Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора при изграждането на свободното отечество, както и при утвърждаването на българския характер на Южна Румелия, кара правителството на автономната област да се насочи към откриването ѝ (1878). През първата учебна 1878/1879 г. се нарича Мъжко реално училище, а през втората става Областна реална гимназия с три класа. През следващите години се откриват по един клас и през 1882/1883 г. училището става пълна седмокласна гимназия. За директор е назначен Григор Караджов – учител, завършил математика в Прага, общественик и депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия. В продължение на 5 години той успява да утвърди авторитета на това учебно заведение. След него на директорския пост се изреждат видни педагози, общественици и културно-просветни дейци – Минко Т. Бракалов, Димитър Агура, Иван Мавров, Георги Разлогов, Серафим Барутчийски и др. Гимназията се намира под върховния надзор на правителството, което я издържа и назначава учителите. Издадените още през 1881 и 1882 г. Публично-административни правилници за вътрешния ред регламентират рамките, в които трябва да се развиват реалните гимназии. Например в тях се посочват съдържанието на учебната програма, изискванията към учителския състав, определят се условията за постъпване на ученици в гимназията, провеждането на изпитите, правилата и задълженията на педагогическите съвети и т.н.
Първият сериозен проблем, с който ръководството на училището трябва да се справи, е липсата на преподавателски състав, защото образованите хора са привлечени в администрацията, а правилникът изрично отбелязва, че учителите могат да бъдат назначени, ако имат висше образование. Затова през учебната 1879/1880 г. в гимназията преподават само 4–5 учители, заедно с директора. На помощ идват поканените чужденци. Това са словенецът Антон Безеншек (стенография), чехите Лудвиг Л. Лукаш, Антон В. Шоурек (математика, физика), Херман Шкорпил (естествена история), Иван Мърквичка (рисуване), Вацлав Добруски (история, латински език), французинът П. Марти (френски език), руснакът А. Доброволски (пеене) и др. – хора с голяма култура и висока професионална подготовка. Те не само спомагат да се сформира прекрасен преподавателски екип, но и изиграват важна роля за българското културно преуспяване.
Трудностите в образователния процес се дължат и на липсата на учебници и учебни помагала на български език. Значим принос за преодоляването им правят учителите и особено М. Бракалов, който за кратко време успява да състави учебници по минералогия, антропология, физика, ботаника, зоология и др. предмети. Те се оказват полезни не само за Пловдивската гимназия, но и за учителите от другите градове.
През учебната 1884/1885 г., поради политическите конфликти в Княжеството, в Източна Румелия пристигат Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, Иван П. Славейков, Трайко Китанчев, които са назначени за учители и обогатяват педагогическия екип.
Тъй като занятията се провеждат в неподходящи помещения – в т.нар. Жълтото училище и в две близки до него частни сгради, по време на Втората редовна сесия на Областното събрание се взема решение да се отпуснат кредити за построяване на сграда за Пловдивската мъжка гимназия. Планът е изработен от архитект Брада. На 4 окт. 1881 г. е положен основният камък, а през учебната 1885/1886 г. училището се пренася в новопостроената солидна триетажна сграда. През дек. 1885 г., със съгласието на княз Александър І, гимназията приема неговото име.
Учебното заведение бързо се снабдява с богата библиотека, лаборатории и добре оборудвани кабинети (по физика, естествена история, рисувален и гимнастически салон и др.). За целта ръководството доставя уреди от Прага, Дрезден и др. европейски градове. “По уредбата на кабинетите… Пловдивската мъжка гимназия надвишаване Софийската мъжка гимназия” – пише в спомените си Никола Стоянов. Със своите научни постижения и с авторитетния учителски състав учебното заведение привлича ученици не само от Пловдив, но и от Тракия и Македония. В зависимост от вътрешната и външната ситуация техният брой се променя. През учебната 1878/1879 г. учениците са 143, през учебната 1895/1896 г. те нарастват на 846, а през учебната 1925/1926 г. се обучават 551 ученика. Според юбилейния сборник, издаден по повод 60-годишното съществуване на гимназията, през учебните зали са преминали 47 628 възпитаници. За тях ръководството и държавата полагат грижи: мнозина са държавните стипендианти, а учениците, дошли от други селища, се настаняват в пансион. Към края на 30-те години на 20. век гимназията построява и обзавежда ученическа почивна станция в Средна гора, където всяко лято ок. 100 юноши укрепват своето здраве. Създава се и ученическа кооперация, която урежда безплатна трапезария за бедните и осигурява по-евтина храна за външни ученици. Формирани са няколко дружества, обединени според личните интереси: въздържателно, туристическо, Младежки червен кръст, християнско, археологическо и др. Струнният и духовият оркестър са част от културния живот на града.
