Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели е приемник на създаденото през 1869 г. Женско благотворително дружество “Ступанка”. Съществува известна приемственост и в членския състав, а самите дружествени дейци възприемат и подчертават тази традиция. Възобновяване на организацията е свързано с дейността на известната общественичка, учителка и директорка на Девическата гимназия в града Недялка Атанасова Гатева. Според по-късни данни датата на учредяването му е 1887 г., а Гатева е избрана за първа председателка. Сред учредителките са Р. Мънзова, В. Чорапчиева, Димитра Н. Обретенова. Отново според по-късни сведения като основен организационен документ се приема уставът на дружество “Ступанка”.
Първият запазен статут на дружеството, вече приело името “Добродетел”, е от 1903 г. Според него целите на организацията са “умственото, нравствено и стопанско развитие на жените” и подпомагането на “бедни трудолюбиви ученички”. Те ще се реализират чрез поддържане на женско професионално училище, “курсът на което, според средствата на дружеството и нуждите на града, се увеличава, докато обгърне всички занятия, достъпни за жените”, чрез намиране работа на трудолюбиви честни жени, даване на помощи, поддържане на “едно прибежище за деца”. Разширяването на дружествените инициативи и промените в действащото законодателство налагат неколкократното коригиране на устава. Неизменен обаче остава акцентът върху благотворителността, разглеждана като грижи за жените, “подкрепа на страдующите, сираците и старците”. Като структура се възприема обичайната за този тип организации. Членовете са само “госпожи и госпожици” и според заслугите си към дружеството са действителни и почетни. Управлява се от общо събрание и настоятелство в състав от 12–18 души. През 1930 г. се формира младежка дружествена секция “Пчелен отряд”, в която активна роля играе Тонка Просеничкова, общественичка, дъщеря на Никола Обретенов и съпруга на директора на Мъжката гимназия Нико Просеничков.
Още със създаването си и през целия период, когато съществува, д-во “Добродетел” неизменно привлича вниманието на русенската общественост. Членският му състав от 71 души през 1906 г. нараства на 171 (1924) до 520 души през 1927 г. Ръководството на БЖС специално отбелязва, че Русенското дружество е едно от най-многобройните сред членуващите в Съюза. В организацията влизат жени, свързани със стопанския, политическия и интелектуалния елит на града. След Н. Гатева председателския пост заемат Димитра Н. Обретенова, Райна Гатева, Димитрана Иванова и Мария д-р Бисерова (от 1911 до закриването). Членове на настоятелството през годините са Екатерина Манчева, Мария д-р Симеонова, Н. Антонова и др. Членският състав и кръгът от жени, влизащи в ръководството, се стабилизира с течение на времето, набелязва се приемственост, особено след формирането на младежката секция.
Дружеството е активен член на БЖС. Като негова делегатка Н. Гатева участва в първата сбирка на женските дружества, състояла се на 12 юли 1900 г. в София, когато се обсъжда свикването на конгрес на феминистката организация. Една от следващите му председателки – Д. Иванова, става дългогодишен член на ръководството на Съюза, поема и председателския пост. На ХІ редовен конгрес на БЖС през 1912 г. именно д-во “Добродетел” е натоварено със задачата да поеме делата на организацията до свикването на следващия ѝ форум. Политическата му активност се проявява в подкрепа на инициативите за даване на политически права на жените, участие в движението за мир и сигурност, борба срещу ограниченията за наемането на жени в определени професии и др. През 1924 г. дружеството става единственото сред членуващите в Съюза, което има представителство в училищното настоятелство. През 1929 г. издига чисто женска листа в знак на протест срещу политическите партии в града, които отказват да впишат жени в листите си за училищни настоятели. Без особена агитация кандидатките му спечелват 650 гласа. През 1937 и 1938 г. се провеждат събрания за разясняване и подготовка на жените за упражняване правото им да гласуват в общински избори. Дружеството е член на Българската секция на Международната женска лига за мир и свобода. Като признание за приноса на русенските жени в делото на БЖС два от неговите конгреса (през 1923 и 1938) се провеждат именно в Русе.
