Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни габровски гражданки. Сред учредителките са учителките Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева, х. Андреица Манафова и др. Организацията приема името Просветно-културно благодетелно общество “Майчина любов”. За председател е избрана енергичната Мария Гаврилова Ганчева. В писмо до градската община настоятелството изяснява подбудите и целите на сдружението. Според него “главното подбуждение” за създаването на дружеството било “ниското положение на женския пол и простотата, която беше ни обиколила и мислеше да ни държи доволно време за свои роби”. Целта му е “да спомогне за скромното разпространение на просвещението между женския пол”.
В следващите години организацията се преименува в Женско благотворително дружество “Майчина грижа” и развива активна дейност. То поема грижата за наредбата и управлението на девическия пансион при главното девическо училище в града, организира библиотека за жените, закупува книги и учебни пособия и ги раздава на бедни ученички, урежда редовни седмични сказки по различни въпроси, дарява значителна сума за довършване сградата на Априловската гимназия и др. В него членуват 170 жени, а сред най-активните и инициативни членки е учителката в Девическото училище Анастасия Тошева. След Априлското въстание (1876) и по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) дружествените членки демонстрират живо чувство за гражданска отговорност и милосърдие. Те поемат грижата за настаняването и подпомагането на десетки сираци от въстаналите села Ново село, Кръвеник и Батошево, помагат на бежанците, грижат се за ранените в болниците, открити в града по време на войната.
По неизяснени причини след 1878 г. дружеството прекъсва организационния си живот и дейност за един некратък период от време. Възобновява се едва в края на 19. век (ок. 1899), а през 1902 г. (или 1901) отваря Девическо стопанско училище. То обаче не съществува дълго – през 1909 г. учебното заведение е затворено поради “липса на средства”.
Разцветът на дружеството идва през 20–30-те години на 20. век и е свързан с благородните усилия на няколко видни габровски граждани. През 1922 г. начело на настоятелството застава Стефана Богдан Генчева (4 юни 1887, Габрово – 12 ноем. 1978, София). Родена е в семейството на учителя Иван Кожухаров и е сестра на дългогодишния габровски кмет, по-късно министър на правосъдието и търговията Илия Кожухаров. Учи в Габрово, завършва Русенската девическа гимназия. Омъжва се за заможния търговец Богдан Генчев. С прекъсвания е председател на д-во “Майчина грижа” в продължение на 20 години (1922–1924, 1926, 1929–1944 г.) Това е златният период в историята на организацията. В нея членуват жени от известни габровски фамилии. През 1935–1939 г. дружеството обединява 327 членки, други 50 формират младежката му секция.
Особено място в историята на организацията заема известният габровски индустриалец и щедър филантроп Пенчо Семов (1 май 1875 или 1873, с. Цвятковци, Габровско – 10 юли 1945, Габрово) (вж. “Пенчо Иванов Семов” – фондация). През 1917–1918 г. дружеството започва да набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария. По този повод П. Семов предоставя 50 хил. лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, който носи имената на родителите на дарителя – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на “Майчина грижа” къщата си в Габрово на ул. “Бдянска”, така че през дек. с.г. в нея се настанява трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 хил. лв.
Голямо дарение за трапезарията правят и наследниците на Евдокия Йонкова Калпазанова. В памет на своята майка на 2 дек. 1938 г. те предоставят за ученическите трапезарии на габровските учебни заведения 50 хил. лв. От тях д-во “Майчина грижа” получава 5 хил. лв. В трапезарията ежедневно се хранят по 30–35 момичета.
В края на 20-те години ръководството на организацията решава да търси средства за построяване на собствен дом. На 4 дек. 1930 г. то купува сградата на банка “Съединение” за 1,110 млн. лв. От тях 600 хил. лв. под различна форма и по различно време са дарени от П. Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. Междувременно през учебната 1931–1932 г. дружеството отваря стопанско училище за девойки. Отново със средства, предоставени от П. Семов, над новата дружествена сграда се надстрояват два етажа, предназначени за помещения на учебното заведение. Обзавеждането му, купуването на готварското оборудване, на инструменти за фанфарна музика и др. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани ок. 800 хил. лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноем. 1935 г. В знак на благодарност учебното заведение носи името на съпругата на дарителя Радка Семова. През 1937 г. двамата съпрузи даряват на дружеството нови 2 млн. лв., с които се купува прожекционен киноапарат. Той е монтиран в салона и носи значителни приходи, изразходвани за издръжка на училището и за други инициативи на дружеството.
Щедростта на П. Семов и ентусиазмът на дружествените членки тласкат напред развитието на учебното заведение. В него учат 210 ученички, обучавани от 6 учителки и 5 лекторки. Специалните предмети, по които се обучават девойките, са шев, домакинство, бродерия и отглеждане на деца.
Дружеството открива и поддържа и лятно детско игрище.
Членува в БЖС и в СЗДБ.
Извън многобройните еднократни дарения, организацията разполага с приходите на един благотворителен фонд:
Фонд “Радка Х. Пенчо Семова”
Дарител е Пенчо Семов. По повод честването на 70 години от образуването на дружеството през дек. 1939 г. предоставя 100 хил. лв. за създаване на фонд, носещ името на съпругата му Радка Семова (21 ноем. 1884, Габрово – септ. 1958, Габрово) – общественичка. Самата тя симпатизира и активно подкрепя дейността на д-во “Майчина грижа” и заедно със съпруга си откликва щедро на нуждите му. Патрон на дружественото училище. Съвместно с П. Семов и самостоятелно прави дарения за църкви и манастири, включително за габровския храм “Успение Богородично”, за училищата в Габрово, Пловдив и Варна. След смъртта на съпруга си взема мерки да се изпълни дарителската му воля. Носител на орден “За насърчение към человеколюбие”. Репресирана след 9 септ. 1944 г., умира в нищета.
По волята на дарителя приходите от фонда са предназначени за подпомагане на прилежни ученички от дружественото стопанско училище.
Организацията продължава да съществува до 1952 г., когато е принудена да се слее с Околийския комитет на ОФ. Киното става собственост на Националния съвет на ОФ, а по-късно е одържавено.
През ноем. 1992 г. група бивши членки на дружеството и други техни симпатизантки го възстановяват. Приет е устав. Организацията развива благотворителна и културно-просветна дейност. Към нея са учредени два нови дарителски фонда: “Хаджи Радка Пенчо Семова” (дарител е синът ѝ Пенчо П. Семов) и “Стефана Богдан Генчева”. Със средства от първия се предоставя еднократна годишна помощ, а от втория се подпомагат даровити деца.
Назад