Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се построи и издържа социалното заведение, са на известната общественичка, основателка на ЖБД “Майка” и на неговото стопанско училище Йорданка Филаретова (19 март 1843, София – 25 апр. 1915, София).
Загубила рано съпруга и сина си, у нея се оформя намерението да предостави цялото имущество, което притежава, за благотворителни цели. Филаретова дълго обмисля и се колебае относно формата на дарението. През 1902 г. изготвя завещание, според което оставя на църквата “Св. Крал” (дн. “Св. Неделя”) в София всички свои недвижими имоти и средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора (“Богаделен дом”) и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на Сава и Владимир Филаретови. Светият синод на Българската православна църква отказва да изпълни волята ѝ с аргумента, че управлението на недвижимите имоти би било трудно. Това кара дарителката да промени своите намерения. На 7 юли 1909 г. тя събира в своя дом 12 души приятели и съмишленици и ги поканва да образуват дружество, което да се заеме с постройката и издръжката на приют за бедни, немощни и самотни възрастни хора. Филаретова поема ангажимента да подари на организацията всички свои движими и недвижими имоти. Предложението ѝ е възприето и на 20 авг. 1909 г. се провежда учредителното събрание на дружеството, което приема името “Всех скорбящих радость”. Сред учредителите са: Драговитският епископ Йосиф, Марко Балабанов, Григор Начович, свещеник Михаил Милошев, д-р Йордан Иванов, Екатерина Максимова, Елена д-р Иванова, Елена д-р Брадел и други изявени общественици. На 22 авг. с.г. в присъствието на дарителката се приема уставът на организацията, а на 2 септ. се конституира първото настоятелство. В него влизат Ел. д-р Брадел, Гр. Начович, д-р Й. Иванов и М. Милошев.
На 29 авг. 1909 г. Й. Филаретова прави дарение на благодетелното дружество “Всех скорбящих радость”. В акта е записано: “От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание по страдащите по немощ мои еднородни и едноверни братя, аз съм решила да пожертвам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти за построяване в гр. София и поддържане за вечни времена на един приют за престарели, бедни, немощни и недъгави лица от двата пола, българи от православно вероизповедание”. Дарението се състои от парцел в размер на 443 кв. м на площад “Съборни” в столицата, върху който е разположено старо здание с 14 дюкяна. Оценката според емлячния регистър възлиза на 31 200 лв.
Устройството на организацията се различава от обичайната за другите благотворителни дружества. Членовете са две категории и притежават различни права. Т.нар. основателни членове са 12-те учредители и имат пожизнен мандат. По тяхно предложение се избират действителните членове. Дружеството се ръководи от УС, в който влизат основателите, и от четиричленно настоятелство, съставено от същата категория членове. Съветът изготвя бюджетите на дружеството, правилника за вътрешния ред в приюта, отдава имотите под наем, назначава персонала на социалното заведение. Тази система на управление дава на членовете основатели неограничени възможности да се разпореждат с делата на организацията. Срещу нея се обявяват някои от учредителите. През 1920 г. дружеството е преименувано в Благотворителен комитет с нов организационен статут. Ръководи се от Общо събрание, съвет на членовете основатели, настоятелство и проверителен съвет. Опитите на Т. Коцев и Ел. д-р Брадел да дадат възможност на действителните членове да участват по-активно в ръководството, остават без резултат. Новият устав ограничава броя им до 12 души, а всички функции по управлението отново са съсредоточени у основателните членове. Тази структура на организацията води до сериозни сътресения в нейното развитие и в благотворителното дело, което е призвана да върши.
Изграждането на приюта започва веднага след получаване на нотариалния акт за собственост върху недвижимия имот. Взето е решение първоначално да се построи сграда за ок. 20-30 души на парцел от 4600 кв. м на ул. “Владайска” (дн. ул. “Й. Филаретова”), предоставен безвъзмездно от Софийската община. Планът на сградата е изработен от известния арх. Александър Смирнов и на 5 юли 1911 г. е поставен основният камък. Строежът поглъща ок. 38 хил. лв., които се осигуряват от ипотечен заем и от други частни дарения. През ноем. 1911 г. приютът е готов и дарителката се премества да живее в него. Официалното му откриване става в тържествена обстановка на 14 септ. 1914 г. Сградата е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис. Първоначално са настанени 15 бедни възрастни хора.
Паралелно с приюта на дарения от Й. Филаретова парцел се строи доходно здание, което да осигури издръжката на социалното заведение. На 21 март 1911 г. се полага основният камък, а през апр. следващата година сградата е почти завършена. Дюкяните се дават на наематели. През 1913 г. зданието е окончателно готово. То е на 4 етажа, с ок. 80 стаи, 16 магазина и 16 изби. Дава се под наем на държавни учреждения, кантори и магазини.
