Дружеството е едно от най-старите в София, основано с благотворителна цел. Идеята за създаването му е на Тодор Г. Панчев – студент в Московския университет и стипендиант на Ив. Денкоглу. По време на пребиваването си в София през лятната ваканция на 1897 г. той предлага да се учреди дружество, което да обедини кореняците софиянци за обща благотворителна и просветна дейност и по примера на Денкоглу да подпомага и издържа бедни ученици. След заминаването му за Русия идеята е подета с въодушевление от негови съмишленици. Избрана е временна комисия, която изработва устав. Учредителното събрание е проведено на 28 септ. 1897 г. и на него са избрани настоятелство и контролна комисия. Първоначалното му наименование е Софийско българско благотворително дружество “Денкоглу”, а през 1901 г. е преименувано на Софийско българско благотворително-образователно дружество “Иван Николаевич Денкоглу”.
Основната цел на организацията е да съдейства за взаимното сближение и просвета на кореняците софийски граждани и селяни от областта. За постигането ѝ се предвижда организиране на сказки, литературни вечеринки и забавления; уреждане на читалище с библиотека от книги и списания с общополезно и поучително съдържание; отпускане на временни и постоянни помощи, стипендии и учебни пособия на ученици и студенти; насърчаване, издаване и разпространение на литературни произведения за историята на София и областта, както и за народополезната дейност на патрона на дружеството и на софийски дейци.
Уставът е утвърден от МНП на 18 февр. 1898 г., като през 1901 г. и през следващите десетилетия са направени някои промени. На 14 дек. 1897 г. е проведено общо събрание, на което е изработен и приет правилник за дейността. В него са описани прецизно всички въпроси относно реда, организацията и управлението на дружеството и на неговите капитали, относно начина и условията за отпускане на помощи и стипендии, премирането на литературни произведения и устройството на читалището.
Дружеството се управлява от настоятелство от 12 члена с тригодишен мандат и Контролна комисия, избирани от общото събрание. Пръв и дългогодишен председател с големи заслуги за неговото създаване и развитие е Христо А. Филипов. От 1934 г. председател е генерал Велизар Лазаров (подпредседател от 1908). В дружеството могат да членуват софиянци от двата пола, българи и български поданици, навършили 18-годишна възраст. През годините броят на дружествените членове е променлив – при създаването му в края на 1897 г. в него членуват ок. 200 души, през 1907 г. – 511, през 1941 г. – ок. 600, през 1942 г. – 713 души. По време на Балканските и Първата световна война много от неговите дотогавашни членове са на фронта и дейността му почти напълно замира.
Дружеството финансира дейността си от членски внос, доброволни помощи и дарения, завещани суми и имущества, приходи от недвижими имоти, продажба на дружествени издания, организиране на вечеринки и забавления, помощи от общината и окръга и лихви от вложени в банки средства. По отчетни данни общият размер на приходите през първите десет години от съществуването му възлиза на 24 514 лв. От тях са изразходвани 18 114 лв. и към 1907 г. чистият му капитал достига 6399 лв., внесен в по-голямата си част за петгодишен срок в БНБ. Като се отчетат раздадените в този период взаимообразни помощи, които впоследствие следва да се възвърнат, и стойността на мебелите и библиотеката, капиталите и имотът на дружеството се оценяват през 1907 г. общо на 9461 лв. Съгласно утвърдения през 1931 г. устав на дружеството бюджетът в разходната част трябва да се структурира, както следва: 20 % от чистия годишен приход да се използват за поддържане на читалището и библиотеката, 30 % – за образуване на фонд за временни помощи, учебни пособия и др., 35 % – за фонд за стипендии, 5 % – за литературния фонд, и 10 % за довършване на дружествения дом.
