С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което носи името на своя дарител и вдъхновител Димитър Апостолов Ценов (27 дек. 1852, Свищов – 21 май 1932, София) – търговец, предприемач, акционер, член на Българското икономическо дружество, народен представител в ІV ВНС (1893). Със завидна енергия и инициативност в различни стопански сфери, той успява да натрупа солидно състояние, но и да развие широка благотворителност спрямо бедни семейства и сираци от войните, финансово да подпомогне благотворителни и културно-просветни заведения (вж. “Димитър Апостолов Ценов” – фондация).
В завещанието си от 1 септ. 1912 г. (допълнено през 1920) Д. Ценов определя за свой универсален наследник Българската държава в лицето на МНП и дарява всичките си движими и недвижими имоти и ценни книжа, които към юни 1932 г. се оценяват на ок. 40 млн. лв. Благодетелят мотивира дарението си с желанието да подпомогне търговското съсловие и родния си град Свищов, като създаде ВТУ по модела на съществуващото в Берлин.
На 5 юни 1932 г. Народното събрание приема дарението, а МТПТ учредява фондацията “Димитър А. Ценов”, чието ръководство се поверява на ефория. Тя не само трябва да се занимава с управлението на имотите и средствата на дарителя, но и с организирането на търговското училище. Последното трябва “да дава теоретични и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. Според приетия закон училището се управлява от Академичен съвет, начело с ректор, и приетите правилник и учебен план, които се одобряват от МТПТ. Обучението се осъществява в 16 катедри: политическа икономия, икономическа политика, стопанска история и география, статистика, държавно устройство, книговодство, финанси, застрахователно и банково дело и др.
След сериозна предварителна учебна и организационна дейност, на 8 ноем. 1936 г. е открито ВТУ – една културна, историческа и стопанска придобивка не само за града, но и за цялата страна. Издържа се от фондацията “Димитър А. Ценов”, от субсидията от Свищовската община, от Русенската търговско-индустриалната камара, от МНП. Обучението е платено, като учебните такси възлизат на 1000 лв. на семестър, плюс различни такси за практически занимания в лаборатории и кабинети. Годишният бюджет на училището се утвърждава от МТПТ. От 1938 г. започва да излиза “Годишник на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов” – списание, което се утвърждава със своите научни постижения.
За преподаватели са привлечени видни български учени: проф. Никола Михов, проф. Тодор А. Владигеров, проф. Иван Стефанов (Матеев), проф. Атанас Ст. Бешков и др. За първи ректор е избран проф. Димитър С. Бъров (1936–1950) – юрист, завършил правни науки в Гренобъл, Франция.
Най-сериозният проблем, с които се сблъскват ръководството на ВТУ и ефорията веднага след откриването на учебното заведение, е необходимостта от собствена подходяща сграда, защото занятията започват в залите на Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев”. За целта ефорията сключва заем от БЗКБ в размер 3,5 млн. лв., отделя 2 млн. лв. от чистия си приход, а Свищовската община подарява терен, оформен чрез откупуване на дворни места на Калето. Създава се строителен комитет. Обявеният конкурс за проект на сградата е спечелен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. През 1939 г. е завършена красива двуетажна сграда, съобразена с терена и нуждите на образователния процес. В нея са разположени аудитории, класни стаи, кабинети, стаи за преподавателите и библиотека. Последната притежава 8 хил. тома и е организирана под вещото ръководство на видния библиограф проф. Н. Михов. Във фоайето на втория етаж два стенописа на художника Александър Божинов представят стопанския живот на Свищов през 19. век. За основната сграда, за инсталациите и обзавеждането са изразходвани 7,6 млн. лв. В периода 1940–1942 г. са построени киносалон, стол и жилища, необходими за преподавателите.
Към 31 дек. 1943 г. ефорията разполага с капитал 38 802 113 лв. (безсрочни влогове в различни банки, ценни книжа и недвижими имоти). От недвижимите имоти най-голяма стойност имат сградата на училището (9 098 363 лв.), киносалонът и мензата (8 353 177 лв.), жилищата за преподавателите (6 735 561 лв.) и библиотеката (1 208 050 лв.)
През 1945 г. ВТУ е преименувано във Висше училище за стопански и социални науки, през 1952 г. става Висш финансово-стопански институт “Димитър Апостолов Ценов”, а през 1995 г. – Стопанска академия “Димитър А. Ценов”.
Към ВТУ има 4 частни благотворителни фонда, които се управляват от ефорията и ръководството на ВТУ.
1. Фонд “Постройка на студентски дом”
Дарители са д-р Никола Янев Станчов (неизв.) – жител на София, и наследниците на Димитър Станчов (9 май 1863, Свищов – 23 март 1940, София) – дипломат, политик.
С нотариален акт от 1943 г. наследниците даряват на ВТУ къща с двор от 809,20 кв. м в Свищов. Тяхното желание на място на къщата да се построи студентски дом, който да носи името “Дом Станчов”.
Към 31 дек. 1943 г. фондът разполага със 104 168 лв. и дворно място.
2. Фонд “Сашка Владимирова Цокова”
Дарител е Владимир Цоков (неизв.) – търговец, жител на Свищов. Той дарява 65 облигации от заема 1904 г. за учредяване на фонд на името на покойната му дъщеря. От приходите на фонда се дават парични помощи на студентки от ВТУ.
3. Фонд “Йосиф Бешков”
Дарител е Йосиф Бешков (неизв.) – търговец, жител на Русе. На 9 септ. 1941 г. той подарява 25 хил. лв. за образуване на фонд на негово име, а с годишните лихви да се подпомага беден студент. Към 31 дек. 1943 г. капиталът възлиза на 27 669 лв.
4. Фонд “Пансион за бедни студенти”
Дарител е Георги Иванов (неизв.) – търговец, жител на Свищов. На 16 дек. 1940 г. той внася в БНБ сумата 2 хил. лв. за подпомагане изграждането на студентски пансион към училището. Към 31 дек. 1943 г. средствата възлизат на 2282 лв.
През 1948 г. фондацията “Димитър А. Ценов” е одържавена, капиталът ѝ се влива в държавния бюджет, а фондовете са закрити. ВТУ минава под управлението на КНИК.
В. Николова
Назад