Така благотворителната организация и приютът си осигуряват солидна материална база за благотворителната си дейност. Приходите от наеми на сградата са значителни. Само Министерството на земеделието през 1913 г. плаща
28 500 лв. годишен наем. През 20-те години на 20. век приходите достигат ок. 1,3 млн. лв. – 1,4 млн. лв. годишно. В приюта живеят 27–35 възрастни хора, за чиято издръжка дружеството изразходва ок. 73–123 хил. лв. (1920–1924). Директор на дома е х. Е. Максимова. Уредено е и малко стопанство.
Имотното състояние на организацията дава възможност да се мисли за разширяване на социалното заведение. Строежът е започнат през 1924 г. и в края на 1925 г. е завършен. Поради липса на достатъчно средства за мебелиране, новата сграда, намираща се до малкия приют, е открита през 1927 г. Зданието е широко и хигиенично, на 3 етажа, с 28 стаи, с 3 болнични помещения и централно отопление. Общият му капацитет е 180 легла. В периода 1926–1929 г. към приюта е построен храмът “Покров Богородичен”.
Грандиозното строителство на църквата, осигурено с изтеглянето на два банкови заема, и неблагоприятната стопанската конюнктура в страната се отразяват зле на финансовото състояние на организацията. Икономическата криза (1929–1934) и общото намаление на наемите, регламентирано законодателно, лишават комитета от значителни средства. Приходите от наеми падат рязко и през 1934 г. са 738 400 лв. За сметка на това разходите по издръжката на приюта се увеличават и комитетът не е в състояние да ги посреща. В дома живеят 100–140 възрастни хора и годишните разходи за тях са ок. 500 хил. лв. Броят на старците, за чиято издръжка се грижи комитетът, намалява от 99 през 1930 г. на 40 през 1936 г. Останалите живеещи в приюта са на разноските на Столичната община и на Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ (след 1934). Отрицателните тенденции в благотворителната дейност на комитета се запазват през следващите години. Единственото по-голямо начинание от този период е приспособяването на партерния етаж на приюта и оборудването му като отделение за хронично болни. Открито е на 6 февр. 1938 г. и включва 4 стаи с 37 легла. За нуждите на болните се грижат двама лекари и една медицинска сестра.
Постепенно в организацията назрява конфликт, който се дължи, както на принципни съображения, така е и плод на междуличностни противоречия. Контролният съвет сигнализира прокуратурата за финансови злоупотреби, а извършената от МВРНЗ щателна ревизия потвърждава информацията. Констатирани са злоупотреби с комитетски средства, облагодетелстване на отделни членове, издаване на фалшиви документи, лоша отчетност в приюта, незаинтересованост от страна на ръководството да се усвоят и използват дарени на организацията недвижими имоти, ангажиране с нерентабилни начинания, облагодетелстване на наематели за сметка на комитета и др. Това става възможно поради особената структура на организацията, при която основателни членове, обвързани с тесни лични и роднински връзки, диктуват важните решения. Изводът на държавните органи е, че е недопустимо организация, чиито движими и недвижими имоти и капитали се оценяват на милиони левове, която от собствени начинания получава ок. 1 млн. лв. брутен годишен приход, да върши благотворителна дейност само за 35 възрастни хора. В доклада си до министъра от 13 дек. 1938 г. подначалникът на отделението за обществени грижи при МВРНЗ пише, че ако делата на комитета станат достояние на обществото, те “ще поставят в опасност цялото благотворително дело”.
Като се съобразява с препоръките на специалистите, МВРНЗ бързо се намесва. С министерска заповед от 16 дек. 1938 г. са отстранени членовете основатели, уличени във финансови и други злоупотреби, назначено е ново временно управително тяло. Започнати са проучвания за промяна на структурата на организацията. През 1939 г. дружеството се преобразува във фондация за обществено подпомагане “Всех скорбящих радость”. Състои се от 27 души, от които 7 са членове по право. Това са длъжностни лица от МВРНЗ (главният секретар, началникът и инспектор от Отделението за обществени грижи, началникът на Бюджетно-контролното отделение), помощник-кметът на София (или завеждащият обществените грижи при общината), секретарят на Св. синод. Останалите 20 души се назначават, като изискването е да са се проявили в областта на общественото подпомагане. Фондацията се ръководи от УС, Постоянно присъствие и Проверителен съвет. През 1941 г. намесата на държавата в ръководството на фондацията се разширява. Приети са промени в устава, според които броят на членовете се намалява на 15 души. Новият УС, назначен с министерска заповед от 29 юли 1941 г., включва 8 длъжностни лица от МВРНЗ и Столичната община, лекар на държавна служба, представител на Софийската митрополия. Въведена е строга отчетност. Изработени са правилници за водене на деловодството, за вътрешния ред в приюта.
