Осма пехотна Тунджанска дивизия е сформирана през дек. 1904 г. в Стара Загора в състав: 10-и пехотен Родопски, 12-и пехотен Балкански, 23-ти пехотен Шипченски и 30-и пехотен Шейновски полк. През годините на Първата световна война в състава ѝ са включени също 55-и и 56-и пехотен полк, 8-и и 18-и скорострелен артилерийски полк, 8-и етапен полк и редица по-малки артилерийски, пионерни, конни, санитарни и транспортни подразделения.
След провъзгласяването на независимостта през 1908 г. с цел прикриване на югоизточната ни граница от евентуално турско нападение, дивизията мобилизира запасните от своя състав и се готви за отразяване на евентуален противников удар. През 1912–1913 г. нейните части вземат участие в Балканската война. В навечерието на Първата световна война дивизията е с численост 45 978 души – 562 офицери, 55 чиновници и 45 361 подофицери и войници, чийто брой след извършването на мобилизацията се увеличава. След влизането на България във войната дивизията действа на територията на Сърбия, а впоследствие е изпратена на Южния фронт.
1. Фонд при Осма пехотна Тунджанска дивизия
Фондът е създаден през 1917 г., когато началник на дивизията е генерал-майор Стефан Никифоров Богданов (24 юли 1865, Елена – 1937, Пловдив). Завършил Военното училище в София (30 авг. 1885), взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като временен командир на пионерна дружина. След войната заема различни командни постове. През 1908 г. завършва курс за щабни офицери във Франция. По време на Балканските войни (1912–1913) участва в боевете край Одрин, при Чаталджа и Булаир и др. През Първата световна война воюва на Южния фронт като началник на артилерията във Втора армия, а впоследствие като началник на Сборната пехотна дивизия и началник на 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
Фондът се ръководи от УК. Съгласно с неговия устав се предвижда войниците в дивизията да предоставят доброволно парични средства – всеки според възможностите си, които да послужат за подпомагане или издържане на деца сираци на бедни воини, загинали в Балканските или в Първата световна война, при обучението им в училищата. До края на юли 1918 г. събраните суми достигат почти 100 хил. лв., с които са закупени държавни съкровищни бонове, съхранявани в полковите ковчежничества на дивизията. Без да се променят целите на фонда, през следващите месеци натрупаните суми нарастват и достигат около 400 хил. лв., вложени в ДЦК в БНБ.
Липсват други данни за фонда и благотворителната му дейност.
2. Фонд “Повиен – Кенали” към Дванадесети пехотен Балкански полк
Дванадесети пехотен Балкански полк е създаден през дек. 1885 г. в Стара Загора. В навечерието на влизането на България в Първата световна война през 1915 г. негов командир е полковник Христо Стефанов Бояджиев (20 дек. 1865 – неизв.), а численият състав на частта е от 5381 души (65 офицери, 4 чиновници и 5312 подофицери и войници). В годините на войната те се проявяват не само като храбри бойци и герои, изпълнили достойно своя дълг към родината, но и като хора, загрижени за съдбата и паметта на своите бойни другари пред техните семейства.
Израз на тези нагласи е създаването на фонд “Повиен – Кенали” през втората половина на 1917 г. Приема двойното си име по наименованията на районите, в които води едни от най-тежките си боеве – връх Повиен край Щип, където воюва през Междусъюзническата война (1913), и с. Кенали, в близост до тогавашната сръбско-гръцка граница, източно от което воюва през 1916 г. В съответствие с утвърдения на 30 март 1918 г. в Сяр устав на фонда целта му е увековечаването подвизите на воините от 12-и пехотен Балкански полк, проявени по време на войните за обединение от периода 1912–1918 г. Негови членове са всички служещи или служили в частта по време на Първата световна война офицери, подофицери и войници. Те се задължават да плащат членски внос, а членството им продължава и след окончателното завършване на войната.
Към март 1918 г. събраната сума е 80 хил. лева (50 хил. лв. съхранявани в съкровищни бонове и 30 хил. лв. в наличност в Контролната комисия на фонда). В съответствие с утвърдения устав се предвижда времето и начинът на регистрация на фонда “Повиен – Кенали” да бъдат определени на едно от предстоящите негови годишни събрания, но след като натрупаните средства достигнат 200 хил. лв. Други данни за фонда не са открити.
3. Фонд към Петдесет и шести пехотен полк
Петдесет и шести пехотен полк е сформиран през септ. 1915 г. и първоначално има числен състав 3798 души, в това число 51 офицери, 4 чиновници и 3743 войници и подофицери, а първият му командир е подполковник Димитър Алексиев Алексиев (10 юли 1866, Русе – неизв.).
На 6 септ. 1917 г. със заповед на подполковник Алексиев в Ксанти се учредява “неприкосновен” фонд за увековечаване паметта на убити, ранени и умрели воини от полка. Предвижда се за целта да бъдат събирани парични средства от доброволни дарения, от изнасянето на представления и др., а приходите да се образуват от закупените ДЦК. Замисля се една четвърт от тях да бъдат използвани за издигането на паметници, надгробни плочи, бюстове и за поръчки на картини в памет на загиналите, половината от предвидените суми – за обучението на техните деца сираци и за престоя им в санаториуми, а другата четвърт от средствата – за подпомагането на бедни и инвалиди, служили в полка.
Липсват сведения за по-сетнешната съдба на фондовете след разпускането на дивизията през юли 1919 г.
Т. Петров
Назад
