Първа отделна армия е формирана през септ. 1912 г. във връзка с предстоящата Балканска война (1912–1913). Взема участие в овладяването на Източна Тракия по време на войната, а в резултат на извършени през май 1913 г. организационно-структурни промени към нея са причислени нови войскови части.
В началото на Първата световна война в състава ѝ воюват 1-ва пехотна Софийска, 6-а пехотна Бдинска, 8-а пехотна Тунджанска и 9-а пехотна Плевенска дивизия, както и 1-ва конна бригада, 2-ри конен полк, 1-ви гаубичен полк, 1-ви Софийски тежък артилерийски полк и 3-ти Видински тежък артилерийски полк, но някои от тези формирования или части от тях впоследствие са включени в състава на другите армии. В навечерието на бойните действия Първа отделна армия мобилизира 195 820 офицери, подофицери и войници. През есента на 1915 г. армията води активни настъпателни действия на територията на Сърбия, след което до излизането на България от войната воюва на Южния фронт в Македония. Неин командващ е генерал-лейтенант Климент Бояджиев, а след септ. 1916 г. – генерал-майор Димитър Гешов.
1. Фонд “Първа армия”
Съгласно утвърдения през 1918 г. устав фондът се създава през лятото на 1917 г. към Щаба на армията и основната му цел е издръжката на сираците на загиналите във войната. За осигуряването на необходимите средства се предвижда събирането на приходи от доброволни пожертвования от страна на всички, които са склонни да се присъединят към благородната инициатива. Разчита се също на постъпления от изложби, подготвени от полковите художници, от продажбата на картички и календари, от дарения. Набраните средства се пласират в държавни ценни книжа или се влагат на срочни влогове, а останалите суми се водят на текуща сметка в Българската земеделска банка.
Фондът се управлява от УК начело с командващия 1-ва армия генерал-лейтенант Димитър Иванов Гешов (14 септ. 1860, Свищов – 8 ян. 1922, София), завършил Одеското военно пехотно училище през 1880 г. През есента на 1885 г. взема участие в Сръбско-българската война като ротен командир от 3-ти пехотен Бдински полк. От 1890 г. е на служба в Министерството на войната, но по негово желание е изпратен в бойните части. Участва в боевете в Родопите и Беломорието по време на Балканската война (1912–1913) и в боевете при Криволак, Неготин и Калиманци през Междусъюзническата война. През Първата световна война воюва на Южния фронт. През 1919 г. преминава в запаса, достигнал до звание генерал-лейтенант.
Членове на УК са началниците на отделните дивизии генерал-майор Христо Недялков, генерал-майор Христо Попов, генерал-майор Стефан Богданов и генерал-майор Владимир Вазов.
До лятото на 1918 г. във фонд “Първа армия” постъпва сумата 250 хил. лв., които са вложени в БЗБ.
В годините на Първата световна война в повече от 20 от влизащите в състава на армията полкове също са създадени благотворителни фондове. Сред основните и най-важните цели, които се поставят пред тях в съответствие с документите за създаването им, са подпомагането на сираците и семействата на загиналите воини от полковете и издигането на паметници в знак на признателност към загиналите герои.
2. Спомагателен фонд пр 6-а пехотна бдинска дивизия за подпомагане материално сираците на геройски загиналите офицери, подофицери и войници през войната 1915, 1916 И 1917 г. и до нейното свършване
Създаден на 8 септ. 1917 г. към щаба на дивизията със специална заповед на нейния началник генерал-майор Христо Попов (25 юни 1859, с. Кара арнаут (дн. Голям извор) , Разградско – неизв.). Съгласно устава, утвърден от Врачанския окръжен съд, ръководството му се осъществява от УС, а дейността му се контролира от Контролна комисия. Те се избират ежегодно от средите на офицерския кадър на дивизията по време на общо годишно офицерско събрание, което от своя страна управлява и контролира дейността на двата ръководни органа.
Основна цел на спомагателния фонд е материалното подпомагане на бедните семейства и сираците на загиналите при изпълнение на дълга си воини от дивизията по време на войната, както и подпомагането на бедните инвалиди, служили в състава на войсковото формирование. Предвижда се даването на помощи да започне 6 месеца след приключването на демобилизацията и да продължат да се отпускат без прекъсване и през следващите 20 години.