Членува и в русенските клонове на СЗДБ и на Съюза “Обществена подкрепа”.
Все пак благотворителната дейност е тази, която формира лицето на организацията. Тя протича в няколко основни направления. През 1895 г. (или 1896) дружеството поставя началото на своето Девическо професионално училище. След училището на Софийското дружество “Майка” това е второто подобно заведение в страната. Вдъхновява се от идеята да се даде професионално образование на жената и така да ѝ се предоставят възможности за по-пълноценна лична и социална реализация. Средствата, с които разполага организацията, са недостатъчни и учебното заведение първоначално се помещава в старата сграда на Мъжката гимназия. Училището среща подкрепа от страна на общината, Русенската търговско-индустриална камара, гражданството. Това дава възможност преподаването да се подобри, като се наемат по-квалифицирани учители и курсът на обучение се обогати с нови дисциплини. Пред ученичките се изнасят и лекции по възпитание на децата, по закрила на женския труд. В началото на 20. век съвместно с Камарата се урежда 6-месечен търговски курс за момичета, завършили шести клас на гимназията. В него преподават банкови чиновници, а Д. Иванова води обучението по немски език. Завършилите курса намират работа в русенските клонове на БНБ и в частни банкови институции. Периодът след войните е особено ползотворен за развитието на училището, в което учат между 110–150 ученички и преподават 4 учителки.
Учебното заведение се издържа от дружеството, което набира средства от членски внос, учебни такси, благотворителни лотарии и други инициативи, дарения от граждани и фирми. То има финансовата подкрепа на общината, постоянната комисия и други институции. Години наред дружеството събира средства за строеж на нова сграда. Осъществяването на тази цел става възможно благодарение на филантропичния жест на един русенец. На събрание на дружеството, състояло се на 27 февр. 1933 г., се приема дарението на известния русенски гражданин, собственик на хотел “Сплендид” Иван Лазаров. Жестът е провокиран от смъртта на съпругата му Недка Лазарова (неизв. – 23 ян. 1930). В нейна памет дарителят предоставя на дружеството 500 хил. лв. за построяване сграда на училището, което да приеме името на починалата. Строежът е завършен в кратки срокове. На 3 юли 1934 г. домът на д-во “Добродетел” е готов и осветен. В него се помещава Девическото професионално училище, наречено “Недка Ив. Лазарова”. Зданието се намира на брега на р. Дунав, а учебното заведение разполага с класни стаи, ателие и зала за постоянния базар за шевици и облекла, изработени от възпитаничките му. Оценява се на ок. 1,5 млн. лв. (1937).
За училището дружеството ползва и приходите на следните благотворителни фондове:
1. Фонд “М. Бончева”
Капитал 1000 лв.
2. Фонд “Н. Бакалова”
Капитал 3 хил. лв.
3. Фонд “Б. Михайлова”
Капитал 10 хил. лв.
4. Фонд “Аника Ангелова”
Дарител е Панайот Ангелов Ангелов (1858, Търново – 7 март 1919, Виена) – военен деец, общественик, кмет на Русе, дарител (вж. “Панайот Ангелов” – фондове). Дарението е в памет на майката на благодетеля Аника Ангелова. Капиталът на фонда е 8100 лв.
5. Фонд “Панайот Ангелов”
Дарител е Панайот Ангелов. Капиталът на фонда е 5700 лв.
6. Фонд “С. Вешкова”
Капитал 4 хил. лв.
7. Фонд “Ек. Молочникова”
Капитал 2 хил. лв.
8. Фонд “Иванчеви”
Капитал 3 хил. лв.
Всички фондове се управляват от дружественото настоятелство. В отчетите се посочва, че приходите се ползват за издръжката на училището. Според данните на Актовата книга на дружеството към 1 апр. 1937 г. те възлизат на 43 600 лв. Липсват данни за дарителите и тяхната воля, за времето на учредяване на фондовете.
