Видинската епархия на Българската православна църква обхваща шест административни околии: Видинска, Ломска, Берковска, Белоградчишка, Кулска и Михайловградска. Разделена е на пет духовни околии, като Видинската се ръководи непосредствено от Митрополията, а останалите – от архиерейски наместници.
Важна роля за поставяне началото на организираната благотворителна дейност не само на Видинската митрополия, но и на Българската православна църква изобщо изиграва ВИДИНСКИЯТ митрополит НЕОФИТ. По негова инициатива през 1914 г. при Видинската митрополия се учредява фонд “Епархийска, църковна просвета и милосърдие”. По модел на този фонд, след Първата световна война Св. синод приема правилник за уредба и ръководство на “Православни добротворни просветни братства в България”. По препоръка и с участието на митрополит Неофит във Видин се учредява Православно-добротворно братство при храма “Св. Никола” с ръководител протосингелът на митрополията архимандрит Евгений Шиваров. Братството прави списъци на бедните, болните и нуждаещите се и ги подпомага според възможностите си, като настанява на работа безработните, взема под свои грижи старопиталището в града.
Заслугите на митрополит Неофит към развитието на благотворителното дело са огромни. Като предстоятел на Българската православна църква и неин наместник-председател (1930–1944) митрополит Неофит учредява при Св. синод през 1933 г. “Вътрешна църковна мисия” под ръководството на Борис Попстоименов. Главна цел на мисията е християнска и благотворителна дейност. Негово дело е и известният във Видин парк “Възхвала Рождество”, наричан от видинските граждани “Владикина бахча”. Закупената от митрополит Неофит блатиста местност край града е отводнена, насипана, залесена и превърната в красиво място за почивка. През 1938 г. във втория по големина град в епархията – Лом, с подкрепата на митрополит Неофит се основава професионално училище за малолетни осиротели девойки. По инициатива на женското д-во “Развитие” и желание на възпитаничките си, то приема за патрон името на своя благодетел.
В “Кратко изложение за състоянието на Видинската епархия” от 1957 г. митрополит Неофит дава обща оценка на дарителските фондове. Негово заключение е, че натрупаните през годините дарения засилват финансово Видинската епархия. С пари от фондовете се построява сградата на Митрополията, мавзолей-паметник на Антим І, голяма сграда с помещение за бедни девойки, епархийско училище, безплатна трапезария за бедни ученици и сираци, подпомагат се сиропиталището и старопиталището във Видин и др. Същевременно се отделят 900 хил. лв. като запасен фонд за посрещане на случайни злополуки в епархийската църква.
Към Видинската митрополия са образувани следните дарителски фондове:
1. Фонд “Епархийска благотворителност”
(“Епархийска църковна просвета и милосърдие”)
На 18 ноем. 1914 г. замислените по-рано два фонда за църковна просвета и евангелско добротворство са обединени в общ фонд за набиране на средства за тази цел. Образуването му е одобрено от Св. синод. През 1924 г. капиталът му “задоволително се разраства”. В своя дневник митрополит Неофит пише: “Фондовата каса съдържа вече не само стотици бюджетни приходи, а и хиляди лв. дарения от благочестиви църковни родолюбци”.
Подобни фондове съществуват към всички митрополии. Особеното на този е, че дарение за него прави един от най-щедрите видински дарители ТОМО ЛОЗАНОВ (1853, Видин – 1952, Видин) – фабрикант, търговец, предприемач (вж. “Томо Лозанов” – фонд).
Дарението се състои от 2 големи сгради, по-късно едното здание е продадено за 2,2 млн. лв. на БЗБ, а другото е купено от самия дарител, за да бъде дадено на местното търговско дружество. През 1924 г. в знак на покаяние и родолюбие Томо Лозанов прави ново огромно дарение, възлизащо на над 5 млн. лв. Средствата са внесени във фонд “Епархийска благотворителност” с цел да се подпомогне изграждането на сградите на Митрополията, Епархийското училище и църквата “Св. Никола” във Видин.
2. Фонд “Епархийска духовна просвета”
Учреден е през ян. 1922 г. да съдейства за духовната просвета в епархията и “изобщо да подпомага и подкрепя носителите и проповедниците на духовната просвета в епархиите”. Средствата се набират от помощи от бюджета на митрополията, определени за фонда, от манастирите и свещоливниците (50 % от брутния продукт); приходи от продажба на благотворителни марки; лихви от капитала на фонда; от доброволни пожертвования, дарения и завещания. С пари от фонда се купуват пособия и се дават стипендии на бедни ученици и студенти от епархията, които следват духовни семинарии и Богословския факултет. Дават се и възнаграждения на проповедници, които изнасят специални сказки и църковни проповеди в градовете на епархията.