Приходите се набавят по най-разнообразни начини. Успоредно с традиционно събираните доброволни пожертвувания се прилагат и нетрадиционни инициативи – продажби на специално изработени за целта възпоменателни пръстени за войната с надпис “6-а пехотна Бдинска дивизия”, приходи от възпоменателни картички и албуми със снимки, парични средства от проведени концерти и забавления за войниците, помощи от градски и селски общини, лихви от натрупани капитали, съхранявани в банките. За една година събраните суми възлизат на около 130 хил. лв. От своя страна през 1917 г. държавният глава цар Фердинанд І дарява еднократно сумата от 1 мил. лв. по случай годишнината от възкачването си на българския престол. Към събраните средства лично дарение в размер на 500 лв. прави и началникът на 6-а пехотна Бдинска дивизия генерал-майор Христо Попов. Всички постъпления са внесени във вид на съкровищни бонове в БНБ.
3. Фонд “Паметник на загиналите герои от 9-а пехотна плевенска дивизия”
В края на юни 1917 г. 9-а пехотна Плевенска дивизия организира художествена изложба във Военния клуб в София. Експонирани са предмети – плод на войнишкото творчество, изработени от воини от нейните части в минутите на затишие на фронтовата линия. Планира се също организирането на разпродажба на експонатите, със сумата от която да се положи основата на фонд за изграждане паметник на загиналите от дивизията. В изпълнение на замисъла през следващите месеци фондът е основан, а началникът на дивизията генерал-майор Владимир Вазов лично изготвя текста на неговия проектоустав.
В съответствие с чл. 2 от устава се предвижда бъдещият паметник на загиналите от 9-а пехотна Плевенска дивизия да бъде “величествен и художествен” и да бъде построен в Плевен. Определени са и начините за набиране на средства за неговото издигане – преди всичко от доброволни вноски, направени от частите и членовете на дивизията, но и от граждански учреждения, сдружения и лица. Предвижда се също събирането на парични постъпления от изложби и различни по вид увеселителни мероприятия, организирани от Изпълнителния комитет на фонда, от помощи, отпускани от органите на държавната и местната власт, от натрупването на лихви от вложените в банките средства.
Управлението на фонда се осъществява от ЦК, ръководен от началника на 9-а пехотна Плевенска дивизия, а конкретната му дейност – от членовете на Изпълнителен комитет. След края на Първата световна война и последвалите я демобилизация и разформиране на дивизията дейностите, осъществявани от фонда, се ръководят от коменданта на Плевенския гарнизон.
В рамките само на една година (до лятото на 1918 г.) във фонда са събрани 310 хил. лв., които са вложени в БЗБ с идеята събраните средства да се използват изцяло за подпомагане сираците на загиналите войници от състава на армията.
В годините след войната събирането на средства за построяването на паметника продължава. През 1927 г. офицерите от Плевенския гарнизон получават разрешение за организирането на лотария, с приходите от която да се увеличават постъпленията във фонда. Само за около три месеца е набрана внушителната сума от 3 милиона лева. Значително количество от лотарийните билети са изкупени от БТБ и Банката за търговия и кредит, от плевенската фирма “Напредък”, от индустриалците Иван Железаров, Стефан Бакалов и Иван Бурджев. От своя страна “Дружеството на съюза на запасните офицери” в града предоставя за нуждите на фонда сумата от 50 хил. лева. Българи, живеещи в САЩ, също изявяват желание да се включат в инициативата. Билети се закупуват и от кметствата на някои от селата в Плевенско.
Междувременно са построени и открити паметници, посветени на загинали от дивизията воини в селата Махалата (дн. с. Искър) и Телиш. Поставени са също плочи в памет на падналите във войните 1912–1918 г. евреи в синагогата в Плевен. През 1934 г. в близост до новооткрития Военен клуб в града е положен и основният камък на бъдещия паметник, а Цар Борис ІІІ подарява лично за целта сума от 20 хил. лв.
