Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, предимно руски възпитаници, на 13 септ. в Буюк джамия се провежда събрание с цел учредяване на организация по образец на Славянското благотворително общество в Русия. Поканени са и присъстват повечето руски офицери на служба във Военното министерство. Инициаторите са водени от идеята за подпомагане на останалите под турско владичество съплеменници. Приет е устав с основни задачи: откриване и поддържане на училища и църкви в “бедните и безпомощни” славянски страни; събиране на средства за възпитание и образование на славяни в славянските и главно руски учебни заведения; подпомагане на страдащото славянско население в бедствени времена; поддържане на връзки със славянските научни и благотворителни организации; разпространяване сред българите на по-важните и полезни славянски издания и поддържане на вестник или списание, чрез което да се запознават читателите със славянството и неговите дейци. Дружеството се финансира от членски внос и събрани доброволни пожертвувания. Членският състав е ок. 200 души. Избрано е настоятелство под председателството на Константин Б. Бонев. В него влизат и българи от Източна Румелия, Македония и Бесарабия и двама руснаци.
Още при създаването си дружеството започва да подпомага Александровския пансион при Първа мъжка гимназия, в който се дават подслон и възпитание на сираци от Македония. Няколко по-възрастни и по-прилежни българи от Македония са изпратени да учат във Военното училище. От Славянското благотворително общество в С. Петербург са получени и разпределени богослужебни вещи, предназначени за Търново и за бедните църкви в Княжество България. Избрана е комисия в състав П. Генчев, П. Вълков, д-р С. М. Мирков и А. Ф. Теохаров, която да подготви за издаване Славянски календар за 1881 г. Отпечатан е в края на 1880 г. в тираж 4 хил. екземпляра, разпратени из цялата страна и във всички славянски страни. Създадена е библиотека, която разполага с неголям книжен фонд, като от различните славянски издания се получават безплатно само екземпляри от в. “Рус”, редактиран от Иван С. Аксаков.
През 1881 г. дружеството организира изпращане по църкви и манастири в Одринско и Македония на шест сандъка с църковни потреби и разни книги, получени отново от Славянското благотворително общество в С. Петербург. До него започват да се изпращат молби за подпомагане на студенти в чужбина и на бедни църкви в останалите под турска власт български земи. Дружеството обаче разполага с много ограничени средства и няма възможност да удовлетвори постъпилите искания. След заболяване на председателя К. Б. Бонев, последвалата му смърт и установяването на Режима на пълномощията през 1883 г. дейността окончателно замира. Настоятелството подготвя отчет за приходите и разходите, като наличните средства от 500 лв. през 1885 г. са дарени на новоучреденото дружество “Червен кръст”. Библиотеката от близо 140 съчинения и книги е предадена през 1896 г. на Военното училище.
Второто Славянско дружество в България е създадено няколко години след това – през 1899 г. Инициаторите отново са привърженици на идеята за славянско сближение и сътрудничество, главно руски възпитаници. В средата на ноем. 1899 г. те разпространяват позив, в който пропагандират целите и задачите на замислената организация. Учредителното събрание е проведено на 21 ноем. 1899 г. в сградата на у-ще “Патриарх Евтимий” в София. Присъстват 57 души – учители, чиновници, офицери, свещеници, търговци, индустриалци и др. След обсъждане единодушно е решено да се създаде Славянско културно-просветно и благотворително дружество. Съставена е комисия, която да изработи проект на устав по образец на Петербургския благотворителен комитет.
