Трета отделна армия е формирана на 30 септ. 1912 г. По време на Балканската война (1912–1913) участва в Лозенградското срещно сражение, в Люлебургас-Бунархисарската операция и в боевете при Чаталджа, а през Междусъюзническата война (1913) води военни действия в района на западната ни граница. В годините на Първата световна война армията воюва на Северния фронт, като овладява Тутраканската крепост, Силистра и Добрич, участва и в победата над Румъния, а впоследствие войските ѝ са изпратени на Южния фронт, където в състава на различните армии воюват до края на войната.
През 1917 и 1918 г. към Щаба на 3-та отделна армия, а също към някои от съставните ѝ дивизии и части са създадени благотворителни фондове. Целта им e да съберат средства, с които да се подпомогнат семействата и сираците на загиналите по време на войната войници, както и да се издигнат паметници на падналите в боевете герои, служили в 3-та армия. По времето, когато са създадени фондовете, нейни командващи, организиращи тяхното изграждане, са последователно видните военни дейци генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов (12 ноем. 1867, Севлиево – 16 апр. 1925, София) и генерал-лейтенант Сава Панайотов Савов (6 дек. 1864, Шумен – 10 апр. 1940, София).
1. Фонд “За подпомагане на сираците и бедните войнишки и офицерски семейства от 3-та Армия”
Фондът се учредява със заповед на Щаба на армията от 9 февр. 1918 г., издадена в Бабадаг, Северна Добруджа, а целта му e събиране на средства, с които да се подпомогнат семействата и сираците на загиналите по време на войната войници. Дейността му е уредена от специално създадена комисия, ръководена от началника на Оперативната секция на армията, а в състава ѝ са включени началникът на Комендантската ѝ секция и завеждащият офицерския и чиновническия стол.
Съгласно параграф 1 на заповедта се предвижда средствата да се набират от доброволни пожертвования, направени от военни и граждански лица, а също от предварително определени от командването такси за различните видове напитки, продавани в столовете към Щаба на армията. Разчита се също на постъпленията от вечеринки, от кинематографични и други представления, организирани изцяло в подкрепа на начинанието.
Още през първите месеци са събрани приходи в размер от 30 хил. лв., насочени изцяло към подпомагане на сираци на загинали във войната войници, офицери и чиновници. Отделно от тези постъпления, като дарение от Женското дружество в Кюстенджа, но за нуждите на бедните войници от армията, е преведена и сумата 30 хил. лв. Събраните от фонда средства са внесени своевременно в БНБ.
2. Фондове към други структури на Трета армия
Фондове са основани и съществуват и в други формирования на армията. Според запазените сведения постъпленията към лятото на 1918 г., събрани в Щаба на 12-а пехотна дивизия от организирания тук фонд, са в размер на 25 хил. лв. В Щаба на тиловото управление събраните приходи са 8 хил. лв., в 4-ти етапен полк – 2371 лв., а в 3-ти опълченски полк – 450 лв. Навсякъде, където функционират фондове, движението на паричните потоци се контролира от ковчежниците на поделенията и от специално избрани от състава им комисии. По-значителните постъпления са вложени в БНБ, а по-малките суми остават на съхранение в полковите каси.
3. Фонд за издигане на паметник на загиналите
за освобождението на Тутракан
Фондът е създаден в началото на септ. 1917 г. по инициатива на офицерите от щаба на 4-та пехотна преславска дивизия с командир генерал Пантелей Георгиев Киселов (23 окт. 1863, Свищов – 14 окт. 1927, София). Той завършва Военното училище през 1883 г., след което служи последователно в различни части. Участва в защитата на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война (1885) и в боевете при Селиолу, Гечкенли, Караагач и Калиманци през двете Балкански войни (1912–1913). Има огромни заслуги за овладяването на Тутраканската крепост и пробива на Кобадинската позиция през Първата световна война. От ян. 1916 г. е генерал-майор, от 15 авг. 1917 г. – генерал-лейтенант. От 1919 г. е в запаса, а през дек. 1920 г. е произведен в звание генерал от пехотата.
На 6 септ. 1917 г., в деня на първата годишнина от победата при Тутракан, в района на военното гробище, намиращо се в близост до града, се провежда възпоменателна панихида. В присъствието на около 10 хил. души, близки на падналите герои, се отдава почит към тяхното дело, а командирът на дивизията генерал П. Киселов произнася прочувствена реч. Към идеята за въздигането на паметник се присъединява и кореспондентът на дивизията Никола Атанасов. Той написва книгата “Тутраканската епопея”, която публикува в печатница “Военен журнал” в София, а приходите от нейната разпродажба дарява безвъзмездно на фонда. Поради включването на Южна Добруджа в границите на Румъния през 1919 г. реализирането на замисъла не получава по-нататъшно развитие, а по сведения на официалния български печат военното гробище не се поддържа особено грижливо от тогавашните румънски власти.
