Енциклопедия Дарителството

“ТРАКИЙСКО ДЕЛО”

“ТРАКИЙСКО ДЕЛО”

Възникването и дейността на фондация “Тракийско дело” е неразривно свързана с Тракийската организация в България. Легалното тракийско движение бе­лежи началото си от д-во “Странджа” (1896, Варна). Неговата членска маса са бежанците от Източна и Западна Тракия. През 1920 г. се формира д-во “Тракия” с ръководен орган Върховен изпълнителен комитет (ВИК). Целите на организацията са: отстояване на културната идентичност и стимулиране на духовното развитие на българите от Тракия; национална солидарност между тях и българите от свободното отечество. Средствата за постигането на целите са издаване на вестник, апели, протести и др. за подпомагане усилията на българското правителство в защита на тракийската кауза. Вестник “Тракия” (1921) е печатното издание на организацията. През 1924 г. тракийските младежки дружества създават своя патриотична културно-просветна и благотворителна организация, наречена Тракийски младежки съюз (ТМС). Сред тракийската организация се формира ядро за изучаване миналото на тракийските българи (1928), което придобива известност през 1934 г. като Тракийски научен институт (ТНИ). Тракийската организация се разраства постепенно и наброява над 250 дружества (1933) с над 20 хил. членове.

Фондация № 1 “Тракийско дело”

Идеята за образуването на фондация “Тракийско дело” възниква в средите на ръководителите на Тракийската организация през 1928 г. с цел подпомагане и защита на интересите на българите изселници от Западна Тракия, оставили своите къщи и имоти в родните си места. На 27–28 ян. 1929 г. на сбирка на околийските комитети на бежанците в Пловдив се избира временен комитет на фондацията, наречена първоначално “Тракийска кауза и други благотворителни цели”. Дълго време се водят спорове относно нейния статут – дали тя да бъде към Върховния изпълнителен комитет (ВИК) на Тракийската организация, или да съществува самостоятелно. Надделява последното мнение, когато на 17 ноем. 1929 г. в клуба на д-во “Тракия” в Пловдив се открива учредително събрание и след двудневни заседания замисълът за създаването на фондация “Тракийско дело” се осъществява. На събранието присъстват представители от цялата страна, както и членове на ВИК при Тракийската организация. На 23 дек. 1929 г. е приет устав на фондацията, утвърден от МВРНЗ. Той очертава целите ѝ да подпомага и пропагандира в страната и чужбина каузата на поробена Тракия, да защитава икономическите, просветните и верските интереси на тракийските българи. Управлението на фондацията се осъществява от Общо събрание и Постоянно присъствие (ПП) в състав от 15 души с 3-годишен мандат. От тях 11 са бежанци от Одринския вилает и 4 длъжностни лица. В ПП влизат: председател – Димитър Кудев, двама заместници – Димитър Маджаров и Янко Каролев, секретар – Димитър Дяков, касиер – Гаврил Вулев, и членове – кметът на Пловдив, председателят на Окръжния пловдивски съд, председателят на ВИК на Тракийската организация, председателят на ТМС, архимандрит Софроний Чавдаров, проф. Димитър Михалчев, Коста Георгиев, Стоян Калоянов, Георги Чалбуров и Иван Гюрченски. Освен управително тяло фондацията има и контролен орган.

