Енциклопедия Дарителството

Дарител е МАРИНЧО КОЧЕВ КАРАКОНОВ (1856 – 5 ян. 1920) – търговец. Роден в Ловеч, в семейството на търговеца Кочо Хинков Караконов и Станка Калчева. Учи 4–5 години в родния си град, а след това усвоява занаят – шиене на антерии. Започва да помага на баща си в търговията най-вече с кожи и коприна, посещава по търговски дела Румъния и Русия. Народен представител (1886–1887); дългогодишен общински съветник в Ловеч. Умира в Ловеч.

ФОНД 1 “МАРИЙКА И МАРИНЧО КАРАКОНОВИ”
(при училищата в Ловеч)

На 30 апр. 1919 г., няколко дни след смъртта на съпругата му Марийка (по баща Бръшлянова) (ок. 1862 – 25 апр. 1919) – родена в Плевен и в нейна памет M. КАРАКОНОВ дарява на училищата в родния си град Ловеч два съкровищни бона на стойност 20 хил. зл. лв. Според желанието му до датата на изплащането им – 10 авг. 1920 г., те се съхраняват от директора на Държавното педагогическо училище, който след това разпределя средствата (в размер вече на 22 200 зл. лв.) между учебните заведения в Ловеч по следния начин: 10 хил. зл.лв. – за основните училища; по 5 хил. зл. лв. – за Мъжката и Девическата прогимназия; по 1100 зл. лв. – за Мъжката гимназия и Девическото държавно педагогическо училище. Към всяко от тези училища следва да се основат фондове с наименование “Марийка Маринчо[ва] Караконова” и с еднакво предназначение – от лихвите ежегодно да се закупуват учебници или дрехи на най-бедните ученици или ученички, граждани на Ловеч, посочвани от учителските съвети. В случай на сливане или преименуване на споменатите училища, съответният фонд трябва да премине към новото учебно заведение. При закриване на някое от тях дарителят си запазва правото да определи приемника на фонда, а след смъртта му решението се взема от Общинския съвет.
В изпълнение волята на дарителя към съответните училища са създадени фондове, които често фигурират в документацията с името на дарителя и неговата съпруга – “Марийка и Маринчо Караконови”. Съществуват данни за функционирането на фонда към Педагогическото училище – към юли 1922 г. капиталът възлиза на 1130 лв., като по решение на учителския съвет през годината е дадена помощ от 70 лв. на Елена Некулова. От учебната 1922/1923 г. до 1933 г. училището е слято с Мъжката гимназия и преобразувано в Смесено педагогическо училище. Към юли 1926 г. неприкосновеният капитал на обединения фонд “Марийка и Маринчо Караконови” възлиза на 2272 лв., към юли 1932 г. – на 2365 лв. Приходите ежегодно се разпределят по предназначение – например през 1925 г. по решение на учителския съвет помощи в размер на 66 лв. получават Цветан Вълчев, Михаила Дренска, Иван Митев, Цветан Димов и Богдана Сиракова; през 1926 г. – Кръстьо Платников и Богдана Сиракова.
След закриването на Смесеното педагогическо училище през 1934 г. и създаването на Смесената гимназия “Цар Борис” до края на 40-те години капиталът на фонда продължава да възлиза на ок. 2200–2300 лв. Приходите ежегодно се разпределят по решение на учителския съвет.

ФОНД № 2 “МАРИЙКА И МАРИНЧО КАРАКОНОВИ”
(при Ловешката градска община)

В предсмъртния си час със завещание от 4 ян. 1920 г. M. КАРАКОНОВ оставя за обществени и благотворителни нужди почти цялото си състояние. Дарява по 5 хил. лв. на трите църкви в града и 100 хил. лв. на Ловешката градска община за образуване на фонд на свое и на съпругата си име – “Марийка и Маринчо Караконови”. Лихвите от този капитал са предназначени за даване ежегодни помощи на бедни граждани от Ловеч по Коледа и Великден по решение на Общинския съвет.
Дарението е прието с решение на Общинския съвет през април 1920 г. Приходите са използвани по предназначение.