Нов, значително по-силен тласък за окончателното си реализиране идеята получава през 1940 г. след Крайовската спогодба, когато Южна Добруджа е присъединена към пределите на отечеството. В края на с.г. кметството на Тутракан възобновява инициативата за построяването на паметник храм на героите в района на с. Дайдър и обявява на страниците на софийския в. “Утро” подписка за събирането на средства. По официални сведения на МВ, в края на 1941 г. са осигурени 200 дка земя в непосредствена близост до Военното гробище, където се предвижда изграждането на национален парк с костница параклис на загиналите герои в Тутраканската епопея. Възстановеният през 1941 г. в Тутракан Комитет “6-ти септември 1916 г.” също събира средства и до средата на 1942 г. осигурява за реализирането на идеята 72 хил. лв. С аналогична цел и задачи се създава и организация на доброволците, взели участие в Първата световна война.
Събраните суми обаче са крайно недостатъчни, за да се пристъпи към реализирането на все по-набиращата инерция идея, въпреки че Отделение “Военни музеи, паметници и гробове” при Щаба на войската започва изготвянето на необходимите за целта проекти. Независимо от липсата на достатъчно парични средства се извършват външни подобрения на района на военното гробище, без да се предприемат дейности по изграждането на добре уреден и асфалтиран път, който да осигурява удобен достъп за желаещите да посетят вечния дом на героите, издигането на паметник или построяването на храм-костница на загиналите в Епопеята. Към реализирането на подобни начинания не се пристъпва не само през годините до края на Втората световна война, но и в продължение на почти четири десетилетия след това. Не е известно какво става със събраните средства.
Едва през 80-те години на 20. век, макар и вече не със средства от фонда, осъществяването на идеята намира по-нататъшно развитие. Започва основно преустройство на района на Военното гробище. През 1982 г. Тутраканският общински съвет възлага разработването на идеен проект за оформлението на гробищния парк, който през 1986 г. е частично осъществен. След 1996 г. започва поредният етап от неговото обновяване и доизграждане. През следващите години е оформен входът към гробището, облицовани са алеите и е изградена “Алея на славата”. Изписани са също имената на загиналите и са сменени бетонните кръстове.
След изготвянето на нов идеен проект през 2002 г. – този път за пространственото оформление на военното гробище като мемориален комплекс “Военна гробница – 1916 г.”, е оформен неговият парк. Като израз на преклонение към героизма на загиналите символично е издигнато каменно изображение на знака на военния орден “За храброст”, построен е и параклисът “Св. Георги Победоносец”. С осветяването на църковния храм през 2007 г. дейностите, свързани с изграждането, оформянето и преустройството на мемориала, окончателно приключват. Успоредно с всичко това героизмът на загиналите воини е показан по подобаващ начин в експозицията на Историческия музей в Тутракан. По такъв начин точно 90 години след възникването на идеята в Щаба на 4-та пехотна Преславска дивизия през 1917 г. за въздигането на паметник на падналите в Тутраканската епопея герои, тя е напълно реализирана.
4. Дружество “6-ий септемврий 1916 г.”
за увековечаване паметта с постройка на паметник музей на падналите за свободата офицери, подофицери и войници от Българската армия при щурмуване Тутраканската крепост през 1916 г.
През авг. 1917 г. по инициатива на коменданта на Тутракан полковник Иван Тотев Тотев (21 ян. 1868, Габрово – неизв.) и на няколко местни първенци се полагат основите на комитет с идеята за изграждането на паметник, посветен на загиналите в Тутраканската епопея. Пристъпва се към набирането на необходимите за начинанието средства и за кратко време са събрани 3600 лв.
В края на февр. 1918 г. в Тутракан официално е учредено и д-во “6-ий септемврий 1916 г.”, което си поставя за цел увековечаването паметта на падналите в Епопеята и уреждането на военното гробище край с. Дайдър (дн. с. Шуменци, Тутраканска общ.). В началото на март с.г. е утвърден уставът на сдружението. В съответствие с документа, датата 6 септ. е приета за негов официален празник.
Във връзка с реализирането на замисъла дружеството официално придобива правото да събира средства. Освен по пътя на волните пожертвувания, правени от отделни частни лица и сдружения, приходи се набират и от различни обществени мероприятия – увеселения, сказки, балове, представления, лотарии. Предвидени са също постъпления от държавни субсидии и отчисления, заложени в бюджета на административните органи на окръга и околията.
Постъпилите парични средства в дружеството се ревизират периодично от специално избран за целта Контролен съвет, в който задължително е включен и представител на Тутраканската община, а преписи от ревизионните актове задължително се изпращат не само на Общинския съвет, но и на МВРНЗ. Уточнени са и ръководните длъжности в дружеството. За негов председател е избран Друми Панайотов, за касиер – Тодор Станчев, а за секретар – Стилиян Димитров. Избрани са също членовете на ръководството. Преди да престане да съществува в края на 1919 г. поради включването на Тутракан в пределите на румънската държава, дружеството съумява да събере около 43 хил. лв., които са внесени на безлихвена сметка в Русенската земеделска кооперативна банка.
На 6 юли 1941 г. организацията е възстановена, но под името Комитет “6-ти септември 1916 г.” и възобновява дейността си. Само до средата на 1942 г. са събрани около 72 хил. лв. С аналогична цел и задачи се създава и организация на доброволците, взели участие в Първата световна война. Комитетът продължава да осъществява своята дейност и през следващите години, като за периода след 1944 г. липсват сведения за по-нататъшната му съдба. Реализирането на замислената идея е окончателно осъществено през 2007 г.
Т. Петров
Назад