Отварянето и поддръжката на Сиропиталище е другото значимо начинание на д-во “Добродетел”. Събирането на средства за “детско прибежище” започва още в началото на 20. век. Откликват много граждани, като особено значимо е дарението на търговеца Васил Радев (1000 лв.). Средства предоставя и общината. Така към 1906–1907 г. фондът за приюта достига 8134 лв. Това дава възможност през есента на 1907 г. да бъде открито и самото сиропиталище. Първоначално се помещава в една от стаите на училището и прибира 12–15 деца. Обстановката, както си спомня Д. Иванова, е “скромна, дори мизерна”, персоналът включва възпитателка и готвачка, а дружествените членки помагат при отглеждането на сираците и дежурят в дома. Приемат се кръгли сираци на възраст до 3 години.
Усилията на дружеството и отзивчивостта на русенци дават възможност социалното заведение да се стабилизира. В началото на 1908 г. при посещение на царица Елеонора в Русе тя поема патронажа над сиропиталището, а това от своя страна спомага да се осигури благосклонността на местните първенци и на институциите. Домът е преместен в наета за целта къща, набавена е необходимата покъщнина. Дружественото настоятелство прави постъпки пред общината да се отпусне терен за строеж на сграда. В крайна сметка през 1918 г. за дома е предоставено построеното от Постоянната комисия помещение за старчески приют.
Започналата Балканска война поставя нови задачи пред организацията. През късната есен на 1912 г. в Русе пристигат бежански семейства от Одринска Тракия. Те са настанени в помещенията на сиропиталището, а дружественото настоятелство се обръща към гражданите с призив “да подарят стари женски и детски дрехи, за да се облекат нещастниците, видът на които е покъртителен”. Бежанците остават в дома през зимните месеци на 1912–1913 г.
През 1913 г. настъпват промени в статута и начина на издръжка на социалното заведение. На 15 септ. с.г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се създава специален фонд за подпомагане на сираци от войните. Тази структура обединява усилията на държавата и частната благотворителност и се превръща в най-мащабната организация, която работи за подпомагане на останалите без родители деца. Още през 1913 г. сиропиталище “Елеонора” получава статут на окръжно, а разходите за издръжката му се поделят между дружеството и окръжната постоянна комисия. През 1918 г. постоянната комисия поема изцяло разходите на приюта, а след приемането на Закона за подпомагане на пострадалите от войните (1925) той преминава към отделението, формирано при Министерство на войната. В него са настанени ок. 70 сираци.
Въпреки промяната в статута на социалното заведение д-во “Добродетел” не се дезинтересира от него. Организацията активно участва в набирането на средства в помощ на сираците, опитва се да си го върне през 30-те години на 20. век, прави планове за откриване на ново сиропиталище.
В полза на сиропиталище “Елеонора” при дружеството са учредени и действат следните благотворителни фондове (подредени, както са отразени в документацията):
1. Фонд”Димитър Бъклов”
Дарител е Димитър Бъклов (неизв.) – търговец, брат на Петър Бъклов, член на фамилната фирма “Братя Бъклови”. Капиталът на фонда възлиза на 1000 лв. Липсват данни за волята на дарителя.
2. Фонд “Тодорица Цанкова”
Дарител е Тодорица Йосиф Цанкова (1859, Трявна – 13 ноем. 1915, Русе) – домакиня, съпруга на известния банкер и индустриалец Йосиф Р. Цанков. Завещава на сиропиталището 1000 лв. за образуване на фонд, носещ името ѝ. Прави дарения и за двете гимназии в града.
3. Фонд “М. Славков”
Липсват данни за дарителя. Капиталът възлиза на 2969 лв.
4. Фонд ” Велико Тевекелев”
Дарител е Тодорица Тевекелева (неизв.) – жителка на Русе, благодетелка на Мъжката гимназия (вж. “Велико Тевекелев” – фонд). Фондът е образуван и носи името на починалия ѝ син Велико Йорданов Тевекелев (неизв. – 1915) – търговец. Капиталът възлиза на 2 хил. лв.
