Културното и просветното развитие на българите е съставна част от възрожденските процеси, протичащи в обществото през 18–19. век и играе съществена роля при формирането на българската национална идентичност. Поради това МНП става едно от първите 6 министерства, създадени въз основа на чл. 161 от Търновската конституция. Задачата му е на базата на постигнатото през Възраждането да доизгради и организира цялостна и стройна система от национални образователни и културни институции. Отговорностите, с които е натоварено, са обхватни и особено важни, като се има предвид огромният глад за образовани и квалифицирани кадри във всички сфери на обществения живот. През юли 1879 г. е издаден указ относно устройството на ведомството. Според него управлението и надзорът на всички учебно-възпитателни и културни институции се осъществяват от МНП чрез неговите преки и непреки органи.
В следващите десетилетия нормативната база, която регламентира организацията на учебното дело и културните институции, се усъвършенства, а компетенциите и прерогативите на министерството се разширяват и доуточняват, без обаче да се нарушава този ръководен принцип. Така в периода 1879–1944 г. МНП се утвърждава като национална институция, която инициира приемането на фундаментални закони, даващи тласък на културното развитие на нацията. То ръководи учебно-образователните, научните и културните институти в страната – училищата, Софийския университет, Народната библиотека, Народния театър, Музикалното, Рисувалното и Духовното училище, читалищата и др.
Въпреки честите кадрови промени, начело на министерството като правило застават едни от най-изтъкнатите за времето си интелектуалци – бивши учители, учени и професори, писатели и публицисти, общественици, политици. Между тях са Иван Гюзелев, П. Р. Славейков, Георги Живков, Константин Величков, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Никола Мушанов, проф. Ст. С. Бобчев, Петър Пешев, проф. Богдан Филов и др. Хора с идеи и размах, от тях и екипите на министерството тръгват редица полезни и новаторски идеи, чиято цел е да издигнат българските просветни средища до нивото на западноевропейските. За да се осигури подготовката на кадрите, необходими за всички сфери на обществения живот, още през 80-те години на 19. век се създават педагогически училища, приемат се закони, регламентиращи предоставянето на стипендии и временни помощи на способни младежи за обучение в страната и в чужбина.
МНП е едно от първите държавни ведомства, което полага грижи за социалното осигуряване на българската интелигенция в лицето на учителското съсловие, на преподавателите от СУ, на заетите в работата на Археологическия и Етнографския музей, Народната библиотека, Народния театър. По време на един от най-успешните просветни министри проф. Ив. Шишманов се въвежда институцията на учителите лекари, слага се началото на училищното летовищно дело. През годините просветното ведомство целенасочено подкрепя откриването на безплатни ученически трапезарии, а през 30-те години на 20. век – на летни ученически игрища. Още в края на 19. век МНП регламентира и подтиква формирането при държавните средни училища на фондове за подпомагане на бедни ученици, в чиито бюджети постъпват 2/3 от приходите от учебни такси. През годините тази насока в дейността на министерството се разширява. Според правилника за гимназиите от 1939 г. при всяко средно училище трябва да съществува някой от следните фондове: “Ученически помагала, книги, пособия, дребни поправки и други нужди”, “Ученически летовища, станове и излети за ученици и учители”, “Бедни ученици и трапезарии”, дарителски фондове. Източниците им са 70 % от редовните ученически такси, помощи от общините, дарения, приходи от концерти, театрални представления, от продажбата на именници, ученически книжки и др. Управляват се от учителските съвети на съответните училища.
Високото съзнание за дълг към нуждаещите се се проявява и по време на войните за национално обединение. Непосредствено след Балканските войни (1912–1913) с окръжно на министъра на народното просвещение П. Пешев от 14 авг. 1913 г. се създава специален благотворителен фонд в помощ на сираците на загинали във войната учители. Впоследствие екипът на министерството преосмисля целите на фонда и променя неговото предназначение, така че от него се отпускат стипендии за образование на сираци на загинали във войните бедни български граждани от всички професии. Фондът при МНП е една от първите подобни инициативи, която обединява усилията на държавата, общините и обществото за подпомагане на пострадалите от войните.