Мъжката гимназия “Александър І” се утвърждава като едно от престижните учебни заведения, дало образование на хора от стопанския, културния и политическия елит на страната.
Към гимназията функционират 3 дарителски фонда.
1. Фонд “Димитър К. Кожухаров”
Дарител е Димитър К. Кожухаров (19 юли 1870, Пловдив – 1933, Пловдив). Учи в Мъжката гимназия “Александър І”, без обаче да я завърши. Работи като писар и подсекретар на Пловдивския апелативен съд, секретар-счетоводител в гимназията и агент на Чиновническото застрахователно дружество. През ян. 1922 г. предоставя на учителския съвет на Мъжката гимназия 500 лв. (увеличени на 1000 лв.) за създаване на фонд на негово име. Условието му е средствата да бъдат оставени на капитализиране за 5-годишен период, след което в края на всяка учебна година приходите да се дават като награда на беден, трудолюбив и примерен ученик от последния клас. Фондът е учреден, а благодетелят е награден с орден за гражданска заслуга V степен за безкористната си дейност в училището.
Д. К. Кожухаров е читалищен деец, дарител е и на Пловдивското сиропиталище.
2. Фонд “Професор С. С. Бобчев”
Дарител е проф. Стефан Савов Бобчев (20 ян. 1853, Елена – 8 септ. 1940, София) – държавник и общественик, юрист, учен, публицист, редовен член на БАН, основател и председател на много научни и обществени дружества (вж. “Проф. Стефан Бобчев” – фондове).
В изпълнение на последното желание на своя съпруг, през февр. 1941 г. Екатерина Бобчева (неизв.) (произхожда от еленския род Хаджитодорови) изпраща на МНП сумата 120 хил. лв. (в облигации) за образуване на три фонда в полза на училищата в градовете, които са играли важна роля в неговия живот – Елена, Пловдив, София.
Със заповед на МНП на 5 март 1941 г. се учредява фонд при Пловдивската мъжка гимназия с капитал от 40 хил. лв., който носи името на дарителя. Желанието на дарителя е лихвите да служат за награда на абитуриент, “проявил най-голям интерес към изучаването на Отечествената история”. Наградите са в размер от 2 хил. лв. и са връчени на проявилите се ученици през 1943 и 1944 г.
3. Фонд “Ангел Димитров Мосинов”
Дарители са братя Мосинови – търговци на тютюн от Пловдив. През дек. 1941 г. те, заедно с родителите си и съпругата на трагично загиналия при самолетна злополука Ангел Димитров Мосинов (30 юни 1894, Пловдив – 18 юни 1941, Букурещ) – възпитаник на Мъжката гимназия, представител на фирмата в Дрезден, предоставят 600 хил. лв. за учредяване на фонд на името на по-малкия си брат. Дарението е прието на 10 дек. 1941 г., а парите са внесени в БЗКБ, клон Пловдив, като ползването на лихвите трябва да започне от учебната 1942/1943 г.
Според приетия правилник фондът се управлява от учителския съвет и трябва да подпомага двама ученици. Условието е те да са бедни, благонадеждни, родени в Пловдив в порядъчно и патриотично българско семейство. Те ще получават лихвата, докато завършат гимназиалния курс. Подпомаганите задължително трябва да изучават немски език. Ако ученикът получи двойка или влоши поведението си, автоматично се лишава от помощта и се замества от друг.
Братя Мосинови внасят в Пловдивския общински съвет 300 хил. лв., за да се построи отделение в общинския старопитал, в което да намерят подслон по-заможни, самотни или недъгави хора. Отделението трябва да носи името на техните родители “Димитър и Ана Мосинови”. Няма данни как са усвоени дарените средства.
През 1948 г., съгласно разпоредбите на Закона за бюджета на НРБ, фондовете при Мъжката гимназия се закриват.
В. Николова
Назад