ФОНД № 3 “МАРИЙКА И МАРИНЧО КАРАКОНОВИ”
(за постройка на техническо училище в Ловеч)

Съгласно завещанието на M. КАРАКОНОВ, след приспадане сумите от горните дарения и тези, определени в завещанието за негови роднини, всички други движими и недвижими имоти, пари, ценни книжа, полици и др. трябва да се капитализират заедно със застраховката му от д-во “Балкан”. С тях да се учреди фонд “Марийка и Маринчо Караконови”, който да се използва за построяване и издръжка на техническо училище в Ловеч. Строителството на учебното заведение, както и определянето на профила му дарителят възлага на изпълнителите на завещанието – д-р Съйко Съев, Петър Бешков, Никола Найденов, Коста Дочев. Стойността на завещаните имоти и средства се изчислява на около 500 хил. лв.
След смъртта на М. Караконов изпълнителите на завещанието създават ефория и пристъпват към неговото изпълнение. Определени са видът на бъдещото училище – кожарско, и мястото, където да бъде построено. На 14 ноем. 1925 г. е положен основният камък на строежа, завършен през 1927 г. Сумите, постъпили в БЗБ по завещанието на името на фонд “Марийка и Маринчо Караконови”, възлизат на 1,3 млн. лв. Този капитал е изчерпан напълно за построяването на фабричното помещение на кожарското училище. Изпратена е молба за допълнително финансиране до МФ, чийто министър тогава е Петър Тодоров, родом от Ловеч. В резултат на това е отпуснат кредит от 2 млн. лв. за доставка на машини, уреди и инсталации и др. Със средствата се разпорежда МТПТ. Училището е открито официално с писмо на МНП от 20 авг. 1928 г. и е наречено на името на дарителите – “Марийка и Маринчо Караконови”. За пръв негов директор е назначен Сабо Янош – унгарец по произход, специалист по кожарство. Училището е единствено в България и приема ученици от цялата страна. Целта му е да “подготви средни специалисти, интелигентни работници, майстори, добри възпитатели и собственици”. Преименувано след Втората световна война на “Цанко Патарински”, днес училището отново носи името “Марийка и Маринчо Караконови”.

ДА–Ловеч, ф. 25 к, оп. 1, а.е. 402, л. 82, 109, 111, 196, 223; а.е. 424, л. 8, 231; а.е. 639, л. 1–8; а.е. 644, л. 1–27; ф. 25 к, оп. 2, а.е. 46, л. 37; ф. 35 к, оп. 1, а.е. 38, л. 2–3, 20, 52, 54, 75, 132; ф. 39 к, оп. 1, а.е. 37, л. 75, 165, 252; а.е. 38, л. 2, 19, 52, 54; а.е. 39, л. 32–33; а.е. 40, л. 33, 164; а.е. 41, л. 19, 115; ф. 44 к, оп. 1, а.е. 31, л. 85–86; а.е. 43, л. 88; ф. 46 к, оп. 1, а.е. 17, л. 9, 92; а.е. 18, л. 109, 147, 187, 231, 232, 235; а.е. 19, л. 59, 115, 177; а.е. 20, л. 127; а.е. 21, л. 122; а.е. 21а, л. 84–85, 101, 158–159, 255; ф. 54 к, Историческа справка към фонда; ф. 99 к, оп. 1, а.е. 8, л. 49; ф. 19, оп. 1, а.е. 141, л. 52; а.е. 148, л. 44; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 756, л. 20–23; Ловеч и Ловчанско… Кн. 2, 143–145; Пашев, Г. Златна книга…, 66–70; Стремление (Ловеч), № 522–22, 2 февр. 1920 г. (М. Тодоракова)