На 19 дек. 1899 г. основателите се събират отново и приемат организационния статут. Целите на дружеството са с благотворителен, хуманитарен и обществен характер – да дава помощ “на бедни и способни младежи – славяни, които да следват учението си в разни славянски учебни заведения…, на страждущите славяни във време на общи и извънредни бедствия…, на училища и църкви в бедни, безпомощни славянски земи…, да работи за поддържане връзки на братска солидарност между славянските народи”. Организацията се финансира от помощи, предоставени от спомагателните членове, доброволни пожертвувания и дарения, средства от организирани сказки, концерти, представления, вечеринки, лотарии, продажба на издания и книги, както и от доходи от завещани движими и недвижими имоти и капитали. Управителни органи са общите събрания и настоятелство. Учредителното събрание избира за пръв председател опълченеца Илия Куртев, за подпредседател – Петър Генчев, и за секретар – Борис Мандушев. Митрополит Климент Търновски, вдъхновител за неговото създаване, е обявен за почетен председател. Членският състав от 57 души основатели нараства и достига през 1903 г. до 809 души, през 1910 г. – 1902. В условията на последвалите Балкански и Първа световна войни членовете намаляват до 860 души, след което постепенно се увеличават: през 1920 г. до 1912, през 1924 г. – 3120 души. През годините в дейността му активно се включват редица видни културни и обществени дейци като Иван Вазов, Стефан С. Бобчев, Радко Димитриев, Петър Ораховац, Стефан Лафчиев, Стефан Костов, Димитър Яблански, митрополит Партений, Васил Златарски, Петър Абрашев, Недялко Колушев и др.
С времето дружеството укрепва финансово и материално. Снабдява се със своя собствена сграда, която продава през 1914 г. С получените средства и дарения е закупено двуетажно здание на ъгъла на ул. “Славянска” и “Г. С. Раковски”, в което са устроени канцелария, библиотека с читалня и салон за срещи и беседи. В него дружеството приютява много други културни организации. Част от помещенията се отдават под наем и носят ежегодни доходи. Един от най-щедрите дарители на дружеството е архимандрит Калистрат, игумен на славянобългарската Зографска обител в Света гора, който предоставя 100 зл. наполеона за построяване на нов представителен славянски дом. Значително дарение след Първата световна война прави и д-р Стефан Сарафов за преустройството на дружествената сграда, която по-късно, по време на бомбардировките през Втората световна война, е разрушена до основи. Унищожени са архивите, библиотеката и цялото имуществото.
В края на 19. и началото на 20. век дружеството е все още в период на организационно устройство и не разполага с достатъчно средства и възможности за развиване на по-широка дейност. Общественият му авторитет нараства през 1902 г., когато председател става Иван Вазов. На следващата година обаче той се оттегля и на негово място е избран проф. Стефан С. Бобчев, който го ръководи до смъртта си. Това е и най-активният период от живота на дружеството.
В периода от 1902 г. до 1936 г., с малки прекъсвания по време на войните, дружеството издава по шест книжки годишно от сп. “Славянски глас”. Негово продължение е месечното сп. “Славянски преглед”. Главен редактор е д-р Никола С. Бобчев. От 1936 до 1941 г. излиза от печат и в. “Славянски вести”. Подготвени и реализирани са няколко юбилейни сборника, 32 алманаха “Славянски календар” (1908–1940)* и поредицата “Славянска библиотека” (1920 – до началото на Втората световна война)** с книги, посветени на славянското движение и неговите дейци.
В основата на дейността на дружество е идеята за славянско сближение и сътрудничество, за развиване сред българското общество на славянското самосъзнание и опознаване на другите славянски народи. За целта то сътрудничи с български културни организации и с благотворителни комитети и културни организации от други славянски страни и главно Русия. Организира беседи по културни и обществени въпроси, срещи с научни, културни и обществени дейци, отбелязва важни исторически дати, урежда тържествени чествания на юбилейни събития и лица, концерти и литературни четения, увеселителни утра, вечери, забавления и екскурзии. Поддържа и библиотека със съчинения предимно на по-видни славянски писатели и славянски периодични издания. Една от първите му обществени прояви е активното включване в честването на 25-годишнината от Шипченските боеве. По повод на тържествата и освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. в България пристига граф Н. П. Игнатиев. Славянското дружество организира тържественото му посрещане в София на 23 септ. 1902 г. и го обявява за свой почетен член. Делегация на дружеството, начело с председателя С. С. Бобчев, участва през 1908 г. в Славянския събор в Прага, както и в последвалите срещи на славянските организации през 1909 г. в С. Петербург и Москва. През юни 1910 г. организира в София заседанията на Втория подготвителен всеславянски събор.