Натоварено с отговорни функции, министерството управлява и многобройни дарителски фондове. По възрожденска традиция и народопсихология българинът и в условията на собствена държавност остава най-щедър, чувствителен и готов на материални жертви за духовното и особено просветното издигане на нацията и на първо място на подрастващите. Затова и най-многобройни са частните дарения и завещания, направени именно в полза на МНП. В съответствие с волята на дарителите, те се учредяват със заповед на министъра след получаване на писменото съобщение или завещание, както и на документ за внасяне на предоставената сума. Капиталът се вписва в депозитарната книга и на фонда се открива отделна партида, в която ежегодно се отразяват приходите и разходите. През 1910 г. към МНП вече функционират 32 дарителски фонда. Капиталът им (заедно с дарението на Евлогий Георгиев) възлиза на 13 521 858 лв., а приходите надминават 1 228 599 лв. Към 1915 г. даренията към МНП са вече административно и финансово централизирани в обединения фонд “Завещатели и дарители”, чийто бюджет се гласува от НС. През 1926 г. в него влизат 99 отделни фонда; през 1930 г. – 133, а през 1939 г. – 181 с общ капитал в ценни книжа и текущи сметки в размер на 46 837 930 лв. Към 1 ян. 1942 г. в “Завещатели и дарители” се числят 207 дарения с общ капитал от 56 000 300 лв.
Пъстра е галерията на дарителите, разнообразни са и мотивите, подтикнали ги към дарителския акт. Своята доброволна лепта в подкрепа на просветното издигане на нацията внасят не само богати банкери, индустриалци, търговци и стопански дейци. Част от плеядата на дарителите стават хиляди обикновени граждани, не толкова имотни и самите те живели в лишения, които заделят от оскъдните си средства за благотворителни цели. Сред най-щедрите благодетели на просветното издигане на нацията са Евл. Георгиев, дейците от кръга на Добродетелната дружина в Букурещ, Петър Кермекчиев, Нанчо Попович, Георги Иванович Цанко-Килчик, Атанас Аврамов, д-р Иларион Буров и съпругата му Марийка и много други. Фондовете, управлявани от МНП, са предназначени за подпомагане на ученици и студенти, за поощряване на прилежните и с отличен успех, за построяване и поддръжка на учебни заведения. Други са в помощ на дейността на читалища, музеи, културни учреждения, организации и дружества – за закупуване на книги, публикуване на издания. Пораженията, нанесени от войните (1912–1918) върху българската държавност, рухването на идеала за национално обединение и обзелата обществото духовна покруса променят характера на филантропичните жестове, правят ги много по-хуманитарно и социално ориентирани. Пожертвуванията се насочват с предимство към облекчаване участта на ближния и даване на шанс за духовно развитие на бедните, на пострадалите от войните и сираците.
Ръководството на министерството полага особени грижи за обществените средства, които са му поверени. В границите на очертаните от законодателя общи правни рамки МНП определя на институционално ниво, чрез отделни правилници и окръжни, по-конкретни изисквания по приемането на дарения и завещания и управлението на съответните имоти и капитали. В края на 1918 г. е приет и специален Правилник за благотворителни фондове при министерството и подведомствените му учреждения. С него се установява следният ред за приемане на дарения и учредяване на фондове: Всяко завещание или дарение се осъществява в писмена форма, която трябва да съдържа данни за личността на дарителя, за предоставената сума или имот, за учреждението, към което се учредява фондът, за неговото наименование, цели и откога започва използването му. Според §2 от правилника минималният размер на дарение за основаване на фонд при МНП е 10 хил. лв., а към подведомствените учреждения – 1000 лв. Капиталите се пласират в облигации от БДЗ или в ценни книжа, гарантирани от държавата. Ако е предоставен недвижим имот, надареното учреждение съхранява документите за собственост и се грижи за неговата застраховка, поддръжка и правилно използване. Отделни принципни въпроси относно управлението на фондовите капитали и финансовата отчетност са доразвити през 20-те и 30-те години в други закони и вътрешноведомствени правила и инструкции на МНП.