5. Фонд “Елена и Сава Велезли”
Дарители са съпрузите Сава Велезли (1834, Златица – 10 авг. 1922, Русе) – индустриалец, и Елена Велезли (1848, Русе – неизв.) – домакиня, член на д-во “Добродетел” (вж. “Сава и Елена Велезли” – фонд). Капиталът на фонда възлиза на 2 хил. лв.
През 1915 г. правят дарение и в полза на бедните ученици в града.
6. Фонд “И. Цанков”
Липсват данни за дарителя. Капиталът на фонда е 1000 лв.
7. Фонд “Кр. Винаров”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 1000 лв.
8. Фонд “М. Тодоров”
Липсват данни за дарителя. Капиталът възлиза на 1000 лв.
9. Фонд “Васил Радев”
Дарител е Васил Радев (1832, Русе – 1907, Русе) – търговец, общественик (вж. Държавна девическа гимназия “Баба Тонка”, Русе). Капиталът на фонда е 1577 лв.
10. Фонд “Кр. Захариева”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 786 лв.
11. Фонд “Н. и С. Павлови”
Липсват данни за дарителите. Капиталът на фонда е 4 хил. лв.
12. Фонд “Тодора и Георги Петрович”
Дарител е Георги Петрович-Чохаджията (1835, Трявна – 13 февр. 1922, Русе) – търговец, стопански деятел. Участва във въоръжените борби на българите по време на Кримската война (1856–1860) и в църковното движение. Осъден на доживотно заточение в Диарбекир, успява да избяга и се заселва в Букурещ. Тук се занимава с търговия. Член на Добродетелната дружина, подпомага българските революционери. От 1885 г. се установява да живее в Русе. Занимава се с търговия на зърнени храни.
През 1910 г. прави дарение за сиропиталището на стойност 2 хил. лв. Фондът носи неговото и на съпругата му име.
13. Фонд “Олга и Панайот Попови”
Дарител е Панайот А. Попов (1848, Русе – 7 окт. 1910, Русе) –стопански деец, общественик. Завършва трети клас на лицея “Митрондио”. Основател на голямата кожарска фабрика “Пенков&Попов” в Русе, на керамичното дружество “Труд”, един от инициаторите за образуването, член на УС и председател на Първото българско застрахователно д-во “България”, член на ръководството на БТБ. Кмет на Русе (1893–1894). Масон.
Човек с широка култура, владеещ няколко езика, П. Попов участва и подкрепя много обществени и културни инициативи в крайдунавския град. В своето завещание прави големи дарения за дружество “Добрина – Йосиф І”, Девическата гимназия, държавната болница, Католическия девически пансион, за работниците в кожарската си фабрика, за църкви и др. На д-во “Добродетел” оставя 44 хил. лв. за образуване на фонд, носещ неговото и на съпругата му Олга име.
14. Фонд “Пенчо Дреновски”
Дарители са съпрузите Мола Дреновска (1876, Търново – неизв., Русе) и Димитър Дреновски (1865, Дряново – неизв., Русе) – търговец (вж. “Пенчо Дреновски” – фондове). Дарението е в памет на починалия им син Пенчо Дреновски (1891, Търново – 23 юли 1918, Берлин) и е направено вероятно през 1918 г. Предоставената сума възлиза на 5 хил. лв.
Двамата съпрузи правят щедри дарения и за подпомагане на бедни възпитаници на мъжките гимназии “Св. Кирил” в Търново и “Княз Борис” в Русе.
15. Фонд “д-р Стоян Ррадославов”
Дарител е Стоян Попрафаилов Радославов (13 февр. 1838, Котел – 1916, Русе) – лекар, общественик, дарител (вж. “Д-р Стоян Радославов” – фондове). Със завещанието си от 22 окт. 1914 г. оставя 2 хил. лв. на д-во “Добродетел” за сиропиталището. Фондът е образуван вероятно през 1919 г.