Средствата се набират от доброволни дарения на българите изселници от Тракия, получили облигации срещу оставените имоти по родните си места. За улеснение те могат да дарят 1 % от получените облигации. Според сведенията Дедеагачкият район е най-активен по броя на дарителите и по размера на даренията: на първо място в района е с. Дервент, след него се нарежда с. Доганхисар (родното село на легендарния Петко войвода) и на трето място – с. Домуздере (родното място на войводата Бойко Чавдаров). Във фондацията постъпват дарения и от лица, които не са получили облигации и не са преселници. Така началният капитал възлиза на 19 925 лв. в пари и облигации от 6 % БДЗ (1923) с номинална стойност 385 500 лв. Увеличението на приходите става чрез дарения на суми, движими и недвижими имущества, завещания и лихви.
Подписката за събиране на средства започва още преди да се учреди фондацията чрез местните околийски комитети на тракийците и продължава до 1934 год. За удобство на дарителите през 1930 г. се назначава за инкасатор Кирил Атъпов от Харманли, а за негов помощник Марин Панчев, които обикалят селищата. За увеличаване на приходите ръководството на фондацията прибягва и към някои борсови операции. С парите от тиражираните облигации се купуват облигации, чийто курс варира около 50 % от номиналната стойност и удвоява лихвата на вложените в тях средства. За осъществяване целите на фондацията се изразходват годишните лихви на основния капитал в пари и от облигациите от Българския държавен бежански заем.
Съгласно устава разходите се разпределят, както следва: на ВИК на Тракийската организация се дават 70 % от чистите доходи за точно определена цел – за печатни издания, посветени на бежанския въпрос и Тракия, за представянето им, за сказки и др. С тези средства ВИК покрива разходите за издателска дейност и библиотека “Тракия” и “Тракийски сборник”, подпомага и други патриотични организации (например “Отец Паисий”) за провеждане на акции против Ньойския договор и отнемането на Западна Тракия. На ТМС се предоставят 5 % от приходите, които трябва да се изразходват за същите цели и мероприятия с просветно-културен характер, одобрени от ВИК. На крайно нуждаещите се тракийци се отделят 20 % от лихвите, които се разпределят според приносите и заслугите им към организацията. Благотворителността включва подпомагането на бедни и болни тракийци, на даровити тракийски младежи, откриването на летни почивни станции и лечебници. За капитализиране и увеличаване на основните средства на фондацията се оставят 5 % от дохода.

След забраната на поли­тическите партии и национално-патриотичните организации през 1934 г. постепенно затихва целият организационен живот на тракийци. На 28 февр. 1935 г. по заповед на МВРНЗ ВИК на Тракийската организация е разтурен. Остават и продължават да съществуват на самостоятелни начала някои културно-просветни тракийски дружества (младежки, женски и студентски сдружения и съюзи). Същата година излиза последният брой на в. “Тракия” и единствен печатен орган на организацията остава сп. “Завет”.
В тези посоки върви и дейността на фондацията през следващите години. През 1936 г. ръководството на фондацията решава сумата от 120 хил. лв. да се даде на Тракийския научен институт и 20 хил. лв. – на сп. “Завет”, които са увеличавани през 1941–1943 г. на 50 хил. лв., за да излиза списанието два пъти месечно в 16 страници. През 1939–1940 г. фондацията отпуска средства на Тракийското студентско д-во “Д-р Петър Берон” в София. Тракийският научен институт поема функциите на Върховния изпълнителен комитет. През този период с подкрепата на фондацията са издадени трудовете на: проф. Стефан Младенов и проф. Христо Кодов – “Бит и език на тракийските българи” в 2 тома; проф. Христо Вакарелски – “Материална култура на българите от Тракия”, финансира се д-во “Тракия” в София за издаване на календар “Тракия” и редица трудове от библиотека “Тракия”.
По време на Втората световна война от фондация “Тракийско дело” се отпускат средства за отопляването през зимата на читалнята при Тракийския дом в София, за снабдяването на библиотеката с книги и учебници за студенти тракийци. Дават се индивидуални помощи за нуждаещите се студенти. Безвъзмездно се разпределят средства на 350–400 крайно нуждаещи се тракийски българи, които получават средно между 500 и 5 хил. лв. Така например през 1936–1937 г. помощи са отпуснати на Датко Пърнаров (15 хил. лв.), Марин Адамов (500 лв.), Филип Георгиев (15 хил. лв.). През 1941 г. са отделени средства за подаръци на българските и германските войници в размер на 33 хил. лв.; на “Съюза за защита на децата” в Гюмюрджина (5 хил. лв.) и на децата в с. Щит, Свиленградско (3 хил. лв.).