Фондацията е една от най-големите нестопански организации в България, работеща в областта на социалното подпомагане. Към 1 ноем. 1942 г. недвижимото ѝ имущество се оценява на над 20 млн. лв. В него са включени зданието на площад “Св. Неделя” № 5, мястото и сградата на приюта, църквата, полски имоти в с. Ноевци, Брезнишко, и в Стара Загора, къща в Свищов. През 1942 г. с министерска заповед тя е натоварена и с уредбата и стопанисването на имуществото на Женското благотворително д-во “Родина”. Притежава и значителни движими имоти и капитали. На 1 ян. 1944 г. активът ѝ възлиза на 34 610 980 лв. Годишният бюджет, с който работи през 1939–1943 г., е в рамките на 2–6 млн. лв. Най-голямото перо продължава да бъде сградата на пл. “Св. Неделя”. Наемите от него през 1939–1940 г. са ок. 800 хил. лв., а след ремонтирането му достигат 2,6 млн. лв. Посредством фондацията държавата осъществява редица мерки в областта на социалното подпомагане. За целта се отпускат значителни средства. Общините, областите и Фондът за обществено подпомагане при МВРНЗ ежегодно внасят за издръжката на старопиталището и сиропиталището суми в рамките от 500 хил. лв. (1939) до 2 млн. лв. (1943). Тези вноски осигуряват около половината от средствата, необходими за двете социални заведения. Държавата субсидира ремонта на отдадената под наем сграда, както и модернизирането на старата постройка на приюта за възрастни хора.
Старопиталището приема името на дарителката и продължава да е най-голямото и добре обзаведено в страната. В него живеят 132–140 души, разпределени в женско и мъжко отделение. Заболелите се настаняват в болнични стаи. По време на бомбардировките на София през 1944 г. възрастните хора са евакуирани в провинцията.
За нуждите на приюта са образувани следните благотворителни фондове, управлявани от дружеството/фондацията:
1. Фонд “Зинаида Хаджиденкова и чада”
Дарител е близката приятелка и съмишленичка на Й. Филаретова Зинаида Хаджиденкова (неизв.). Фондът е образуван през 1911 г. с капитал от 140 007 лв., получени от продажбата на къщата, която дарителката оставя на дружеството. Приходите се използват за издръжката на приюта. По неизвестни причини фондът не фигурира в бюджетите на организацията след 1940 г. Освен това 3. Хаджиденкова прави парично дарение от 5 хил. лв. за строителството на първия приют.
2. Фонд “Васил Енев”
Дарител е Васил Енев (неизв.). Фондът е образуван на 27 апр. 1919 г. с капитал от 28 803 лв. Годишните приходи се използват за издръжката на едно легло в приюта. Фигурира във всички бюджети на фондацията.
3. Фонд “Васил Панчев Гавазов”
Дарител е Петър Глушков (неизв.). Учреден е на 9 окт. 1919 г. с капитал от 10 924 лв. Приходите са предназначени за осигуряване издръжката на едно легло в приюта за възрастни хора. Фигурира във всички бюджети на организацията.
4. Фонд “Райна Гьошева”
Дарител е Райна Васил Гьошева (ок. 1887 – 7 ноем. 1934, с. Княжево, Софийско) – домакиня, щедра благодетелка на училища, църкви и благотворителни институции в столицата (вж. “Райна и Васил Гьошеви” – фонд). В своето завещание от 11 окт. 1930 г. и допълненията към него от 1931 и 1933 г. оставя на организацията 3/16 идеални части от цената на своите недвижими имоти. Имуществото ѝ се състои от незастроено дворно място от ок. 260 кв. м и масивна двуетажна сграда, разположени в центъра на столицата на пл. “Александър I” № 2.
Споровете с наследниците и водените съдебни процеси за осигуряване на наследството забавят изпълнението на волята на дарителката. Имотът е продаден едва през 1940 г. за 10,400 млн. лв. От тях фондацията получава 1,930 млн. лв., с които образува благотворителния фонд. Тази сума се използва като вътрешен заем при преустройството на сградата през 40-те години. Благотворителните цели на фонда не са известни.
След 9 септ. 1944 г. настъпват съществени промени в дейността на фондацията. Ръководството ѝ полага усилия да открие отново старческия приют, но не успява. На първо време в сградата му са настанени съветски войскови части, които нанасят сериозни поражения на движимото и недвижимото имущество. В края на 1947 г. зданието е освободено, но съгласно Постановление на МС остава в негово разпореждане. По-късно в него е настанен Институтът за медицински сестри при МНЗ. В сградата на преименувания площад “Ленин” № 5 се помещава МНЗ. Годишният наем от Министерството възлиза на 3,3 млн. лв. Някои от недвижимите имоти в провинцията са продадени. Фондацията разполага с достатъчно средства, за да открие приюта, но не успява да си получи сградата. Ликвидирана е с Указа за обществено подпомагане през 1951 г., а имуществото ѝ е иззето от СНС. Днес в бившата сграда на фондацията се помещава Министерството на здравеопазването. Сградата на приюта за стари хора години наред се използва от Института за подготовка на медицински сестри (дн. Медицински колеж).
Р. Стоянова
Назад
