Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. и към 1944 г. то е единственото у нас учебно заведение, в което се подготвят офицери за нуждите на флота на българската армия. Главна заслуга за неговото откриване има първият командващ Българския военноморски флот – руският офицер капитан-лейтенант Александър Конкеевич, по чието предложение е създадено училището. Първоначално то е разположено в Русе, а първият му началник е руският офицер на българска служба инженер-механик поручик Павел Александрович Машнин.
През годините на съществуването си учебното заведение сменя многократно своето наименование. Създадено като Морско училище, до 1944 г. то се нарича и Машинна школа, Техническа школа, Морска унтерофицерска школа, Машинно училище, Морско машинно училище, а през 1942 г. е преименувано на Военноморско на Негово Величество училище.
Морското училище е най-старото техническо учебно заведение у нас. В него първоначално се подготвят техници и огняри за корабите и майстори за ремонтната работилница на Дунавската флотилия. През 1900 г. учебното заведение се премества във Варна. С княжески указ от 30 дек. 1904 г. то получава статут на средно техническо училище и започва да подготвя механици не само за нуждите на военния, но и на гражданския флот, както и за железниците, въздухоплаването, а и за други клонове на българската промишленост.
В началото на Балканската война (1912–1913) някои от възпитаниците на училището са разпуснати, а останалите са зачислени в екипажите на различни български военни кораби, в състава на които участват в бойните действия по море. През 1917 г. от него излиза първият офицерски випуск, а през 1919 г. започва да се води и подготовката на корабоводители. За кратко – през периода 1934–1940 г., училището е преместено в Созопол, където е разположено в сградата на построеното през 1929 г. на остров Св. Кирик Рибарско училище, след което е върнато отново във Варна. От 1942 г. учебното заведение е със статут на специализирано висше морско училище. В него по това време функционират шестгодишен гимназиален и висш курс на обучение.
След 1944 г. името на училището е променяно нееднократно – Народно военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” (1949), Висше народно военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”, което получава и статут на висше инженерно морско учебно заведение (1956), Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” (1991). Днес ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е достоен наследник на Военноморското училище, което подготвя офицери за военноморските сили, а също кадри с висше образование за гражданското корабоплаване и морското стопанство.
През различни години от съществуването на Военноморското на Негово Величество училище в него са създадени и функционират няколко фонда, чиято цел е насочена към подпомагането на учебно-възпитателния процес в учебното заведение.
1. “Фонд за издаване на литографирани записки
по предметите, които са се изучавали
и по които са нямали учебници”
Най-ранният по времето на своето създаване фонд в учебното заведение е учреденият през 1904 г. малък ученически фонд, който просъществувал само 3 години. Набирането на средства се осъществява съвсем нетрадиционно – от икономии от ученическата дажба хляб – четирима души се хранели с 3 хляба. Целта му, декларирана от неговите основатели, е издаването на литографирани записки по изучаваните предмети, по които няма учебни пособия. През 1907 г. фондът прекратява своето съществуване.
2. Фонд “Генерал Кирков” на възпитаниците
на машинното училище при флота
на Негово Величество”
Фондът е създаден на 1 септ. 1916 г. от възпитаниците на училището и е наименуван на името на началника на флота по това време – генерал-майор Константин Христов Кирков (31 авг. 1869, Плевен – 1 септ. 1920, Казанлък). Завършва Априловската гимназия в Габрово, през 1889 г. – Военното училище в София, а през 1892 г. – Висшата артилерийска академия в Торино, Италия. Служи на различни командни длъжности в артилерията, а от 1914 до 1919 г. е командир на флота. Участва в Междусъюзническата и в Първата световна война, когато отстоява противниковите атаки на Варненското пристанище. Генерал-майор (1918), преминава в запаса през 1919 г.
Сред основните цели на фонда са подпомагането на учебния процес в Машинното училище и снабдяването на обучаемите в него с учебна и научна техническа литература. Планира се също издаването на специализирано техническо списание, подпомагането на бедните ученици от училището, както и поддържането на патриотичния дух на възпитаниците.
През 1925 г. е създаден също фонд “Ученик-практикант”, а през 1927 г. – и фонд “Почивна станция”, за които липсват каквито и да било сведения. Година по-късно те се сливат с фонд “Генерал Кирков”, като едновременно с това обединените фондове приемат името на последния и разполагат с общата сума 102 хил. лв. Оскъдната информация за дейността на фонда свидетелства, че той продължава да функционира до края на 1938 г., след което следите му се губят.
3. Фонд “Иван Хаджиенов”
Дарител е известният търговец и банкер, родолюбецът Иван Николов Хаджиенов (1843, Казанлък – 21 ян. 1923, Букурещ) (вж. “Иван Хаджиенов” – фонд).
Фондът е основан през 1919 г. от дарената през 1917 г. от Иван Хаджиенов сума от 50 хил. лв. Създаден е с цел подпомагането на учебния процес в Машинното училище с изричното условие набраните средства да се използват за закупуване на учебни пособия, за оборудването на техническите учебни кабинети в училището и за тяхната поддръжка. Въпреки че през 1930 г. се слива с новоформирания в учебното заведение “Училищен фонд”, фонд “Иван Хаджиенов” продължава да съществува с първоначалното си име, а набавянето на учебни помагала, книги за училищната библиотека и материали за кабинетите съгласно волята на дарителя си остава негова основна цел. През 1931 г. средствата във фонда достигат 300 хил. лева.
4. “Училищен фонд при морското училище”
През 30-те години на 20. век дейността на фондовете в Морското училище е регламентирана от приетия през 1930 г. негов правилник, допълван и преработван след 1931 г. Според документа управлението им се осъществява от комитет с председател началникът на учебното заведение. В състава му са включени също началникът на техническия отдел на училището и двама преподаватели, а контролът върху дейността на фондовете е прерогатив на Щаба на флота.
За дарители се обявяват всички възпитаници на учебното заведение, които при постъпването си в училището внасят по 1500 лв. еднократна встъпителна такса, а през втората и третата година на обучението им годишната такса е в размер на 300 лв. Предвидено е и изключение – за сираците, които се освобождават от тези вноски, а децата на инвалидите от войните, синовете на офицерите, подофицерите и чиновниците на служба във Флота, както и най-бедните обучаеми внасят половината сума. Заедно с ежегодно отпусканите държавни субсидии, събраните средства се използват за построяване и обзавеждане на допълнителни сгради и кабинети, за издаване на литература и помагала за учебния процес и за комплектуване на училищната библиотека с новоизлезли книги и списания. От средствата на фонда до края на Втората световна война се раздават също награди на отличили се в учението младежи. Не е ясна съдбата на фонда след 1945 г., като единственото сигурно е, че той престава да съществува.
Т. Петров
Назад