Дарителят оставя цялото си имущество за благотворителни цели. С негови средства са учредени още 3 фонда при БАН, Мъжката и Девическата гимназия в Русе.
Всички сиропиталищни фондове се управляват от настоятелството на д-во “Добродетел”. Към 1 апр. 1937 г. капиталите им възлизат на 101 620 лв. Приходите редовно се внасят за издръжката на социалното заведение.
Извън тях сиропиталището получава лихвите от фонд “Д-р Иларион А. Буров и Марийка д-р Бурова” при МНП. Дарители са Иларион А. Буров (24 апр. 1873, Лясковец – 19 окт. 1931, Русе) – лекар, стопански деец, общественик, кмет на Русе, и съпругата му Марийка Бурова (неизв.) (вж. “Д-р Иларион А. Буров” – фонд). Дарението е направено на 1 дек. 1924 г., възлиза на 50 хил. лв. МНП редовно превежда лихвите на фонда за издръжката на децата в дома.
В началото на 20-те години на 20. век сред членовете на д-во “Добродетел” се оформя идеята да открият Приют за възрастни хора. Някои материали сочат, че лично председателката М. д-р Бисерова е главният инициатор за отваряне на дома. Организацията не разполага с необходимите средства и започва да ги събира чрез обичайните способи – приходи от членски внос, дарения и волни пожертвования на граждани, дружествени членки, от бизнеса и институциите в града. Учредява се специален фонд в полза на бъдещото старопиталище. Инициативата среща подкрепа от друга авторитетна русенска организация – Благотворително и просветно братство “Добрина – Йосиф І” (вж. “Благотворително просветно братство “Добрина – Йосиф І”). Приютът е открит през 1924 г.
За издръжката му при д-во “Добродетел” са формирани следните благотворителни фондове:
1. Фонд “П. Генова”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 1000 лв.
2. Финд “Д. и Ив. Макарцеви”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 1000 лв.
3. Фонд “К. Касабова”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 3 хил. лв.
4. Фонд “М. и Ген. Н. Никифорови”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 4 хил. лв.
5. Фонд “Ст. и Пол. Чифликчиеви”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 3 хил. лв.
6. Фонд “Панайот и Олга Попови”
Дарител е Панайот А. Попов (1848, Русе – 7 окт. 1910, Русе). В своето завещание освен за сиропиталището дарителят предвижда 5 хил. лв. и за приюта за възрастни хора.
7. Фонд “Мария д-р Бисерова и Елена Бъклова”
Дарителки са Мария д-р Бисерова и Елена Бъклова.
Мария д-р Бисерова (1862, Казанлък – неизв.) – общественичка. Учи в Букурещ, Румъния, омъжва се за известния русенски лекар д-р Бисеров. Развива широка обществена дейност. По време на войните 1912–1913 г. е началник на болницата на БЧК в Русе. Дългогодишен член и председател на д-во “Добродетел”.
Елена Бъклова (неизв.) – дългогодишна членка на ръководството на дружеството.
Според оскъдните данни в печата дарението е направено през март 1929 г. Капиталът възлиза на 5 хил. лв.
8. Фонд “Калица и Пенчо Ив. Сиджакови”
Дарител е Калица Сиджакова (неизв. – ок. 1932) – домакиня, благодетелка на Мъжката гимназия (вж. “Калица и Пенчо Ив. Сиджакови” – фонд). Фондът носи нейното и на съпруга ѝ Пенчо Ив. Сиджаков име и е с капитал от 10 хил. лв.
9. Фонд “Екатерина Каравелова”
Дарител е Екатерина Великова Каравелова (21 окт. 1860, Русе – 1 апр. 1947, София) – общественичка. Завършва гимназия в Москва. След Освобождението учителства в Русе, Пловдив и София. Съпруга на Петко Каравелов. Развива активна обществена дейност, членува в много благотворителни и други дружества, дългогодишна председателка на д-во “Майка” в София, една от учредителките на БЖС.
