Петдесет и трети пехотен резервен полк е сформиран на 14 септ. 1915 г. в Кюстендил, а основната част от воините от редовия му състав са родом от Босилеградско. Първият командир на полка е подполковник Младен Петров Станев (18 апр. 1868, Враца – 29 авг. 1931, неизв.). Първоначално частта е причислена към 7-а пехотна Рилска дивизия, но по-късно е включена в състава на Сборната пехотна дивизия. След влизането на България в Първата световна война воюва в Македония, през 1916–1917 г. – на Северния фронт, а от началото на 1918 г. отново е на Южния фронт. През окт. с.г., след като завършва участието си във войната, полкът е демобилизиран.
През 1917 г. към частта е основан фонд “53-ти пехотен полк”, чиято цел е набирането на средства за построяването на паметник на загиналите негови воини и за подпомагането на техните сираци. Сумите се набират от дарения и от лихвите на събраните парични средства, както и от концерти, изнесени от воините на полка. Ръководят се и се контролират от УС и от Общо полково офицерско събрание, което се свиква при присъствието на не по-малко от 2/3 от членовете на офицерския кадър.
Според устава на фонда обявяването на конкурс за построяването на паметник става веднага след приключването на демобилизацията на личния състав на полка. В съответствие с документа, върху монумента, който трябвало да бъде завършен в 4-годишен срок от момента на започването на строежа му в селището, където е гарнизонът на частта, се изписват имената на всички загинали във войните, водени през периода 1885–1918 г. и родом от региона. Предвижда се също фондът да продължи съществуването си и след завършването на строежа, но средствата да се използват за издръжка на сираците. Замисля се също създаването на златна книга на дарителите на фонда, а внесените в него суми да се влагат в български ценни книжа, съхранявани в полковото ковчежничество или оставени на сметка в БНБ, БЗБ/БЗКБ.
Липсват сведения за съдбата на фонда в годините след Първата световна война. През 1934 г. на стената на църквата “Св. Мина” в Кюстендил е поставена възпоменателна плоча с имената на 265 офицери, подофицери и войници, загинали в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918). През 1937 г. в района на градските гробища е изградена и гробница с паметник на 70 български войници, загинали по време на войните, който през 2002 г. е преместен и монтиран в центъра на града. Остава неясно обаче дали тези възпоменателни знаци са построени със средства на фонд “53-ти пехотен полк”, тъй като никъде върху надписите не е изписано името на полка, нито пък са запазени сведения за това.
Т. Петров
Назад