За канцелария и организационни събрания през първите десетилетия на 20. век дружеството наема дюкяни, мансардни и други помещения. Срещи, вечеринки и други развлекателни прояви се организират в частни локали и в ч-ще “Славянска беседа”. По време на войните, заедно с поддържаното от него професионално училище, се помещава в сграда на ъгъла на улиците “Цар Борис” и “Позитано”. След войната Бакалско сдружение “Св. Тодор Тирон” подпомага организацията, като ѝ отстъпва за ползване без заплащане мансардния етаж на своето здание на бул. “Дондуков”. Там е пренесен библиотечният фонд и се провеждат заседанията на настоятелството и общите събрания. Дружеството обаче има нужда от собствен дом, който да стане средище на неговата дейност. Възможностите за придобиване на собствен имот се обсъждат още от 1907 г. На следващата година общинският съвет дава първоначално съгласие да отстъпи даром за целта място от около 400 кв. м пред църквата “Св. Неделя” на съборния площад. Впоследствие предоставя за строеж друг парцел от около 1700 кв. м. След започването на войните начинанието е изоставено. Идеята се възобновява през 1921 г., когато членът на настоятелството Николачко Георгиев – търговец, дарител, предоставя на дружеството парцел на ъгъла на улиците “Марица” и “Дрин” от около 90 кв. м. В замяна на даденото преди това място общината отпуска друго в съседство на дареното място и се оформя подходящ парцел от 260 кв. м. Дружеството към този момент разполага само с 66 076 лв. и решава първоначално да осигури средства за изграждане основите и партера на зданието с магазини чрез облигационен заем. След това построената част да се ипотекира и с получената сума и нов заем да се изградят 2 етажа, които отново да се ипотекират за довършване на строежа. Междувременно задълженията се покриват с наемите от магазините и от предназначения за читалня салон.
Подписката за облигационен заем не дава резултат и настоятелството е принудено да осигури първоначалните средства чрез заеми от частни лица и от БНБ под поръчителството на членовете на настоятелството и на дружествени членове. За покриване на голяма част от тези дълговете към частни лица впоследствие отново подпредседателят Н. Георгиев отпуска заем от 0,5 млн. лв. с 10 % лихва. Други членове (генерал В. Лазаров, Милутин Найденов, В. Кръстанов, Ангел Недялков, Милан Атанасов, Никола п. Кръстев, Иван Захариев и Хр. Филипов) също предоставят суми или с имотите си гарантират получаването на заеми. Постройката на ъгъла на улиците “Марица” и “Дрин” е завършена през 1925 г. и дружеството се настанява в собственото си здание.
След построяването на зданието започват да постъпват значителни приходи от отдаването на магазините на партерния етаж под наем и от читалищното кино, но по-голямата част от тях се използват за покриване на задълженията по строежа. В резултат на последвалата стопанска и финансова криза тези източници на приходи също започват да намаляват. През 1931 г. получените наеми възлизат на 257 848 лв., през 1941 г. – на 219 625 лв. До 1931 г. дружеството изплаща ок. 2 мил. лв., но въпреки това е натоварено с ипотечен заем от 1,6 млн. лв. и други задължения от около 1,1 млн. лв.
Дружеството е подпомагано финансово с неголеми суми от общинската власт и други организации в столицата. През 1931 г. например Софийската община му отпуска от бюджета си 10 хил. лв., а Софийската постоянна комисия – 2 хил. Много дружествени членове също предоставят значителни средства. Сред тях са Христо Филипов, Никола Вардев, Стоян Величков, Мария Ночева, Димитър Пенев, Иван Андонов, Домна Тишева, д-р Георги Златаров, Елена Соколова, Георги Димитров др. Най-големият дарител и спомоществовател на дружеството е Николачко Георгиев. За неговите заслуги общото събрание го провъзгласява за почетен подпредседател.