Не е известна датата, когато е направено дарението. Фондът е с капитал 10 хил. лв.
10. Фонд “Ст. Великова”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 15 хил. лв.
11. Фонд “Н. Павлова”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 20 хил. лв.
12. Фонд “Величка и Ганчо Стефанови”
Дарители са наследниците на Ганчо Стефанов (вж. “Величка и Ганчо Стефанови” – фонд). Фондът е в памет и носи имената на техните родители. Капиталът възлиза на 30 хил. лв.
13. Фонд “М. и Т. Герови”
Липсват данни за дарителя. Капиталът е 40 хил. лв.
Всички фондове се управляват от настоятелството на д-во “Добродетел”. Според запазената документация към 1 апр. 1937 г. капиталът им възлиза на 171 500 лв. Приходите се използват за издръжката на социалния дом.
Извън тях МНП редовно предоставя на организацията за нуждите на дома и годишните лихви от образувания при Министерството фонд “Д-р Иларион А. Буров и Марийка д-р Бурова”. Ежегодно се правят и големи парични и в натура дарения от частни лица и фирми.
Израз на грижите на д-во “Добродетел” за подрастващите е откриването на безплатна ученическа трапезария. В града вече има натрупан опит в тази посока и действат няколко трапезарии. Първоначално се формира специален комитет, който се заема с набирането на средства и с намирането на помещение. Откликват много граждани, а по искане на организацията синдиците на д-во “Гирдап” отстъпват горния етаж на дружествената сграда. Трапезарията е тържествено открита на 18 март 1928 г. Според отчета на БЖС издръжката ѝ първоначално се поема съвместно от д-во “Добродетел” и местния клон на БЧК. По-късно дружеството я издържа самостоятелно. През първата година в нея се хранят 40 ученички, а през следващите – ок. 110. Възприема се обичайната за този тип заведения организация на дейностите. Ученичките са от средните училища в града и се подбират от директорите и учителските съвети. Трапезариен комитет при дружеството се грижи за снабдяването с продукти. Средствата се осигуряват от организацията, от местните и държавните институции. След откриването на новата училищна сграда трапезарията се помещава в нея.
В края на 30-те години в средите на организацията се оформя намерението за откриване на Домакинско-майчинско училище и детски ясли. Целта на училището е да дава подготовка на своите възпитанички, за да станат добри и грижовни майки, възпитателки и домакини. Открито е на 5 дек. 1838 г., въпреки че занятията започват още през септ. с.г. За директор, на обществени начала, без заплащане, е назначена една от най-активните дружествени деятелки Екатерина Манчева. Приемат се момичета, навършили 17 години, с основно образование. Курсът на обучение е 1 г. и включва общообразователни (усвояване на чужд език, запознаване с детски приказки и песни), домакински, педагогически (детска психология и педагогика, правно положение на съпругата в семейството) и обществено-социални (хигиена, грижи за болни, възпитаване в социална ангажираност към обществото) предмети. Практическите занятия се провеждат в съответните отдели – детски ясли, забавачница, салон за шев, кухня, трапезария. Годишната такса е 1200 лв. В детските ясли се приемат деца на възраст до 3 г. След 1 септ. 1941 г. те се отделят като “особен благотворителен институт” при дружеството, а издръжката им се поема от държавата. През 1942 г. яслите изцяло са прехвърлени към Русенския клон на СЗДБ.
Политическите промени след 9 септ. 1944 г. се отразяват върху вървежа на дружествените дела. Тези последни години от съществуването на емблематичната за града женска организация са неясни*. На 28 септ. 1944 г. е избрано ново дружествено настоятелство, а през 1946 г. организацията приема името “Славянка”. Вероятно дружественото училище е поето от държавата съгласно Закона за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища (1946), а старопиталището и сиропиталището са одържавени съгласно Указа за обществено подпомагане (1951).
Р. Стоянова
Назад
