави върху мраморна колона в градината на площад “Йосиф І”, както и на два маслени портрета в естествена големина. Единият да се постави в заседателната зала на Общинския съвет, а другият – в салона на ч-ще “Наука”. По повод на дарението е изработен благодарствен адрес до наследниците, който е връчен от кмета и двама общински съветници на неговите наследници, живеещи в София.
От ежегодните постъпления от лихвите към Ловешка община е образуван дарителски фонд “Рачо Димчев” с основен капитал 50 хил. лв. Управлява се от общината, като в общинския бюджет е създаден допълнителен параграф “Приход в полза на бедните, болните и старите, завещан от покойния почетен гражданин Рачо Димчев”. След прехвърлянето на фонда към МНП приходите не се получават редовно. Поради това Ловешката община нееднократно възразява срещу неправилното му администриране и настоява в съответствие с волята на дарителя капиталът да се върне отново под прякото управление на БНБ. През 1934 и 1935 г. лихвите не са преведени на общината и са капитализирани, което МНП оправдава с липсата на завещанието на Р. Димчев в досието на фонда. Не са изплащани лихви и в периода 1944–1946. Има данни за постъпили в общинския фонд приходи през 1927 г. на стойност 36 423 лв., през 1928 г. – 2340 лв., през 1929 – 4500 лв., през 1930 – 8583 лв., през 1931 – 12 хил. лв., през 1933 г. – 9 хил. лв., през 1947 г. – 30 хил. лв.
След смъртта на Р. Димчев ежегодни помощи за бедните в Ловеч продължава да изпраща неговата съпруга Евдокия Каракашева-Димчева (неизв., Свищов – 19 септ. 1927, София). Тя е дарител на Благотворителното дружество в Ловеч и на Ловешкото културно-благотворително дружество в София. През Балканските и Първата световна война предоставя на БЧК един етаж от дома си. След нейната смърт и в нейна памет през 1927 г. наследниците ѝ даряват 3 хил. лв. на Ловешката община за подпомагане на бедни граждани, 10 хил. лв. за благотворителните дружества в Ловеч и 2 хил. лв. на дружество “Благодетел”.
Портретите на Р. Димчев и на неговата съпруга са поставени в салона на общината. Всяка година на 3 дек. се организира панихида в тяхна памет.
Фондът е закрит през 1948 г. като част от фонд “Завещатели и дарители” при МНП.
2. Фонд “Марийка и Маринчо Караконови”
Дарител е Маринчо Кочев Караконов (1856*, Ловеч – 5 ян. 1920, Ловеч) – търговец, общественик (вж. “Марийка и Маринчо Караконови” – фондове).
След смъртта на съпругата си Марийка (по баща Бръшлянова) (ок. 1862, Плевен – 25 апр. 1919, Ловеч) дарява в нейна памет 2 съкровищни бона на стойност 20 хил. зл. лв. на училищата в родния си град. С този капитал към тях са основани фондове, от лихвите на които ежегодно се закупуват учебници или дрехи на най-бедните ученици или ученички, граждани на Ловеч, определяни от учителските съвети.
В предсмъртния си час, на 4 ян. 1920 г., М. Караконов прави завещание, с което предоставя 100 хил. лв. на Ловешката градска община за образуване на фонд на свое и това на съпругата му име. Лихвите от този капитал да се раздават ежегодно по решение на общинския съвет в помощи на бедни граждани от Ловеч по Коледа и Великден. Дарението е прието от общинския съвет през апр. 1920 г. Ежегодно от фонда постъпват приходи от ок. 10 хил. лв., които се използват от общината по предназначение съгласно волята на дарителя. Към 1 ян. 1945 капиталът възлиза на 117 484 лв., към 1 ян. 1946 г. – 124 919 лв.
М. Караконов завещава и по 5 хил. лв. на трите църкви в Ловеч. Съгласно завета му, след приспадане на предназначените за общината и църквите суми и на тези, определени за негови роднини, всички други движими (пари, ценни книжа, полици) и недвижими имоти са предназначени за учредяването на друг фонд под наименованието “Марийка и Маринчо Караконови” за построяване и издръжка на техническо училище в Ловеч. Изпълнителите на завещанието създават ефория и през 1925–1927 г. със средствата от фонда е построено кожарско училище, открито през 1928 г. и наречено на името на дарителите – “Марийка и Маринчо Караконови”.
И до днес училището носи името на своите дарители.
3. Фонд “Михаил В. Лазаров”
Дарител е Владимир Лазаров (1862, Ловеч – 20 окт. 1921, Ловеч) – чиновник. Получава основно образование в Ловеч, работи в телеграфо-пощенските станции в Плевен и Ловеч.