С изключение на военните години, когато дейността замира, до началото на 30-те години на 20. век дружеството води редовен организационен живот и се утвърждава като духовно средище на софиянци. За взаимно опознаване и сближение между членовете редовно се организират срещи под формата на екскурзии, дружествени празници, събрания, именни дни, литературно-музикални вечеринки и др. В традиция се превръщат вечеринките с разнообразна програма на първия ден на Рождество Христово във Военния клуб, както и дружественият празник. По решение на настоятелството от 18 ноем. 1904 г. членовете се събират всяка събота вечер на седенки. На тях се четат реферати и сказки по различни научни и обществени въпроси. За да се създаде по-голям интерес, чрез МНП е осигурен прожекционен апарат, на който се показват картини от пътешествия, градове, индустриални предприятия и др. Членовете редовно се събират на семейни срещи и именни дни. Специално избрани комисии организират екскурзии – до Своге, Казичене, Курило, манастира “Св. Крал” в Люлин, Владая, Царева ливада, Черепишкия манастир и др. През 1936 г. по решение на годишното общо събрание е създаден и Дамски комитет към дружеството, който подготвя забави, концерти и др.
През годините възникват и други помощни културни структури към организацията. През 1900–1901 г. дружественият член Александър С. Иванов основава тамбурашки оркестър. Десетилетия оркестърът е в центъра на почти всички вечеринки и забавления в София, безплатно участва и в организирани от софийските училища и обществени тържества. През 1908 г. се включва в градското увеселение в полза на Института за слепи, а през 1911 г. дава в Самоков два благотворителни концерта и др. Няколко години съществува и певчески хор, създаден от стария гимназиален учител Петър Рендев и ръководен от Ст. Николов, възпитаник на Лайпцигската консерватория.
За увековечаване на паметта и делото на софийския благодетел и патрон на дружеството Ив. Н. Денкоглу ежегодно в деня на неговата смърт 13 май се урежда тържествена панихида, последвана от дружествено тържество. Поддържа се непрекъсната връзка със софийското училище, носещо неговото име, и с родното му място – с. Балша, Софийско. Дружеството предприема най-различни инициативи за увековечаване на неговото благотворително дело, популяризира живота и делото му във всички свои печатни издания. През 1928 г. отпечатва книгата “Родолюбецът Иван Николаевич Денкоглу”, написана от Ив. Люлински. През 1919 г. поема почина да нарече на негово име една от софийските гимназии, който завършва с неуспех. На 20 февр. 1931 г. настоятелството взема решение да съдейства за издигане в София на паметник, “който да напомнюва за делата му и да буди у гражданите чувствата на отечестволюбие и пожертвувателност”. Предвижда се създаване на специален комитет за издигане на паметника, обявяване на конкурс за изготвяне на проект, като средствата се осигурят от дружеството и от доброволни пожертвувания между софийските граждани. Изпратено е искане до столичния кмет да се отстъпи за целта част от площада при кръстовището на улиците “Ив. Н. Денкоглу”, “Ангел Кънчев”, “Граф Игнатиев” и “Александър І”. На 17 февр. 1932 г. общинският съвет дава разрешение да се постави на мястото “възпоменателна плоча в памет на Денкоглу по одобрен от общината проект”. Настоятелството изготвя план и приема предложения от архитект Марковски проект. Идеята не е реализирана поради отказа на МОСПС да одобри решението на общинския съвет с мотива, че с това ще се затрудни движението.
Една от основните задачи на дружеството е да подпомага ученици и студенти. Уставът и правилникът предвиждат да се отпускат взаимообразно временни и постоянни помощи и стипендии за ученици и студенти, учебници и пособия. За осигуряване на стипендиите се създава специален фонд, като отпускането им трябва да започне, когато капиталът достигне размер, достатъчен чрез лихвите да се осигуряват както стипендиите, така и пътните, и таксите за обучение (първоначално в устава е определен точно размерът на капитала – 10 хил. лв.). При раздаване на помощи, учебни пособия и стипендии неизменно условие е кандидатите да са бедни, да са деца на софиянци или на селяни от околността, да имат добър успех и примерно поведение. При равни други условия се дава предпочитание на децата на редовните членове на дружеството. След Първата световна война (1915–1918) при подпомагането се дава предимство на пълни сираци и на деца, чиито бащи са загинали по време на войните.