На 15 юли 1930 г. е направен опит за създаване на Съюз на славянските дружества в България, който да обедини всички съществуващи славянски организации за съвместна културна и пропагандна дейност. Организират се курсове за изучаване на славянски езици, уреждат се художествени изложби, създава се Югославянско читалище, правят се срещи, на които се изнасят лекции и реферати по въпроси, свързани с историята, културата и етнографията на славянските народи. Два пъти в месеца се организират срещи, на които се разисква по научни, културни и стопански въпроси и по междуславянските връзки. Разменят се посещения и се уреждат срещи на славянски дейци. През 1934 г. дружеството създава Научен институт със задача “да се занимава с въпросите из областта на славяноведението и да ръководи цялата научна и просветна работа на дружеството”. Създаден е награден фонд за отличаване на заслужили дейци на славянското движение. През 1933 г. напр. от този фонд е награден руският писател Василий Немирович-Данченко. Учредени са Академична секция и две младежки организации – Дружество за културно единение на младите славяни и Младежки клон при Славянското дружество.
Благотворителната и хуманитарната дейност на Славянското дружество не са основен приоритет в изявите му и са най-широко застъпени в първите десетилетия след създаването му. Въпреки постоянния стремеж за идейно разграничение от панславизма и политическите влияния, на активността му неизбежно се отразяват обществено-политическите условия и преломните събития на Балканите и в Европа. Националните борби, войните, въстанията и бедствията мобилизират славянското движение. В началните години вниманието е съсредоточено към борбите на българското население в Македония и Одринска Тракия. Първата благотворителна и хуманитарна акция на Славянското дружество е свързана с подпомагането на десетките хиляди бежанци, които търсят спасение в Княжеството след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. За целта то се обръща с призив за събиране на средства в подкрепа на бежанците от Македония и Тракия. Инициативата намира широка обществена подкрепа, в набирането на пари и вещи се включват много обществени и културни дейци. Отзовават се организации и лица от Русия и чешките земи. В резултат на откритата подписка още в края на 1902 г. са събрани 23 470 лв., а през 1903 г. – 15 070 лв. Пожертвувания в по-малки размери продължават да постъпват от всички части на България и през 1904 г. Със средствата се подпомагат бежанци или се заплаща за тяхното лечение в болници, като в София и Дупница са създадени специални комисии. Една част от събраната сума е предоставена на Българската екзархия в Цариград.
Славянското дружество оказва помощ и на студенти, инвалиди и бежанци от Гърция и Сърбия. Особено се активизират проявите на славянска съпричастност след избухването на Руско-японската война. Дружеството инициира отслужването на молебен за победата на руското оръжие и изпраща телеграми до Славянското благотворително общество в С. Петербург и до главнокомандващия руските войски в Далечния изток. Взето е решение за откриване на всенародна подписка за събиране на парични помощи за подпомагане на ранените руски войници. За 14 февр. 1904 г. е насрочено провеждането на благотворителен концерт. Събраните суми трябва да се предадат на БЧК “за усилване на средствата му и подпомагането му да сформира било то отделен санитарен отряд, било отделна военна болница, която да бъде изпратена на самото военно поле за даване помощ на ранените и болни руски войници”. През август 1904 г. е учреден Дамски комитет, който съдейства за събиране не само на пари, но и на дрехи и предмети. В резултат е комплектована санитарна мисия с възможност за лекуване на 30 болни или ранени, която е изпратена на фронта в Далечния изток. Установява се в Чун джу мин, като впоследствие болничните легла са увеличени до 60 с намерение да достигнат 100. Мисията е ръководена от д-р Киранов и д-р Миндизов и е осигурена с необходимия персонал от лекари и медицински сестри.