Със завещание от 10 окт. 1921 г. В. Лазаров оставя половината от движимите и недвижимите си имоти и капитали, които оценява на 150 хил. лв., за благотворителни цели. Волята му е имуществото да се разпродаде, след което половината от общия капитал да се разпредели по следния начин: на църквата “Св. Неделя” в Ловеч – 10 хил. лв., на църквите “Св. Богородица” и “Св. Троица” в Ловеч – по 2 хил. лв., и на ч-ще “Наука” – 2 хил. лв. На дружеството за трапезария при ловешките основни училища, основано през 1914 г., оставя 20 хил. лв., от които да се образува фонд на името на покойната му съпруга Пенка В. Лазарова. С доходите от капитала да се подпомага трапезарията за издръжка на бедни деца. На Ловешката община завещава 10 хил. лв. Остатъкът от дарената сума, разпределена поравно, определя за образуване на два фонда. Единият трябва да носи неговото име и да се използва по усмотрение на градския лекар за поддържане на легло при Ловешката държавна болница. Вторият фонд е в памет и носи имената на покойните му родители даскал Еманоил (Манол) и Юрданка Лазарови. Доходите му трябва да се капитализират до нарастване на капитала до необходимия размер за отпускане на стипендия на ученик от Ловеч, който да следва висше земеделско училище. Стипендиантът не трябва да е с убеждения, които са против съществуващото държавно управление.
За изпълнител на завещанието си В. Лазаров определя своя брат Станислав Лазаров, живущ в София, и Йонко Веселинов и Стоян Д. Джабарски от Ловеч.
Предоставените на Ловешката община средства съгласно волята на дарителя са предназначени за образуване на фонд на името на покойния му син Михаил В. Лазаров. От лихвите на капитала ежегодно срещу Нова година общината трябва да раздава помощи на бедни граждани. Поради оспорване на завещанието от наследниците, фондът към Ловешката община е учреден едва през 1934 г. под наименованието “Михаил В. Лазаров”. Капиталът от 10 хил. лв. е вложен в БЗКБ. Годишните приходи от ок. 1000 лв. са използвани по предназначение за подпомагане на бедни граждани на Ловеч.
4. Фонд “Марийка д-р Сярова”
Дарител е Никола Сяров (6 окт. 1887, с. Къкрина, Ловешко – неизв.) – лекар и общественик, училищен настоятел. Завършва гимназия в Сливен, като се издържа сам от продажбата на книги. Учител в с. Къкрина и Ловеч. През 1911 г. заминава за Женева и следва медицина, участва в Балканските и Първата световна война и довършва следването си след това. След завръщането си в България постъпва като лекар в Ловешката държавна болница, впоследствие отваря частна амбулатория. Участва активно в обществения живот, председател на различни дружества. През 1924 г. по негова инициатива е основан гражданският комитет “Васил Левски” за възстановяване на Къкринското ханче. Подпомага бедни студенти и ученици и нуждаещи се семейства. Прави две дарения за образуване на фондове при ч-ще “Наука”.
След смъртта на съпругата му Марийка (по баща Петко Герганова) предоставя през 1938 г. в нейна памет 50 хил. лв. на Ловешката градска община. Средствата са предназначени за учредяване на фонд на нейно име, с който да се построи градски часовник. Н. Сяров се обръща и към Ловешкото културно-благотворително дружество в София с молба да му съдейства за намиране на фирми, които да доставят часовника и да изградят нужната кула. Фондът не е използван по предназначение и капиталът нараства от лихвите. Към 1 ян. 1943 г. наличността му е 52 556 лв., към 1 ян. 1945 г. – 56 536 лв., към 1 ян. 1946 – 57 919 лв.
Основава и два фонда към ч-ще “Наука” в памет на неговата съпруга Марийка и брат му Цачо Сяров. На родното си село предоставя 50 хил. лв. за постройка на комбинат фурна и към нея баня, пералня и сушилня, които да издигнат селото в здравно, културно и стопанско отношение.
В памет на Н. Сяров общината нарича на негово име улица в Ловеч.
5. Фонд “Д-р Дим. Труйчиев”
Фонд “Д-р Дим. Труйчиев” се среща в запазената документация на Ловешка община за пръв път през 1945 г. Вероятно е създаден предишната година с капитал от 5 хил. лв. Не са открити данни за предназначението на фонда. Капиталът към 1 ян. 1945 г. възлиза на 5154 лв., към 1 ян. 1946 г. – на 5254 лв.
М. Тодоракова
Назад