В устройствените документи на дружеството много подробно са регламентирани начинът за избор на стипендиантите, условията и задълженията им, случаите на лишаване от стипендии, редът за връщането на отпуснатите средства и т.н. През целия период на съществуването си организацията не успява да развие широко тази първостепенна своя цел. Първоначално се опитва да натрупа повече средства във фондовете за помощи и стипендии, впоследствие дава приоритет на други задачи. При всичката оскъдност на приходите почти ежегодно се заделят неголеми суми, предоставяни главно на крайно бедни ученици. В периода 1898–1907 г. като помощи са раздадени 16 % от приходите на дружеството, от които взаимообразно са предоставени на 10 студенти общо 3045 лв. и на други 17 – временни помощи на стойност 431 лв. През 1931 г. отчетените разходи за подпомагане на бедни ученици и студенти възлизат на 6900 лв., през 1932 г. – 1500 лв., през 1941 г. – на 12 936 лв.
Осъзнавайки голямата полза от едно практическо учебно заведение и в духа на уставните си просветителски цели, през есента на 1908 г. с разрешение на МТПТ дружеството открива свое стопанско училище – девическо професионално училище за горни и долни дрехи. Това учебно заведение трябва да даде нужната подготовка на бъдещите домакини и майки. Курсът на обучение е тригодишен и наред с практическите предмети се преподават общообразователни дисциплини като химия, физика, история, български език и др. Директорки на училището са Г. Лазарова, М. Исайева и Ек. Емануилова. Обучението е безплатно за бедни ученички, дъщери на кореняци софиянци. Деца на по-състоятелни дружествени членове и на външни лица се приемат срещу заплащане. Постъпват и няколко бедни ученички, изпратени от Софийската община, която отделя средства от бюджета си за неговото финансиране. До 1916 г. десетки възпитанички завършват училището. През 1916 г. е реквизирано и ученичките и учителките започват да изработват материали за войската, главно долно облекло за военните болници. След 1918 г. поради последвалата стопанска и финансова криза дружеството не успява да посреща разходите по неговата поддръжка и училището е закрито.
Няколко години по-късно организацията реализира друга образователна инициатива в помощ на множеството жертви на войната – уволнени офицери, инвалиди и сираци, които търсят начин да осигурят своето препитание. По инициатива на дружествения член Ангел Б. Недялков и с разрешение на МТПТ през зимата на 1922/1923 г. са открити 6-месечни вечерни търговски курсове. Учащите се приемат срещу минимални такси за покриване на разноските или напълно безплатно за инвалиди, офицери и сираци от войната, без разлика на софиянци и несофиянци. Курсовете се провеждат в една от големите стаи на Стопанското училище “Княгиня Мария Луиза”.
Друга важна задача на дружеството е да поддържа читалище и библиотека с книги и списания от общополезно и поучително съдържание. Книгите се набавят чрез закупуване и дарения. Редовно се получават най-популярните български вестници и списания, както и някои чужди издания. През 1931 г. библиотечният фонд възлиза на повече от 1400 тома, към 1941 г. – 1660 тома. Книгите са подвързани и подредени в специални шкафове, но използването им е затруднено поради липса на обществено достъпна читалня. Затова се раздават главно за домашен прочит на дружествени членове. В новопостроената дружествена сграда се предвижда уреждане и откриване на читалня в салона на втория етаж. Поради задълженията към кредиторите обаче читалищният салон не се използва по предназначение, а е даден под наем за читалищно кино.