След края на войната дружеството подпомага руските военнопленници. Председателят С. С. Бобчев се обръща с писмо до БЧК и видни общественици, сред които Иван Евстр. Гешов, Стоян Данев, Теодор Теодоров, Крум Чапрашиков и др., в което описва тяхното окаяно състояние и призовава за събиране на средства, които да им бъдат предадени чрез Славянското благотворително дружество в С. Петербург. Следват грижите за новата вълна от български бежанци, насочили се към територията на Княжеството в резултат на Балканските войни.
През 1914 г. избухва Първата световна война и в духа на хуманитарните си цели Славянското дружество започва да организира отново събиране на доброволни пожертвувания за пострадали във войната руски войници и бедни войнишки семейства. В Русия се изпращат топли дрехи, превързочни и санитарни материали и лекарства. Няколко помещения в дружествената сграда са превърнати в работилница за шиене на бельо за руските войници. За няколко месеца са събрани средства в размер на 88 525 лв. Организирана е санитарна мисия с 60 легла, 6 лекари и 9 сестри, която на 24 окт. 1914 г. заминава за Кавказкия фронт. Ръководена е от д-р М. Морфов. След последвалото включване на България във войната против Русия мисията се завръща, а дружество насочва благотворителните си акции към подпомагане на българските войници на фронта, на ранени и болни и на бедни войнишки семейства. Набират се средства, храна, бельо, тютюн и др. По инициатива и под председателството на С. С. Бобчев е създаден Централен комитет на благотворителните дружества в София за събиране и раздаване на помощи за ранените и болни войници във военните болници. Подпомагат се и изпадналите в тежко положение войнишки семейства – през 1917 г. са закупени и раздадени 100 тона въглища. Полагат се грижи и за завръщащите се след войната военнопленници, като за целта на 27 ноем. 1919 г. настоятелството на дружеството предоставя 10 хил. лв.
След революцията в Русия през 1917 г. към България отново се насочват много руски емигранти, а Славянското дружество се стреми да им осигури подслон и издръжка. През май 1919 г. СУ, БАН и редица културни организации отправят призив за набиране на средства за тяхното подпомагане, подкрепен от Славянското дружество. В цялата страна се създават комитети, дарители са църкви, манастири, банкови учреждения и частни лица. В София са сформирани комисии, които се грижат за посрещането и настаняването на емигрантите, за снабдяването им с храна, лекарства и дрехи. Поради липсата на руско представителство, дружеството подпомага уреждането на паспортните им проблеми или осигурява безплатно транспортиране до границата. До 1 ноем. 1919 г. за целта са изразходвани ок. 40 хил. лв. За Цариград заминава специален пратеник, който да проучи положението и нуждите на пристигналите там руски емигранти, като ги подпомага със 150 хил. лв. Успоредно с това се полагат грижи за българите в Бесарабия, най-вече за ученици от курсовете за български учители в Болград.
След Първата световна война, на проведеното на 18 март 1919 г. годишно събрание е взето решение за промяна на основните цели и задачи на организацията и пренасочването от благотворителността към културата и просветата. Благотворителните инициативи на Славянското дружество намаляват значително, въпреки че то продължава да подпомага бедни и болни, ученици и студенти, както и да се грижи за български ученици и училища в Бесарабия. През 1935 г. за благотворителност са изразходвани 30 хил. лв. Организацията подпомага с 10 хил. лв. ремонта на Народния театър, други 3 хил. лв. предоставя за пострадалите от пожара във Враца.
От 1941 г. председател е Никола Станев, но обществено-политическите условия в периода на Втората световна война не благоприятстват популяризирането на славянската идея и дружественият живот върви към явен упадък. След 9 септ. 1944 г. се създават условия за разширяване на неговото обществено влияние. Още на 12 септ. 1944 г. в София се учредява Славянски комитет, в който се включват съществуващите тогава славянски организации – Славянското дружество, д-во “Славянска беседа”, Българо-съветското дружество и Дружеството за българо-чехословашка взаимност. За председател е избран Найден Николов. Извършени са промени в ръководството и устава, но дружеството запазва своето независимо съществуване и продължава традиционната си дейност.
М. Тодоракова
Назад