Независимо дали е породена от любов или от страх пред Бога в броените дни на земния път, от лично преживяна радост или мъка по близък, от дълг към отечеството или по други подбуди, волята на дарителя до средата на 20. век е приемана за свещена. Държавата в лицето на МНП и обществото зачитат личния филантропичен жест, като приживе или посмъртно отдават почит в благодарност или в памет на дарителите. Външните знаци на признателност са израз и на една дълбоко премислена и целенасочена политика от страна на държавата и просветната институция. Търсят се възможности за поощрение на благотворителността като начин за възпитание на подрастващите в дух на хуманизъм, благородство и отговорност. В Правилника за благотворителните фондове от 1918 г. са включени изрични текстове, които регламентират отдаването на почит и уважение към всеки благотворителен жест чрез изработване на художествени портрети на дарителите, уреждане на галерии с ликовете им, издаване на албуми и др. При построяване на сграда за училище, читалище или друго културно учреждение със средства, предоставени от частно дарение, на видно място се поставят портретът на дарителя и надпис. На благодетелите на народната просветата се отрежда почетно място при организиране на тържества, устройват се и специални чествания за най-заслужилите.
Няколко пъти са правени опити паметта на починалите благодетели да се почита на един определен ден в цяла България, като МНП полага особени усилия да се създаде подобна традиция. През 1901 г. по предложение на министър-председателя и управляващ просветното ведомство Петко Каравелов НС гласува с пълно единодушие резолюция да се отслужва ежегодно в Неделя православна (първата неделя от Великия пост) панихида за всички покойни дарители и пожертвователи за църкви, училища, болници. През 1927 г. по инициатива отново на МНП за същата цел е определена Кръстопоклонната неделя (третата неделя от Великия пост). За първи път панихида е отслужена на 27 февруари 1927 г. в църквата “Св. Седмочисленици” в София. На много места благодетелите започват да се почитат и на Деня на будителите (1 ноември), като за отслужване на панихида за починалите е определена последната неделя преди 1 ноември. Тези инициативи на общонационално ниво за съжаление затихват с времето и не успяват да се превърнат в традиция.
По време на масовите чествания на 20-годишнината от възшествието на цар Борис ІІІ на престола през 1938 г. дарителите остават встрани от обществената почит и никой от тях не е награден. Вина носи и МНП поради факта, че не разполага с необходимите данни и адреси на живите благодетели на просветата. По този повод още в първите седмици след назначаването си за министър на народното просвещение проф. Б. Филов издава окръжно (7 дек. 1938 г.), с което нарежда на всички подведомствени на министерството учреждения да издирят и предоставят най-късно до 30 дек. с.г. точни сведения за живите свои благодетели. Обобщеният служебно списък съдържа имената на 421 души, от които наградени за проявена благотворителност и човеколюбие се оказват само 10.
Всички тези чествания и награди са сякаш моментни и преходни. Във времето най-дълговечният паметник на благодетелите на българската просвета остават т.нар. “Златни книги”. Идеята за тяхното издаване датира от 1905 г. и принадлежи на тогавашния министър на народното просвещение проф. Ив. Шишманов. Желанието му е чрез тях да се издигне “един скромен паметник на ония наши родолюбци, които са милеяли и милеят за народната просвета и които са завещали част или всичко, що са спечелили, за народната просвета”. С реализацията на тази идея министърът натоварва Сава Велев, който събира и подготвя за печат биографични данни и портрети на дарителите, предоставили най-малко 5 хил. лв. за просветни цели. Първата “Златна книга” излиза от печат през 1907 г. като притурка на сп. “Училищен преглед” и включва сведения за 107 лица и техните дарения. През 1911 г. като обяснение и информация към издадено специално табло с портретите на най-големите дарителите излиза друга неголяма книжка, наименована “Дарители по народната ни просвета”. Съставена е от дългогодишния чиновник в министерството Велико Йорданов и съдържа биографични бележки за 51 крупни благодетели.