3. Фонд “Мавзолей паметник Антим І”
Създаден е през юни 1923 г. Целта на фонда е да се увековечат делото и паметта на първия екзарх на България – Антим І (1816, Лозенград – 1 дек. 1888, Видин), който е и митрополит Видински (1868). Построяването на мавзолея трябва да послужи на бъдещите поколения за възпитаване в дух на родолюбие и зачитане на вярата.
Средствата за тази цел се набират от помощи от: църквите и манастирите в размер на 0,25 % от брутните им бюджетни приходи; Св. синод на Българската православна църква; МВнРИ; дарения на частни лица и организации.
На 16 септ. 1934 г. паметникът мавзолей на Антим І тържествено е открит. За неговото освещаване във Видин се събират представители на висшия клир на Българската православна църква. Присъстват цар Борис ІІІ, княз Кирил Преславски, министри и граждани на Видин и околията. Тържествено е открит и Домът на християнската просвета и благотворителност при митрополията.
Фондът има задача да се грижи и за поддръжката на мавзолея. Нещо повече, предвижда се неговите приходи да се увеличават с цел построяването на Мавзолей паметник на митрополит Кирил.
Липсват други данни за фонда и благотворителната му дейност.
4. Фонд “Желязка презвитер и син Желязко”
Дарител е Неофит, митрополит Видински (20 окт. 1868, с. Кум Дуванджий, Старозагорско – 26 февр. 1971, Видин) (светско име Никола Димитров Караабов) – висш духовник, обществен деец, книжовник (вж. “Видински митрополит Неофит” – фонд).
През 1935 г. той подарява на епархийския духовен съвет ценни книжа на стойност 500 хил. лв. за учредяването на фонд в памет на неговата презвитера Желязка, починала при раждане през 1889 г., и на сина си Желязко. Фондът е образуван през 1935 г. и се управлява от Видинския епархийски съвет. Според волята на дарителя годишните приходи се отпускат на Женското благотворително д-во “Развитие” за покупка на обувки и дрехи на бедните деца, както и за ремонт на детския дом във Видин. С решение на Св. синод фондът е оставен да се капитализира.
5. Фонд “Дневен приют за крайно бедни деца
“Желязко Попниколов”
На 7 септ. 1938 г. в протокола на ЖБД “Развитие” е записано, че председателката на дружеството Параскева Тоушек разглежда писмото на митрополит НЕОФИТ за неговото желание да построи в памет на покойния си син Желязко Попниколов сграда за детски дом.
Строителството започва на мястото, отпуснато от Видинската община, и по проект на видинския архитект Илия Попов, през юли 1939 г. По волята на дарителя социалното заведение се нарича “Дневен приют за крайно бедни деца Желязко Попниколов”. Сградата му е внушителна, на 2 етажа и е забележителна по своята архитектура. Замислена е да служи за дневна забавачка на 70–90 деца до 7-годишна възраст и разполага с всички необходими помещения, обзаведени по европейски образец.
Благодарение на дарението на митрополит Неофит и допълнителните дарения на видински граждани приютът за бедни деца е открит и осветен на 29 септ. 1940 г. Там (дн. детски дом № 1) се отглеждат и възпитават вече 70 години деца от 3 до 7-годишна възраст.
6. Фонд “Желязко Попниколов”
След построяването на “Дневен приют за крайно бедни деца “Желязко Попниколов”, в края на 1940 г. митрополит НЕОФИТ дарява 200 хил. лв. за образуването на фонд при Видинската митрополия на името на починалия му син. Волята на дарителя е лихвите от фонда да се предават на ЖБД “Развитие” за поддръжка на детския дом.
Дружество “Развитие” във Видин е основано на 15 юни 1878 г. от просветени и милосърдни жени. Главната цел на организацията е да подпомага и покровителства бедни и осиротели малолетни девойки. През 1899 г. открива Девическо професионално шивашко училище, официално одобрено и регистрирано в МНП. С малки прекъсвания учебното заведение съществува до 1912 г., а от 1924 г. отново подновява своята дейност. Наред с благотворителната си дейност дружеството използва лихвите от фонда и за покриване на битови разходи и ремонт на детския дом “Желязко Попниколов”.
Новият закон за изповеданията от 1949 г. лишава Българската православна църква, включително Видинската митрополия, от възможността да се занимава с благотворителност.
Ц. Величкова
Назад