След назначаването на генерал-майор Никола Недев – участник в боевете при Дойран през Първата световна война и автор на книгата “Дойранската епопея 1915–1918”, за началник на Плевенския гарнизон, процедурата по организирането на конкурс за проект на паметника се активизира. В проведения през май 1936 г. конкурс участват общо 52 проекта. Конкурсното жури, ръководено от генерал Недев, в чийто състав са включени художникът проф. Димитър Гюдженов, скулпторът Михаил Михайлов (специално изпратени за целта от МВ), запасни и действащи генерали, кметът на Плевен и др., не достига до общо решение и не определя победител. Поради различни причини през следващите години също не се стига до окончателното приемане на решение за външния вид на паметника, в резултат на което работата по неговото построяване не е започната.
Нов опит за построяването на паметник в чест на загиналите воини от 9-а пехотна Плевенска дивизия е направен в началото на 2003 г., но инициативата отново замира. През 2007 г. група млади родолюбци от Клуб “Съхрани българското” подготвят паметна плоча с намерението да я поставят в Дойран, но местните власти не възприемат идеята. Върната обратно, плочата е монтирана на 16 септ. 2010 г. в Градската градина в Плевен, близо до паметника на загиналите в Сръбско-българската война (1885) воини от 4-ти пехотен Плевенски полк. По такъв начин макар и в неокончателен вид идеята за построяването на паметник в чест на загиналите воини от 9-а пехотна Плевенска дивизия най-сетне е реализирана.
4. Фондове в частите на първа отделна армия
Към отделните части на 1-ва отделна армия са учредени множество фондове, данните за които са оскъдни и разпокъсани. Един от първите по време фондове e създаден няколко месеца след края на Междусъюзническата война от 1913 г. в 3-ти пехотен Бдински полк. Според идеята на неговите учредители единствената цел е набирането на средства за построяването на паметник на загиналите герои бдинци, участвали в двете Балкански войни (1912–1913). В годините на Първата световна война целта на фонда е актуализирана и трансформирана, като паметникът е посветен не само на загиналите в двете Балкански войни (1912–1913), но и през периода 1915–1918 г., когато полкът участва в Първата световна война.
Фондовото ръководство се осъществява от комитет, съставен от офицерите от полка, а сред начините за набавяне на средства освен доброволните парични постъпления от личния състав са предвидени също печалбите от полковата лавка и сумите, набрани при организирането на различни войнишки забавления. Към края на войната натрупаният капитал е в размер на 71 хил. лв., които се съхраняват в трезорите на БНБ.
Към 8-а пехотна Тунджанска дивизия е учреден фонд. До края на Първата световна война са натрупани постъпления в размер на около 400 хил. лв.
Подобни фондове със сходни цели и начини за събиране на средства са създадени по време на Първата световна война и в другите полкове на 1-ва армия. Например във фонда на 15-и пехотен Ломски полк постъпленията към края на войната възлизат на около 31 хил. лв., а в 52-ри пехотен полк са събрани около 8 хил. лв. Различни по размер средства постъпват също във фондовете на 1-ви пехотен Софийски полк и 6-и пехотен Търновски полк. Благотворителни фондове функционират и в останалите полкове на армията, но събраните от тях средства са сравнително скромни, а повечето от набраните суми се движат в диапазона от 300 до 2500 лв.
Отделно от тях фонд “Княз Кирил Преславски” към 2-ри пехотен Искърски полк разполага към 31 юли 1918 г. с 48 хил. лв. уставен капитал, а фондът “20-и пехотен Добруджански на Негово царско Височество княз Кирил Преславски полк” – със 150 хил. лв., съхранявани в БНБ. От своя страна фондът за построяване паметник на загиналите от Ловеч и Троян към 34-ти пехотен Троянски полк съумява да събере сумата 170 хил. лв., които също са своевременно депозирани в трезорите на БНБ, а фонд “Повиен – Кенали” към 12-и пехотен Балкански полк през март 1918 г. разполага с 80 хил. лв. Създаден е и фонд към 56-и пехотен полк. Изключение прави 4-ти артилерийски полк, към който по време на Първата световна война са учредени три фонда с различна цел – за построяване паметник на загиналите офицери, подофицери и войници от частта, за подпомагане бедните войнишки семейства на загиналите войници, а също за подобряване на войнишкия бит.
Липсват сведения за съдбата на фондовете след края на Първата световна война.
Т. Петров
Назад