Събирането на материали за втория том се активизира веднага след Първата световна война. Инициатор е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, който води последователна политика за повдигане на народния дух чрез отдаване на почит към заслужилите в миналото българи. На директорите на училищата в цялата страна и на окръжните училищни инспектори е наредено да издирят и предоставят подробни сведения за дарителите: име и презиме, какъв вид и с каква стойност е дарението, портрети и биографични бележки за отделните личности, с посочване на по-важни факти от тяхната обществена дейност, преписи от съответните завещания и дарителски писма. В резултат през 1923 г. излиза от печат втората “Златна книга на дарителите на народната просвета”, съставена от проф. Г. Пашев. По изричното настояване на Ст. Омарчевски в нея са включени данни за живота и дейността и на по-малките дарители (предоставили най-малко 1000 лв.) с разбирането, че в случая важен е жестът, съзнанието, а не материалната стойност на самото дарение.
Законът за бюджета на НРБ за 1948 г. слага край на дарителските фондове, управлявани от МНП. С него те се вливат в държавния бюджет и така по същество се извършва “национализация” на дарените капитали и имущества.
Списък на благотворителните фондове при МНП, 1942 г.
1. От фонда “Атанас Радев”, пор. № 16, да се изразходват 550 000 лева за заплащане придаваемото се място по регулация към двора на фонда в Търново и за построяване на нова къща и дюкяни на същото място, съгласно с волята на завещателя.
2. От фонда “Ефорията в гр. Търново”, пор. № 69, да се изразходват 170 000 лева за довършване на болницата павилион “Св. Козма и Дамян” в Търново, съгласно с волята на завещателя.
3. От фонда “Иван Попович Грудев”, пор. № 77, да се дадат 50 000 лева помощ на Градската община в Габрово за новопостроената градска болница, съгласно с волята на завещателя.
4. От фонда “Нанчо Пенев Попович”, пор. № 120, да се изразходват 300 хил. лева за доизграждане на започнатото здание и ремонт за нуждите на девическо училище “Нанчово” в Шумен, съгласно с волята на завещателя.
5. От фонда “Наследство на чужди поданици”, пор. № 122, да се даде останалото от починалия в Гюмюрджина турчин Мехмед Емин наследство от 13 184 лева, заедно с лихвите от 1924 година до датата на изплащането, на Министерството на външните работи и изповеданията, съдебно отделение, съгласно писмо № 7970/48/ІІІ от 4.ІV.1935 г. на същото министерство.
6. От фонда “Петър П. Кермекчиев”, пор. № 138, да се даде еднократна помощ: на управлението на болницата “Св. св. Козма и Дамян” в Търново – 10 хил. лева, и 100 хил. лева на училището “Св. Кирил” в Търново, съгласно с волята на завещателя.
7. От фонда “Райна и Васил Гьошеви”, пор. № 155, да се разходва сумата 40 хил. лв. за изплащане на хонорара на Иван Хр. Михайлов, ликвидатор на банка “България”, съгласно с писмо № 5465 от 14.ХІ.1941 год. на Софийската държавна адвокатура.
8. От фонда “Св. св. Кирил и Методий”, пор. № 163, да се извършат разходи за организиране на приходи и за построяване на паметник.
9. От фонда “Хаджи Ненчо Дончов Палавеев”, пор. № 196, да се разходят: 40 хил. лева за общи веществени разходи по обзавеждане и др. на Смесената гимназия в Копривщица и 200 хил. лева за вноска по § на приходния бюджет на държавата за заплати и др. на учителите в общински гимназии и др. учебни институти – за издръжка Смесената гимназия в гр. Копривщица.
10. От фонда “Царица Елеонора”, пор. № 201, да се разходват 1,600 млн. лева за довършване и обзавеждане на новопостроената сграда за института за глухонеми в София и др.
11. От фонда “Иван Вазов и Цанко Церковски”, пор. № 75, да се разходват: 44 500 лева за заплати на личния състав (според приложената обяснителна таблица) и 485 500 лева за общи разходи.
12. Освен това, съгласно с § 13 до 18 вкл. от Правилника на същия фонд през цялата 1942 г. могат да се отпуснат безплатно книги на стойност до 80 хил. лева със съгласие на МФ.
Р. Стоянова , М. Тодоракова
Назад