Читалищният кинематограф “Арда” е отворен през 1931 г. Приходът от него през същата година е 113 146 лв. По решение на настоятелството е закупен инвентар за 115 хил. лв., които трябва да бъдат изплатени в продължение на две години без лихва. През 1932 г. обаче киното е лишено от привилегията си да бъде освободено като читалище от заплащане на акциз. Безрезултатни остават про-тестът по този повод до МНП и последвалата жалба до Върховния административен съд и киното продължава да работи при тежки финансови условия. В него се устройват разнообразни културни мероприятия, като само през 1935 г. са дадени 10 безплатни киноутра със сказки, беседи и прожекции на подходящи културни филми и други мероприятия. Последвалото му закриване се отразява негативно върху цялостната културно-просветна дейност. Помещението е отдадено под наем на частни лица. Според възможностите се отделят неголеми средства за подпомагане на други читалища в София.
Дружеството се включва активно в провеждането на различни културно-просветни прояви с общонационално значение – отпразнуването на 30-годишнината от Санстефанския договор, подготовката на общия Славянски събор в Прага, като негов представител е включен в комисията за изработване програмата на конгреса. В съответствие с уставните си цели насърчава и издания, посветени на историята на София и околността и народополезната дейност на И. Н. Денкоглу. Освен труда на Ив. Люлински, в списанието на БАН през 1914 г. е публикувана биография на Денкоглу, с автор Трайко Димитров. Подготвени са два сборника (1907 и 1940 г.) по повод юбилейни годишнини от създаването на Софийското българско благотворително-образователно дружество “Иван Николаевич Денкоглу”. През 1930 г. настоятелството започва да издава печатен орган, “който да събира на своите страници всичко, което засяга миналото, настоящето, па дори и бъдещето на София”. Избран е редакционен комитет на поредица под наименованието “Библиотека Иван Николаевич Денкоглу”. Планира се годишно да излизат от печат по 4 книжки, в които да се публикуват неголеми материали за историята и културата на София в икономическо, политическо, просветно, битово и пр. отношение. Поради липса на средства през 1931 г. от печат излиза само кн. 1 от библиотеката.
Дружеството трудно покрива задължения си, което ограничава възможностите за осъществяване на културните и благотворителните цели и задачи. Дейността му върви към постепенен упадък. Спира организирането на срещи и вечеринки, не се инициират никакви благотворителни и образователни прояви, библиотеката почти не функционира. Дружеството изпада и в организационна криза – появяват се вътрешни раздори сред членовете му, взаимни обвинения в уставни нарушения и лично облагодетелстване. През 1941 г. проблемите се пренасят за разрешаване в Софийския областен съд и в Апелативния съд. На следващата година група членове изискват проверка от Дирекцията на полицията. След извършено дознание министърът на вътрешните работи със заповед от 29 юли 1942 г. разтурва управителния и контролния съвет и назначава временно ръководство (Трайко х. Коцев, Ангел Чешмеджиев и Богомил К. Величков), което в тримесечен срок да проведе общо събрание и избере ново ръководно тяло.
При организационните конфликти и тежките военновременни години дружествената дейност напълно замира. При това по време на бомбардировките през Втората световна война сградата изгаря, като остават незасегнати само магазините. На 21 септ. 1944 г. се събират няколко членове на дружеството и без да свикат общо събрание, се самоизбират за временно ръководство, което в следващите години се занимава главно с отдаване на магазините под наем и уреждане на задълженията по ипотеките.
През 1947 г. по сигнал на ОФ комитета при 9-а секция, І район, започва проучване в МВР на дейността на дружеството. Констатирани са нарушения и министърът отстранява ръководството. Назначено е временно управително тяло, което организира на 1 март 1948 г. извънредно събрание. Присъстват 70 от всичко 82 записани членове. Избрано е ново ръководство, направени са промени в устава. С измененията в него вече могат да членуват всички граждани, а не само софийските жители. От устава отпадат благотворителните цели на дружеството и то е преименувано на Софийско образователно дружество “Никола Йонков Вапцаров”.
М. Тодоракова
Назад