Първото заседание на фондацията след края на войната е през дек. 1945 г., когато се възстановява дейността на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на Тракийската организация (дек. 1944). Избира се ново ръководство на фондацията, в което влизат: проф. Димитър Михалчев, архимандрит Климент Паскалев, Иван Карадимов, Димитър Маджаров, Ламби Данаилов, Петко Петков, Никола Петков, Георги Андонов, Михаил Манев, Никола Спиров и Никола Ракишев. На 27 апр. 1946 г. се приема устав, съобразен с новата политическа обстановка. В него понятието “тракийски българи” се заменя с “тракийци”, допускат се членове на фондацията да бъдат лица от небългарски произход и т.н. Ръководството се избира от Общо събрание в състав от 11 души: по един представител на ЦИК на Тракийската организация и ЦК на организацията на тракийската младеж, кметът и председателят на Областния съд в Пловдив и др. Събранието избира нов Управителен съвет, начело с Иван Ангелов от Пловдив, и Контролен съвет, начело с Михаил Манев от Пазарджик.
Финансовото наследство, което ръководството получава след 9 септ. 1944 г., е отразено в баланса за 1945 г.: облигации от заема 1923 г. на стойност 4,319 млн. лв.; облигации от заема 1941 г. – 500 хил. лв., и от Заема за свободата (1945) – 200 хил. лв. Общо в облигации 5,019 млн. лв. и 738 774 лв. в наличност, като само от лихвите годишните приходи възлизат на 256 хил. лв.
От 1947 до 1952 г., след дълга активна дейност фондация “Тракийско дело” изпада в криза. През 1956 г. в отчета ѝ е отбелязано, че заседанията са прекратени след 1952 г., че облигациите от 1923 г. са обезценени и от тях не се получават лихви, а наличните средства възлизат на 607 919 лв. Последният протокол на фондацията е от 20 апр. 1959 г., когато тя е ликвидирана окончателно с постановление на Министерския съвет.

Фонд № 2 “Баш Клисе”

Близко свързан с фондацията е благотворителният фонд “Баш клисе”, образуван на 21 и 22 ян. 1931 г. от 74 българи бежанци от с. Баш клисе (Главна църква), Димотишка околия, заселени в Свиленград и околните села. Носи името на родното им село. Целта на дарителите е да подпомогнат културно-просветната и родолюбива дейност на своите съселяни изселници и техните деца (вж. “Баш клисе” – фонд).
Капиталът на фонда е набран от сумата 2 563 500 лв. в облигации от БДЗ (1923) и 210 515 лв. в наличност, получени от ликвидацията на чифлика “Топчиолу” в с. Баш клисе по спогодбата Моллов – Кафандарис (1927). Фондът се управлява от специален устав, утвърден от министъра на МВРНЗ от 5 май 1931 г. и Управителен съвет с председател Атанас Янков (земеделец) и членове – Коста Димитров (чиновник), Димитър Дяков (търговец), Димитър Ангелов (чиновник), Георги Недев (земеделец), Недьо Лефтеров (земеделец) и др.
През 1931 г. от фонда са отпуснати 35 754 лв. за Тракийската организация. За периода 1931–1941 г. са изразходвани 969 663 лв., като част от средствата са за помощи за бедни и болни жители от с. Баш клисе, за подпомагане на ученици и студенти. Средствата, предоставени за ВИК от фонда, са за откриване на Тракийски дом в столицата. След разпускането на ВИК на Тракийската организация възникват проблеми с вноските от фонда за тази цел. На заседанието на ръководството през юли 1936 г., в изпълнение волята на дарителите на “Баш клисе”, е закупен имот в София на ул. “Стефан Караджа” № 7. Домът включва етаж от сграда с няколко стаи, кухня, таванско помещение, изба и прилежащо дворно място. През 1937 г. по предложение на свиленградчани собствеността на Тракийския дом в София се прехвърля на фондация “Тракийско дело”. Според волята на дарителите домът трябва да се стопанисва за вечни времена в полза на каузата на всички български бежанци от Източна и Западна Тракия и да носи името “Баш клисе”. През следващите години от фонда редовно се отпускат суми в размер на 50–70 хил. лв. за целите на фондация “Тракийско дело” . Фонд “Баш клисе” е закрит с Указа за обществено подпомагане от 1951 г.

Ц. Величкова

Назад